МВФ става банка за инвестиции

Бисер Манолов

В края на 2010 г. ще погребем американския банков инвестиционен бизнес, но дебело искам да подчертая – без каквито и да е почести. От друга страна, Международният валутен фонд започва все повече да прилича на типична инвестиционна банка. За първи път в своята история МВФ има намерение да финансира своята дейност чрез облигационни емисии. До настоящия момент институцията финансираше дейността си за сметка на набрания капитал. Преди по-малко от месец, на срещата на Г-20 в Лондон, бе взето решение основният капитал на фонда да се качи три пъти до 750 милиарда долара. До този момент държавите, ангажирани с увеличаването на капитала, са превели по-малко от половината, вследствие на което фондът разполага едва с 324 милиарда долара. Опашката от желаещи да получат финансова подкрепа се увеличава, но както констатираме от другата страна на уравнението, нещата изглеждат твърде песимистично. Това принуди шефа на МВФ Доминик Строс-Кан да започне неформални преговори с кредитори по изкупуването на облигациите. Закачката в тази ситуация е, че първите държави, с които са водени такъв тип разговори, са Бразилия и Китай. И двете натрупаха огромни доларови резерви през последните няколко години.
И двете държави имат непрекъснато оплакване от слабите позиции на американския долар в дългосрочен план. За пореден път се убеждавам, че китайците никога не се отказват да водят битки, даже и когато изглеждат като загубена кауза. Облигационният заем на Фонда ще бъде деноминиран в СПТ (специални права на тираж). Искам да напомня на читателите, че това е синтетична валута, стойността на която е определена на база стойността на кошница от четири валути – долар, евро, японска йена и английска лира. Липсват все още детайли за размера на планираната емисия, но едва ли ще бъде под 100 милиарда долара. Инвестирайки в нея, ползата за Китай ще бъде двойна. От една страна, ще намали своята доларова експозиция, а от друга – ще реализира по-висока доходност на инвестициите си от тези в американски държавни ценни книжа. Както навярно повечето от вас знаят, Китай е най-големият притежател на американски държавен дълг. Резервите на централната банка са около 2 трилиона долара. Близо 70% от тях са инвестирани в доларови активи. Инвестирайки в облигациите на МВФ, Китай ще се превърне и в един от най-големите кредитори в международен план. В САЩ вече забелязват заплахата от това да им бъде иззет статутът на държавата с най-голямо влияние във МВФ. Финансовият министър на САЩ Тим Гайтнер в края на отминалата седмица пледира за бързи действия от страна на Конгреса по прехвърлянето на 100 милиарда долара към фонда. Гайтнер предложи и управителният съвет на МВФ да намали броя на членовете си от 24 на 22. Това щяло да отрази „по-добре реалността в глобалната икономика“. Аз допускам коренно различни подбуди, но това е друга тема. Между другото, прогнозите на МВФ, че активите на финансовите институции ще заличат от стойността си 4,1 трилиона долара вследствие на глобалната рецесия, бяха подложени на ожесточени коментари. Според фонда ситуацията в Европа се влошавала драматично най-вече поради потъването на източноевропейските държави. Гуверньорът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише дипломатично отбеляза, че те нямат достатъчно „убеденост“ в целостта на анализа.
Кристине Лагарде, финансов министър на Франция, бе по-рязка: „Много от нас изразяват своите дълбоки резерви по отношение на методологията, използвана от фонда“.
Смущаващото в анализите на фонда е, че до края на 2010 г. 16 европейски банки ще трябва да отпишат нови 550 милиарда долара лоши активи. Дали са коректни в своите прогнози, ще разберем много скоро. На 4 май американското правителство ще публикува резултатите от стрес-теста, на който бяха подложени най-големите американски банки. Целта на този анализ е да бъде преценено до каква степен финансовите институции ще се справят със собствени средства в тежките условия. Да бъда честен – до този момент не знам дали това е стрес-тест за банките, или по-скоро е огромен стрес за инвеститорите. Но съм убеден, че данните ще бъдат манипулирани.

Реклама

Трите поуки от кризата

Бисер Манолов

Финансовите анализатори са изправени пред сериозни затруднения в опита си да налучкат вероятното развитие на глобалната икономика през следващите няколко години. Теориите се лутат от „дълга и продължителна рецесия“ до „отблъскване от дъното още в средата на тази година“. И докато никой не се ангажира с по-конкретен времеви сценарии за началото на глобалния икономически растеж, все повече се открояват основните насоки, които ще доминират при започването на този нов икономически цикъл. Могат да бъдат определени три основни характеристики, които ще се открояват при развитие на глобалното стопанство през следващите години:
1. Деливъридж.
2. Деглобализация.
3. Значимо регулиране на финансовите пазари.
Деливъридж. Ливъриджът е финансов инструмент, при който инвеститорът участва в покупката на даден актив с незначителни собствени средства, а останалите са заемни. По принцип всяка ипотека е някаква форма на финансов ливъридж. Да не забравяме, че в основата на имотния балон в САЩ лежи фактът, че много американски семейства започнаха да използват вече ипотекирани имоти за нови и нови кредити с инвестиционни цели. Казано с други думи, с ипотекирана къща се купуват две нови, това представлява ливъридж едно към две. В основата на американското икономическо развитие стои най-вече финансовият ливъридж. Не съм почитател на българския превод „финансов лост“, но действително се получава така, както при лоста с една опорна точка можете да повдигнете тяло с много по-голяма тежест от собственото ви. При използването на ливъридж в период на покачване на цените на недвижимите имоти действително печалбите са двойни и тройни, но точно това е и финансовият резултат в условията на спад на цените. Само за сведение, коефициентът на ливъридж на американските банки преди кризата бе 1:35, което означава, че срещу един долар собствен капитал банките са имали 35 долара активи. Всичко бе прекрасно до момента на спукване на балона. Това, бих казал, не само алчно, но и безумно поведение, вкара вълка в кошарата. Точно финансовият ливъридж се оказа ахилесовата пета на американската икономика. Какво означава това? Ако преди кризата, да кажем, че една банка е искала между 10-15% съфинансиране от клиента си за покупка на жилище, този процент в момента ще се качи двойно и тройно. Според Бил Грос, един от шефовете на най-големия фонд в света за управление на инвестиции в облигации – PIMCO, старите нива на финансов ливъридж са вече история и никога няма да бъдат достигнати отново. Този процес ще се почувства силно и в България.
Деглобализация. Дали искаме или не, е едно, но това ще стане. Да не забравяме, че в условията на финансова криза, макар и неофициално, се чуха доста смущаващи призиви. „Купувайте американско“ и „Британските работни места за британските работници“ са чиста проба форма на протекционизъм. Свидетели сме и на аналогичен случай на Балканите. Нали си спомняте за отправения призив на Гръцката централна банка към гръцките банки, опериращи в този регион. Глобализацията не е необратим процес. Не казвам, че изведнъж всички интернационални компании ще бъдат концентрирани единствено и само на местния пазар, но е твърде вероятно да бъдем свидетели на насочването на значим финансов ресурс към компаниите майки през следващите години.

“Дядо вади ряпа” е формулата срещу кризата

Бисер Манолов

Истински хаос цари в икономичeската теория. Аз лично изпуснах нишката за какво точно става въпрос в момента. Анализаторите се надпреварват в интерпретации на случващото се. За някои сме свидетели на края на капитализма, други говорят за контролиран капитализъм. На мен това, на което сме свидетели, ми прилича на капиталистически социализъм или социалистически капитализъм. Впрочем има ли значение? Някой от вас спомняли си за теорията на Малтус? Без претенции, че съм тънък познавач на неговата концепция за конвергенцията, си мисля, че неговото пророчество ще се окаже изключително коректно. Светът върви към едно цяло. Проблемите са едни и същи за всички държави без значение на етнос и политическа система. Не на майтап си мислех, че преди срещата на Г-20 в Лондон речта по откриването трябваше да започне с българската народна приказка „Дядо ряпа вади“. Под ряпата разбирайте световната икономика, а в ролята на дядото – САЩ. Считам, че след срещата в Лондон големите разбраха, че ряпата не може да бъде извадена без съвместни усилия. За сведение на скептиците почти всички политици направиха необходимите качествени и количествени компромиси, за да могат да се здрависат за общата снимка накрая с усмивка, и то не пресилена. Не искам да коментирам всички мерки, които бяха одобрени, тъй като медиите им отделиха достатъчно внимание през изминалата седмица. Най-важното решение според мен бе в категоричния анонс, че в глобален план никой няма да бъде забравен. Слаборазвитите и проблемни държави ще получат своето от МВФ, капиталът на който ще бъде увеличен до 750 милиарда долара. Обама опитоми германските и френските си колеги по отношение на различията за стимулиране на потреблението. Китай бе изчеткан с признанието му като утвърждаваща се суперсила. Най-доброто е, че всичко това бе пакетирано с конкретни финансови параметри. Нека началното броене започне от 1 трилион долара! Това е сумата, която бе определена като начало на общите усилия по изваждане на ряпата. Инвеститорите оцениха решенията по достойнство. Всички световни фондови индекси повишиха стойността си в процентно изражение на седмична база в рамките на изминалите 5 дни до нива невиждани за последните две години. Водещият индекс Dow Jones „показа мускули“ и приключи работната седмица над 8000 пункта. Даже и българският SOFIX почти доближи 300 пункта. От началото на годината фондовата борса в Москва е нагоре с 19%, Шанхайската отчита ръст от 33%, Бразилската – от 16%. Целият този позитивизъм е породен не от по-добрите икономически индикатори за глобалното стопанство. Причината е единствено и само, че големите се разбраха за общи действия. Регулациите за финансовите институции ще бъдат затегнати болезнено. Банките в САЩ в момента са под контрола на държавата. Между другото през изминалата седмица няколко американски банки върнаха 340 милиона по държавната програма за рекапитализация на банковия сектор, което малко или много означава, че секторът се събужда. Големите държави ще застанат по един безспорен начин зад изчистването на заразените активи от банковите баланси. Това е първата фундаментална стъпка на завръщане към нормалните нива на банково кредитиране и тя вече е направена. Разбира се, че не липсват и скептици. Според Ашраф Лайди от СМС Markets дъното на фондовия пазар ще бъде достигнато не по-рано от 2010 година. Като пример той споменава, че всички акции на японски компании се търгуват под счетоводните им стойности.