Европа предупреждава за нови “балони”

Бисер Манолов

Не е необходимо да си гениален анализатор, за да уловиш напрежението, което витае само седмица преди срещата на Г-20 (20-те най-развити икономики) в Лондон. Китай официално заяви, че трябва да бъде създадена и втора световна резервна валута след долара. Предложението е това да бъде на принципа, залегнал в специалните права на тираж в МВФ. Финансовият министър на САЩ направи неволен гаф, коментирайки, че ще погледне сериозно на китайското предложение. Валутните пазари, разбира се, че не му простиха и доларът мигновено отслабна с близо 2% спрямо основните валути в рамките на минути.
Последвалото „доуточняване“ от негова страна, че зелените пари задълго ще запазят своя статут на резервна валута донякъде пооправи нещата, но реакцията на пазара е доказателство за натрупаното напрежение в инвеститорите. До голяма степен се спекулира и с мерките, предприети от страна на регулаторните органи за подобряване на ликвидността на финансовите пазари. Имам чувството, че стремежът на централните банкери в момента е да обясняват на масовия потребител техните действия с възможно най-сложната терминология. Само за пояснение искам да подчертая, че когато говорим за качествени мерки за подобряване на ликвидността се има предвид намаляване на лихвените проценти, а когато се говори за количествени мерки, разбирайте най-вече печатане на пари. Та говорейки за многобройните сериозни различия в гледните точки между Г-20 за справяне с финансовата криза, Ангела Меркел излезе с подробно интервю във Financial Times, точно преди срещата в Лондон, за германската позиция. Може да се каже, че в момента Европа не приема безпрекословно американските действия за справяне с кризата.
Според Меркел наливането на безконтролна ликвидност до голяма степен може да създаде предпоставка за крехко възстановяване на финансовата система. Някои европейски икономисти правят още по-крайни коментари – количествените мерки за стимулиране на американската икономика ще доведат до „надуването на нови балони“ в икономиката. Има се предвид най-вече рискът от инфлация. Няма съмнение, че един от основните спорове на срещата в Лондон ще бъде до каква степен държавите трябва да бъдат ангажирани за справяне със ситуацията и до каква степен това да бъде оставено на самия пазар. Американската позиция е, че ще бъдат налети пари точно толкова, колкото трябва. Някой има ли съмнение, че това ще вкара и значим инфлационен риск в един по-обозрим период. Според Меркел: „Кризата не дойде, защото ние ограничихме паричното предлагане, създадохме такива условия, при които растежът на икономиките ставаше с прекалено много пари и като следствие този растеж се оказа нестабилен“. За повечето от европейските лидери водещо място за възстановяване на глобалното стопанство трябва да заеме Китай. Това е единствената световна икономика, която в момента има капацитета да поддържа темпа на собствено производство само чрез вътрешно потребление. Инвеститорите не трябва да бъдат с прекалено големи очаквания за решенията, които ще се вземат в Лондон.
Говорим за създаване на архитектура на коренно различни финансови пазари и това не може да бъде постигнато в рамките на няколко дни от страна на големите 20. Друг важен момент в позицията на Меркел е, че не трябва да бъдат прекалено големи очакванията към Германия за финансови стимули както за вътрешния, така и за международните пазари. Тя заяви, че германската нация застарява и намалява, което прави доста трудна задачата за стимулиране на вътрешното потребление.

Дните на долара са преброени

 Норвежката крона заема мястото на швейцарския франк като спасителна валута

Бисер Манолов
През изминалата седмица станахме свидетели на безпрецедентно обезценяване на зелените пари към основните валути на седмична база за последните 20 години. Анонсираното намерение на американското правителство за изкупуване на 300 милиарда долара държавен дълг показа чувствителността на инвеститорите по тази тема. Всички знаят, че дните на долара като единствена световна резервна валута са преброени. Но никой не иска все още да отчете този безспорен факт в своето инвестиционно поведение. По всяка вероятност големият губещ в тази ситуация ще се окаже Китай. Получава се изключително странен парадокс. От една страна, парите на най-голямата държава ще бъдат инвестирани за срок от 10 години при лихва от 2,5% (това е доходността на американските десетгодишни облигации, в които Китай се явява най-големият инвеститор), а от друга страна, се очертава изключително негативна дългосрочна прогноза за стойността на зелените пари. Или казано с други думи – двойна загуба. Не допускам, че изявлението на администрацията на Обама не е било планирано внимателно. Парадоксът е, че до този момент реално пари в тази посока не са вкарани. Всичко понастоящем е чиста проба вербална интервенция. Нещо повече, става въпрос за търсено манипулиране на финансовите пазари. Можете ли да си представите ситуация, при която преди заседание на Европейска централната банка за определяне на лихвените проценти г-н Трише предварително да обяви, че лихвите ще бъдат намалени с 0,5%? Практиката е, какъвто и да е коментарът, да бъде отправен след решението. Индексът, който измерва стойността на долара към кошница от основни валути, отвори в началото на седмицата при нива от 87 пункта. В края на работната седмица обезценката му бе с 4%. Очертава се ясна тенденция, при която средносрочната цел на еврото е 1,40 долара за евро. Единствено публикуването на данните за спад на индустриалното производство в Европа за месец февруари с 3,5% спряха тоталното потапяне на долара. При отваряне на финансовите пазари при ниво от 1,2990 долара за евро, в четвъртък бе „ударен“ таванът от 1,3740 евро за долар. Безспорният фаворит спрямо щатските пари бе норвежката крона, която инкасира покачване със 7%. Това е най-голямото седмично покачване от 1973 година насам. Анализаторите препоръчват като стратегия инвестиции в тази валута. Нещо повече, заговори се, че в настоящите условия на финансова криза тя може да заеме мястото на швейцарския франк в статуса му на „спасителна“ валута след официалното становище на централната швейцарска банка, че …франкът е надценен. Свидетели сме на безпрецедентни действия на централните банки в желанието си да девалвират своите валути като мярка за стимулиране на експорта. Това, разбира се, е чиста проба държавен протекционизъм, но повярвайте ми, че официални коментари в тази посока няма да чуете.
Валутните колебания на щатските пари възвърнаха блясъка на златото по един категоричен начин. При нива на жълтия метал около 885 долара за тройунция преди „изцепката“ на Федералния резерв, еуфорията от покупки го изстреля до 950 долара за тройунция. Според Алан Хип от Citigroup решението на Федералния резерв е подготвило условията златото да пробие психологическото ниво от 1000 долара за тройунция в краткосрочен план. Големите банки все повече препоръчват на своите клиенти да залагат на златото в дългосрочен план. Според Credit Suisse дългосрочната ценова цел е 1500 долара за тройунция.
Реакцията на петрола бе в същата посока. Нивата на черното злато от типа Брент достигнаха на фючърсния пазара стойността от 50 долара за барел. Надделява мнението на анализаторите, че средносрочният и дългосрочният спад на цените на петрола е овладян. Нещо повече, отчита се, че нива под 40 долара за барел са в миналото. Доставките на петрол от типа Брент за месец септември твърдо се движат в границите над 70 долара за барел. Трябва да бъде отбелязано, че тези доставки не отчитат само идеята за повишено търсене, най-вече поради наченките за възстановяване на американската икономика. Част от тях са базирани на инфлационните прогнози.
Родната валута ще се покачва спрямо долара. Доларовите депозити са „двойна грижа“ – нулеви лихви и обезценяваща се валута. В средносрочен и дългосрочен план нивата ще са под 1,3 лева за долар. Ако началото на процеса за излизане от кризата настъпи по-скоро, т. е. през второто полугодие, нищо чудно да бъдем свидетели на нива от 1,22-1,25 лева за долар. Ако все пак желаете да поддържате доларови активи, считам, че покупката на български еврооблигации с падеж 2015 година, които са деноминирани в долари, е най-добрата идея. Доходността до падеж на тези облигации, която ще реализирате, се движи в рамките на 7-7,5%, и то държавно гарантирана. Така че пожелавам успех на по-активните инвеститори, любители на щатските пари. Аз лично ще заложа на обратната посока.

Идва ли пролетта за инвеститорите

Бисер Манолов
Имам чувството, че пролетта за инвеститорите тази година ще изпревари календарната. От дълго време насам не бяхме свидетели на толкова позитивни новини за финансовите пазари. Не считам, че в този момент мога да бъда обвинен в безпочвен оптимизъм, но изтерзаните сърца на инвеститорите бяха огрени от първите пориви на пролетното слънце. Та, за какво иде реч.
Първата новина, разбира се, идва от Америка. Акциите на три от най-големите американски банки – Citigroup, Bank of America и JP Morgan, „изригнаха“. Финансовите институции обявиха положителни финансови резултати за първите месеци на годината. Индексът S&P, отчитащ състоянието на финансовия сектор в САЩ, само в рамките на седмицата се покачи с 34%, което почти заличи натрупаната загуба от началото на годината от 35%. Благодарение на политиката на нулеви лихви от страна на Централната банка на САЩ инжектирането на средства от страна на правителството в капитала на банките и възстановеното дългосрочно кредитиране финансовата система на САЩ бавно започва да възстановява нормалния си ритъм на работа. Въпреки че ситуацията с пазара на недвижими имоти остава да бъде критична, по-агресивните инвеститори започват да заемат позиции за изкупуването на имоти. Според Антъни Болтън от инвестиционния фонд Fidelity International, не е изключено да бъдем свидетели на още негативни новини, но точно в този момент не трябва да се предаваме. Неговото становище е, че най-критичната точка на кризата е премината през месец ноември на миналата година. Преструктурирането на потребителските кредити дава ефект в момента, което може да бъде отчетено като повратна фундаментална точка за обръщане на ситуацията. Разбира се, че на пазара изобилстват и противоположни мнения, като това на Андрю Ло, професор от Масачузетския технологичен институт, който очаква нови 20% обезценка на фондовите индекси в САЩ през първото полугодие на 2009 година.
Втората значима новина бе с източник Лондон, където се проведе среща на 20-те най-развити световни икономики, които създават 85% от световния брутен продукт. Според финансовия министър на САЩ Тим Гайтнер „изглежда, че светът ще обедини усилията и средствата си за справяне с кризата. Съвместните действия ще продължат дотогава, докато не бъде възстановено доверието във финансовата система“. САЩ призова Г-20 да отделят до 2% от брутния си продукт най-вече за фискални стимули. Централните банкери на тези държави ще подпишат съвместно комюнике, с което ще се ангажират да поддържат настоящата политика на ниски лихви. Ще бъде увеличен капиталът на МВФ на 500 милиарда долара. Като цяло отговорностите на Фонда се увеличават неимоверно. В периода 2011-2013 година ще бъдат променени и принципите на гласуване, като традиционното влияние във Фонда на САЩ и Европа по всяка вероятност ще намалее. Това действително е крачка в посока създаването на единнен глобален регулаторен орган, подчинен на принципите на равноправно членство.
Третата фундаментално значима новина от изминалата седмица е призивът на ЕС към европейските търговски банки да разкрият безусловно пълната информация за размера на токсичните си активи, ако кандидатстват за държавна помощ. Европейският комисар Нели Краус изрази недоумение за начина, по който се държат банките до момента. Тя спомена, че в повечето случаи, когато е коментирала ситуацията с шефовете на големи европейски банки, е констатирала една и съща позиция от тяхна страна: „Ние сме ОК, но другите банки имат проблеми.“ Тя призова Deutsche Bank да поеме лидерството в тази посока, като организира среща между големите европейски банки.
Идеята е да се излезе с общо комюнике, което да гарантира, че тези финансови институции си имат взаимно доверие. Публична тайна е, че значителна част от банките преустановиха търговията помежду си, най-вече по пласирането на финансов ресурс, след началото на кризата. Според комисаря това анонсиране ще доведе до възвръщане интереса на инвеститорите към покупка на акции на европейските банки. Според мен идеята за създаване на обща структура, към която да бъдат насочени токсичните активи на европейските банки, изглежда по-близо отвсякога. Тъй като, ако се действа на национално, а не на паневропейско ниво, ефектът ще бъде незначителен.
В модерната глобална финансова история за първи път се предприемат толкова крупни общи мерки за спасяването на глобалните финанси. Все повече надделява мнението, че е възможно да имаме и нов лидер в процеса на излизане от кризата – Китай. Към настоящия момент Китай е най-големият държател на американски държавен дълг. Китайският премиер Уен Жиабао официално призова САЩ да предприемат мерки в посока „гаранция за качество на този вид кредити“. Около 70% от близо 2-трилионния резерв на Китайската централна банка е инвестиран в доларови активи. Светът е изправен пред уникалната ситуация всички страни да предприемат общи мерки за справяне с кризата. Точно в този момент в главата ми изскочи идеята и за общ световен химн. Гениалната творба на Луис Армстронг What a Wonderful World. А има ли нещо по-добро от това да я запеем заедно?!

Нужна е по-лесна виза за еврото

Бисер Манолов

Изтеклата седмица бе поредната, наситена със събития за финансовия свят. Повечето от тях ще влязат в историята на световните финанси като „черни“ рекорди. Беше оповестена най-голямата корпоративна загуба, декларирана някога. Шампионът е AIG (American International Group). Най-големият застраховател в САЩ оповести, че е загубил за последното тримесечие 62 милиарда долара. Вторият рекорд в ранглистата е на Citigroup. За първи път цените на акциите паднаха под психологическото ниво от 1 долар за акция след поредната намеса от страна на американското правителство. Цената на акциите на американските банки бяха в основата на срутването на фондовия индекс Dow Jones под нивото от 7 000 пункта от 12 години насам.

На фона на тези събития някак встрани остана инициативата на Полша за необходимостта от съкращаване на сроковете за престой в „чакалнята“ на еврозоната. Декларацията на полското правителство бе направена след срещата на европейските лидери, по времето на която беше коментирано унгарското предложение за създаването на специален европейски фонд в подкрепа на банковия сектор в Централна и Източна Европа. Полша, която има намерение да приеме еврото през 2012 година, ще бъде най-облагодетелстваната държава измежду новите кандидати, ако тези срокове бъдат съкратени. Разбира се, че такава инициатива би повлияла изключително позитивно и на България, ако ни бъде разрешено да влезем в „чакалнята“. Според финансовият министър на Полша Яцек Ростовски „еднаквото третиране на всички държави от региона е неправилно. Различните държави имат различни проблеми“. Според повечето от анализаторите икономическото и финансовото състояние на Полша и Чехия в момента е далеч по-добро от това на Гърция и Италия.

Ревизия в Маастрихтските критерии, които трябва да бъдат изпълнени преди приемане на еврото, е повече от наложителна, според повечето от наблюдателите. Всеизвестно е, че в момента България има проблем само с инфлационните равнища.

Да припомним, че в момента държава, която иска да въведе еврото, трябва да поддържа инфлация, не по-висока от 1,5% спрямо трите европейски държави с най-ниски нива като средно претеглена величина. Относно това условие обаче има твърде много въпросителни.

Първо, трудно за разбиране е какво прави Великобритания в групата за отчитане на инфлацията при условие, че тя не е член на еврозоната.

Второ, трудно за разбиране е защо като критерий за оценка на инфлацията не се вземе среднопритеглената инфлация на всички европейски държави – далеч по-справедливо е. Трето, да бъде взето нивото на инфлацията само една година преди приемането на еврото е изключително кратък период.

Смекчаване на критериите е повече от наложително, особено за държавите от ЦИЕ. При настоящите условия на пазарни турболенции смекчените условия могат да бъдат допълнителен стимул за правителствата на Източна Европа да устоят на изкушенията от раздуване на бюджетния дефицит поради популистки социални действия. Това до голяма степен ще охлади и вихрещите се спекуланти, които атакуват тези валути.

Не трябва да забравяме, че валутните колебания на местните валути все повече отдалечават държави като Румъния и Унгария от ERM-2. На другия полюс са държавите, към които се причисляваме и ние. При определени по-гъвкави критерии може да се радваме на приемане в „чакалнята“ в обозримо бъдеще.

Още един солиден аргумент за смекчаване на критериите за инфлацията е, че в момента текат не инфлационни, е дефлационни процеси. Маастрихстките критерии са от 1990 г. Глобалната икономика оттогава насам е тотално различна. Всички финансисти се единодушни, че е необходима промяна на регулаторната рамка. Може би точно в този момент е важно да се покаже готовност за гъвкавост от водещите икономики. България може да се възползва максимално от създалата се ситуация, което ще гарантира финансовата стабилност в страната по още по-безприкословен начин.

Кризата замириса на печатарско мастило

Бисер Манолов

Знаете ли кои са най-обърканите хора в момента? Нека да започнем с това кои са най-малко объркани – определено, това са хората с незначителни пари или изобщо без такива. Горното звучи някак си по марксистки, в смисъл че по време на „революция“ пролетариатът може да загуби единствено оковите си. Та най-обърканите в условия на финансова криза са хората с много пари и макроикономистите. Първите, по обясними причини, за да не ги загубят, а вторите… хммм, те просто се издъниха в неспособността си да предвидят случващото се. В интерес на истината някои предупреждаваха за опасността от балонизирането на цените на недвижимите имоти в глобален план. Един от тях бе Бил Уайт, главният икономист на Банката за международни разплащания в Базел. Повечето от анализаторите спокойно могат да си посипят главата с пепел не защото не бяха прави в очакванията си, а защото точно в този критичен момент продължават да се държат неадекватно. На въпроса за продължителността на кризата единственото, което получаваме като отговор, е научнообосновано мрънкане, подплатено с чупене на пръсти и тонове статистика. Личното ми мнение е, че в момента няма нищо по-лесно от това да правиш прогнози. Ако сбъркаш, имаш перфектно оправдание – КРИЗАТА. Ако се окажеш прав обаче, току-виж си номиниран за Нобелов лауреат. Аз не съм макроикономист и точно затова мога да си позволя лукса да правя прогнози, без да поемам риск от това да бъда тотално грешен, но нека да проследим пътя на логиката.
Специалистите оценяват, че американската администрация ще изразходи повече от 3 трилиона долара в опита си да стабилизира финансовия и реалния сектор. Представяте ли си размера на тази сума!? Въпросът е дали са достатъчно. Само за рекапитализирането на банковия сектор ще бъдат насочени 1 трилион долара. Обама обеща, че по време на неговия мандат ще бъде обърнато сериозно внимание и на намаляването на бюджетния дефицит. Имате ли съмнение откъде ще дойдат тези пари? Не ви ли замирисва на печатарско мастило? Най-точно казано, сумите за подобряване на ликвидността в американската икономика ще бъдат толкова, колкото трябва. Чисто новите банкноти ще обърнат посоката на движение отново към пазара на недвижими имоти от банковите трезори. И познайте кой ще наблюдава парада от първи ред, точно в центъра на събитията – Нейно величество Инфлацията. Не бързайте със страховете. Инфлацията невинаги е нещо негативно за една икономика, както и това, че дефлацията, тоест падащите цени, невинаги ни прави по-богати.