Архив за юни, 2010

Банките с намордник

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on юни 28, 2010 by bissermanolov

През изтеклата седмица аптеките в близост до седалищата на големите банкови корпорации направиха убийствени обороти от продажбата на успокоителни. Първата причина за тревожно безпокойство сред финансовата общност бе с щампа made in USA със започналата процедура по приемане на предложението на администрацията на Обама за основен ремонт на финансовата система на САЩ. Преди предложението да стане закон обаче, сакралният документ ще трябва да бъде одобрен и от двете камари на Сената. По всяка вероятност законът ще стане факт на 4 юли. Основният акцент в него може да бъде обобщен по следния начин: неограничени правомощия на държавните надзорни органи за контрол на финансовите институции и рязко свиване на рисковите операции на банките, които имат право да набират депозити от населението, попадащи под схемите на държавно гарантираните влогове. Новосъздадената агенция за защита на потребителите ще има право да контролира и съответно забранява всички видове финансови продукти в диапазона от кредитните карти до ипотечните кредити. Отговорност по контрола върху по-комплексните финансови инструменти поема Федералният резерв. Големите банки ще могат да използват деривативни финансови инструменти единствено за застраховка срещу финансов риск. Какво означава това на практика? Ако въпросният закон бъде приет, големите банки ще трябва да приключат всички рискови финансови експозиции, които имат в момента. Разходите за застраховки срещу различните видове финансови рискове ще се повишат, защото ще намалее броят на участниците, които правят този пазар. За крайните клиенти на банките, разбира се, това ще означава само едно – по-високи лихви. И докато банкерите изнервено коментираха новата регулаторна рамка, поредната доза „безпокойство“ бе поднесена на срещата на Г-20 в Торонто. Представителите на 20-те се разбраха, че до края на ноември ще бъдат приети новите правила за капиталови и ликвидни изисквания към банките. На финансовите институции ще бъде даден транзитен период до 2012 година за изпълнение на новите регулации. Разбира се, че не липсваше и контрапункт. От страна на банковата общност бе изразено становището, че ако новите мерки бъдат приети в рамките на следващите 5 години, глобалният брутен продукт ще намалее с 3% поради неизбежното „втвърдяване“ на кредитните условия. За пореден път сред най-активните бе шефът на Дойчебанк Йозеф Акерман. Според него е твърде вероятно, ако новите мерки не бъдат хармонизирани от страна на държавите, в които се намират основните световни финансови центрове, да се появи реалната опасност от регулаторен арбитраж (това е процес, при който поради различията в регулаторното законодателство на различните държави възниква възможност стопанските единици да реализират допълнителни печалби при един и същ бизнес). Бих добавил само, че до този момент Швейцария не коментира каквото и да било по отношение на новия световен финансов ред поради известни на всички причини. Ако промените станат факт, без съмнение централите на големите европейски банки масово ще започнат да се изнасят към Цюрих и Базел. Сложността от пълно хармонизиране на финансовия сектор е породена от различната начална позиция на отделните държави. Не бих желал да навлизам в детайли, но за всички инвеститори става очевадно, че печалбите в банковия сектор ще намаляват. Секторът ще бъде изправен пред решаването на сложен казус: предстои процес на масово увеличаване на капиталите на големите финансови институции, като на инвеститорите ще може да бъде предложена единствено по-малка доходност. На всичкото отгоре новият банков данък ще бъде още едно разходно перо, което не дава сън на банкерите. Всичко това става в условия на едва забележимо съживяване на глобалното стопанство. Всяка втора дума на финансовия министър на САЩ Тим Гайтнер на срещата на Г-20 бе в посока на мерки за стимулиране на глобалния растеж. Добре, но новите финансови регулации са точно в обратната посока и ще доведат до оскъпяване на кредитирането. Изглежда, че дясната ръка не знае какво прави лявата. И сега един въпрос с повишена трудност: Кой според вас ще плати сметката на финала?

Advertisements

Европейските банки – предстои интересно консолидиране!

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on юни 21, 2010 by bissermanolov

Испания е изправена пред сериозна банкова криза. С голяма доза безпокойство финансовият министър Карлос Осана призна пред Finsncial Times , че за повечето испански банки международните финансови пазари „де факто“ са затворени. Причината за това обаче не е в погрешния модел на управление на банковите мениджъри и поемането на прекомерен риск. В конкретния случай изпуснатият дух от бутилката се оказа размерът на държавния испански дълг, рискът от който директно се пренесе върху банковата система. Какво означава липсата на достъп до капиталовите пазари в този случай? Отговорът е в статистиката по-долу. Европейските банки имат нетен размер на активите около 33 трилиона евро. Само половината от тези активи се финансират от акумулираната депозитна база, а около 9% – от капитала. Останалите близо 40% банките заемат от финансовите пазари. В този ред на мисли влошаване на финансовите условия означава значително по-скъпи кредити за крайните клиенти като пряк ефект. Според изследване на Citigroup близо 27% от заетите средства от финансовите пазари са краткосрочни. През последните две седмици цената на междубанковия ресурс се повиши значително. Повечето от финансовите институции предпочитат да пласират излишните си средства при Европейската централна банка на почти нулеви лихви, вместо да поемат какъвто и да е риск. През миналия месец европейските банки успяха да пласират облигации в размер на 1,9 евро млрд. Само за сравнение ще отбележа, че една година по-рано размерът на пласирания дълг бе 30 млрд. евро. Мисля, че не е трудно всеки сам да стигне до извода, че инвеститорите са склонни да купуват само краткосрочен банков дълг срещу значително по-висока доходността. Няма спор, че европейските банки са в много по-добро финансово здраве отколкото през 2008 г. Понастоящем обаче ЕЦБ се явява основен играч в качеството на кредитор от последна инстанция, без който финансовият пазар на Стария континент просто ще спре да функционира. Средствата, които тя е пласирала при търговските банки срещу обезпечение от държавни ценни книжа, достигат 900 млрд. евро. Малките банки от наложилия се вече термин „периферна“ Европа са обречени на фалит при липсата на тази опция за финансиране на своите нужди. Казано в прав текст, това си е чиста проба поддържане чрез изкуствено дишане. Какво следва да очакваме оттук насетне? Предстои процес на неизбежно поглъщане на тези малки финансови институции. Големите европейски банки ще станат още по-големи, а малките просто няма да имат алтернатива. Гърция и без това е обвинявана многократно, че въпреки европейското си членство провежда скрита форма на финансов протекционизъм. Представям си с какво настървение френският банков капитал ще се опита да влезе в така новосъздалата се ниша. Само ще спомена факта, че 67% от гръцкия държавен дълг в момента е притежание на френски банки. Същото ще стане и в Испания. Banco Santander, която и без това е един от най-големите играчи в Европа, просто ще стане неконтролируемо голяма. Този процес на консолидиране обаче е в пълна контрадикция на това, което вече бе постигнато като принципно съгласие между американските и европейските надзорни органи за отпадане на принципа „толкова голям, че не може да фалира“. В смисъл, че държавата не може да остави да фалира финансова институция, която има системно значение за икономиката. За пореден път ще получим потвърждение за разликата между теорията и практиката в реалния живот. Времето за голямото ловуване настъпи. Жертвите губят все повече финансова сила и очаквам много изненади, свидетели на които ще станем най-късно през септември.

Не бързайте да отписвате еврото

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on юни 14, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Изминалата седмица регистрира странни аномалии в публичните прояви на водещи финансисти, предсказващи края на единната валута. В думите на някои от тях дори се прокрадваше необяснимо злорадство, което пакетираха с прогноза за конкретна година, в която ще бъде погребано еврото. Силните приказки обаче, както всички знаем, са типични за слабите играчи. Силните играчи не говорят, а просто действат.
Не бива да подминаваме мнението по отношение случващото се с еврото на двама топмениджъри. Дитер Зетче, шефът на Daimler, отсече: „Аз вярвам, че еврото ще остане силно, и то няма да пада значително от тези нива“. Херберт Диес, шеф на BMW, демонстрира по-голяма неглижираност с думите: „Еврото може да бъде надолу днес, но утре може да бъде нагоре отново.“
Дебело искам да подчертая, че анализаторските звена, които поддържат тези две компании, в много отношения са по-мощни от тези на много централни банки и в този смисъл думите на гореспоменатите господа не са думи, казани напразно. За мнозина „черногледи“ макроикономисти все още остава неразбран фактът, че в Европа няма проблеми с еврото, а с държавните дългове. Безспорен е фактът, че за болшинството от европейските държави нивата са стряскащи, но да се говори за тотален крах на единната валута, е екзотично твърдение с твърде много уличен хумор. Оставам привърженик на становището, че кризите до някаква степен имат и позитивни последствия. Най-вече поради факта, че политиците са принудени да предприемат съответните действия за връщане на икономическата система в състояние на баланс. Точно това ще стане с ЕС и САЩ.
Гърция и Ирландия изразходваха огромни средства, които значително надвишаваха реалната способност на икономиките им да обслужват натрупаните дългове. Извън всякакво съмнение е, че еврото ще оцелее след задължителните реформи, през които ще преминем всички. Конкретните стойности на еврото, впрочем, в момента нямат никакво значение. Дали ще достигне паритет спрямо долара, е трудно да бъде предсказано. Най-важното в момента е да се върнем в състояние на икономически и финансов баланс. От централата на ЕЦБ в петък категорично анонсираха, че финансовите пазари са „преиграли“ с разпродажбите на евро. Юрген Старк, член на борда на ЕЦБ, директно разкритикува поведението на кредитните агенции като „безотговорно“. Според него безспорен е фактът, че Европа има сериозни структурни проблеми, но от друга страна, пазарите са ги преекспонирали. Европейската централна банка действа адекватно, изкупувайки дълговете на държавите с най-големи дефицити.
Окуражителни думи се чуха и от шефа на Deutsche Bank Джозеф Акерман, който даде рамо на Гърция с думите, че вярва в способността й да се справи с изплащане на натрупаните дългове. Между другото, САЩ също имат огромен интерес от запазване стабилността на единната валута, тъй като Европа е един от най-големите й търговски партньори. Пътят на глобалното възстановяване преминава през стабилизиране на ситуацията с европейските държавни дългове. При провал няма да има печеливши, тоест от тази гледна точка европейските проблеми се явяват световни. Да не забравяме, че еврото има и съществена тежест в кошницата от валутите, съставящи СПТ (специалните права на тираж) – валутата на МВФ. Бъдещето на еврото не подлежи на съмнение. Да, никой не казва, че то е бляскаво, но това е просто част от голямата игра. Това, което в момента става ясно на всички финансисти, е, че валутен съюз между държави с различни фискални политики е нетраен.
За да работи цялата система, са необходими изключително сериозни индивидуални ангажименти по фискалната дисциплина с тежки санкции от страна на ЕС при неспазването им. Във всеки случай става ясно, че оттук насетне ситото по приемане на нови членки на еврозоната ще бъде безкомпромисно. Бих казал, че приемане на нови членове в близките 2 години е малко вероятно. Европа ще се пребори с дълговата криза. Колкото по-рано това бъде осъзнато от хората с противоположно мнение, толкова по-малко пари ще загубят. Прогнозата ми е, че през второто полугодие на годината и най-яростните противници на еврото ще осъзнаят този факт.

Петък – ден на майстора

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on юни 7, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов
За поредна седмица петъкът се оказа ден, пълен с изненади за финансовите пазари. В петък прогнозите на финансистите традиционно не се сбъдват. Започвам да си мисля, че ако инвеститорите търгуват в този ден, обратното на това, което очакват, това ще е най-краткият им път до забогатяването. Да си призная, никога не съм предполагал, че изказване в унгарския парламент може да обърне с главата надолу всички финансови пазари. Единственото ми обяснение е, че това стана в петък, а в петък всичко е възможно. Точно в края на работната седмица еврото покори поредния връх на обезценка, потапяйки се до нивото от 1,1960 долара за евро под звуците на чардаша. В петък финансовите пазари очакваха да получат потвърждение за възстановяване на американската икономика на база данните за несезонната заетост. Макроикономистите бленуваха за нива от 550 000 новооткрити работни места през месец май, но уви, статистиката отчита „само“ 431 000, като частният бизнес е успял да наеме едва 41 000 души, което е, меко казано, разочароващо. Фондовите пазари просто се сринаха. Основният фондов индекс Dow Jones си отмъсти за създадената за пореден път несигурност, заличавайки от стойността си над 3%. Очакванията след почервеняването на индексите бе евентуалното комюнике, което Г-20 ще излъчи по време на срещата в Южна Корея. И отново несбъднати очаквания. Думи, думи, думи и нищо конкретно. Европейците са обсебени в посока укротяване на бюджетните си дефицити, американците напират неистово да бъдат флагманът на световното възстановяване, а азиатците просто мълчат и действат. Финансовият министър на САЩ Тим Гайтнер в своето обръщение и за момент не акцентира върху растящите бюджетни дупки на държавите от Стария континент. Той просто напомни на своите партньори, че трябва да коригират политиките си с цел подкрепа икономическото възстановяване. Шефът на МВФ, изумително за мнозина, не разкритикува нито една държава за големи харчове, а напротив, изкара от контекст идеята за правилни фискални стимули, което между редовете означава одобрение за политиката на бюджетни дефицити. Кристина Лагарде, френският финансов министър, може би бе най-точна, коментирайки, че болшинството от Г-20 имат за основен приоритет затягане на фискалната дисциплина, което е в диаметрална противоположност с пледираните мерки в посока стимулиране на растежа. Но каквото и да си говорим, основният интерес на всяка една държава от Г-20 е стимулиране на износа, с ограничено вътрешно потребление. Горното не ви ли звучи доста странно? Всички искат да изнасят стоки и услуги, но коя е тази супердържава, която ще може да погълне такова огромно количество продукти, освен САЩ. За мнозина отговорът е ясен – Китай. Китай обаче се брани със зъби и нокти за запазване на статуквото на валутния си режим, който изкуствено поддържа слаба местна валута, точно за стимулиране на износа на китайски стоки. И така, получава се омагьосан кръг, от който към момента не се вижда никакъв изход.
Единствената тема, по която има някакво съгласуване, е налагането на нова регулаторна рамка на финансовите пазари. Вече и на глухите стана ясно, че банките ще трябва да увеличават капитала си с новите изисквания, произтичащи от Базелския комитет. Извънредният банков данък отново бе подложен на атака, най-вече от страна на Канада. Логиката е проста: защо всички да плащат за неразумната политика на няколко финансови мастодонти. Лично за мен петъчният ден на изненадите продължи твърде дълго, почти 48 часа. Надявам се, че работната седмица ще започне с един нормален понеделник и ще завърши с колкото се може по-малко петъчни изненади.