Архив за декември, 2009

Коледни надежди за долара

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on декември 21, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов

Новината за навлизането на 11 поделения на иранската армия в иракска територия, окупирайки петролни кладенци, взриви стойността на американския долар. По време на петъчната търговия видяхме стойности от $1,4263 за евро, което представлява най-високото ниво на зелените пари от септември досега. Пресилено е да се твърди, че въпросната новина е единствената причина за този предколеден сценарий. Доларът започна да набира сили няколко дни преди случилото се. Истината, е че инвеститорите тръгнаха да дисконтират идеята за повишаване на лихвите в САЩ още в началото на второто полугодие на 2010 г. Според проучване, направено сред търговците на лихвени фючърсни финансови инструменти, 58% очакват повишение на основната лихва с 0,25%. Точно преди последното заседание на управителния съвет на Федералния резерв процентът е бил 48. Друг интересен факт, който не бива да се подминава, е внимателен анализ на данните за спекулативните позиции, подадени от комисията за търговия на фючърси в САЩ. Нетните спекулативни позиции, които залагат на обезценка на долара, са спаднали до 1,98 млрд. щатски долара. Само седмица по-рано номиналният размер на тези позиции е бил 11,77 млрд. Казано с други думи, инвеститорите възвръщат доверието си в зелените пари в средносрочен план.

Какво стои зад тези факти, фундаментално погледнато? Американската икономика показва първите по-убедителни сигнали за възстановяване. Както казват по-оптимистично настроените икономисти, „чашата вече е наполовина пълна“. Единственият, който се изказва традиционно песимистично за американския долар, отново е професор Рубин. Да, но това е типичният му стил през последните 20 години. Точно от толкова време той „погребва“ американската икономика. Основната причина за свирепите разпродажби на зелени пари през изминаващата година бе програмата на Централната банка на САЩ по наливане на ликвидност и над трилионния бюджетен дефицит. Едно балансирано изтегляне на налятата ликвидност може да бъде в основата на възходящо движение на стойността на долара. Въпреки че в края на всяка година пазарите са характерни със странните си движения поради отсъствие на големите играчи. Според мен обаче доларът няма да спре дотук. Още в началото на 2010 г. са твърде вероятни нива под 1,40 долара за евро. Отново искам дебело да подчертая, че като цяло инвеститорите са на къси доларови позиции.

Точно в противоположна посока са новините за еврото. Сложната обстановка около финансовото здраве на Гърция до голяма степен води до извода, че Европейската централна банка в момента остава с вързани ръце. Всяка стъпка по посока затягане на лихвените проценти ще утежни ситуацията на страните в Южна Европа, които тънат в проблема на бюджетните си дефицити. Последните данни от ЕВРОСТАТ прогнозират нетен бюджетен дефицит на страните членки на ЕС над 900 млрд. евро. Което при курс 1,40 евро за долар се равнява на 1 трилион 260 млрд. щатски долара. Или казано с други думи, точно толкова, колкото е бюджетният дефицит на САЩ в момента. Налага се изводът, че всичко най-лошо за долара вече е изтъргувано, а за еврото тепърва предстои. Считам, че още през януари 2010 г. ще бъдем свидетели на стойности на лева от 1,40 за долар.

Advertisements

Криза с ритъм на сиртаки

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on декември 14, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов

Предколедното настроение на финансистите рязко се влоши. Изминалата седмица бе наситена с инфарктни моменти. Икономическите индикатори за американското стопанство ни зареждаха с оптимизъм, от една страна. Доверието на потребителите и продажбите на дребно показаха относително стабилизиране на най-голямото стопанство през ноември. Президентът Обама и неговата администрация одобриха проекта за създаването на Агенция за защита на потребителите на финансови услуги. По своята същност това представлява най-мащабният акт на „основен ремонт“ на финансовата система в САЩ след Голямата депресия от 30-те години на миналия век и след въвеждането на доктрината „Рузвелт“. Американските банки една след друга обявиха програмите си за връщане на държавните пари по програмата TARP. Брокерите на фондовите пазари започнаха да изстудяват шампанското за коледните празници, прокарвайки индекса Dow Jones над нивото от 10 400 пункта. Анализаторите започнаха прибързано да мечтаят за ръст на американската икономика от 2% за 2010 г. Доларът мощно надигна глава спрямо основните валути, повишавайки стойността си средно с 2% за последните работни дни на миналата седмица.

От друга страна, точно в този момент на финансовата сцена изскочиха съседите ни с високо вдигнати ръце. В началото бе трудно разбираемо дали това беше жест за началото на сиртаки, или… защото се предават. Слухове за ставащото в Гърция валяха от всички страни. Мигновено на хорото се хванаха италианци, испанци и португалци. Държавните облигации на тези държави бяха подложени на безмилостни разпродажби. Финансовите мениджъри официално забраниха консумацията на узо. Всички се питаха какво става, но простият отговор бе: твърде закъсняла реакция на финансовите пазари за случващото се в Южна Европа. Непрекъснато подценяване на постоянно растящия бюджетен дефицит в тези държави подготвиха избухването на коледната бомба. Безкрайното емитиране на държавни облигации за финансирането на тези дефицити доведе до свръхпредлагане, което обърна платната на инвеститорския интерес. Съотношението държавен дълг/брутен продукт набъбна до 123% за Гърция, 119% за Италия, 64% за Испания и 82% за Португалия. Прогнозите за следващата година са, че Гърция ще реализира бюджетен дефицит над 13%. Според макроикономистите на Barclays Capital „Гърция в момента е най-лошо представящата се европейска държава по отношение управлението на държавния си дълг“. Рисковата премия на гръцките държавни облигация надхвърли 2,72% в четвъртък спрямо доходността по 10-годишните германски държавни облигации. Само допреди няколко седмици дилърите търгуваха тази премия под 1%. Към настоящия момент анализаторите отбелязват, че рисковата премия на гръцките облигации се търгува над тази на Унгария и Виетнам. Шефът на гръцката централна банка официално предупреди гръцките банки да внимават с концентрирането на прекалено голям ресурс в държавни облигации. Трябва да се отбележи, че това предупреждение към тях е не поради риск от фалит, а защото гръцките банки използват впоследствие тези облигации като обезпечение за получаване на евтин ресурс от Европейската централна банка. Точната дума, която той използва в този случай, бе „пристрастяване“. През второто полугодие на 2010 г. очакванията на финансистите са, че европейските държави ще предприемат действия за ограничаване на ликвидността, с която заливат финансовите пазари.

Ако гръцкото правителство не вземе драстични мерки за ограничаване на бюджетния си дефицит, това може да доведе до сериозни затруднения за функционирането на финансовата система в южната ни съседка. Гръцките банки в момента са добре капитализирани и нямат ликвидни проблеми. Проблемите по-скоро са породени от липсата на политическо желание от страна на управляващите за рязко свиване на държавните разходи. Искрено се надявам министър-председателят Георги Папандреу да поеме кръста си като американски възпитаник, защото най-малко ние искаме да „изгори плевнята на съседа“.

Златото – новата валута?

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on декември 7, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов

bissermanolov.wordpress.com

През изминалата седмица златото отбеляза поредния си ценови рекорд, прехвърляйки нивото от $ 1200 за тройунция. Мнозина анализатори прибързано отразиха този факт като следствие единствено от обезценката на долара спрямо основните валути и, разбира се, сбъркаха. Благородният метал показа „рекорден“ блясък и по отношение на японската йена, еврото и английската лира.

От началото на ноември стойността на златото спрямо долара е отбелязала покачване от 16%. Според Дан Грийнхаус, главен икономист на Miller Tabak, настоящото движение е повече от спекулативно, тъй като централните банки не са отчели съществено нарастване на златните си резерви. Това също се оказа грешна теза. Централната банка на Индия обяви, че е изкупила над 200 тона от ценния метал само за последния месец на цена от $ 1045 за тройунция. Тази покупка е част от 403-те тона злато, които МВФ има намерение да продаде. В момента притежаваните от централните банки на Азия златни резерви са оценени на $ 111 млрд. Централната банка на САЩ има злато за около $312 млрд. Въпросът, който всички инвеститори си задават в момента, е доколко движението на златото е спекулативно и дали сме свидетели на нов феномен. Според Джим Роджерс, който минава за един от асовете в областта на ценните метали, ценовите нива на златото в момента имат икономическо обяснение. Той казва: „В момента аз притежавам злато, както съм притежавал винаги. Няма съмнение, че през следващите години златото ще струва няколко хиляди долара за тройунция. Не казвам колко точно и не казвам кога това ще стане. Това, което в момента ме притеснява, е, че всеки го очаква, което означава, че има нещо ненормално в текущата ситуация“.

Интересен е и фактът, че има съществено количествено разминаване между физическото злато и това, което се търгува по сметка (over the counter). Разликата е в пъти. Чисто хипотетично, ако си представим, че всички, които имат злато по сметка, в един момент поискат от банката то да бъде доставено физически, ще се наложи банките да инвестират в откриването на златни находища. Но на други планети, защото на Земята просто толкова злато няма и не може да има. Ето това си е чисто спекулативният елемент в тази ситуация. Но от друга страна, това доближава златото твърде много до валутите. Знам, че за мнозина от читателите това звучи твърде абсурдно – как така банките продават злато на своите клиенти, без да го имат физически?

Нещата ще си дойдат на мястото, ако си го представим като „финансов пасив“ за банката. Впрочем няма нещо, което една банка да не може да продаде на клиент, „пакетирайки го“ в абсурдна терминология. По същия начин стои в много отношения и пазарът на златото. Върху базовия метал се измислят всевъзможни структурирани продукти, които банките продават на дребно на своите клиенти, което до голяма степен в края на краищата деформира стойността на метала. Аз лично съм привърженик на тезата да се мисли за златото като за валута. От дълго време се говори за втора официална резервна валута, която частично да измести долара. Инициативата на Китай за създаването на такава, основана на принципите на специалните права на тираж, бе стопирана след официалната визита на американското правителство в Пекин. Междувременно Централната банка на Русия обяви за намерението си да преструктурира част от валутните си резерви в канадски долари. Чисто на пазарен принцип в тази бъркотия инвеститорите съвсем естествено се насочиха към златото. Интересно е да се отбележи, че среброто, паладият и платината изостават като ценови ръст в сравнение с жълтия метал. На тези, които имат здрави нерви, излишни пари и желание за адреналин, горещо препоръчвам да инвестират в тези метали. Попътен вятър!“