Шокова терапия за Гърция спасява еврото

Странно и по-точно много странно е това, което става в Европа в момента по отношение на Гърция. Ако до преди две седмици се говореше за спасителен финансов пакет за южните ни съседи, вече от много различни и сериозни източници се говори „за спешни мерки за спасяване на еврото“. Темата е повече от сериозна и лично за мен е необясним фактът за безкрайното протакане на конкретни действия от страна на европейските институции. За инвеститорите времето на политическите коментари отмина. За политиците от изключителна важност е да разберат, че няма митични спекуланти. Има единствено безкомпромисно тревожни цифри за финансовото здраве на южните ни съседи. И се изисква шокова терапия, която до момента липсва. Ако до преди 10 дни финансовата помощ в размер на 45 милиарда евро изглеждаше внушителна, то в момента картинката е коренно различна. Според авторитетния седмичник The Economist, през следващите години на Гърция ще й трябва дългосрочен директен дълг в размер на 67 милиарда евро и това е оптимистичният сценарий. До 2014 година съотношението дълг към брутен продукт ще бъде над 150%, което я нарежда на почетното второ място след Япония по този показател. Анализаторите на МВФ са изчислили, че 85% от този дълг е притежание на външни инвеститори. Доходността по 10-годишните гръцки държавни облигации застрашително доближава 9%, като тази по 2-годишните вече се търгува над 10%. Европа още дискутира точните механизми по прехвърляне на средствата, които ще предостави, МВФ е готов да реагира мигновено, но в държавата протестите срещу „финансовите добермани“ на фонда започнаха още преди те да са влезли. Това изобщо не е случайно, защото гръцките политици до последно разчитаха на този сценарий. Интересно е да се отбележи при какви условия МВФ отпуска средства, след като лихвата е атрактивно ниска. За МВФ от съществена важност е показателят дълг към брутен продукт да не надвишава 50%, както и годишното обслужване на дълга плюс лихвите да не надвишава 35% от годишните приходи в държавната хазна. Относно горните условия гърците са далече от целта. За 2010 година съотношението дълг към брутен продукт се очаква да достигне 127%. Средната задлъжнялост на всеки грък в момента надхвърля 30 000 евро, при условие, че средната работна заплата в страната е малко над 1000 евро. Категорично трябва да се разбере, че настоящите 45 милиарда евро са единствено и само спасителната кислородна маска. И през следващата, и през 2012 година Гърция ще има нужда от нови директни кредити от МВФ и Европа, и то единствено и само в качеството им на жизнен кислород, нищо друго. Гърция ще може да излезе от финансовото тресавище, ако незабавно не започне да генерира ръст на икономиката си поне с 4-5% на годишна база, което в момента е равносилно на чудо. Европа не спасява само Гърция, Европа трябва да осъзнае факта, че в момента става въпрос за битка за еврото. Още в петък се забеляза и нарастване на напрежение сред търговците на португалски дълг. Разбираемо е нежеланието на политиците да говорят за ефекта на заразата, но това не зависи от тях. По-добре да се подготвят с пари, и то с ужасно много пари. Комплицираността на ситуацията произтича от факта, че по-малко болният ще трябва да помага на критично болния в момента, и то при прогнозен ръст на икономиката на Европа за 2010 година с около 1%. Финансовата помощ за Гърция ще отвори още повече дупката в бюджетните дефицит на държавите членки на еврозоната.
Това до голяма степен ще отприщи и социално напрежение, защото на германския работник ще трябва да му бъде обяснено защо ще трябва да плаща за грешките на гръцките политици. Още по-сложно е как Испания или Италия ще се включат в този процес, като самите те ще трябва да се справят с колосалните си дългове през тази година. Според Юри Дадуш от МВФ Италия и Испания ще трябва да намалят бюджетните си дефицити с по 4% през следващите 3 години, ако не искат да изпаднат в положението на Гърция. Реално работните заплати в държавния сектор ще трябва да намалеят с 6%. Извън всякаква емоция може да се каже, че битката за стабилността на еврото започна, без значение дали това се харесва на политиците или не. По-добре е диригентската палка временно да бъде поета от финансистите, защото в противен случай еврото ще бъде подложено на нови разпродажби.

Банков вулкан задави Америка

Бисер Манолов

Имам чувството, че на безкрайно търпеливата природа й писна от безкрайно арогантните човеци. Току-виж някой абстрактен учен направил  корелация между изригването на вулкана в Исландия и избухването на скандала с най-голямата инвестиционна банка в САЩ Goldman Sachs в петък. Сякаш  природната стихия директно ни казва, че ако искаме да поставим едно ново начало по изграждането на нов финансов ред, не може да има привилегии за когото и да е било. Златните момчета на Wall Street, изпаднали в блаженството на своето чувство за гениална безнаказаност, получиха безпрецедентен урок по справедливост. От много време за Goldman Sachs  се говореше на ухо като за Government (Държавната) Sachs. Банката бе известна с това, че нейни ръководни кадри имат непрекъснато участие в политическото управление на САЩ.  Още се носят легенди за  предишния финансов министър Хенри Полсън и неговия  компенсационен пакет, когато напуска банката, преди да заеме важния държавен пост. Точно той бе на кормилото на държавните финанси, когато правителството наля колосални средства за спасяване на агонизиращия гигант AIG. Негови опоненти не подминаха факта, че евентуалният фалит на застрахователната компания щеше да доведе до загуби в размер на 20 млрд. долара за Goldman. И до ден днешен въпросът: „Кого в действителност спасяваше „Хеликоптер“ Полсен (малко брокерски хумор!), своите бивши работодатели или AIG?“, оставя лош вкус в устата.  Представяте ли си как клиент на банката купува неин финансов продукт с чаровното наименование „синтетичен пакетиран обезпечен дългов продукт, издаден върху второстепенни ипотеки“!!! Автоматично възниква въпросът за крайния клиент дали той трябва да е доктор по ядрена физика или Нобелов лауреат по химия, или гениален математик по теория на числата. Същността на цялата история е, че през 2007 г. „златните“ категорично започват да улавят в своите анализи наченките на предстоящето финансово цунами. Целта на въпросните финансови продукти е единствено да „разтоварят“ част от лошите ипотечни активи към техните  клиенти, пакетирайки ги в някакви съвършено неясни продукти. Явно чувството им за хумор в този период е работило на макс, кръщавайки този финансов продукт с името ABACUS.  Само за информация, абакусът представлява древно китайско сметало, което между другото се използва и в наши дни. Добра идея е, ако работата с абакус бъде задължителна за всички банкери, в случай че спрат компютрите.  Измамата лъсна в цялата й красота в петък. Инвеститорите подложиха на масови разпродажби акциите на Goldman Sachs, което доведе до срив на цените им с цели 13%. Фондовият индекс Dow Jones загуби 1,13% от стойността си.  Надявам се, че този път разследващите надзорни органи на САЩ ще стигнат докрай. Тази препродажба на заразени активи, точно преди кризата, бе изключително модна и точно това поведение на инвестиционните банки в края на краищата доведе до фалита на голям брой дребни инвеститори.  Най-големият проблем, откакто има финансови пазари, е липсата на механизми за защита на дребните акционери, а точно те са от най-съществена важност за ликвидността. Прахът на исландския вулкан покрива света.
Надявам се, че той няма да покрие безобразията на „златните момчета“ до степен  на забрава, защото все пак правилата са за всички. Да припомня само, че въпросната банка бе в основата на скандала, който се развихри и с Гърция във връзка с покриването на маастрихтските критерии за влизане в еврозоната. Е, разликата в този случай бе само една комисиона от над милиард долара, но това е тема на друг разговор.

мечо