Архив за януари, 2010

Обама връзва ръцете на банките

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on януари 25, 2010 by bissermanolov

 Бисер Манолов

Блестящ публичен урок по популизъм. Това може би е най-точният коментар за оповестеното намерение на американския президент Обама да направи „основен ремонт“ на банковата система в САЩ. Дотук добре, но в какво точно се изразява този „основен ремонт“? Повечето от пазарните наблюдатели веднага го оприличиха с „реставрация на модела Глас-Стигал“ за справяне с икономическата катастрофа по времето на Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Тогава надзорните органи налагат стриктно разделение на банковия бизнес на традиционно банкиране (изразяващо се само в набирането на депозити и даване на кредити) и инвестиционно банкиране (набиране на средства от капиталовите пазари и инвестирането им в акции и облигации). С този акт се създава и Федералната корпорация за депозитно застраховане – FDIC.

Изцяло същата идея, която впоследствие се оказа на бившия шеф на Федералния резерв на САЩ Пол Волкер, се опита да анонсира и президентът Обама. Скоростта на падащия му рейтинг поради провалената здравна реформа, тоталното несправяне с безработицата и неочакваната загуба на проведените в щата Масачузетс частични избори за мястото в Сената на САЩ, явно са дошли в повече на иначе хладнокръвния демократ. Определено той показа нетипично за него изпускане на нерви само с няколко смущаващи фрази: „Никога повече американските данъкоплатци няма да стават заложници на банки поради това, че банките са толкова големи, че държавата не може да ги остави да фалират.“ Или: „Ако големите банки искат война, аз съм готов и те ще я получат.“

Аз бих казал само: „По-спокойно го давайте, г-н президент.“ В период, когато глобалното възстановяване е повече от крехко, когато в погледа на инвеститорите преобладава все още притеснителна несигурност, всяко рязко изказване води до тотална паника.

Как се „отблагодариха инвеститори“ на Обама за този безценен открит урок? Индексът на Нюйоркската фондова борса DOW JONES загуби от стойността си през седмицата 4,1%, като това е най-лошото му представяне на седмична база от месец март миналата година. Другите два основни индекса – S&P и NASDAQ, съответно се обезцениха с 3,9% и 3,6% на седмична база.

Какво по-точно означаваше за инвеститорите посланието на Обама за банковите реформи, че се достигна до това фиаско? На първо място такова сепариране ще удари директно печалбите на многофункционалните банки. На второ, недопускането на концентрация на депозити над 10% в дадена банка от цялата депозитна база в страната автоматически означава изключително трудни условия за постигане на ръст на активите на търговските банки. Забрана за инвестиране директно на средства на търговските банки в акции и корпоративни облигации за собствена сметка.

Като най-големи губещи в тази ситуация се очертават двете най-големи универсални банки в САЩ – Citigroup и JPMorgan. От другата страна са Goldman Sachs и Morgan Stanley. Последните две са инвестиционни банки, на които непосредствено след кризата от 2007 година им бе даден двегодишен срок да реорганизират бизнеса си и да изпълнят критериите за конвенционална търговска банка. С новите промени надзорните органи отново ще провокират акционерите на тези банки да направят колосални разходи, за да се върнат към типичното инвестиционно банкиране.

Впрочем акциите на Goldman Sachs само в петък паднаха с 4,2%, акциите на JPMorgan се сринаха с 3,4%, на Bank of America – 3,68% надолу. Няма нищо по-лошо за финансовите пазари от честите промени на регулаторната рамка. По всяка вероятност нововъзникналата ситуация ще доведе банките до един дълъг и изключително скъп процес по реструктуриране и реорганизация на дейността им. Което може значително да забави икономическото възстановяване на американската икономика, а оттук и на глобалното стопанство. Набирането на допълнителен капитал ще се окаже едно невъзможно начинание, защото няма нормален инвеститор, който ще си заложи парите в едно губещо начинание. Това от своя страна ще рефлектира и върху кредитирането, или, казано с други думи, кредитите ще намалеят, но за сметка на това ще поскъпнат.

Притеснително е, че и от Европа се чуват значително много изказвания в посока подкрепа на новия план на Обама. Засега най-бързите положителни отзиви дойдоха от френските и английските официални власти. Няма съмнение, че ако цялата идея бъде приета, ни очаква една икономически тягостна 2010 година.

Advertisements

Безработицата залага нови мини

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on януари 18, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

За голяма част от анализаторите стойностите на публикуваните финансови индикатори през първия месец от годината са повече от критични за техните прогнози. Според тях, с редки изключения, случващото се през този месец е ясна индикация за предстоящото през цялата година. До голяма степен това предопределя и защо данните за американската икономика, които се публикуват през януари, попадат под техните микроскопи за изследване. В петък станахме свидетели на ново потвърждение, че са налице симптоми за възстановяване на американската икономика. Индустриалната продукция за декември 2009 година нараства с 0,6%. Индексът на Мичиганския университет, който отчита бизнес активността на база на статистическа анкета с участници в стопанския живот, показва ръст за януари до 72,8%, при очаквано ниво от 72,5%.

Също така бе отбелязано и незначително покачване на потребителските цени с 0,1% за последния месец на 2009-а. Президентът на Richmond Federal Reserve Bank – Джефри Лекър, каза в петък, че ръстът на брутния продукт на САЩ за последното тримесечие на 2009 година в размер на 5% на годишна база е обоснован, но малко вероятно е да бъде реализиран през 2010 година.

И така, при толкова относително позитивни данни за възстановяването на най-голямото стопанство резонен е въпросът къде се крие дяволът? Към настоящия момент имаме ясно изразена тенденция за неспособността на американската система да генерира работни места през последната година въпреки изсипаните държавни помощи. Нещо повече, администрацията на Обама амбициозно обяви преди една година, когато встъпи в длъжност, че има програма, изпълнението на която ще доведе до разкриването на 3 милиона нови работни места. Твърде амбициозно, но и твърде популистки. През втората половина на 2009 г., когато се проявиха първите симптоми на икономическото възстановяване, пазарът на труда в САЩ е загубил нови 800 000 работни места. Ако отчетем броя на работещите през декември 1999 г. към броя на работещите през декември 2009 ще видим, че нетната разлика е в плюс само с 400 000 души.

Същевременно за този 10-годишен период американското население се е увеличило с 30 милиона души. Четирима от всеки десет човека от работещите в САЩ не са били на работа повече от 27 седмици, което е най-високото ниво от 1948 година насам. Имайки предвид, че 70% от брутния продукт на САЩ идва от потреблението, може да се каже, че безработицата ще бъде национален проблем номер 1 за 2010 година. За всяко разкрито работно място в момента има по 6-ма безработни, което загатва, че заплащането на часова база ще остане непроменено.

Не по-розова е и картината в Европа. Най-катастрофална е ситуацията в Испания с безработица от близо 20%, Франция – 10%, Германия – 8%. Холандия показва доста добро ниво на владеене на ситуацията, като постигна договор със синдикатите за намален работен ден в затруднените компании и трудово възнаграждение до 85% от основното при нормални икономически условия. Безработицата в Холандия се движи около 3,7%. По-ниска безработица в Европа има единствено в Норвегия – 3,1%.

В много европейски държави като част от мерките за справяне с безработицата стои и идеята за запазване на държавните служители, но задачата се усложнява поради огромните бюджетни дефицити.

Действително няма пряка връзка между симптомите на възстановяване на големите икономики и способността те да генерират нови работни места.

В дългосрочен план това може да подложи на карта стабилността на социалната, пенсионната и здравната система. Капанът на безработицата в някои държави може да доведе и до политически сътресения. Обама в момента е критикуван най-вече в неуспешния му опит да реорганизира здравеопазването и в неспособността му да изпълни обещанието си за откриване на нови работни места. Над 10 милиона американци са без здравни застраховки. В коктейл с броя на безработните това може да доведе до значителни ликвидни проблеми в здравната система. Не е преувеличено да се каже, че финансовата система в момента е овладяна, глобалната икономика показва първите симптоми на жизненост, но безработицата действително е в задънена улица.

2010: Годината на облигациите

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on януари 11, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

През последните години повечето от финансистите драстично коригираха становището си за прословутата ефективност на капиталовите пазари. Според повечето от експертите всяка деформация на цените на даден актив рано или късно попада под тежката присъда на пазарните механизми, което неминуемо я вкарва в руслото на „честната цена“. Впрочем аз вече не знам коя цена е „честна“. Няма да издам съкровена тайна, ако споделя, че търговците на акции са малко или много търговци на мечти. Казано по-академично, текущата цена на акцията отразява бъдещите перспективи на компанията за генериране на парични потоци и съответно за разпределяне на дивиденти. По същия начин стоят нещата и с корпоративните и държавни облигации. Търговците на облигации обаче определят цените им на база очакванията за бъдещото развитие на лихвените проценти. Защо започвам коментара си по този начин? Искам да наблегна изключително на факта, че в момента всички финансови пазари имат изключително ирационално поведение.

Всички запознати с технологията на финансовите пазари знаят, че понастоящем банките в най-развитите държави правят печалби единствено поради факта, че се финансират почти на нулеви лихви от съответните централни банки и инвестират най-вече в държавни облигации с фиксирана доходност. Казано с други думи, липсват чисто пазарни механизми по определяне на цената на ресурса. Няма човек, който да не знае, че рано или късно държавите ще трябва да се оттеглят от тези поддържащи операции. От друга страна, през 2010 година ще бъдем свидетели на рекордни суми по издаването на държавен дълг. За Америка това не е новина, но за Европа нещата изглеждат по твърде различен начин. Номиналният размер на бюджетния дефицит на всички европейски държави за 2010 година се очаква да бъде над 900 милиарда евро. Може да се каже, че поне в такъв размер европейските държави ще трябва да емитират държавен дълг. За САЩ отдавна се знае, че през 2010 година номиналната сума на емитирания държавен дълг ще бъде над 1 трилион долара. Само за сравнение искам да спомена, че през 2000 година нетният размер на глобалния държавен дълг, който бе емитиран, бе 250 милиарда долара. Картината е заплетена поради факта, че през последните месеци правителствата подкрепят точно тези пазари, от които много скоро ще търсят финансиране.

За мен 2010 година ще бъде годината на дълговите инструменти. В периода 2010-2014 година само падежите на емитираните облигации на търговските банки е над 2 трилиона долара. Това свръхпредлагане на емисии неминуемо ще доведе и до напомпване на доходността.

Между другото искам да цитирам и Кенет Рогоф, бившия главен икономист на МВФ. Изследвайки опита на 44 държави за повече от 200 години, той достига до извода, че има твърде малка връзка между покачването на публичния дълг и покачването на инфлацията. Той също така достига до извода, че ако публичният дълг е под 90% от брутния вътрешен продукт, това не оказва съществено влияние върху икономическия растеж. САЩ и Англия са държавите, които през 2009 година си позволиха лукса (по-точно бяха принудени от обстоятелствата) да печатат пари с цел изкупуването на собствените си облигации. Това позволи поддържането на лихвите по ипотечните кредити на ниски нива, от една страна, а от друга – банките, закупувайки тази облигации, поддържаха ниско ниво на риска на активите си. Срещата на топ централните банкери в Базел обаче излъчи смесени сигнали към целия банков сектор. Централните банкери искат от частните банкери да поемат повече риск, даже и когато търсенето на кредити е ниско. Те искат средствата от банките да бъдат насочени към реалната икономика въпреки затруднените условия. Е да де, но не трябва да забравяме, че това става в момент, когато всички банкови регулации се затягат точно в посока застраховане срещу поемане на повече риск.

В края на краищата всички знаят какво трябва да се получи като крайна цел на база взетите решения – балансирани цени на активите, балансирани лихвени проценти и балансиран бюджетен дефицит. Звучи кратко и ясно, но все още се търси магическата формула, а докато се намери – финансовите пазари ща продължават да бъдат силно зависими от държавната подкрепа и тяхната рационалност е заложена на карта.