1 eвро = 1 долар

През последните дни валутните търговци отдадоха повсеместно чест на зелените пари. Доларът „мачкаше“ всички валути по пътя си сякаш бе насъбрал някаква злоба през последните години спрямо тях, която искаше да избие в рамките на няколко дни. Всички търсят отговор на въпроса в момента: „Достигнахме ли дъната?“ По мое скромно мнение, точно оттук започва силата на долара. Прогнозата ми е, че през 2009 г. можем да бъдем свидетели на срив на единната валута до паритет спрямо долара. Знам, че такава прогноза звучи твърде агресивно, но бих споделил някои идеи в тази посока.
1. В момента всички имат нужда от силен долар! Европа влиза в рецесия много по-бързо, отколкото Америка. Бяхме свидетели на вербална интервенция от страна на някои представители от страна на европейската централна банка. Под една или друга форма бе намекнато, че лихвите на Стария континент ще падат много по-бързо, отколкото в Америка. В този смисъл слабото евро ще подкрепи експорта на Стария континент. Председателят на английската централна банка отиде още по-далеч в своите коментари. Той директно предупреди, че английската лира ще се обезцени значително поради влошаване на икономическата среда. От друга страна, самата Америка се възползва от поскъпването на долара. Пазарните сътресения повишиха цените на щатския държавен дълг до рекордни нива в качеството му на „спасителен остров за инвестиране“. Високи цени по дълга означават по-ниски лихви, на които се финансира американското правителство, а точно това е необходимо в момента за почти национализирания ипотечен пазара зад Океана – ниски лихви.
2. Вече всички знаят, че при силен долар цените на петрола падат. Впрочем не само на петрола, но това е друга тема. От ОПЕК вече заявиха, че ще намалят дневното производство с 1 милион барела. Готов съм да се обзаложа, че това няма да доведе до желания ефект. Готов съм да се обзаложа, че ще видим цени от 50 долара за барел до края на годината. Ниските цени на петрола ще натиснат инфлацията надолу, което е в подкрепа на централните банки да поддържат ниски лихви.
3. БРИК-държавите ( Бразилия, Русия, Индия и Китай) са, образно казано „доларови икономики“. В този смисъл нарушената ликвидност на паричните пазари в тези страни принуди местните централни банки да излеят тонове от долари за овладяване на положението. Това е също „долароподкрепяща“ новина. Бразилската централна банка предложи суапова операция в размер на 50 милиарда долара, за да сложи някаква спирачка на потъващия риал.
4. Тоталното сриване на така наречените carry trade сделки, или казано най-кратко, това са сделки, при които се взима заем в нисколихвени валути и се инвестират във високо лихвени валути, възвърнаха ореола на долара. Единственото желание на инвеститорите в момента е да не поемат какъвто и да е било риск, което просто накара доларът да изригне, най-вече в качеството му на световна резерва валута.
Бих желал да споделя моите очаквания за развитието на българския лев към долара. До края на годината нивото от 1,63 -1,65 лева за долар е твърде вероятно. Очаквам през второто полугодие на 2009 година да станем свидетели на нивото от 1,9 лева за долар. Това, разбира се не е препоръка за каквито и да е било спекулативни сделки. Златно правило е, че човек трябва да има активи и пасиви в една валута. Най-добре е за компаниите, които работят с долари, да използват валутните опции като средство за застраховка срещу валутен риск. Всяка една банка може да предложи такъв продукт. Но определено считам, че най-опасна в момента е политиката от типа „доларът толкова се качи, че няма повече накъде“.
P.S. Настоящият коментар е лично мнение на автора и не представлява препоръка за покупка или продажба на валута.

Реклама

Спекуланти дебнат слабите валути

Бордът у нас е финансово обезпечен

Бисер Манолов
Финансовото здраве на Централна и Източна Европа бе една от най-коментираните теми през изтеклата седмица. До голяма степен това бе причината шефът на Световната банка Роберт Золик да призове за единни координирани действия от страна на ЕС в подкрепа на тези икономики. Той даде гласност на идеята за създаването на специален фонд, който ще акумулира 25 милиарда долара за изкупуване на най-рисковите активи от балансите на банките, функциониращи в тези държави. Реакцията на Брюксел бе диаметрално противоположна. Европейската столица подкрепя индивидуалния подход при решаването на всеки казус, а не общи действия. Националните валути на Полша, Унгария и Румъния бяха подложени на ожесточен спекулативен натиск от страна най-вече на външни играчи. В своя коментар за ситуацията Роберт Золик акцентира върху валутните кризи като основа на икономическите катастрофи. Той призова официалните власти да престанат с коментарите в посока подкрепа на националните валути, защото това още повече изостря апетита на спекулантите. Думите му бяха следствие на изявлението на премиера на Полша, че националната банка на страната ще предприеме стъпки в посока подкрепа на валутата, ако бъде достигнато нивото от 5 злоти за евро. Пазарите се „отблагодариха“ незабавно на това анонсиране и разпродажбите на злоти почти докоснаха цитираното от премиера ниво. Гуверньорът на централната банка на Румъния Мугур Исъреску не допусна тази грешка и на въпроса за валутния курс на леята по време на традиционната пресконференция заяви, че централната банка няма твърди ценови нива, които съблюдава. Официалните унгарски власти заявиха, че са в процес на предприемане на „нетрадиционни методи“ в подкрепа на форинта. До настоящия момент унгарското правителство има договорени предварителни линии за финансиране от различни международни институции в размер на 24 милиарда долара, само от МВФ сумата е около 7 милиарда долара.
Държавите, обобщени от инвеститорите като групата БЕЛЛ (България, Естония, Латвия и Литва), също не бяха подминати в коментарите. Трябва обаче да отбележим, че мястото ни в тази група не е напълно заслужено, защото единственото общо е, че всичките тези държави имат финансова система, регулирана от валутен съвет. Ако направим сравнителен анализ между четирите държави, основно от гледна точка на някои важни коефициенти, които инвеститорите наблюдават за определяне на стабилността на една финансова система, ще видим, че чисто технически България стои значително по-добре. Примерно, нивото на държавните резерви към ликвидната парична маса при България е 128%, Литва – 62,5%, Естония – 56,6%, и Латвия – 83%. Казано с други думи, паричният съвет у нас е най-добре валутно обезпечен в сравнение с тези държави от гледна точка на паричната маса в обращение. Според икономическия екип на Citigroup паричният съвет в България ще устои на настоящите финансови турболенции. Според тях най-важното е, че страната поддържа спасителен буфер (който представлява сумата на валутните резерви на централната банка и фискалния резерв) около 48% от брутния продукт на страната. Според тях можем да говорим за най-лошия вариант, ако това съотношение спадне до 30%. Citigroup счита, че една от най-важните котви за паричния съвет в България е, че има пълен консенсус от страна на всички политически партии за неговата необходимост, което дава положителни сигнали към инвеститорите.
Между другото трябва да отбележим, че за първи път от 2005 година насам има по-малко увеличение на дефицита по текущата сметка за месец декември 2008 година спрямо ноември 2008 година. В абсолютно изражение вносът се свива два пъти повече от износа. В този смисъл втвърдените икономически условия до голяма степен ще изиграят и положително влияние върху дефицита по текущата сметка. Не считам, че е черен хумор това да бъде упоменато, защото до настоящия момент негативното търговско салдо бе в основата на критиката на международните експерти.

Да последваме ли Уорън Бъфет?

Бисер МаноловНе знам защо, но винаги в условия на криза икономическата мисъл изригва в букет от предложения за справянето с нея – екзотични, утопични, нихилистични и всичко, което завършва на „чни“. Според някои „специалисти“ в момента сме свидетели на погребването на капитализма и фондовите борси. Други вкупом обясняват необходимостта от въвеждането на единна световна валута, даже сложиха дата за началото й – 2024 година. Нова тема е и че една от основните причин за финансовата криза са огромните премии, получени от инвестиционните банкери. В главите на някои се разхвърчаха планини от милиарди долари. Е, хората, които наистина са добре запознати с механизмите на стимулиране, знаят, че по-големият процент от тези бонуси е под формата на кол опции върху акции на фирмата. Та хаосът на реещата се икономическа мисъл ни води до пълно объркване в опитите да открием най-оптималната стратегия за оцеляване. Някои прогнозират, че „мечият“ пазар на фондовата борса (този жаргон се използва, когато акциите падат) ще продължи 17 години!

И точно в тези динамични времена на пренареждане на икономическия пъзел се появи един инвеститор, който каза ясно: „Аз купувам американски акции!“ Може би за повечето от вас е ясно, че става въпрос за Уорън Бъфет, един от най-богатите хора в света. За мнозина това поведение на 78-годишния инвеститор изглежда странно. Но само за тези, които не са запознати с неговото цялостно поведение. Той просто показа духа на лидера. Точно от такива имаме нужда в моменти на финансови катаклизми. Според едно допитване на Мerrill Lynch от последната седмица над 42% портфолио мениджъри считат, че цената на акциите на повечето компании са силно подценени.

Да де, но по тази логика те трябва да ги изкупуват, а не да коментират. Лично мое мнение е, че цената на акциите на финансовите институции ще направи най-бърза корекция при нормализиране на ликвидността. Те се обезцениха най-много през последните седмици и се търгуват значително под счетоводните си стойности. Повече от сигурно е, че до края на годината ще бъдем свидетели на ново понижаване на основната лихва от страна на Г7.

Петролът трайно се установи около $70-72 за барел. Не считам, че мерките на ОПЕК по намаляване на производствените квоти ще доведат до повишаване на цените. Мотивът в момента е не че има рецесия, а по-скоро страхът от нейното възникване. Нива от $60 за барел са в рамките на нормалните очаквания. Нямам идея как става ценообразуването на горивата в България, но дано се порадваме на бензин под 2 лева до Нова година.

Доларът ще продължава да триумфира! Америка е привлякла $2 трилиона чуждестранни инвестиции за миналата година. Тези средства са повече от достатъчни, за да покрият дефицита по текущата сметка, възлизащ на $730 млрд. Над 64% от резервите на централните банки са в долари и няма тенденция този процент да бъде намален в условията на финансова криза. Нивото от 1,50 лв. за долар е заложено на карта до края на месеца.
P.S. Прогнозите на МВФ за растежа на брутния продукт на бързоразвиващите се пазари, към които спада и България, се движат в границите 3,5%-6,5%. Това е положителна новина за фондовата ни борса. Не е ли по-разумно ние първо да си повярваме, преди да ни повярват отново чуждите капитали и да кажем заедно: „Аз купувам български акции!“

Идва ли краят на кризата?

Бисер Манолов
Разбира се, че никой не може да отговори на този въпрос точно в този момент. Очакванията са днес да бъде публикуван списъкът на 15 финансови институции в САЩ, които ще получат по $10 млрд. всяка за увеличаване на капитала си от най-големия държавен фонд, създаван някога. Най-доброто е, че това ще стане директно през фондовата борса, което безспорно ще се окаже спирачка на свободното падане на Dow Jones. В петък бяхме свидетели на най-дивото движение в историята на индекса. След като при отварянето той отбеляза рязък спад с 697 точки, незнайно защо бяхме свидетели на покачването му с 322 т. 1000 точки движение само в рамките на един ден! В крайна сметка най-гледаният индекс в момента приключи на минус 128 точки, което може да бъде интерпретирано като положителна новина. Защо акцентирам именно на движението на Dow Jones. Движението на долара, петрола, златото, среброто, даже и фондовия пазар у нас по една или друга причина в момента са подвластни на движението на този индекс. Или казано с други думи, той отразява настроението на повечето инвеститори. Между другото статистиката показва, че от 1923 г. насам имаме 24 по-дълготрайни периода на обезценка на този индекс. 5 от тях са приключили през октомври. Защо да не бъдем свидетели на шестия път? Аз поне силно се надявам. В моя най-желан сценарий централните банки трябва да вземат решение за гарантиране на междубанковия паричен пазар. Това впрочем го препоръча английското финансово министерство. Убеден съм, че в този момент ликвидността е нарушена не от липсата на пари, а по-скоро от липсата на доверие между банките. В момента глобалните резерви, без златните, са се покачили до 7,14 трилиона долара, което представлява ръст от 20% на годишна база. Това са пари, повече от достатъчно за справяне със ситуацията.
Вече над 50% от ипотечния пазар в САЩ е притежание на американското правителство. След привеждане на спасителния план в действие този процент ще се увеличи значително. Както всички знаят, кризата започна точно от ипотечния пазар. Така че инвеститорите трябва да започнат по-спокойно работната си седмица. Няма как Америка да фалира, нали? Европа трябва да се активира на максимума, и то с конкретни съвместни действия. Повишаване на нивото на гаранцията от 20 000 на 50 000 евро е стъпка в правилната посока с цел успокояване на духовете.
Русия прие антикризисен пакет в размер на 86 милиарда долара за рефинансиране на банковата система. Ако искаме да извлечем нещо положително от тази комплицирана ситуация, нека да погледнем цените на петрола. Те се сгромолясаха под $80 за барел. Добрата новина е, че тази тенденция ще продължи. Нива около $70 за барел са заложени на карта в краткосрочен аспект. Цените на стоманата и желязото също падат. Казано с други думи, инфлацията за последното тримесечие ще спадне видимо. Доларът е безспорен цар на валутните пазари. В петък той направо „размаза“ еврото, достигайки нивото от 1,3280 долара за евро. Към лева това означава ниво от 1,47 лева за долар. Мнозина се питат докога ще продължава това покачване. Отговорът е, докато не започне да се оправя ситуацията на междубанковия паричен пазар. В момента доларовите депозити са най-търсените, което повиши значително лихвените проценти. Много от банките предпочитат да си набавят доларовия ресурс чрез директна продажба на основните валути към долара. Изключение прави само японската йена. Надявам се, че когато бъде публикуван този коментар, решението на финансовите министри от Г7, Китай, Русия, Индия, Саудитска Арабия, Бразилия на срещата им във Вашингтон ще бъде такова, че борсовите индекси ще позеленеят за дълго време.
Зеленото успокоява окото!

Един призрак броди из Европа

Бисер Манолов
Един призрак броди из Европа. Призракът на зловещия спекулативен капитал. Той няма лице, няма произход и от него се стряскат всички централни банкери. Той не признава врати, държави, имена. Той просто минава през тях, оставяйки само паника зад себе си и горчив вкус в устата. Само допреди месец никой не вярваше, че Fortis, Dexia, Hypo Real Estate, Bradfor&Bingley, Unicredito ще се срещнат лице в лице с този нежелан гост. Всичко започваше по един и същ сценарий в тези луди времена, когато слуховете управляват поведението и на най-устойчивите инвеститори. В рамките на часове, със скорост, на която и светлината може да завиди, изскачаше информация, че една от въпросните финансови институции е с ликвидни проблеми.
Надзорните органи по принцип не работят със слухове и точно това пасивно поведение нагнетяваше проблема.
Почти паралелно започваха изливания на тонове акции, които борсовите купувачи трудно можеха да поемат. В рамките на часове, под ехидната усмивка на Призрака акциите губеха от стойността си до 25-30%, и то без видима причина. При тази безконтролна ситуация дилърите сами си измисляха слухове. И нещо по-лошо: вярваха им и ги търгуваха, и то само в една посока – продажба на акции. Някой каза, че шефът на Unicretito Алесандро Профумо си е подал оставката. Прекрасно! Нови 15% обезценка. Нищо че той бе направил официално изявление, че нито има намерение, нито има основание за такава стъпка. Само в рамките на два дни акциите на банките бяха спирани от търговия на борсата в Милано на два пъти поради пробити граници на максимално допустимите ценови отклонения. Управителният борд декларира ангажимент, че до края на година ще бъдат предприети мерки, за да се достигне нивото по показателя Teir 1 – 6,2% (този индикатор показва адекватността на собствения капитал, претеглен през риска на активите, или, казано с други думи, доколко една банка може да се справи в дадена кризисна ситуация на база собствения капитал). Но и затова ушите на инвеститорите бяха запушени, а очите – затворени.
За Fortis, банката, която държи над 50% от депозитите в Бенелюкс, нещата придобиха още по-зловещи краски. Започналата атака от страна на спекулантите доведе до невиждан спад на акциите в рамките на 10 дни. Безспорно добрите финансови показатели на банката провокираха шефовете й да започнат обратно изкупуване на акции за своя сметка с една-единствена цел – да покажат пълната си лоялност към институцията. Уви, това наля допълнително масло в огъня и цената на акциите се сгромоляса от 9 евро за акция до 3,70 евро в рамките на броени дни. Кризата започна да придобива размери, наподобяващи филм на Хичкок.
Белгия, Холандия и Люксембург обявиха, че ще изкупят 49% от съответното поделение на банката във всяка една от трите държави. Решение на кризата ли е това? Частично – да, но доверието на средния европеец към банковата система е разклатено. Започна вълна от увеличаване на гаранциите по депозитите от страна на най-потърпевшите държави в Европа – Англия и Ирландия. Англия повиши гаранцията на 50 000 лири от 35 000 лири. В Ирландия гаранцията отхвърча на 100 000 евро. В резултат акциите на трите най-големи банки там повишиха стойността си с повече от 20% за три дни.
Логично всички инвеститори си задават въпроса кой ще е следващият. Може и да няма, но затова отговорните законотворци трябва да започнат да се борят с причините, а не със симптомите. Регулации в поведението на хедж фондовете са повече от необходими. Нямам нищо против спекулативния капитал, защото той е проводник на ликвидност на финансовите пазари. От друга страна размерът на глобалните процеси изисква нов тип регулаторни механизми. Видяхме, че когато надзорниците вървят след събитията, Призрака вилнее.