Златото – най-сигурната котва срещу инфлацията

Бисер Манолов

За първи път през последните 20 години Америка е изправена през угрозата да се раздели със статута си на една от най-безрисковите държави за инвестиране. Това предупреждение дойде от агенцията за оценка на кредитния рейтинг Standart&Poors. В момента тя е присъдила най-високия кредитен рейтинг на най-голямото световно стопанство – ААА, което според методологията й означава, че то практически не може да фалира. От рейтинговата агенция анонсираха обаче възможността за преразглеждането му. Този факт, както и прегрялата от работа печатарска машина за банкноти, до голяма степен смутиха инвеститорите през изминалата седмица. Може да се каже, че бяхме свидетели на панически разпродажби на американски държавен дълг, което бе в основата и на това, доларът да заличи повече от 5% от стойността си спрямо основните валути само в рамките на няколко дни. Спрямо еврото станахме свидетели на нов пробив на нивото от 1,4 долара за евро. Между другото в описаната по-горе посока се развиват и процесите във Великобритания. Тя също така бе заплашена да загуби статута си на държава с най-нисък риск за инвестиции. След новината английската лира падна от нива около 1,57 долара за лира до нива от 1,53 долара за лира, и то в рамките на броени минути.

Към момента бюджетният дефицит на САЩ е около 13% към брутния продукт. Тази цифра все още не е притеснителна, но тенденцията е ясна и за най-неопитните участници на пазара. Обявената програма на американското правителство за изкупуване на американски държавен дълг с цел да се поддържат лихвите по ипотечните кредити на 4,5% забуксува. От Федералния резерв съобщиха, че през следващата седмица ще има нови държавни облигации за продажба в размер на 101 милиарда долара, което е значително над предварителните очаквания. Получава се уникален парадокс. От една страна, правителството на Обама има нужда от колосални количества свежи пари, които до момента то си набавя чрез увеличаване на количествата на издадени държавни облигации, а от друга страна, в опита си да поддържа ниски лихвени нива със същите тези пари то е принудено да си ги изкупува обратно. Повече от сигурно е, че част от програмата на американското правителство за съживяване на икономиката минава през провокиране на инфлационни процеси. Видя се вече, че за реалната икономика няма нищо по-страшно от дефлационни процеси. Както многократно съм споменавал, най-популярният актив за инвеститорите като застраховка срещу инфлация е покупката на злато. През тази седмица златото надигна глава до нивото от 950 долара за тройунция. За мен няма никакво съмнение, че и при най-малките сигнали за икономическо оживление златото ще покори нивата от 1500 долара за тройунция без проблем.

Данните за брутния продукт на САЩ за първото тримесечие бяха доста мрачни. Номинално брутният продукт за първото тримесечие е бил в размер на 14,1 трилиона долара на годишна база. За първото тримесечие на 2008 година обаче той е акумулирал 14,4 трилиона долара. Това е първи спад на американския брутен продукт в сравнение със същия период на предходната година от 1958 година насам. Според Доналд Кон, член на борда на Федералния резерв, много по-ефективен контрол върху лихвените нива може да бъде реализиран, ако Централната банка започне да начислява лихви върху задължителните резерви, които търговските банки са длъжни да поддържат при централната банка на база привлечения ресурс.

Борят кризата с “лоши” банки

 

 

 

 

Бисер Манолов

Малко известен е фактът, че един от най-големите играчи на ипотечния пазар в щата Флорида е Deutsche Bank. Холандската ING пък e основен играч в животозастраховането в САЩ. Швейцарските UBS и Credit Suisse от своя страна са изключително активни на американския пазар в областта на частното банкиране.

Все повече анализатори и макроикономисти алармират за необходимостта най-големите европейски банки да бъдат подложени на стрес тест по начина, по който това бе направено с 19-те най-големи американски банки. МВФ отправи аналогични призиви към европейските надзорни органи.

Официално се знае, че под една или друга форма много от големите европейски търговски банки се оказаха притежатели на чудовищно количество токсични американски активи. Някак си тихомълком Германия ще бъде втората европейска държава след Ирландия, която ще създаде т. нар. лоша банка, целта на която ще бъде да абсорбира тези токсични активи от балансите на германските банки за 20-годишен период. Само като пример бих споменал Commerzbank, която след придобиването на Dresdner Bank отрази в балансите си 101 милиарда евро активи, класифицирани като „лоши“.

Въпросната банка вече получи 18 милиарда евро държавна подкрепа. С 25% дялово участие в банка е и Берлинската община. Абсурдно е обаче решаването на проблема да се постигне самостоятелно на ниво дадена държава. Необходими са единни европейски мерки в тази посока. Според Марек Белка, бивш премиер на Полша и настоящ директор на евроотдела в МВФ, „Европа е най-икономически интегрираният пазар в света и са необходими общи мерки за възстановяване на доверието на европейския финансов пазар“. Макар че тези думи звучат общо, все повече инвеститори са убедени, че най-важното в момента е да бъде разкрита безкомпромисно цялата истина за финансовото състояние на европейските банки, а не да продължава безкрайната игра на „котка и мишка“ между основните акционери и участниците на фондовите пазари.

Впрочем инвеститорите на пропуснаха да накажат Commerzbank. При условие, че цената на акциите на банката беше достигнала ниво от 6,9 евро за акция, последваха масови разпродажби след публикуване на информацията за състоянието на кредитния й портфейл, и нивото на акциите удари дъното от 4.6 евро за акция. На пазара пълзи слухът, че германските банки крият в балансите си над 816 милиарда токсични активи. Впрочем германското правителство е изключително благоразположено към създаването на „лоша банка“ поради факта, че няма да плаща каквито и да е средства в самото начало. В това решение обаче намирисва и на политически елемент. Изразходването на милиарди евро точно 5 месеца преди изборите в Германия наистина не е най-доброто решение. Но цената на това, да крепиш зомбираните банки живи, наистина се оказва твърде висока. За да бъдем честни, кредитният пазар в Германия доста прилича на българския, ама никакъв го няма.

Чрез заменянето на нисколиквидните токсични активи с държавно гарантирани облигации правителството на Меркел цели излизането от омагьосания кръг, при който банките, получавайки купища пари от държавата, вместо да кредитират на ниски лихви, ги използват единствено и само за капиталови фокуси – за да покрият нормативните изисквания на надзорните органи с цел да избегнат банкрута. Между другото ирландският опит е изключително ценен в тази посока. Ирландското правителство успя да спаси две от трите най-големи ирландски банки, въвеждайки този финансов механизъм, макар че официално той ще заработи към края на септември.

Истерията в Ирландия за решаване на проблемите с банковия сектор премина от предложения за пълно национализиране на банките до концепцията за създаването на „лоша банка“. В края на краищата надделя бизнес разумът. Само като пример – движението на акциите на Bank of Ireland. По време на призивите за национализация цената на акциите й достигнаха ниво от 15 цента за акция. След приемането на плана акциите й достигнаха до нивото от 1,4 евро за акция. Инвеститорите винаги са оценявали по достойнство честната игра и винаги са се отблагодарявали. Просто ни дайте истината, и ни оставете да я търгуваме. Това е.

Пазарите виждат светлина в тунела

Бисер Манолов

Може да се каже, че изминалата седмица бе една от най-важните за финансовите пазари от началото на годината. Инвеститорите показаха обяснима нервност в очакване да се публикуват данните за 19-те най-големи американски банки, които бяха подложени на стрес-тест, за да бъде определена тяхната способност да понесат евентуални нови загуби на база собствен капитал. Всички се питаха на какви нови изпитания ще бъде подложен изстрадалият инвеститор. Истината е, че до настоящия момент, с малки изключения, реално подобряване на икономическата ситуация не се вижда. През изминалата седмица в Европа също бяха проведени активни дискусии в посока затягане на капиталовите изисквания за банките. Според вносителите на предложението в Европейския парламент всяка банка, която емитира секюритизирани облигации (това е вид облигационен заем, който се емитира от банките на база „пакетирани“ ипотечни заеми, които се водят като форма на обезпечение) трябва да бъде задължена да изкупи от този вид емисия между 5 и 10%. Логиката на това предложение е, че по този начин банките няма да създават продукти за своите клиенти, ако те самите не са склонни да инвестират в тях, и от друга страна – оценката на риска на тези продукти ще бъде под постоянното наблюдение на банката. Когато през изминалия месец Федералният резерв на САЩ информира трите най-големи банки в страната – Bank of America, Citigroup и Wells Fargo, за намерението си да извърши стрес-тест, мнозина от анализатори прогнозираха, че за капитализирането на американската банкова система, за да може да кредитира нормално, ще бъдат необходими нови 500 милиарда долара. Публикуваните първоначални данни са повече от оптимистични. Необходимият капитал на трите големи банки, който те трябва да набавят до септември тази година, е както следва: Bank of America – 33,9 милиарда долара, Citigroup – 6 милиарда, и Wells Fargo -13,7 милиарда. Което е значително по-добре и от най-оптимистичните прогнози. Разбира се, че фондовите пазари се отблагодариха подобаващо на тази информация и през изминалата седмица акциите на американските банки бяха отличниците на пазара, покачвайки стойността си средно с 20%. Може да се каже, че подходът на американските регулаторните органи бе изключително умерен. Това ще позволи на банките да извършат това увеличение на капитала за сметка на настоящите си акционери, а не с наливането на държавни пари. Президентът Обама направи знаменито изказване, че в края на краищата той иска да управлява американската държава, а не дадена банка или автомобилна компания. От тази гледна точка присъствието на държавата като стабилизиращ фактор като акционер при някои компании от систематична важност за американската икономика ще бъде възможно най-кратко.

Европейската политика изглежда с доста различен фундамент в сегашната ситуация. Дискусиите са в посока за затягане на регулациите както на банките, така и на кредитните агенции. Говори се, че ще бъде създадена и европейска клирингова къща за credit default swaps (това са онези финансови инструменти, чрез които си мислиш, че при покупката им си застрахован срещу риск от фалит на емитента, но се оказа, че инвеститорите само са си мислели). Важна част от дискусиите е и темата за финансовия ливъридж (това е колко пъти повече една банка е раздала кредити на база привлечения ресурс плюс собствения капитал). Ще бъдат наложени лимити това съотношение да се движи в границите на 13-15%. Ако това стане факт, няма как да не се получи и поскъпване на кредитния ресурс в Европа без значение от исторически най-ниските лихви, определени от страна на Централната европейска банка. Всички предложения в Европейския парламент ще бъдат приети най-рано през втората половина на 2010 година. Без съмнение дотогава ще бъдем свидетели на нови обрати на финансовите пазари. Към настоящия момент обаче надделява мнението, че най-лошото е вече зад нас и предстои продължителен период на стабилизиране.