Надува ли се нов балон?

Поведението на Федералния резерв на САЩ бе определено като изключително „странно“ от финансистите след решението му да увеличи сконтовата лихва (това е лихвата, на която Централната банка финансира търговските банки) с 0,5%. Изненадата за финансовите пазари дойде малко в повече, защото точно преди „звучния шамар“ шефът на Централната банка анонсира, че лихвените нива ще останат ниски за необозримо бъдеще. От началото на годината плеяда от макроикономисти с безспорна репутация подробно обясняваха как не трябва да се допуска грешката на централните банки от 1992 година, когато затъналата в рецесия американска икономика бе вкарана обратно в блатото на хаоса с непремерено и изненадващо повишаване на лихвените проценти, поради опасения за пробуждаща се инфлация. Точно изненада от такъв тип бе поднесена на пазарните участници в момента. Не съм убеден, че с това решение „дясната ръка знае какво прави лявата“. Моментално последваха коментари от официалните американски власти, че това повишаване на лихвите не означава оттегляне на държавната подкрепа за финансовите пазари. От друга страна, обаче се прокрадна идеята, че Федералният резерв по някакъв начин се опитва да тества готовността на пазарите за началото на такъв процес на оттегляне. Интересно! Крехкото възстановяване на глобалното стопанство и невиждано високото ниво на безработица не са най-удачно избраният момент за такива „стрес тествания“. Между другото, това тестване наистина се оказа изключително стресово. Държавният дълг на държавите, спадащи към Г7, бе подложен на стресови разпродажби. Какво означава това на фона на сухата статистика? В момента номиналният размер на целия държавен дълг в света е 55 трилиона долара. През 2009 година корпоративният сектор е емитирал дълг в размер на 2 трилиона долара. С оглед относително позитивните настроения за възстановяване на световното стопанство през 2010 година този размер, в най-лошия случай, ще се запази. Представете си само какво означават тези 0,5% върху тази сума. Според Moody`s Investor Service през следващите 24 месеца ще бъде намален кредитният рейтинг на следните държави: Ботсвана, Англия, Естония, Гана, Гърция, Индия, Ирландия, Япония, Литва, Португалия, Румъния, Южна Африка, Испания, Тайланд и Виетнам (за справка: Businessweek от 27 февруари 2010 г.). Най-задлъжнелите  правителства са тези на САЩ и Япония. Погледнато от друга гледна точка, това повишаване на лихвите може да бъде интерпретирано и като някаква индикация за очакван ръст на инфлацията поради икономическото възстановяване, но… рискът остава, при условие че това не се случи. Точно преди 10 години уважаваният от почти всички макроикономисти по това време шеф на Федералния резерв Алан Грийнспан реши проблема на гръмналия балон на високотехнологични компании чрез надуване на друг балон – този на недвижимите имоти. Особено опасно ще стане в момента, ако гръмналият балон на пазара на недвижими имоти бъде заместен с нов балон – този на държавния дълг. Преждевременно е да се мисли за каквото и да е повишаване на лихвите в момента, защото това ще натовари не само корпоративния сектор, но и държавните бюджети. Между другото, Централната банка на Русия направи ново понижение на основната лихва. Наличие на сигнали за появата на тенденция за повишение на инфлацията в момента няма.
Последните данни за повишаване на цените на промишлената продукция в САЩ за месец януари действително показаха някакво ценово напрежение, но то може да бъде третирано като техническо, а не циклично. Търговците на петрол също изтъргуваха новината за новите лихвени проценти, подновявайки мощните покупки. Петролът от типа „Брент“ с доставка февруари почти достигна цената от 80 долара за барел. За това покачване този път държавите не могат да обвиняват спекулативното поведение на хедж фондовете (за справка: централата на Федералния резерв във Вашингтон). Мнозина използваха като извинение ситуацията в Иран, но аз по-скоро бих го интерпретирал като извинение, отколкото като действителна причина за повишаване на цената на петрола. И така, остава отворен въпросът за посланието, което ни направи Централната американска банка с първото повишаване на лихвите от 2008 година насам, но този път се надяваме, че наистина знаят какви ще бъдат последствията.

//

Еврото е топ-губещият в момента

Бисер Манолов

---

Изминалата седмица се оказа една от най-лошите в кратката история на единната eвропейска валута. Тя губеше повсеместно от стойността си спрямо основните валути. Нещо повече, мнозина от „пазителите“ на финансовата стабилност в Европа бяха принудени да направят поредица от вербални интервенции за смекчаване на скоростта на обезценката й. Европейската централна банка не изненада финансовите среди и остави основната лихва непроменена. Впрочем това ще продължи през цялата 2010 г. Ефектът на заразата се стовари с пълна сила върху финансите на Португалия. Рисковата премия за Лисабон достигна исторически най-високи стойности до нивото от 2,26%, или казано с други думи, ако инвеститор иска да бъде застрахован срещу фалита на тази държава за 5 г. за активи в размер на 10 млн. евро, то всяка година той ще трябва да плаща премийна вноска в размер на 226 000 евро. Финансистите очакват в най-скоро време да бъде атакувана и испанската застрахователна премия. Всички тези факти съвместно със случващото се в Гърция загатват, че единната валута далеч не е достигнала най-ниските си стойности. Швейцарската централна банка показа изпускане на нерви и в късните часове на търговската сесия в Азия пазарните участници станаха свидетели на мощна интервенция, целяща да спре обезценката на еврото към швейцарския франк на нива от 1,4650 франка за евро. Доларът достигна 7-месечни върхове спрямо единната валута до ниво от $1,3585 за евро. Абсолютно погрешно е схващането сред мнозина финансисти, че настоящите разпродажби са най-вече спекулативни. При по-задълбочен прочит на случващото се може да бъде констатирано, че структурните проблеми в Европа не само че не се решават, а напротив – се задълбочават. Въпреки че гуверньорът на ЕЦБ Жан Клод Трише акцентира върху твърда линия по отношение спазване на маастрихтския критерий за бюджетния дефицит по време на речта си в средата на седмицата, съмненията на инвеститорите за несправяне с проблема се изострят. Скептицизмът е породен най-вече от факта, е че в така наречените периферни европейски държави (Португалия, Испания, Италия и Гърция) има силно изразено национално единство, което винаги води до масови протести, когато съответното правителство направи опит за налагане на политики „по затягане на коланите“. Въпреки че въпросът пред кого ще клекнат правителствата на тези държави  – Брюксел или „улицата“, изглежда риторичен, аз лично се двоумя. Бъдещето на еврото изглежда повече от тъмно.
Финансовият министър на Германия показа странна духовитост, анонсирайки, че еврото остава стабилно, въпреки случващото се с някои европейски държави членки на еврозоната. Бих споделил този негов оптимизъм, ако в евро кошницата бе включена единствено германската марка. В момента в южната ни съседка стачкуват фермерите, железничарите, митничарите и не знам още кои държавни служители. Португалия също се раздира от протести. В Испания не остана кой да протестира, тъй като в някои райони безработицата надхвърля 20%. От кредитната агенция Moody`s отказаха да коментират дали в момента обсъждат намаляване на кредитния рейтинг на Испания, което означава, че най-вероятно го планират. Между другото в петък сред пазарните участници се търкаляше слухът, че ще има извънредна среща на ЕЦБ за коментиране на „дисбалансите“ в Европа, но впоследствие той беше отречен от самата банка.
Въпреки че технически погледнато еврото изглежда „свръхпродадено“ по отношение на основните валути, всяко движение в посока на поскъпване е само корекция. Като цяло тенденцията е кристално ясна, то ще продължава да губи позиции в средносрочен план. Може би Гърция, Португалия и Испания ще успеят да се справят с бремето на бюджетните си дефицити, може би до някаква степен доверието  към тях ще се възвърне, но няколко наистина мощни инвестиционни банки споменаваха за този проблем от една година , но повече от регулаторните европейски органи не им обръщаха внимание.  Обявеното спиране на операциите по така нареченото количествено отпускане от страна на Централната английска банка (разбирайте печатане на пари) даде ясен сигнал, че в Европа вече се мисли за стратегията „по излизане“ от участието на държавата в подпомагане на финансовите пазари.  Според мнозина 2010 г. ще бъде последната, през която Европейската централна банка ще взима като обезпечение държавни ценни книжа с кредитен рейтинг по-нисък от А за краткосрочно финансиране. В момента тя все още приема като такова гръцките ДЦК, които имат кредитен рейтинг ВВВ. Тази професионална информация може да бъде казана и с други думи – в Гърция кредитите ще поскъпват.

 

Дългът – лакмус за икономиката

Бисер Манолов

Винаги съм считал, че един от най-коректните индикатори за състоянието на икономиката на една държава е отношението на инвеститорите към държавния й дълг. Те реагират мигновено на всяка новина, много преди официалните коментари. В същото време точно на база тяхното поведение може да се направи и съответният извод кога даден проблем е към края си във времевия цикъл на развитието му и изобщо доколко съответната държава действа адекватно за неговото решаване. Разбира се, че такъв подход има и условности поради различния статус на държавите – в зависимост от това дали спадат към развитите или развиващите се пазари.
Ще започна с публикуването на информация за доходността на държавния дълг на България, Гърция и Полша. Защо избирам точно тези три държави?
Първо, защото във фокуса на световните финансови медии през последните седмици темата за Гърция доминира до втръсване. Даже и движението на индексите на фондовите борси в Азия се обяснява със случващото се в южната ни съседка. Еврото „заби нос в дъното“ единствено заради гръцката икономическа драма. По време на икономическия форум в Давос всички икономически корифеи започваха и свършваха коментарите си с Гърция. Дали темата се преекспонира? Моето мнение е безусловно „да“.
Второ, защото Полша от посткомунистическа държава се превърна в 9-ата по мащаб икономика в ЕС. Единствената с положителен БВП за 2009 година в размер на 1,2%, без да е член на еврозоната, нито на ERM 2. Със своята реформаторска политика правителството, което в политическия спектър заема център-дясно, успя да задържи интереса на международните инвеститори.
Трето, защото българската икономика е средата, в която всички ние оперираме.
И така, доходността на държавните облигациии за даден период показва на каква лихва инвеститорите са склонни да влагат парите си на база оценка за държавния риск за съответния период. Като базови, или бенчмаркови, се считат германските ценни книжа с продължителност 5 и 10 години. В петък германските облигации приключиха работната седмица при нива от 2,62% за 5-годишния период и 3,18% за 10-годишния период. Българските облигации съответно приключиха при нива от 5,20% – при 5-годишните, и 6,20% – при 10-годишните. За петгодишния времеви хоризонт гръцките облигации се котираха при 6,60% и съответно за десетгодишния – от 6,80%. За Полша стойностите са съответно 5,55% за 5 години и 6,08% за 10 години. Трябва да вземем под внимание, че полските и българските държавни книжа съответно са деноминирани във местна валута, което се оценява като допълнителен риск. От всички държави България има най-добър показател на държавен дълг към брутен продукт. От всички държави страната ни стои най-добре и по отношение на бюджетния дефицит. Това означава, че инвеститорите са склонни да платят за това, разбирайте по-ниска цена на финансиране от страна на държавата. За разлика от пазара на акции, където цената отразява пазарните очаквания за бъдещото развитие на компанията, в повечето случаи търговците на държавен дълг търгуват това, което става в момента.
Заслужава си да бъде коментиран икономическият феномен Полша. В условията на световна финансово-икономическа криза тя постигна ръст на БВП и спад в цената на финансиране на държавния си дълг.
Дългът – лакмус за икономиката
Въпреки че за 2009 година бюджетният дефицит на Полша е 7% от брутния продукт, инвеститорите вярват, че той ще бъде намален чрез орязване на държавните разходи. От друга страна, този своеобразен „държавен стимул“ на икономиката доведе до ръст в показателя брутен продукт на глава от населението от 6% за 2009 година в сравнение с 2008 година, което позволи запазване на инерцията на ръст на полската икономика. Казано с други думи, контролираният бюджетен дефицит е изиграл стабилизираща роля. Изключително стимулираща роля за икономиката е изиграло и решението на правителството за опростяване на процедурите при взаимодействие между гражданите и държавния апарат.
До 2012 година в Полша ще бъдат построени допълнително 2000 км магистрали във връзка с домакинството на европейското първенство по футбол съвместно с Украйна. Според изявление на полското правителство държавата ще изпълни маастрихтските критерии за влизане в еврозоната в края на 2012. Както изглежда, в момента инвеститорите твърдо вярват в това.