Архив за декември, 2008

Годината на Черния лебед

Posted in ФИНАНСОВАТА КРИЗА - ПОЗИТИВНО!, ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on декември 22, 2008 by bissermanolov

Бисер Манолов
Замисляли ли сте се каква е вероятността, изключвайки Австралия, да видите черен лебед? Може би по-близко до българските възприятия звучи въпросът „Замисляли ли сте се каква е вероятността да видите бяла лястовица?“ Насим Талеб е безспорно най-популярният макроикономически и риск анализатор в момента. Концепцията за черния лебед е в основата на неговата теория, според която ние сме склонни да допуснем вероятността в много по-голяма степен едно минало събитие да се повтори, отколкото да приемем факта, че по-вероятно е това да не стане.
Ще перефразирам написаното по-горе по друг начин. Преди да преминете на зелен светофар, допускате ли, че има вероятност някой профан да ви отнесе? Отговорът е твърдо „не“ (макар че за София е по-скоро „да“).
Позволих си да започна по този начин моя коментар поради факта, че цялата 2008 година мина под знака на Черния лебед. Ето и няколко доказателства:
1. За първи път бяхме свидетели на толкова лудешко движение на цената на петрола в рамките на една година. Стартирайки от 80 долара, барелът достигна до $147 и се върна под 40. Черен лебед.
2. Нулеви лихви в САЩ. Черен лебед.
3. Доходност на 10-годишните американски облигации от 2%. Черен лебед.
4. Движение на еврото към долара през последната седмица от 1,33 евро за долар до 1,47 и спад до 1,39 евро за долар. Движение от 23 пункта в рамките на седмица! Черен лебед.
5. Национализиране на ипотечния пазар в САЩ. Черен лебед.
6. Погребването на инвестиционното банкиране в САЩ. Черен лебед.
Мислите ли, че има дори и един икономист, анализатор, банкер, дори гадател, който да е предвидил горепосочените събития? Аз лично не познавам такъв. Няма да се учудя, ако професионалните инвеститори сънуват черни лебеди. Опитвам се да фокусирам вашето внимание върху тази нова концепция, защото съм убеден, че тя ще доминира в глобалното икономическо развитие през следващото десетилетие. За да бъдем готови за неочакваното, трябва да приемем факта, че то съществува. Икономическата теория изостава твърде много от случващото се в реалния сектор. Убеден съм, че в учебниците по икономика 2008 година ще попадне в анализите като „Годината на Черния лебед“.
Конвенционалните решения за преодоляване на икономическата криза трябва да бъдат забравени. Твърде вероятно е политиката на нулеви лихви в САЩ да заложи нова бомба със закъснител за след пет-шест години. Не мога да си представя, че който и да е разумен инвеститор би вложил своите пари за 10 години на 2% годишна доходност. Вие бихте ли го направили?!? Точно това предлага в момента американската администрация на инвестиционната общност. На средногодишна база лихвените проценти в САЩ от началото на миналия век са се движели в рамките на 5-6%. Дали в момента не е заченато ново черно лебедче!?
Много от участниците на паричните пазари обвиняват Европейската централна банка, че не е достатъчно агресивна по отношение намаляването на лихвените проценти. Аз бях един от тях. Казвам „бях“, защото при един по-задълбочен анализ разбирам, че има твърде много логика в тяхното поведение. Финансовият министър на Франция загатна, че е твърде вероятно Европейската централна банка да не последва този път американските си колеги в посока ново намаляване на лихвите.
Надявам се, че през 2009 година доверието на финансовите пазари ще се възвърне. Надявам се, че през 2009 година няма да видим черни лебеди. Или нека да го кажа с други думи – надявам се, че все повече хора ще знаят, че те съществуват. За България си пожелавам по-ниски лихви. Само това.

Advertisements

„Борд на лихвените проценти“!?!?!?

Posted in БЪЛГАРИЯ - ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ on декември 15, 2008 by bissermanolov

Бисер Манолов
Има ли някакво сходство между финансово-икономическата ситуация в САЩ и България в момента? Не бих бързал да се усмихна на този въпрос и не бих сложил общото клеймо – „тежка“, както може би много от четящите тези редове ще направят. Аналозите, които ще опиша по-долу, могат да прозвучат странно за мнозина, но според мен имат и своята логика. Бих започнал с пазара на недвижими имоти и строителството. Според официалната статистика близо две трети от банковите кредити в България са свързани със сегмента строителство, негови производни и съпътстващите го дейности. В този смисъл стабилността в отрасъла е витална за икономиката ни. Не правя гениални изводи, защото считам, че всички са убедени в това. В Америка ситуацията е сходна. Възстановяването на ипотечния пазар е в основата и на стабилизирането на американската икономика. Не напразно администрацията във Вашингтон утвърди програма за възстановяване на пазара на недвижими имоти като приоритет за справяне с кризата (Home Recovery Program). Един от най-популярните макроикономисти в САЩ – д-р Ед Ярдени, препоръчва пакет от мерки, които ще натиснат цените на ипотечните кредити до нивото от 4%. Това ще доведе до раздвижване на вторичния пазар на 4,5 милиона непродадени и строящи се жилища в момента. Как това ще стане на практика? Вземайки под внимание факта, че двете най-големи агенции за ипотечен дълг са държавни, те ще придобият възможността да се финансират чрез емитирането на 10-годишни държавни облигации. Според него доходността на 10-годишните американски държавни облигации трябва да се „върже“ на 2%. Или казано с други думи, нещо като „лихвен борд“. Имам някакво чувство, че този план е активиран в момента. За мнозина родни коментатори на финансовите пазари фактът, че видяхме отрицателни лихви на глобалния междубанков краткосрочен паричен пазар в долари, бе обявен като „абсурден“. Убеден съм, че такава програма може да изиграе решаваща роля и за стабилизиране на ситуацията в страната. Поддържането на икономически ръст задължително преминава през по-ниски ипотечни лихви. В момента сме свидетели от ползите на добре работещ валутен борд. Не казвам, че трябва да наложим и „лихвен борд“, но мерки в тази посока са наложителни.
Друг интересен аналог е и случващото се с американската автомобилна промишленост и родния металургичен гигант, работещ близо до София. Никога не съм бил специалист по темата „Кремиковци“ и нямам намерение да коментирам случващото се там. Знам само от медиите каква е социалната цена този комбинат да функционира и какви са задълженията му към държавната хазна. Та в този ред на мисли, това, което е „Кремиковци“ за родната икономика, са Ford, GM и Crysler за американската. Огромни, неефективни производства, трупащи колосални задължения, и в края на краищата разчитащи на държавни помощи. Ако се замислим дали един месец е дълъг период от време, …хммм, отговорът е относителен. На същия въпрос и трите компании ще отговорят: „Един месец е чудовищно дълъг период от време.“ General Motors вече заявиха, че имат нужда от 14 милиарда долара само за да продължат бизнеса си, разбирайте – да натрупат нови загуби. Само за следващия месец спешната им нужда е от 4 милиарда долара. Chrysler вдигнаха отчайващо високо червения флаг в опита си да получат жизненонеобходимите 1 милиард долара за следващия месец. Белият дом отказа да гласува спасителния пакет за детройтската тройка. Единственото нещо, което прозирам в това решение, е нежеланието на Буш да извади горещия картоф. Все пак през следващия месец Обама ще бъде принуден на такова съдбоносно решение за автомобилната промишленост в САЩ.

Инвеститорите се произнесоха по казуса – свалиха цените на облигациите на GM до 10 долара при номинал 100. Впрочем някой знае ли къде са цените на облигациите, емитирани от „Кремиковци“?

 

  

Доларът премина пика си

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on декември 15, 2008 by bissermanolov

Бисер МаноловИма ли някакво сходство между финансово-икономическата ситуация в САЩ и България в момента? Не бих бързал да се усмихна на този въпрос и не бих сложил общото клеймо – „тежка“, както може би много от четящите тези редове ще направят. Аналозите, които ще опиша по-долу, могат да прозвучат странно за мнозина, но според мен имат и своята логика. Бих започнал с пазара на недвижими имоти и строителството. Според официалната статистика близо две трети от банковите кредити в България са свързани със сегмента строителство, негови производни и съпътстващите го дейности. В този смисъл стабилността в отрасъла е витална за икономиката ни. Не правя гениални изводи, защото считам, че всички са убедени в това. В Америка ситуацията е сходна. Възстановяването на ипотечния пазар е в основата и на стабилизирането на американската икономика. Не напразно администрацията във Вашингтон утвърди програма за възстановяване на пазара на недвижими имоти като приоритет за справяне с кризата (Home Recovery Program). Един от най-популярните макроикономисти в САЩ – д-р Ед Ярдени, препоръчва пакет от мерки, които ще натиснат цените на ипотечните кредити до нивото от 4%. Това ще доведе до раздвижване на вторичния пазар на 4,5 милиона непродадени и строящи се жилища в момента. Как това ще стане на практика? Вземайки под внимание факта, че двете най-големи агенции за ипотечен дълг са държавни, те ще придобият възможността да се финансират чрез емитирането на 10-годишни държавни облигации. Според него доходността на 10-годишните американски държавни облигации трябва да се „върже“ на 2%. Или казано с други думи, нещо като „лихвен борд“. Имам някакво чувство, че този план е активиран в момента. За мнозина родни коментатори на финансовите пазари фактът, че видяхме отрицателни лихви на глобалния междубанков краткосрочен паричен пазар в долари, бе обявен като „абсурден“. Убеден съм, че такава програма може да изиграе решаваща роля и за стабилизиране на ситуацията в страната. Поддържането на икономически ръст задължително преминава през по-ниски ипотечни лихви. В момента сме свидетели от ползите на добре работещ валутен борд. Не казвам, че трябва да наложим и „лихвен борд“, но мерки в тази посока са наложителни.
Друг интересен аналог е и случващото се с американската автомобилна промишленост и родния металургичен гигант, работещ близо до София. Никога не съм бил специалист по темата „Кремиковци“ и нямам намерение да коментирам случващото се там. Знам само от медиите каква е социалната цена този комбинат да функционира и какви са задълженията му към държавната хазна. Та в този ред на мисли, това, което е „Кремиковци“ за родната икономика, са Ford, GM и Crysler за американската. Огромни, неефективни производства, трупащи колосални задължения, и в края на краищата разчитащи на държавни помощи. Ако се замислим дали един месец е дълъг период от време, …хммм, отговорът е относителен. На същия въпрос и трите компании ще отговорят: „Един месец е чудовищно дълъг период от време.“ General Motors вече заявиха, че имат нужда от 14 милиарда долара само за да продължат бизнеса си, разбирайте – да натрупат нови загуби. Само за следващия месец спешната им нужда е от 4 милиарда долара. Chrysler вдигнаха отчайващо високо червения флаг в опита си да получат жизненонеобходимите 1 милиард долара за следващия месец. Белият дом отказа да гласува спасителния пакет за детройтската тройка. Единственото нещо, което прозирам в това решение, е нежеланието на Буш да извади горещия картоф. Все пак през следващия месец Обама ще бъде принуден на такова съдбоносно решение за автомобилната промишленост в САЩ.

Добре, че е Валутният Борд!

Posted in БЪЛГАРИЯ - ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ on декември 7, 2008 by bissermanolov

През последната седмица стана изключително актуално да се коментира валутния борд, еврото,  валутните механизми и още множество теми в тази посока. Аз ще се въздържа от коментари по темата. Бих желал да споделя някои виждания по отношение на  случващото се в държави от  Централна и Източна Европа. Определено в тези държави има напрежение на финансовите пазари. Не използвам  думата „криза” съвсем умишлено. Полският икономически министър също не я използва, но предупреди в прав текст инвеститорите, че ще загубят милиарди евро, ако разчитат на покачване на стойността на злотата. До края на годината централната банка на Полша ще намали лихвата с още 1%. Дилърите очакват същите действия и от страна на чешката  и унгарска централни банки. Най-голяма обезценка до този момента бележи сръбския динар.  От месец август до сега той е загубил над 22% от стойността си. Лихвите по депозитите в динари се движат в рамките на 18-20%. Само преди една година истински завиждах на нашите румънски колеги за разнообразието от финансови инструменти на техния паричен пазар. В момента бих казал, че им съчувствам искрено. Чуждестранните инвеститори в момента липсват. На междубанковия паричен пазар трудно може да бъде намерен ресурс на цена под 20%, без значение на  срока . Преди един месец бяхме свидетели на истинската драма на румънския финансов пазар, когато лихвите по овърнайт депозитите удариха 55%.

Ситуацията в Украйна изглежда смразяваща. Със способи от съветско време, централната украйнска банка предприе ред от мерки, лишени от всякаква икономическа логика, за обуздаване на финансовия трус. Как ще ви прозвучи примерно, че нямате право да си теглите и разваляте паричен депозит, под какъвто и да е предлог, освен на падежа!? Инвеститорите дадоха своята присъда на такъв тип мерки – лихвите по едномесечните депозити на междубанковия паричен пазар достигнаха 50%….., ако изобщо има кой да ви заеме средства.

Според организацията за икономическо развитие и сътрудничество OSCE ще бъдем свидетели на значително забавяне на растежа на икономиките на Русия, Индия и Китай, а и Бразилия е на път. Споменавам тези държави защото настроението и отношението на инвеститорите спрямо тях, ще даде индикации и какво да очакваме спрямо нас.

Спомняте ли си, че си пожелахме цени на бензина около 1,8 лева за литър. Това е на път да стане. Аз лично не бих показал еуфорична радост, защото както при всяко нещо и при цените на петрола имаме „обратна страна на медала”. Настоящите нива показват, че енергийните  търговци дисконтират, че глобалната икономика е в рецесия. В петък цените на петрола от типа  „Брент” паднаха под 40 долара за барел. На секундата  анализаторите започнаха да прогнозират  цени около 20 долара за барел през 2009 година. Не вярвам, че това е възможен сценарий. Нива между 40-60 долара за барел изглеждат напълно балансирани както за производителите, така и за потребителите.

Европейската централна банка намали лихвите с 0,75%. За някои това е агресивно, но лично за мен е недостатъчно. Една комбинация между засилващо се евро и ниска инфлация би трябвало да даде комфорт на Европейската централна банка да понижи лихвите под 2% на годишна база. Спадащото промишлено производство  и линеещото потребление правят опасна симбиоза, която може да вкара европейската икономика в задънена улица, когато няма да ни интересуват никакви лихвени проценти. В условия на криза се оказа, че превантивно-агресивното поведение от страна на държавата е единствено възможното. Изчаквателното поведение с частични мерки са гаранция за най-висока социална цена.

Декември по–принцип е изключително непредсказуем месец по отношение движението на цените на финансовите активи. То май и цялата година беше една голяма лудница с фатални последствия за голям брой от участниците на финансовите пазари. Бих препоръчал да не се взимат каквито и да е инвестиционни решения. Очакванията ми за 2009 година, че ще започнем със задължителните „100 дни на доверие за новата американска администрация”. Е, дотогава по-агресивните инвеститори могат да вложат ресурс в акции на банки, просто защото не могат да си представя по-ниски цени от тези в момента.

Ще видим ли лихвите в Европа на 1% ?

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ with tags on декември 1, 2008 by bissermanolov

 

Инфлацията в eврозоната за месец ноември отбеляза спад с 1,1%. Като абсолютна стойност, бяхме свидетели на най-големия спад на инфлацията от 10 години насам . На годишна база това  представлява стойности на индекса около 2,1%. От друга страна, безработицата расте застрашително. Заговори се, че Европейската централа банка ще предприеме безпрецедентни стъпки по намаляване на лихвените нива на Стария континент. Дилърите вече залагат, че понижаването на лихвите ще бъде в границите на 0,75%. В същото време анализаторите прогнозират инфлация около 1% за първото полугодие на новата 2009 година, което означава, че цикълът по намаляване на лихвите тепърва започва. Получава се парадокс, ЕЦБ иска инфлация под 2%, но близо до 2%. Казано с други думи Европа не иска дефлация, а дезинфлация. Каква е разликата между двете? При дефлацията спадът на цените на годишна база е с отрицателен знак . Като класически пример все още се дава периода от Голямата депресия в САЩ, когато спада на цените води до една от най-опасните  ситуации, стряскащи съня на макро икономистите,  корпоративна  задлъжнялост в условия на дефлация. В прав текст това означава, че компаниите не могат да си покрият дълговете поради спада на цените на продукцията. Докато при дезифлацията имаме само умерен спад в цените на стоките. Позволих си да дам малко повече подробности в тази посока, защото в реалната икономика всяко разко движение на цените и в двете посоки е негативен процес.

Според Юрген Майкъл, икономист от Citigroup, „през месец декември ЕЦБ ще намали лихвите със сто базисни точки , а до средата на 2009 година основната лихва ще бъде на нива от 1%”.

И точно, когато посоката на лихвените проценти към понижаване изглежда наистина логична, германският канцлер, г-жа Меркел, съвсем директно размаха пръст на Америка. Нейните обвинения бяха в посока, че сегашната световна криза е в резултат на „евтините пари”.  По време на речта й пред германския парламент в четвъртък тя заяви: „Аз изразявам дълбоко безпокойство, дали предприетите мерки от страна на САЩ и други страни в посока на поевтиняване на ресурса не залагат бомба за нова криза след 5 години”. Странно нали? Пълна липса на синхрон между  финансисти и политици. Най-странното е, че тези нейни коментари се анонсират точно в периода, когато Европейският съюз обяви своето намерение за създаването на нов 200 милиарден фонд са съживяване на икономиката на Стария континент. Тази сума представлява 1,5% от Брутния продукт на Европа. Дискусия по темата ще бъде направена от страна на финансовите министри в средата на декември. От сега мога да прогнозирам, че се очертават доста ожесточени дебати. Вече се знае кой е най-големият противник на тази мярка – Силвио Берлускони. На няколко пъти той официално заяви, че няма намерение да спасява италианската икономика чрез ускорено инвестиране в държавни инфраструктурни  проекти.

Между октомври и ноември спадът в цените на петрола бе с 12 евро на барел, което ще доведе до намаляване на инфлацията, която е производна от енергиите с 10% на годишна база.  Интересен коментар по темата направи Кристоф Вейл от Commеrzbank, според когото даже и да има спад на инфлацията до 0%, рискът от дефлация е нищожен.

През октомври безработицата в Европа е нараснала до 7,7% на годишна база. Най-голямото увеличение бележи безработицата в Испания с 12,1%.

Неясните сигнали, по-скоро несъгласуваните коментари между финансисти и политици в Европа, доведоха до бягство на инвеститорите от единната валута. След като в началото на седмицата  еврото достигна до нивото от 1,3070 долара за евро,  в петък нивата на затваряне бяха от 1,2690  долара за евро.

Очаква ни една изключително динамична седмица. Ликвидността на финансовите пазари ще пада осезаемо. Банките ще бъдат ориентирани към приключване на позициите си поради края на счетоводната година. Ще бъдем свидетели на традиционното „коледно разпродаване” на долара. Нива от 1,33 долара за евро не са изключени в рамките на следващите 10 дни.