Порше в капана на алчността си

Бисер Манолов

Преди около един месец американският президент Барак Обама в свое публично изказване заяви, че не иска да управлява нито банки, нито застрахователни компании, нито автомобилни компании, а да управлява САЩ. Но обстоятелствата го принудиха да предприеме стъпки в посока на значително държавно присъствие в основни сектори на икономиката. Отсам океана в германската икономика проблемите се роят със скоростта на светлината. Имайки предвид горното, не мога да си представя какво е в главата на госпожа Меркел. Все повече се задълбочават различията между официалните германски власти и американската General Motors за съдбата на Opel. Докато течеше съдебното производство в Америка по обявяването на американския автомобилен гигант в банкрут, германското правителство взе решение да налее 1,5 милиарда долара в Opel, за да избегне ескалиране на социалното напрежение в случай, че немското поделение на GM последва съдбата на „майка си“. Само допреди няколко дни като почти сигурен краен купувач на Opel изглеждаше канадската Magna. Най-желаният потенциален купувач от страна на Ангела Меркел бе FIAT, но италианците предпочетоха да се концентрират в оправянето на кашата в новата си придобивка Crysler. До голяма степен немците не приемат безрезервно канадската компания поради факта, че финансирането по тази сделка ще дойде от най-голямата руска банка – Сбербанк. Между другото искам да напомня, че тя е държавна. Много от западните анализатори считат, че при всяка сделка, когато името на тази банка присъства, това трябва да бъде сигнална лампа за наличие на стратегически руски интереси. За германските власти дразнещо звучи и намерението на Magna да отвори и отделно предприятие в Русия, функциониращо под името Opel-Русия. Опасенията идват най-вече поради опасността от изтичане на интелектуална собственост в посока Русия. Планът е канадската компания да притежава 70% от компанията, а останалите 30% да бъдат притежание на Сбербанк.

Друг заплетен пъзел се оказа и случващото се между другите два автомобилни гиганта Porsche и Volkswagen. Бляскавата кариера на изпълнителния директор на Porsche, избран на поста през 1992 година – Венделин Видекинг, претърпя пълно фиаско. През 2005 година производителят на най-желаните спортни автомобили съобщи, че притежава 20% от VW. През 2007 година този дял бе увеличен на 30%. В периода 2002-2007 година Porsche бе най-печелившата автомобилна компания в света, след като там бе наложен „японският стил на управление“. Господин Видекинг пленяваше медиите с фриволното си и арогантно поведение, с истории от типа „как любимото му хоби било да отглежда картофи със стария си трактор порше и да раздава реколтата на работниците си“. Всичко това изглеждаше като историята на един невероятно успял човек до момента, в който той не повярва прекалено много в амбицията си да изкупи по-голямата в пъти, от гледна точка на стойност на активите, VW. И така историята се разби на пух и прах в средата на този месец, когато се разбра, че мегаломанските амбиции на Видекинг са натрупали дълг в размер на 10 милиарда евро. Разбира се, че на спешното заседание на надзорния съвет на компанията неговата глава и тази на финансовия директор паднаха. Необходимостта от увеличаването на капитала с 5 милиарда евро бе направена с помощта на вездесъщия Qatar Investment Fund. В този смисъл с това участие катарците директно стават основни акционери в Porsche и миноритарни във VW.

С тази сделка поредната немска компания се разделя с немските си акционери. Наистина, тежки време за госпожа Меркел, която е изправена пред дилемата дали да продължава да подкрепя навлизането на чуждестранен капитал с цената на всичко, или да увеличи държавните субсидии за сметка на социалната програма. Не по-розова изглежда и ситуацията в банковия сектор на Германия. Времето за реформирането на общинските Landesbanken изтича, а проблемите изглеждат нерешими.

Общинските Landesbanken са 7 на брой и имат държавно-общинска собственост. И седемте се нареждат в първите 15 банки на Германия по размер на активи. През последните месеци на кризата се оказа, че балансите на тези банки бъкат от наличието на токсични активи, които ще трябва да се изчистят. В противен случаи Landes-банките ще бъдат изправени пред спешната необходимост от набиране на капитал. Това означава единствено и само изразходването на тонове държавни пари. Горката госпожа Меркел. Една от най-добрите стратегии в момента е започването на обединение между тези банки, като постепенно броят им бъде намален до 3. Но затова трябват изключителна смелост и кураж. Впрочем госпожа Меркел има в повече и от двете.

Не се заигравайте с банките, рисковано е

Бисер Манолов

От известно време насам банкерите видимо ходят с наведени глави. Не говоря само за родните. Имам чувството, че съм присъствал на световен трибунал и подсъдимият е точно той – БАНКЕРЪТ. Нямам идея кой се изявява в ролята на съдията, но залата е препълнена с обвинители. Вече нямам съмнение кой е виновен за световната финансова криза, която вече е и икономическа. Също така съм просветен, че има някакъв свещен заговор, на базата на който „тия мизерници си разиграват коня“ и искат дотолкова да повишат лихвите по кредитите, че да фалират всичките си клиенти и да вземат бизнеса им. Вече няма съмнение, че има картелно споразумение между банките да плащат високи лихви по депозитите, щом държавата се намеси да го доказва публично. Но най-меко казано това е пълен абсурд. А, забравих да спомена, че чисто по нашенски започнахме да се организираме, но само когато трябва да направим поредната глупост – нещо като асоциация приканва своите членове да не плащат лихвите по кредитите на тези „кожодери“. Щото, видите ли, криза е и няма как да ни извиват ръцете.

Започнах коментара си по този начин не защото искам да бъда защитник на банките. А защото лекичко ми писна да се изказват компетентно в публичното пространство „експерти“, които градят своите доказателства единствено и само на „казаха ми“ и „чух“. Но за сметка на това „говорят много ерудирано“. Заиграването с тази тема не е опасно просто защото няма нищо по-опасно. Не казвам, че не трябва да се коментира, напротив – трябва, но професионално. Примерно за любимата напоследък „война за депозити“. Аз бих казал, че няма война, а необходимост от увеличаване на привлечения ресурс поради увеличаване на риска като цяло. Всички трябва да разберат, че банките не печелят от високите лихви по кредитите. Те печелят единствено и само от лихвената разлика между привлечения (депозитите) и предоставения (кредитите) ресурс. Само за сведение на читателя бих желал да спомена, че тя е под 6% в момента. Също така е важно да спомена, че тези 6% не са абсолютният размер на печелбата на банката. Трябва да се вземат под внимание и административните разходи, обемът на необслужваните кредити и породените от тях провизии и ред други разходни компоненти.

Един по-задълбочен анализ показва, че в редки случаи, които са по-скоро изключения, печалбата на банката върху единица привлечен лев се движи в диапазона между 1-2%. Това е така нареченият gross margin или казано по-кратко, чистият приход, който банката реализира след приспадането на разходите. В условията на финансова криза банките съществено намалиха своите спредове между привлечения и предоставения ресурс. Те имат отговорен ангажимент към своите клиенти, но те имат отговорен ангажимент и към своите акционери. Както се казва на уличен език, ако някой търси социална помощ от Червения кръст, просто е сбъркал вратата. Реструктурирането на един кредит не означава нито неговото опрощаване, нито неговото безкрайно разсрочване. Реструктурирането на кредит означава конструирането на такава схема, която ще позволи на клиента да оцелее, но при условия, които покриват критериите на банката за управление на риска.

Не обвинявайте само банките за глобалната криза, защото сбъркахме всички.

Макроикономистите и централните банкери сбъркаха в това, да бъдат единствено фокусирани в озаптяването на инфлацията. Но, от друга страна, те бяха високомерни и пренебрежителни към балона на активите. Икономистите сбъркаха и в оценката си, че финансовите пазари са „ефективни“.

Множество светила от световен мащаб в областта на анализите не дадоха и най-малките предупредителни сигнали за възможността от това, на което сме свидетели в момента. Неколцина са тези, които не само гледаха, но и виждаха катастрофата, която се задава. Длъжен съм да упомена техните имена – Роберт Шилер от университета в Yale, Ноуриел Рубини от New York University и Бил Уайт, главния макроикономист на Bank for International Settlement. Както е казал Оскар Уайлд: „Не е страшно, че грешим, страшно е, че повтаряме грешките си.“ Нека да не направим тази уникална грешка да обвиняваме само банките. Аз бих казал, че и те са потърпевши от грешките, които направихме всички ние.

Да погледнем към ислямските финансисти

Бисер Манолов

Въпреки позитивните коментари от страна на МВФ по отношение на глобалното стопанство – за забелязващи се първи сигнали на възстановяване, ситуацията в света остава изключително сложна. През изтеклата седмица станахме свидетели на четиридневен пореден спад на американската фондова борса. Отличното полугодие за световните фондови борси (как иначе да наречем ръста от 20%) все още не е подкрепено с реално съживяване на икономиката. Вече всички са убедени, че ключът за излизане от кризата е в отпушването на банковото кредитиране. Но до този момент въпреки спасителните планове от страна на най-развитите индустриални държави за трилиони долари, чийто размер вече никой не пресмята, парите така и не достигат до крайните клиенти. Тоталното объркване произтича най-вече от пълната липса на доверие в методите за оценка на риска. Нещо повече, самите търговски банки правят пълна ревизия на своите модели за оценка на риска. Надзорните органи в цял свят говорят за нова архитектура в регулирането на финансовия ред. Няма съмнение, че абсолютно отговорни за състоянието на банковата система в САЩ са както самите търговски банки, така и надзорните органи. До този момент аз не съм чел каквито и да е анализи или коментари от страна на Централната американска банка или Федералната корпорация за депозитно застраховане за допуснатите от тях грешки в периода 2001-2006 година. Към настоящия момент всички говорят за все повече и повече регулации на финансовата система. Индиректно това е признание, че са липсвали адекватни регулации в периода 2001-2006 г. Но както всички знаем – виновни няма. Още по-драматично е положението във Великобритания, където повечето от най-големите банки са на изкуствено дишане с пари на данъкоплатеца. Виновни отново няма.

Повече регулации в никакъв случаи не означава по-добре функционираща финансова система. През последните години Америка бе тотално изпаднала в собственото си самодоволство на световна финансова суперсила, без каквато и да е алтернатива. Това, разбира се, че беше факт, но от друга страна, притъпи и естествените й реакции за самоконтрол. Всички основоположни принципи във финансите започваха и свършваха със САЩ.

Целта на тези мои думи не е да оспорвам ефективността на американския модел във финансите, а по-скоро да акцентирам върху това, че няма съвършен модел, и нежеланието да признаеш открито фундаменталните грешки води единствено до системни кризи като тази в момента. И както знаем, в природата няма състояние на дисбаланс. Каква беше алтернативата? От 10 години насам професионалните инвеститори наблюдават отблизо изключително бързото набиране на скорост на ислямските финанси. Като световен център на световните ислямски финанси се очертава Куала Лумпур, столицата на Малайзия. Между другото, ислямските финанси като част от световната финансова система останаха единствените незасегнати от кризата. Това постижение само по себе си е достойно да привлече погледа на специалистите и заслужава да бъде изучено. Искам изрично да подчертая, че коментарите ми ще бъдат базирани единствено и само на принципите на функциониране на ислямската система във финансите и нямат какъвто и да е религиозен или политически оттенък.

В тях има много интересен прагматизъм, от който може да бъде заимствано. Ислямската финансова система е разработена на принципите на Шериата. Основното е, че банките не могат да дават кредити срещу лихва. Финансовите институции се подтикват да споделят риска със своите клиенти, което означава, че печалбата и загубата се споделят между банката и клиента.

Според професор Умер Чапра от Ислямската банка за развитие в няколко направления конвенционалната банкова практика може да заимства от ислямската:

– в процеса кредитиране пропорцията на личното дялово участие трябва да се увеличи за сметка на дълга;

– кредитите трябва да се отпускат за дейности, които са насочени към реалния сектор, а не за спекулативни инвестиции;

– финансовият ливъридж трябва да бъде контролиран;

– при емитирането на кредитни деривативи банката е длъжна да информира крайните си клиенти не само за количествените параметри по сделката, а и за качествените характеристики, дотолкова доколкото купувачът ще е наясно с риска, който поема;

– участието на банката като инвеститор във всяка една сделка, а не като брокер на финансов ресурс, ще доведе до по-детайлно анализиране и управление на риска по всяка една сделка.

Действително има логика в доста от основоположните принципи на ислямските финанси. Точно в тази кризисна ситуация считам, че трябва да си отворим очите и ушите за различни идеи. Средногодишно ислямските финанси бележат номинален ръст от 15%. Към настоящия момент вече имаме над 300 ислямски банки, 250 взаимни фонда в повече от 51 държави. Активите, които те управляват, доближават 1 трилион долара. На мен ми звучи внушително, а на вас?

Топбанкери давят валутните пазари

Опитите за обезценка на франка и разпитът на Бен Бернанке са акцентите на седмицата

Бисер Манолов

През изтеклата седмица вниманието на инвеститорите бе привлечено основно от две събития. Първото от тях бе опитът на Централната банка на Швейцария да обезцени франка спрямо еврото чрез масирани интервенции на валутния пазар. Второто бяха показанията на шефа на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке пред Банковата комисия към Сената за поглъщането на Merrill Lynch от Bank of America. Защо бих желал да акцентирам върху тези две събития? Отговора ще намерите в редовете, написани по-долу.

Интервенциите на Централната банка на Швейцария са доста значимо послание за валутните дилъри относно тенденциите, на които ще бъдем свидетели до края на годината. Към настоящия момент от коментарите на официалните власти на най-развитите индустриални държави, с изключение на САЩ, може да бъде направен изводът, че всяка една от тях желае девалвирането на собствената си валута като мярка за облекчаване на последствията от рецесията и стимулиране на икономиката. В историята има много примери в подкрепа на факта, че пазарът винаги е побеждавал централните банки, когато става въпрос за изкуствено манипулиране на валутните курсове на дадена валута, с уговорката, че става въпрос единствено за свободно конвертируемите валути. Десетките опити на Централната банка на Япония за девалвиране на йената в края на краищата претърпяха пълен провал. В момента Централната банка на Швейцария отправи ясно послание към дилърите, че няма да позволи стойности на франка спрямо еврото под нивото от 1,50 франка за евро. Работната седмица приключи при нива около 1,53 франка за евро, но мога да се обзаложа, че още в началото на следващата седмица пазарът ще тества отново силите на Централната банка на Швейцария. Повярвайте ми, че Страната на шоколадите ще се провали в опита си да насочва валутните котировки поради факта, че основните играчи на този пазар имат много повече средства от Централната банка на Швейцария и с удоволствие биха тествали нервите й. И, в края на краищата, ще инкасират огромни печалби. Твърдо съм убеден, че Централната банка на Швейцария няма да получи каквато и да е подкрепа от другите централни банки, тъй като всяка една от тях иска същото – слаба местна валута. В тази посока се изказа и г-н Кинг, шефът на Централната банка на Обединеното кралство. Той директно обяви, че слабата английска лира подкрепя експорта. За не повече от няколко часа валутните дилъри бяха под въздействието на това изказване. Лирата се свлече до нивото от 1,6280 долара за лира. Но както вече споменах, няма ненаказани думи от страна на централните банкери по отношение на валутните курсове, вследствие на което пазарът приключи седмицата над нивото от 1,65 долара за лира. Според Улрих Лойхтмат от Commerzbank, „дилърите не трябва да дърпат котката за опашката“, визирайки в случая Централната швейцарска банка. Аз бих добавил само, че дилърите няма да дръпнат котката за опашката, а за главата.

Гледах директно разпита – да, точно разпит беше видяното от мен, по CNBC на шефа на Централната банка на САЩ Бен Бернанке пред Банковата комисия към Сената. Знаете ли какъв е моят извод на видяното? Американската финансова система няма алтернатива. Изумен съм от нейния механизъм за саморегулиране. Господин Бернанке беше повече от притеснен, когато бе подложен на кръстосан разпит от членовете на комисията, обяснявайки, че не е имало интервенция от негова страна и не е оказвал какъвто и да е било натиск върху Bank of America за поглъщането на Merrill Lynch. В диспута Бернанке нито за миг не загуби хладнокръвие и самообладание, даже и когато към него бе отправен въпросът: „Кой лъже по отношение на сделката – бившият финансов министър Полсен или вие, господин Бернанке?“ Обвиненията, че Бернанке е превишил своите правомощия, идват в изключително деликатен момент, когато се обсъждат новите правомощия на Централната банка по отношение на банковия надзор. На Бернанке не му бе спестен нито един неудобен въпрос. На моменти репликите бяха изключително остри, но нито за момент тонът не премина допустимите норми. Оказа се, че Bank of America е получила държавна подкрепа за тази сделка, преди да е направила обстойна проверка на финансовото състояние на Merrill Lynch. Нещо повече – Бернанке бе обвинен, че е подложил на съществен риск парите на данъкоплатците. Интересен бе коментарът на повечето анализатори след срещата. Те считат, че Бернанке е станал жертва на собствения си успех.