Архив за февруари, 2009

Всички чакаме чудо от плана на Обама

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on февруари 16, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов
Убеден съм, че под една или друга форма всички осъзнават факта, че състоянието на икономиката у нас е в пълна зависимост от случващото се в Европа и САЩ в момента. В този ред на мисли не трябва да има съмнение, че икономическите тенденции навън ще бъдат в основата на протичащите процеси в страната през следващите месеци. Ето защо считам, че трябва да бъде коментиран и анализиран внимателно спасителният план на администрацията на Обама, тъй като индиректно именно този план ще окаже влияние на глобалните икономически процеси, в частност и в България.
Добрата новина от изминалата седмица е, че Сенатът одобри с 60 гласа „за“ срещу 38 против предложения спасителен пакет за държавна интервенция. Приетият вече пакет предвижда действия в четири основни насоки. Първата касае стабилизирането на банковия сектор, тъй като се отнася до подобряване на капиталовата адекватност посредством финансови инжекции в капитала на банките срещу преференциални акции за държавата. Важно е да се подчертае, че новият финансов министър Тим Гейтнер по категоричен начин даде да се разбере, че участието на държавата в капитализирането на банковия сектор не е нейно задължение, а привилегия за банките. Всички банки с активи над 100 милиарда долара ще бъдат подложени на стрес-тестове от страна на регулаторните органи – Федералния резерв и Федералната агенция за депозитно застраховане. Не трябва да се игнорира и фактът, че все още за някои от най-големите играчи на пазара е възможна и национализация.
Втората насока има за цел възстановяване на темповете на кредитиране. Заложената сума за мерки по тази насока е в размер на 200 милиарда долара. Самите мерки по същество представляват предоставяне на средства на банките за отпускане на кредити и касаят основно банкирането на дребно. В тази част се коментират ипотечните кредити, студентските заеми, потребителските кредити, кредитите за автомобили и т.н. Анонсираното послание от страна на правителството е, че то осъзнава виталната необходимост за отпушване на нормалното кредитиране. Ако това не стане факт в рамките на максимално съкратени срокове, рецесията ще се задълбочи. В миналото голяма част от студентските и потребителските кредити бяха финансирани от банките чрез емитирането на специални облигации (assets backed securities). След започването на кредитната стагнация през 2007 година близо половината от 6-трилионния пазар на потребителски кредити практически блокира.
Третата част на спасителната програма съдържа механизми за изчистването на „заразените активи“ от балансите на банките. Сумата, която може да бъде използвана в тази посока, възлиза на 1 трилион долара. В тази си част програмата твърдо залага на публично-частно партньорство при изкупуването на „заразените активи“. Яснота обаче при реализацията й каква част от средствата ще дойдат от държавата и каква от частния сектор – все още няма. Държавата е твърда в намерението си да бъде определен пазарен принцип на формирането на цените на тези активи. Целта е самата процедура по изкупуването да бъде максимално прозрачна и доколкото е възможно, справедлива при спазването на пазарни принципи. Коментира се също така купувачите на токсичните активи да получат държавна гаранция от страна на Федералната агенция за депозитно застраховане при инкасирането на евентуални загуби. Това е напълно обосновано, тъй като без наличието на такава гаранция отсега може да се прогнозира, че инвеститорският интерес ще бъде нулев.
Четвъртата част на плана касае мерки за облекчаване на кредитополучателите, които се намират в затруднено положение по изплащането на своите ипотечни кредити. Заложени са 50 милиарда долара за подпомагане на кредитополучатели в затруднено положение с цел намаляване на месечните им ипотечни вноски. Между другото трябва да отбележим, че точно помощите за проблемните ипотеки бяха подложени на най-ожесточена критика от страна на демократите по време на обсъжданията в Сената през миналата година, когато бяха предложени от правителството на Буш.

Advertisements

Умните купуват сега

Posted in БЪЛГАРИЯ - ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ, ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on февруари 9, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов
През изминалата седмица вниманието на инвеститорите бе изцяло приковано от анонсираните детайли на спасителния план, предложен от администрацията на Обама. В петък демократите приеха компромисен вариант пакетът да бъде намален от 937 милиарда долара на 800 милиарда по време на дискусиите в американския Сенат. Според коментаторите това до голяма степен се приема като победа на президента Обама въпреки ожесточените критики от страна на консерваторите. В основата на пакета от стимулиращи мерки са заложени драстично намаляване на данъците – най-вече за средната класа, и оздравяване на банковия сектор. Трябва да отбележим, че дебатите по програмата и доводите за необходимостта от нейното неотложно приемане съвпаднаха с публикуването на данните за безработицата в САЩ през януари. Най-голямото световно стопанство е загубило близо 600 000 хиляди работни места от началото на годината. Това е най-големият спад на заетостта на месечна база от 34 години насам. Обама обеща в предизборната си програма, че ще направи всичко възможно американската икономика да отвори нови 2 милиона работни места още през първата година от мандата му. Към настоящия момент това е повече от амбициозно, тъй като негативната инерция в икономиката изглежда опустошаваща.
Въпреки мрачното настроение има един инвеститор, който все още не е загубил съвършеното си чувство за хумор и неистовата си страст към инвестирането точно в такива моменти – Уорън Бъфет. Швейцарската застрахователна компания Swiss Re се обърна за помощ към „най-големия“. Предоставената финансова помощ в размер на 3 милиарда швейцарски франка дава права на Бъфет на гарантиран годишен дивидент и на придобиване на значителен процент от акциите на компанията на изключително атрактивни цени. Чрез компанията си Berkshire Hathaway той вече притежава над 20% от швейцарския застраховател. Признавам си, че това звучи като музика за ушите на всички инвеститори, които в момента имат куража да инвестират в акции на финансови институции. Последните инвестиции на Бъфет са 5 милиарда долара в Goldman Sachs, 3 милиарда долара в General Electric и в момента в Swiss Re. Споменавам тази информация единствено като доказателство, че риба се лови в мътни води, още повече ако това касае инвестиране в акции.
През изтеклата седмица инвеститорите отдадоха заслужено внимание и на решенията на Европейската централна банка и Централната банка на Великобритания по отношение на лихвените проценти. Както всички очаквахме, Централната банка на Великобритания намали основната лихва на Острова с 0,5%, заковавайки я на 1%. Европейската централна банка, незнайно защо, остави лихвите непроменени на 2%. Според гуверньора на ЕЦБ Жан-Клод Трише, политиката на нулеви лихви в Европа е неадекватна. Въпреки разочарованието на пазарните участници Трише вдъхна и известна доза оптимизъм, цитирайки анализи, които говорят за някакво стабилизиране на икономиката в момента. Целта на ЕЦБ за нивото на инфлацията през 2009 година остава 2%.
Интересна дискусия бе проведена в някои от развитите индустриални държави: кое ще има по-ниска социална цена за стабилизиране на банковия сектор – да бъде създадена „лоша банка“ с държавно участие, която да позволи на повечето от банките да изчистят към нея голяма част от лошите си активи, или изпадналите в цунамито на токсичните кредити банки да бъдат национализирани.

Кризата пресушава паричните потоци

Posted in ФИНАНСОВАТА КРИЗА - ПОЗИТИВНО!, ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on февруари 2, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов
По време на икономическия форум в Давос шефът на Европейската централна банка – Жан Клод Трише, постави два основни акцента в речта си. Първият касаеше изискванията на инвеститорите към търговските банки за непрекъснато увеличаване на капитала им в съответствие с размера на финансовата криза. Вторият се отнасяше до проявите на финансов протекционизъм. На въпроса на изпълнителния директор на Deutsche Bank Джозеф Акерман дали пазарът е прав да пресира банките да поддържат по-висок капитал, отговорът бе категоричен: „Това, което пазарът препоръчва, не е адекватно“. Според повечето наблюдатели на дейността на надзорните органи ще бъдем свидетели на пълна ревизия на регулаторните изисквания в банковия сектор. Оказва се, че в период на икономически подем и добра ликвидност на финансовите пазари регулаторните органи са имали изключително ниски изисквания за капиталова база и точно когато банките имат най-голяма нужда от ликвидни пари, регулаторните органи повишиха изискванията си за капиталова адекватност, т.е. издърпаха ликвидност. Казано с други думи – нарушена е логическата рамка, т.е. при добри макроикономически условия трябва да се трупат „бели пари за черни дни“ и обратното: в случай на криза изискванията за капитал трябва да бъдат такива, че да подпомагат намаленото кредитиране. Налага се мнението, че адекватното регулиране на финансовите институции трябва да бъде антициклично, а не проциклично. Какво означава това на практика? В САЩ в период на финансова стабилност повечето от големите банки имаха капиталова адекватност (капиталовата адекватност представлява собствения капитал на банката, претеглен през риска на активите) около 6%. За Европа минималната стойност на този индикатор е 8%.
С втория акцент в речта си Трише индиректно разкритикува проявата на финансов протекционизъм. Посланието му бе отправено в момент, когато повечето от банките, най-вече поради политическа преса, са подложени на натиск да ограничат своята активност по кредитиране на международните пазари. В резултат на тези рестрикции международните капиталови потоци отбелязват драстичен спад. През тази година спадът на капитали към държавите, числящи се към групата на нововъзникващи пазари, в това число и България, се очаква да бъде в размер на 165 милиарда долара. Според Института за международни финанси банките нетно ще изтеглят капитали от тези пазари. Гръцкото правителство отпусна помощ на банковия си сектор в размер на 28 милиарда евро. Гуверньорът на централната банка призова гръцките банки да не използват тези средства за финансиране на своя бизнес извън страната. Нещо повече, той прикани гръцките банки да насочат активността си най-вече към вътрешния пазар.
Бяхме свидетели на изключително динамична седмица и на валутните пазари. Кредитната агенция Standard & Poor’s намали кредитния рейтинг на Ирландия с една степен, което доведе до масови разпродажби на евро до нивото от 1,2830 долара за евро. Смут сред инвеститорите вся и изказването на милиардера Джордж Сорос, че единната валута няма да оцелее, ако в рамките на Европейския съюз не бъдат договорени общи условия за действие при декапитализация на банки с международно значение. Или казано с други думи, товарът от даден банков фалит не трябва да бъде поет само от една единствена държава, а да бъде разпределен между всички членки.