Архив за май, 2010

Данък за банките? След дъжд качулка.

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on май 31, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Преди седмица имах привилегията да присъствам на поредната брилянтна презентация на проф. Балцерович за случващото се в света на глобалните финанси. За всички, които са позабравили това име, ще припомня, че в началото на 90-те години на миналия век Балцерович бе човекът, извел успешно Полша от едно разрушено комунистическо стопанство по пътя на икономически просперитет. Жалоните, които той постави, позволиха страната да достигне финансова стабилност, на която в момента завиждат много от спадащите към групата на най-развитите индустриални държави. Не бих желал да акцентирам върху подробностите на неговата професионална оценка за кризата, защото за масовия читател това би било безинтересно. По-скоро е интересно да се отбележат опасенията му за силното политизиране на решенията, които различните правителства предприемат за справяне с кризата. В повечето случаи става въпрос да бъдат направени жизненоважни стъпки за реформиране на финансовите и икономически системи с цел тяхното оцеляване. Които, разбира се, имат висока социална цена. Точно тази висока социална цена впоследствие води до смазващ спад на общественото доверие за управляващата политическа партия, която, без да бъде пресилено, минава в дълга опозиционна почивка. Доста често в тези решения се прокрадва политически популизъм в най-съвършен вид, което винаги води до краткосрочни победи и дългосрочни щети за икономиката.
Няма по-красноречив пример от наказателната акция, която всички регулаторни органи и правителства са предприели в момента, за да накажат банките за безпрецедентната финансова криза. Аз считам, че надзорните органи в този случай трябва да измислят и пакет от мерки, с които да се самосанкционират, защото става въпрос за двете страни на монетата. Банките са отговорни за кризата точно толкова, колкото би трябвало да бъдат отговорни и надзорните органи. Спомням си за материал, публикуван в авторитетното икономическо списание „The Economist“. В него бе направена класация на американските финансови институции, които имат системно значение за американската икономика. Те бяха класирани в групата на „твърде големи, че да се провалят“. Никога не съм разбирал принципа „too big to fail“, защото той сам по себе си деформира нормалната конкурентност на всяка една икономика, която претендира да бъде работеща на чисто пазарни принципи. Убеден съм, че няма да ви учуди фактът, че в челото на тази класация фигурираше AIG. Логиката на финансовата дисциплина е елементарна – всяка компания трябва да бъде наказана за поемането на прекомерен пазарен риск, това е!
Банките осъзнават необходимостта от пренаписване на регулаторните рамки. Те, разбира се, са готови и да платят цената, макар и с отвращение. Но политизирането на темата ще доведе до ефекта на бумеранга за крайния потребител.
Една от идеите на правителството на Обама за налагане на нов банков данък, която бе поета с охота от страна на Европа, е нож с две остриета. От една страна, това, че ще бъдат обложени всички привлечени средства на банките с изключение на гарантираните депозити и увеличаването на капитала, неминуемо ще направи кредитните институции изключително внимателни. От друга страна обаче, оскъпяването на ресурса в крайна сметка със сигурност ще бъде прехвърлено върху крайните клиенти.
Моето лично мнение винаги е било против увеличаването на каквито и да е било данъци.
Много по-съществена трябва да бъде ролята на надзорните органи в посока защитни механизми срещу създаването на „цени-балони на активите“. Точно балонното надуване на цените на недвижимите имоти в САЩ е в генезиса на най-тежката финансова криза след Втората световна война. С разбирането, че понятията „антициклично“ и „проциклично“ вече започват да се изтъркват в публичното пространство, все повече надделява следното мнение: Изискванията за нивото на размера на капитала на банковите институции от страна на надзорните органи трябва да има антицикличен характер. Всички си спомняме за изключително занижените стандарти на американската банкова система в началото на кризата. Според тях благоприятната икономическа среда на растеж не налагаше необходимостта за натрупването на големи капиталови буфери. Точно липсата на такива стана причина за краха на системата, който впоследствие бе платен от американските данъкоплатци.
В момента става точно обратното. Въпреки все още плахото възстановяване на капиталовите пазари регулаторните органи затягат капиталовите изисквания. Но, както е казал мъдрият български народ – „След дъжд качулка!“.

Advertisements

„Спасителни валути“ в условия на криза.

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on май 25, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов


Турбуленциите на финансовите пазари от последните седмици изправиха на нокти хората, които се занимават с управление на пари. Емоциите от тези движения, с амплитудата на движение на влакче на ужасите, се прехвърлиха, разбира се, и върху непрофесионалистите. Къде в момента е най-безрисково да бъдат „паркирани“ парите, ако ги има, разбира се, e въпросът, с който лягат и стават всички финансисти. Логично звучи стратегията „всичко кеш“. Да, но въпросът е в каква валута. Еврото заличи от стойността си повече от 17% през последните шест месеца. Покупка на долари на текущите нива изглежда доста скъпо начинание. Считаните за безрискови активи – американските и германските ценни книжа, в момента се търгуват на исторически най-високите си цени. Доходността по 10-годишните германски ценни книжа се смаза до 2,6%. Не ми се вярва, че има инвеститор, който би си затворил парите за 10-годишен период при такава доходност на годишна база. Цената на златото наподобява траекторията на излитаща совалка.
А цените на суровините се сринаха през последната седмица поради опасенията за сериозна корекция в очакванията за икономическия ръст на Китай. Мнозина професионалисти препоръчват при текущите ценови нива да не се прави нищо. Но опонентите са прави в становището, че „ако не правиш нищо, също е спекулация“.
Породи ли кризата нови спасителни островчета за инвестиране? Отговорът е: Да. Според специалистите на една от най-големите японски компании във финансовото посредничество – Nomura Secutities, по-специално за инвестирането във валути, такива островчета на спокойствие в момента са канадският долар, австралийският долар, шведската крона и, малко екзотично, но не и лишено от логика – израелският шакел. Всички тези държави в момента изглежда, че са застанали на пътя на икономическото възстановяване и съответно централните банки предприеха първите стъпки в процеса на повишаване на лихвените проценти. Но от съществена важност е и нивото на ликвидност, което даден актив дава на финансовите инвеститори.
Американският долар винаги се е ползвал със статута на резервна валута именно поради голямата си ликвидност. Погледнато безпристрастно, в дългосрочен план зелените пари ще се обезценяват точно поради същите причини, поради които еврото губи почва под краката си. Но най-вече – огромният бюджетен дефицит, който САЩ поддържат десетки години. С голяма популярност се ползваше и швейцарският франк, но взривоопасното покачване на стойността му спрямо еврото принуди централната банка на Швейцария да интервенира с милиарди франкове с цел обръщане на тази тенденция. Впрочем, в този ред на мисли пред инвеститорите стои открит въпросът, дали ще видим Европейската централна банка в действие с цел подкрепа на еврото. Аз лично дълбоко се съмнявам. В цялата суматоха на пазарите шефът на ЕЦБ, Жан Клод Трише, някак плахо спомена само, че „скоростта на обезценка на еврото в момента е причина за безпокойство“. Казано с други думи, това беше чиста проба зелена светлина за инвеститорите
да продължават с разпро-дажбите на единната валута
За последно еврото бе подкрепено от страна на ЕЦБ през 2000 година, когато стойността му спрямо долара достигна 0,87 долара за 1,00 евро. Тогава съвместно с централните банки на САЩ, Япония, Канада и Англия бяха изкупени от валутните пазари между 5 и 8 милиарда долара.
Коментарите за „честната“ стойност на еврото не стихват. Повечето от макроикономистите считат, че през тази година е почти сигурно, че няма да видим повече стойности на еврото от 1,4 долара. Анонсите даже достигат парадоксални размери. Според главния макроикономист на „Уникредит“ Марко Анунзиата еврото трябва да се обезцени до нивото от 1,10 долара за евро, за да се намеси ЕЦБ. Почти едновременно с това шефът на банката Александро Профумо анонсира, че според него еврото е достигнало най-ниските си стойности спрямо долара от нивото 1,21 евро за долар. Каквото и обаче да се прогнозира, дълбоките структурни проблеми в Европа не загатват за скорошното възстановяване на единната валута. Със сигурност може да се каже, че всяко покачване на стойността на еврото е техническо, а всеки спад в цената му е фундаментален.
Аз лично оставам голям почитател на инвестирането в канадски долари, защото считам, че канадската финансова система еднолично в момента е носителка на приза „най-стабилната финансова система“.

В кои валути е добре да се инвестира.

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on май 25, 2010 by bissermanolov

Еврото – 11 години по-късно.

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on май 17, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Ако някой все още не знае класическата рецепта за приготвянето на слаба валута, то тя е следната: На затегната фискална политика се добавя нулева монетарна политика, всичко това се поднася на инвеститорите с обилна доза политически коментари за привкус в съд за 110 милиарда евро. Преди да поставите съда във фурната, я нагорещявате до пръсване, за да не останат и най-малките съмнения, че валутата ще може да оцелее. В наименованието на ястието задължително трябва да добавите и думичката „евро“, което ще подскаже и на най-непросветения географски произход на тази вълшебна рецепта. Ястието се поднася или с горчива германска бира, или с горчиво френско вино. Узото не е подходящо, освен ако не се използва за поддържане на гърмяща смес във фурната.
С хумора дотук.
През изтеклата седмица единната валута регистрира най-ниската си стойност спрямо долара от 18 месеца насам, достигайки нивото от 1,2350 долара за евро. Разбира се, че финансовите анализатори вкупом се впуснаха да обясняват това движение с хиляди аргументи. На почитателите на техническия анализ им се подпалиха показалците да броят вълните на обезценка. Тези, които използват фундаменталния анализ, сменяха мокрите си ризи на всеки кръгъл час, блъскайки си главите над ребуса: Как така глобалната икономика се възстановява, а доларът се качва? По принцип корелацията е точно обратна. Генезисът на случващото се обаче е твърде далече от традиционните форми на валутен анализ. Младото евро е жертва на дълбоки структурни проблеми на стара Европа. Стартът на еврото през 1999 година бе при нива от 1,18 долара за евро, след което се срина под 0,90 долара за евро. В момента, според мнозина от пазарните участници, средната стойност на еврото за 2010 година ще бъде 1,18 долара за евро, което означава, че е твърде вероятно да бъде достигнат паритет. Внимателен прочит на коментарите от страна на официалните власти в Европа би направил впечатление на професионалистите с това, че нито един път не бе направен анонс по отношение стойностите на единната валута. През цялото време се говори за стабилност на еврозоната, несигурност на финансовите пазари и т.н. Нито един път не бе споменато, че еврото в момента е подценено като стойност по отношение на основните валути. Елементарният извод, който всеки занимаващ се с финанси би направил, е, че Европа има изключителен интерес от слаба европейска валута. Това е един от елегантните начини за експортно ориентираните икономики като германската, френската, италианската и испанската да компенсират частично ефекта от натрупаните бюджетни дефицити. Ефектът от внос на инфлация и ниски лихви, ако е контролиран в разумни граници, винаги е стимулиращ за икономиката. От друга страна, и на най-закоравелите оптимисти им е ясно, че кризата с държавните дългове на някои европейски държави е в начална фаза. Въпреки че всички политици говорят за абсурда по темата „фалит на Гърция“, шефът на Deutsche Bank не се притеснява да говори открито по нея. Оттук насетне може и лесно да се предскаже, че поради започналото видимо икономическо възстановяване на САЩ Федералният резерв пръв ще повиши лихвените проценти.
Европейската централна банка ще бъде с вързани ръце през цялото време, като активността й единствено ще бъде насочена в посока балансирано изкупуване на европейски държавни дългове с цел поддържане на нормална ликвидност за отритнатите от капиталовите пазари държави. Не считам, че в момента изобщо е коректно да се подлага на съмнение бъдещето на еврото. Да не забравяме, че то прави първите си стъпки в игривата възраст на пубертета, когато е трудно да бъде предсказано поведението му. Както вече всички видяхме, преждевременното му израстване не беше здравословно, но както всяко дете и то има нужда от необходимото внимание и изключително търпение.
Между другото, мнозина се питат какво да правят с парите си. „Да обръщам ли!?“, имайки предвид покупки на долари срещу евра и лева, при текущите нива е въпрос, който получава всеки, занимаващ се с финанси по няколко пъти на ден. Отговорът ми е „НЕ!“ И то не защото не вярвам, че доларът ще се покачва поне още няколко месеца. А защото винаги тези, които купуват последни, в средносрочен план губят най-много.

Ах, тези спекуланти!

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on май 10, 2010 by bissermanolov
Бисер Манолов

Чудя се кой щеше да бъде виновен за линеещите стойности на еврото, ако в речника на политиците активно не доминираше думичката „спекуланти“. Нали се сещате за кои става въпрос? Това са едни финансови чудовища, които от време на време обръщат борсите с главата надолу, защото просто са лоши хора. Те са толкова лоши, че в един момент всички политици решават повсеместно да ги накажат един път завинаги, че видите ли, световната финансова криза през последните няколко години няма как да не е измислена от тях. Чудя се, защо да не бъде взето решение направо да ги тикнат в затвора като перфектната антикризисна мярка и светът да заживее в мир и благоденствие. Чак сега разбрах, че еврото е загубило 4% от стойността си през последната седмица точно заради тези престъпници. А не поради близо трилионния бюджетен дефицит, натрупан от европейските правителства за 2009 година.
Също така става повече от ясно, че Гърция потъва не поради 355 милиардния си евров дълг, а защото тази паплач просто реши да атакува спокойствието на политиците под Акропола. Това, че Европа е проспала времето за обсъждане и приемане на спасителни механизми за финансиране на катастрофирала държава членка на еврозоната, не е важно. По-важно е, че една част от финансовата общност се осмелява да го изтъргува.
Ако някой си направи труда да разбере какъв тип хора са „по-лошата част“ от финансовата общност, ще остане твърде изненадан. Първо, ще открие, че това са търговци, заложили собствените си пари или поверените им на финансовите пазари след задълбочен анализ за бъдещото развитие на последните. Второ, тяхното поведение може да бъде прието от регулаторните органи като лакмус за правотата на всяко тяхно решение, тъй като в кръвта им е заложена динамиката и смелостта от поемането на риск. Трето, те не атакуват която и да е държава, просто тяхното поведение е отражение на случващото се в държавата.
Интересно ми е с какви очи европейските политици гледат на филантропа Джордж Сорос. Те го приемат като „извънземен“ инвеститор или като чист спекулант, при условие че точно тази персона успя да изкара английската лира от европейския валутен механизъм. След което последваха масови оставки, или по всяка вероятност отново „размерът има значение“. Между другото, разликата между „спекулант“ и „инвеститор“ е единствено в отрязъка от време, през който първият и вторият инвестират средствата си. Ако „спекулантът“ примерно държи отворена позиция в рамките на ден – два, то „инвеститорът“ има времеви хоризонт до няколко години. Това, което е от съществена важност, е, че финансовите пазари не могат да бъдат ликвидни без така наречените спекуланти.
Защото точно те като процентно съотношение от всички пазарни участници имат най-голям дял в оборота. Използването на каквито и да е квалификации от страна на Европейската комисия в негативен смисъл, за който и да е от пазарните участници, ще бъде груба грешка.
Финансовите пазари имат нужда от абсолютно всички участници, защото ако така наречените дългосрочни инвеститори дават тенденцията на развитие за даден финансов актив, то точно спекулантите дават така необходимата ликвидност на финансовите пазари.
Няколко примера от последната седмица. Еврото „изтрещя“ единствено и само поради хаотичните действия на „обединена“ Европа по отношение на Гърция. Никой не иска да инвестира във валута, за бъдещето на която няма конкретни ангажименти.
От друга страна, американският долар повиши стойността си към еврото (макар че става въпрос за двете страни на монетата), защото най-голямото световно стопанство показва безкомпромисни признаци на икономическо възстановяване – започва да генерира работни места.
В петък бяха публикувани данните за безработицата в САЩ, от които стана ясно, че за месец април частният бизнес е разкрил 290 000 нови работни места. Как бихте изтъргували лично тази информация и не считате ли, че валутният пазар просто е следвал фактологията на събитията? В понеделник ще станем свидетели на решението на европейската общност по отношение на линеещото евро. Знам само, че всяка мярка „срещу“ е грешна. В нея няма нищо красиво, а всяко решение, което не е красиво, е грешно.

//

В клопката на дълговото бреме

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on май 3, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Измина поредната седмица, през която инвеститорите сънуваха на гръцки, но по всичко личи, че няма да е последната. Гърция не бе пропусната и в речта на Уорън Бъфет по време на общото събрание на акционерите на управлявания от него инвестиционен фонд Berkshire Hathaway: „Аз наистина не знам какъв ще бъде краят на този филм, но по принцип не участвам в такива филми“. Френският финансов министър Кристина Лагарде очаква размерът на финансовата помощ за Гърция от ЕС и МВФ да нарасне до 100-120 милиарда евро. Спомняте ли си, че само допреди седмица говорехме за 45 милиарда евро. Оттук насетне абсолютно всяка държава, която има държавен дълг, надвишаващ брутния й продукт, трябва да попадне в списъка на „заподозрените“. Най-странното в цялата история около сиртаки кризата е, че за мнозина тя дойде като гръм от ясно небе. В това отношение нова фундаментална теория не е необходимо да се пише. Както във висшата мода, така и в макроикономическата теория поредната нова тенденция е позабравеното старо. Още през 1970 г. американският икономист Хюман Мински (Hyman Мinsky) определя три фази на кредитния цикъл, когато държавният дълг надхвърля брутния продукт (това в пълна сила важи и при корпоративното управление, в т.ч. и при много български компании, когато с малък размер на собствения капитал тяхната кредитна задлъжнялост надхвърля многократно способността им да обслужват дълговете си). Твърде вероятно е редовете по-долу да прозвучат познати на мнозина от четящите ги.
1. При първата фаза според Мински кредитополучателите обслужват без затруднение както главницата, така и лихвите по кредитите си. Те са способни да погасят целия кредит изцяло, като това са периоди, типични за: след депресия или след значим икономически спад. За американската икономика такъв е периодът на 60-те години на миналия век.
2. През втората фаза на кредитния цикъл повечето от кредитополучателите имат финансовата възможност да обслужват единствено лихвите по своите заеми. Те правят грешното допускане, че капиталовите пазари ще бъдат винаги достатъчно ликвидни, което ще им позволи да рефинансират главниците по кредитите си на падежа. Точно това допускане ги вкарва в капана на илюзията, че на тях никога няма да им се наложи да погасяват главниците. Влошаването на ликвидността на капиталовите пазари автоматично води до верижни фалити, както стана през 2001-2002 г. През тази фаза в спиралата на моралния хазарт са въвлечени както кредитополучателите, така и кредиторите.
3. През третата фаза задлъжнелите не могат да обслужват нито лихвите, нито главниците. Цените на активите, в които са инвестирани средствата, са отбелязали такава обезценка, че това тотално блокира намерението да се рефинансират. Необходимостта от нарастване стойността на активите набира толкова критично значение за кредитополучателите, че в един момент, ако това не стане, последните съвсем логично обявяват фалит. Точно това се случи през 2007 г., когато започна финансовата криза на ипотечния пазар в САЩ, точно това става в момента и с Гърция.
Понастоящем капиталовите пазари отказват да заемат пари на Гърция за 10-годишен период под 10 на сто.
Ако и при държавното управление се спазваха строгите корпоративни принципи, това, което може да се случи на Гърция, е лесно предсказуемо. Трябва да се отбележи и какво означава намаляването на кредитния рейтинг на Гърция от страна на кредитната агенция Standart&Poor`s до степен на junk. Според тяхната методология, ако Гърция обяви фалит, инвеститорите могат да очакват, че едва между 35 и 50% от тяхната инвестиция може да бъде възстановена.
Никой вече не се съмнява, че Гърция ще получи необходимите й пари. Трябва да се отбележи обаче, че проблемите с държавните дългове на Стария континент не са циклични, а структурни, или казано с други думи – грешни решения от страна на водещите политически партии в съответните държави. За голямо съжаление политиците плащат единствено на четири години, а хората всеки божи ден.