Курс към евтина валута

Бисер Манолов

Най-коментираното събитие на финансовите пазари през последната седмица беше валутната интервенция на Японската централна банка с цел обезценка на йената спрямо долара. Тези действия бяха напълно очаквани от валутните търговците и затова крайният ефект от изсипването на йени е доста спорен. Лично на мен проведените под егидата на японския финансов министър Йошихидо Нода действия по-скоро ми приличат на публично анонсирано харакири, отколкото на добре премислени действия. Практиката показва, че винаги когато една държава предприема подобни действия в отсъствие на международна координация, крайният резултат е точно обратен. Да не забравяме, че само до преди три месеца напъните на Швейцарската централна банка да понижи стойността на франка спрямо еврото доведоха единствено до инкасиране на счетоводна загуба в размер на 7 млрд. евро, а резултатът беше повече от предизвестен – франкът продължи да поскъпва до нови исторически нива. В процеса на глобализация никоя държава не може да се справи сама със своите проблеми без външна интервенция. Според непотвърдена информация, само през изминалата седмица Японската централна банка e изкупила около $30 млрд. Третата по големина световна икономика е изцяло зависима от износа и силната национална валута е препъникамък. Повече от 10 г. в Страната на изгряващото слънце има нулеви лихви. Спомням си за периода, когато депозантите в банките даже не получаваха лихви, а плащаха отчисления на банките, за да държат парите си в тях. Но това не промени финансовия феномен – японците спестяват при всякакви обстоятелства.
Соловите акции на японското правителство бяха разкритикувани както от САЩ, така и от Европа. Шефът на ЕЦБ Жан Клод Трише отсече: „Не обичам несъгласувани действия!“ Американският републиканец Сандер Левин коментира, че става въпрос за катастрофални последствия. Министър Нода предупреди валутните пазари, че става въпрос за приемането на пакет от различни мерки с цел понижаване стойността на йената. Обзалагам се, че няма нищо друго предвид освен валутни интервенции. Разковничето на икономическия растеж за Япония се крие в увеличаване на вноса и вътрешното потребление, но с тази неразрешима дилема нито едно правителство от десетки години насам не може да се справи. Основният проблем е, че слабата национална валута се явява мощен стимулиращ фактор за всяка една икономика, попаднала в клещите на рецесията. Видяхме как слабото евро взриви германския експорт. Същото се случва и с Великобритания. Китай изглежда непробиваем по отношение на промяна на валутната си политика и това за пореден път изостри тона между Вашингтон и Пекин. Валутната политика на всяка една държава е суверенен въпрос. Американската администрация изпада в паника поради потвърждаване на тенденцията на износ на цели производствени линии от САЩ към Китай с цел намаляване на разходите.
В началото на века имаше доста почитатели на теорията за ролята на валутните интервенции като дестабилизиращ фактор за финансите на една държава, както и че валутните курсове са най-точният индикатор за случващото се в нея. В момента, когато слабата валута е мощен стимулиращ фактор за икономическото съживяване, никой вече не плаща дан на теориите. Това бе една от основните причини, поради която ЕЦБ не се намеси с директни интервенции, когато стойността на единната валута изчезваше с по 2% на ден в началото на годината. Несигурността на валутните пазари ще расте. Прогнозите за валутните курсове ще стават все по-неточни. Централните банки ще акцентират в поведението си не в посока подкрепа на силни местни валути, а точно в обратната – тяхното обезценяване, което се явява нов фундамент във финансовата система.

• изпрати
• отпечатай
• запази като файл
• предишна статия
• следваща статия

Реклама

Откриха сезона за лов на капитали

Бисер Манолов

Не съм убеден, че изминалият уикенд е бил изпълнен с положителни емоции за голяма част от шефовете на търговски банки. За повечето от тях споменаването на швейцарския град Базел е сигурна рецепта за замръзване и на най-откровената усмивка. На среща на финансовите регулатори от 27 държави във втория от двата почивни дни в този град бе дискутиран размерът на капитала, който търговските банки ще трябва да поддържат, за да се справят успешно с финансови кризи с амплитуда „7-ма степен по скалата на Рихтер“. Не знам дали поради задълбочени анализи, или поради мистиката на числото седем, но според „финансовите полицаи“ всяка една банка ще трябва да поддържа под формата на капиталови резерви срещу всеки 100 долара активи – 7 долара собствен капитал. Към настоящия момент американските банки поддържат срещу всеки 100 долара кредити 4 долара собствен капитал.
Дотук всичко изглежда нормално и справедливо. Защо тогава търговските банкери се обливат в студена пот при споменаването на т. нар. „Базел 3“ банкови регулации? Шефът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише изглежда твърде убедителен, изтъквайки факта, че никога повече регулаторните органи няма да позволят банките да се спасяват с парите на данъкоплатците. Да, но това е едната страна на монетата. Логичен е въпросът: На кого ли банките дават кредити? Сякаш данъкоплатците са някакви странични наблюдатели в целия процес и в един прекрасен момент алчните банкери до такава степен са се самозабравили в ламтежа си да правят пари, че финансовата система се оказва рухнала и единствените пари за спасяването й са тези на данъкоплатците. Да де, но политиците изглеждат по-депресирани от всякога в битката с безработицата и притесняващо крехкия растеж на глобалното стопанство. Не един и двама политически лидери си позволяват тон, твърде отдалечен от етикета на английския кралски двор, когато пледират банките да развържат кесиите за кредитиране. Получава се един прекрасен политико-регулаторен сандвич за банките, който очевидно има твърде горчив вкус. Ситуацията в момента много прилича на човек, които се движи по крехката повърхност на заледено езеро с горелка в ръка, която във всеки един момент може да бъде насочена към повърхността на езерото.
Понастоящем новите банкови регулации твърде много ми приличат на мерки за оскъпяване на кредитите. Нали не се съмнявате, че цената на крайния кредитен ресурс ще поскъпне чувствително? Затова пък повечето от финансовите полицаи ще си купят здрав сън поради добре свършената работа. Не трябва да ни изненадва фактът, че сезонът за ловуване на капитал от страна на банките е открит. Дойче Банк запретна здраво ръкави за набирането на 9 милиарда евро допълнителен капитал. Тази новина изненада финансовите пазари, защото през месец юли от централата на банката заявиха, че собственият й капитал представлява 7,5% от всички активи на банката, или с 0,5% над необходимия капитал на база новите банкови регулации. Борсовите играчи подобаващо се отблагодариха за това решение и натиснаха акциите й, само в рамките на последната седмица, с 5% до нивото от 47,50 евро за акция. Аналитиците прогнозират, че в рамките на следващата година ще станем свидетели на истинска лудост от страна на испанските, гръцките, португалските, ирландските и италианските банки в сезона на ловуване за капитал.
Убеден съм, че повечето от вас си спомнят, че точно правителствата на гореспоменатите държави са в бясно търсене на пари и за финансиране на огромните бюджетни дефицити, които натрупаха през последните години. Както изглежда, инвеститорите, които имат наличен кеш, ще имат твърде много алтернативи. Не е необходимо да си професионален анализатор, за да избереш инвестицията в държавен дълг. За дивиденти от инвестиция в банкови акции просто трябва да се забрави. От Ситигруп официално заявиха пред своите акционери, че новите банкови регулации ще доведат до неплащането на дивиденти до 2012 година.

Китай тропа на вратата

Бисер Манолов

Мисли от хотел „Хисар“
Китай „захапа“ глобалните финанси. Направи го по „китайски“, без много шум, но с много, ама наистина с много пари. Запомнете една дума – ренмимби. Нищо чудно за по-прозорливите тази дума да бъде основната, когато се заговори за най-безрисковата валута. Всъщност, става дума за китайския юан. След множеството преговори с американското правителство за някаква форма на гаранции, че инвестициите в US ценни книжа няма да загубят стойността си в дългосрочен план, Китай, в качеството си на най-големия държател на американски държавен дълг, взе съдбата си в свои ръце. Няма съмнение, че най-силно развитите индустриални държави към момента са длъжници на набиращата скорост жълта икономика. Безспорно има тенденции в световната икономика, които се случват без значение дали ни харесват или не. Една от тях е, че Китай най-късно до 2020 година ще стане икономическата суперсила на света. Китай вече не е в групата на нововъзникващите пазари, към които спада и България.
За хората с по-мащабно и необременено мислене не е проблем да открият ясната тенденция, че по-скоро рано, отколкото късно, централната банка на САЩ ще трябва да диверсифицира част от своите активи в ренмимби. Както казват опитните бизнесмени „нищо лично, просто бизнес“. Американските призиви в посока на това, че Китай трябва незабавно да освободи валутния си режим имат много елементарен и исторически отговор – Китайската стена. Българският превод на казаното в предното изречение звучи по следния начин: „Който плаща, той поръчва музиката“. Традиционно поведението на банките значително изпреварва мисловния процес на политиците. Няколко от най-големите световни финансови гиганти започнаха да предлагат на своите корпоративни клиенти банкови операции, които се котират в ренмимби с цел елиминирането на какъвто и да било валутен риск. Между другото, това е единствената валута в света, за която всички финансисти са единодушни, че стойността й ще се покачва. Логичен е въпросът: „Спрямо кои валути?“. Логичен е и отговорът: „Спрямо всички!“. Най-голямата английска банка HSBC е най-напредналата в синхронизирането на дейността си с тези фундаментални процеси. Като за начало тя премести централата си от Лондон в Хонконг. На секундата реагираха и конкурентите от Standart Chartered Bank, намалявайки тарифите си за свои клиенти, търгуващи в китайска валута, до санитарния минимум. В новото представление незабавно се включиха и Citigroup, и JPMorgan. Най-официално китайската държава стимулира, с всякакви средства, експортните компании да започнат да приемат фактури от своите контрагенти в юани. Лиза Робинс от JPMorgan просто коментира, че „броят на клиентите й, които искат да оперират в ренмимби, се увеличава лавинообразно“. За първото полугодие на тази година сделките, сключени в китайска валута извън Китай, са в размер на 8.2 млрд. евро, или казано с други думи – скочили са 20 пъти спрямо предходната година.
В този ред на мисли считам, че всяка една европейска държава, която оцени фактите и осъзнае тенденциите, би направила „уникална“ стъпка в правилната посока. Китай има интерес към България, но нека не се заблуждаваме, не защото представляваме под каквато и да е форма атрактивна икономическа дестинация, а защото сме европейска държава. Е, трябва да мечтаем под някаква форма, а защо не в посока отварянето на китайска банка в България. Разбирам, че това е доста екзотична идея, но екзотиката под една или друга форма се харесва на всички. Защо да не бъдем първите!?