Архив за октомври, 2010

Валутна война? Не, търговска

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on октомври 25, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Дългоочакваната от финансовите пазари среща на Г-20 за решаване на проблема с основните валути и техните стойности, в края на краищата, не доведе до нищо конкретно. Стряскащо е колко активно всяка една държава поотделно се опитва да пречупи през собствените си интереси текущите проблеми, без да направи и най-малък опит за компромис. Какво имам предвид? Американският финансов министър Тим Гайтнер в самото начало на събитието отправи писмен призив до своите партньори за налагането на лимити по експорта на държавите с прекалени излишъци по текущата сметка на база брутен продукт. Конкретно, той предложи лимит на излишъка до 4% от брутния продукт. Разбира се, че Германия се намеси гневно по така поставения въпрос и тутакси контрира, че е категорично против монетарната политика на САЩ, която си е чиста проба интервенция в името на обезценяването на долара. Китай влезе в ролята на мълчалив страничен наблюдател, сякаш тя не е една от двете държави, виновни в най-голяма степен за тоталната несигурност на валутните пазари. Германският министър на икономиката Райнер Брудерле, се оказа яростен застъпник на пазарната икономика с думите: „Ние ще трябва да се учим от свободните отношения в пазарната икономика, а не от регулираната.“ Между другото, предложението на Тим Гайтнер доста наподобява решенията от миналия век от страна на най-големите световни сили – за установяването на такива регулации на световното стопанство, които ще доведат до икономически и валутен баланс, подобно на споразумението, сключено в американското градче Бретънууд. Гайтнер предлага да не бъдат налагани лимити по излишъците на база брутния продукт единствено за държави, които изнасят природни суровини. С това си изключение той визира като пример най-вече Норвегия, която през 1977 година имаше 14% бюджетен дефицит. С разработването на петролните залежи в Северно море в момента Норвегия реализира 16% търговски излишък, но това не води до никакви деформации в курса на кроната.
Абсолютно никой не трябва да има илюзии, че по темата „валутни курсове“ към настоящия момент може да бъде взето общо решение. До днешна дата финансово-икономическата криза в САЩ, колкото и странно да звучи, бе неутрализирана с методи от 30-те години на миналия век. Е, разбира се, че те бяха незначително модернизирани, но като концепция няма почти никаква разлика. САЩ и Великобритания са първите държави, които излизат успешно от Великата депресия, най-вече защото обезценяват бързо и рязко валутите си. Това им дава едно неспортсменско предимство спрямо останалите държави. В настоящето, точно в този момент, пак тези две държави използват същата техника. Но вече тя видимо се критикува открито от икономическите партньори на САЩ и Великобритания. Интересен е фактът, че на събитието в Южна Корея нямаше представители от Бразилия. Това е държавата, която изглежда най-атрактивна за чуждестранните инвеститори през последните 2 години. Няма да се учудя, ако бразилското правителство постъпи по същия начин, по който и Китай – поддържане на изкуствено ниски стойности на валутата си, въпреки че бразилският реал е свободно конвертируема валута с изключително добра ликвидност на международните пазари. Както знаем, лошите навици се учат най-бързо! Русия също изглежда щастлива с текущите нива на петрола и долара и не заема официална позиция, за да не развали магията. Между другото, за стойностите на основните валути като за съществуващ проблем сам по себе си не може да се говори. Стойността на валутите най-вече отразява съотношението на търговските баланси между две страни и в този смисъл за „валутна война“ изобщо не може да се говори. Представям си, ако Г-20 действително постъпят по тертип на договора от Бретънууд и фиксират основните валути към американския долара. Е, това, разбира се, е абсурдно в този момент, но няма да бъде първата глупост, направена от страна на надзорните органи в следкризисния период, нали?

Advertisements

Валутните пазари като английски джентълмени

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on октомври 18, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Прогнозите на най-големите финансови играчи  за развитието на валутните пазари в рамките на следващата година са повече от интересни.  Към настоящия момент нито един от тях не е дал коректна прогноза, отчитайки последните движения на основните валути. Размишлявайки за валутните пазари, си спомням за един стар виц: Двама английски джентълмени стоят пред входната врата и в стремежа си да покажат изтънчени обноски се обръщат непрекъснато един към друг: „Заповядайте, вие сте първи! – казва единият. Не, не… Вие сте първи! –  отговоря вторият“, и така до безкрайност, вследствие на което и двамата си остават пред вратата. Нещо такова се случва и с основните валути, само че  фразата, която се разменя между държавите, е следната: „Моята валута ще е по-слаба от вашата!“ А отговорът е: „Не не, не се притеснявайте, моята валута ще е по-слаба!“,  в резултат на което решението на валутните проблеми остава единствено и само в сферата на вербални изявления. През изтеклата седмица силата на обезценка на американския долар спрямо основните валути обезвери и най-ревностните му поддръжници. Както мнозина прогнозираха, валутните интервенции на Централната банка на Япония отбелязаха впечатляващ неуспех. Регистрирани бяха невиждано високи нива на жълтите пари спрямо американския долар, които достигнаха до 81 йени за долар. Въпреки сериозните структурни проблеми на стария континент единната валута също показа мощ и премина над психологическото ниво до 1,41 долара за евро. Финансовият министър на Русия Алексей Кудрин директно атакува Съединените щати, заявявайки, че „политиката по монетарни облекчения не може да бъде решение на дълбоките структурни проблеми на американската икономика“. Последният сигнал обаче за масовите разпродажби на зелените пари дойде от Сингапур. Съветът за определяне на паричната политика на Сингапур изненада пазарите, след като разшири фиксираните граници, в рамките на които се движеше сингапурският долар, което позволи на последния да повиши значително стойността си спрямо американския. Допълнително напрежение на валутните пазари наля и Централната банка на Индия, която чрез директна намеса на валутните пазари предприе действия за ограничаване на ръста на нарастване на стойността на рупията спрямо зелените пари. Канадският долар, както очакваха болшинството от валутните анализатори, за пореден път проби паритета, показвайки, че това е валутата с най-перспективно бъдеще. Спомням си, че на въпроса, отправен към един от шефовете на централната банка на САЩ, какъв тип анализатори предпочита да го съветват той с тънко чувство за хумор отговорил: „Едноръки“. Какво е имал предвид? Само допреди два месеца анализаторите се надпреварваха да ни убеждават, че до края на годината еврото ще реализира обезценка до паритет спрямо долара, но с цел да се застраховат срещу обратния сценарий, те твърде често, използвайки израза „but on the other hand“ (който буквално преведен е  „но от друга ръка“), прогнозираха възможен сценарий на обезценка на долара, което в общи линии доближаваше точността на тези прогнози до прогнозата, която може да направи всеки зарзаватчия от Женския пазар в София. Към настоящия момент движението една към друга на основните валути, вече официално анонсирано като „валутна война“, няма решение. За пореден път като основен арбитър при така създалото се напрежение ще бъде призван най-вероятно МВФ. Америка изглежда безсилна да се справи със заливащата я вълна на китайски стоки под каквато и да е форма.  Многократните призиви на американските официални власти към Китай земята на дракона да позволи поскъпване на националната си валута срещнаха единствено и само мълчание с мощта на китайската стена. Няма съмнение, че Америка ще остави доларът да се обезценява с цената на всякакви средства.  Както вече мнозина са забелязали, посоката на движение на долара се обърна на 180 градуса през последните седмици. Личното ми мнение е, че обезценката му бе твърде голяма за твърде кратко време и от тази гледна точка аз считам, че в краткосрочен план по-скоро ще бъдем свидетели на процес на консолидиране в диапазона 1,35 – 1,40 долара за евро, отколкото продължаване на вълната на стресиращо бърза обезценка.

В търсене на загубеното доверие

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on октомври 11, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Името на макроикономиста Ричард Ко е малко познато сред неспециалистите. През последните седмици обаче все повече финансисти започнаха да се обръщат към неговата теория за „рецесия на счетоводните баланси“ в опита си да налучкат верния път за бъдещото развитие на глобалната икономика. Процесът, върху който той акцентира, не трябва да се отъждествява с икономическата рецесия. Някои от симптомите на този феномен са валидни и за родната действителност. Анализите на Ко са базирани най-вече на ставащото в Япония през последните 15 г. Многократно съм писал, че една от най-важните тенденции в посткризисния период е процесът на деливъридж на глобалното стопанство. Да припомня само, че ливъриджът представлява размера на активите към размера на собствения капитал. Казано с други думи, ако една компания има активи за 1000 лева, а собственият й капитал е 100 лева, то тя има ливъридж в размер на 10 пъти собствения си капитал. Логично е да се предположи, че разликата от 900 лева представлява активи, придобити чрез заемни средства. В трудни икономически условия ливъриджът пада в пъти, т.е. фирмите заемат все по-малко кредити от банките, което прави възстановяването трудно. Често пъти родните банкери са изтъквали, че въпреки добрата ликвидност в системата трудно се намират добри проекти за финансиране. Бих казал, че това е половината от истината. Другата половина е, че самите фирми не искат да заемат повече кредити, или както го написа Алън Гриинспан във „Файненшъл Таймс“ през изминалата седмица, „бизнес климатът все още е обладан от страха“. Какво представлява „рецесията на счетоводните баланси“? Ако предположим, че сме имали активи за 1000 лева през 2009 г., поради намаляване на цената на същите активи през 2010 г., в баланса те вече ще бъдат отчетени, да предположим с 20% по-ниско. Нека да направим и допускането, че в стопанската дейност на упоменатата компания няма промени, но в края на отчетния период тя ще реализира отрицателен счетоводен резултат. Институтът за международни финанси публикува изключително интересни данни за американската банкова система. За последните 2 г. нейните пасиви (дългове) са спаднали с $22 млрд. и в момента варират около $17 трилиона. Изводът може да бъде направен мигновено – банките не търсят пари, просто защото няма на кого да ги пласират. Разбира се, че трябва да бъде направено едно съществено уточнение. Банките увеличават съществено капиталовата си база единствено с цел да изпълнят новите регулаторни изисквания. Въпреки че сигналите за възстановяване на глобалното стопанство будят известен умерен оптимизъм, може да се каже обаче, че още сме твърде далече от времето, когато банките и компаниите ще започнат да заемат отново активно средства. Доверието между контрагентите има и изключително психологически оттенък. Ако се върнем на горепосочения пример с компанията, която е имала активи за 1000 лева през 2009 г. и чийто бизнес не се е променил, но поради обезценката на активите тя е реализирала 20% отрицателен финансов резултат на дневен ред стои въпросът: „Коя банка ще й отпусне кредит?“ Твърде срещано явление е в такъв случай банката да изиска допълнителни средства като гаранция, а точно тогава от съществена важност за оцеляването на фирмите е това да не се прави. Има една прекрасна поговорка, че ако на човек може да му се вярва, договор не е необходим, а ако не може, договорът става излишен. Искрено се надявам, че както Европа, така и САЩ ще избегнат развитие в посткризисния период по японски тертип, защото да се греши е човешки, но да се греши постоянно е магария.

В търсене на загубеното доверие

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on октомври 11, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Името на макроикономиста Ричард Ко е малко познато сред неспециалистите. През последните седмици обаче все повече финансисти започнаха да се обръщат към неговата теория за „рецесия на счетоводните баланси“ в опита си да налучкат верния път за бъдещото развитие на глобалната икономика. Процесът, върху който той акцентира, не трябва да се отъждествява с икономическата рецесия. Някои от симптомите на този феномен са валидни и за родната действителност. Анализите на Ко са базирани най-вече на ставащото в Япония през последните 15 г. Многократно съм писал, че една от най-важните тенденции в посткризисния период е процесът на деливъридж на глобалното стопанство. Да припомня само, че ливъриджът представлява размера на активите към размера на собствения капитал. Казано с други думи, ако една компания има активи за 1000 лева, а собственият й капитал е 100 лева, то тя има ливъридж в размер на 10 пъти собствения си капитал. Логично е да се предположи, че разликата от 900 лева представлява активи, придобити чрез заемни средства. В трудни икономически условия ливъриджът пада в пъти, т.е. фирмите заемат все по-малко кредити от банките, което прави възстановяването трудно. Често пъти родните банкери са изтъквали, че въпреки добрата ликвидност в системата трудно се намират добри проекти за финансиране. Бих казал, че това е половината от истината. Другата половина е, че самите фирми не искат да заемат повече кредити, или както го написа Алън Гриинспан във „Файненшъл Таймс“ през изминалата седмица, „бизнес климатът все още е обладан от страха“. Какво представлява „рецесията на счетоводните баланси“? Ако предположим, че сме имали активи за 1000 лева през 2009 г., поради намаляване на цената на същите активи през 2010 г., в баланса те вече ще бъдат отчетени, да предположим с 20% по-ниско. Нека да направим и допускането, че в стопанската дейност на упоменатата компания няма промени, но в края на отчетния период тя ще реализира отрицателен счетоводен резултат. Институтът за международни финанси публикува изключително интересни данни за американската банкова система. За последните 2 г. нейните пасиви (дългове) са спаднали с $22 млрд. и в момента варират около $17 трилиона. Изводът може да бъде направен мигновено – банките не търсят пари, просто защото няма на кого да ги пласират. Разбира се, че трябва да бъде направено едно съществено уточнение. Банките увеличават съществено капиталовата си база единствено с цел да изпълнят новите регулаторни изисквания. Въпреки че сигналите за възстановяване на глобалното стопанство будят известен умерен оптимизъм, може да се каже обаче, че още сме твърде далече от времето, когато банките и компаниите ще започнат да заемат отново активно средства. Доверието между контрагентите има и изключително психологически оттенък. Ако се върнем на горепосочения пример с компанията, която е имала активи за 1000 лева през 2009 г. и чийто бизнес не се е променил, но поради обезценката на активите тя е реализирала 20% отрицателен финансов резултат на дневен ред стои въпросът: „Коя банка ще й отпусне кредит?“ Твърде срещано явление е в такъв случай банката да изиска допълнителни средства като гаранция, а точно тогава от съществена важност за оцеляването на фирмите е това да не се прави. Има една прекрасна поговорка, че ако на човек може да му се вярва, договор не е необходим, а ако не може, договорът става излишен. Искрено се надявам, че както Европа, така и САЩ ще избегнат развитие в посткризисния период по японски тертип, защото да се греши е човешки, но да се греши постоянно е магария.

Юзди за дефицита = ръст на безработните

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on октомври 4, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Финансова стабилност в условия на криза – това е темата, която провокира в най-голяма степен сблъсъка между икономическата теория, пазарните тенденции и политическите решения. Безкрайни спорове се водят в посока каква финансова стабилност трябва да се поддържа, за да бъде реализиран устойчив икономически растеж. Скоростта на приемане на новата регулаторна рамка от европейските органи по отношение на финансовото законодателство е стряскаща. Нарастват опасенията, че за кратко време финансовите институции се поставят във фундаментално различна, изключително рестриктивна среда, което ще се окаже препъникамък за икономическия растеж. За неспециалистите остава впечатлението, че допреди кризата банките и фондовете са си разигравали коня по свое усмотрение, безконтролно. Истината обаче е диаметрално противоположна. Съществуващите регулации отпреди кризата бяха предостатъчни. Това, което действително куцаше, бе контролът по тяхното прилагане. По същия начин стояха нещата и с държавните бюджетни дефицити. Маастрихтският критерий за допускането до 3% на бюджетен дефицит спрямо брутния продукт не е от вчера. Ако се направи истински анализ на причините, довели до финансовото цунами, а не да се коментират само последствията, като най-често от контекста се изважда алчното поведение на банките, ще видим, че най-вече се провалиха системите за конторл и оценка на риска. До кризата икономическата теория считаше, че инвестициите в държавен дълг са „освободени от риск“. Във всички финансови модели за оценка на риска това е постулат. Чудно ми е в момента как процедират по темата гръцките ни колеги. Паниката, която е обзела „ковачите“ на европейското финансово законодателство, ще доведе до такова натоварване на финансовите институции, че в един момент тези свръхрегулации ще подложат на карта изобщо ефективността на тяхното функциониране. Във всеки публикуван от Брюксел документ има плашеща концентрация на думичките „нови данъци“ и „финансови санкции“. Не се провали капиталистическият модел, нито свободните принципи на функциониране на пазарите. „Издъниха“ се системите за самоконтрол и оценка, и по-точно органи, които се занимават с това.
За да бъда максимално ясен, ми хрумна следният пример. Ако сипем в автомобила вместо бензин керосин – какъв ще бъде крайният ефект? Разбира се, зашеметяваща скорост за кратък период от време и гръмнал двигател. Ха сега, да се опитаме да си отговорим на въпроса: кой е виновен – този, който кара колата, или онзи, който е сипал керосина?
Какво в момента налагат регулаторните органи? За да не се движи колата с висока скорост, те просто й прикачват отзад един тир с пожеланието „Приятен път!“. Забравих само да спомена, че тирът е пълен със социален товар, ама догоре. Всъщност да не си си купувал кола! По същия начин стоят нещата и с бюджетните дефицити в европейските държави. Този проблем съществува от 10-15 години, а не както се представя, най-вече медийно – от 1-2 години. Новите санкции, които Европейската комисия предвижда да наложи на държавите със свръхдефицити, ще доведат най-вече до едно – по-висока безработица. Не казвам, че това не е правилно. Единствено застъпвам тезата, че в момента са изключително неудачни крути мерки. В подкрепа на тази теза е и предупреждението, което отправи МВФ през изминалата седмица.
От фонда предупреждават за съществен риск от толкова рязко намаляване на държавните дефицити. Според Даниел Лий в краткосрочен план повишаването на таксите и намаляване на държавните разходи ще бламира икономическия растеж и ще увеличи безработицата. Става въпрос за поддържане на бюджетни дефицити само в краткосрочен план, което може да бъде форма на държавна интервенция в подкрепа на частния бизнес. Ако Европа желае под някаква форма да остане припозната като зона на социален толеранс, Брюксел ще трябва да смекчи тона по темата с цел оцеляване на най-слабите социални слоеве на населението. Фискална стабилност, която не е в услуга на икономическия ръст, е самоцелна, тъй като в края на краищата може да се окаже, че и най-икономически „стабилните“ не са сред оцелелите.