Архив за август, 2010

Жега и наесен в икономиката

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on август 16, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Това лято е горещо на всички фронтове. Непредсказуемите проявления на природните сили сякаш изцяло се прехвърлиха и върху глобалната икономика. Грешните прогнози на макроикономистите вече не са изключение, а правило. Само в рамките на изминалата седмица публикуваните индикатори за състоянието на американската и германската икономика разместиха съществено класацията в „Коя държава първо ще потвърди пълна победа над рецесията?“. Макар че администрацията на Обама твърдо вярва, че през тази година ще станем свидетели на ръст от 3.5% на брутния продукт на САЩ, според данните за второто полугодие на 2010 г. американското стопанство е отбелязало ръст с разочароващите 2.4% на годишна база. Разминаването между очакванията и реалността веднага бе разчетено – от страна на по-предпазливите макроикономисти, като сигнал за формирането на двойна рецесия. От друга страна, търпящите бурно развитие икономики на Бразилия, Индия и Китай наляха вода в мелницата на германския експорт, който отчете най-силното си тримесечие от началото на този век. В основата на тези резултати, разбира се, е автомобилната индустрия. Не вярвам, че някой ще се учуди, ако разбере, че отличниците са „традиционно заподозрените“ – Мерцедес и Ауди. Само за информация, единствената държава, в която Мерцедес е реализирала по-слаби продажби в сравнение със същия период на миналата година е … Германия. Прогнозираният ръст на брутния вътрешен продукт от 1% за цялата общност най-вероятно ще се случи, след като последните данни дават основание на анализаторите да очакват ръст от 2% на най-голямата европейска икономика. По-добрите данни за промишления сектор и зашеметяващият ръст в експорта подсладиха значително живота на канцлера Меркел. Само в началото на август настроението на анализаторите бе категорично в полза на американското стопанство, което бе припознато като основен двигател на глобалното възстановяване. Разбира се, че не трябва да подминаваме и втората икономическа суперсила Китай, но през последните седмици индикаторите отчитат съществено забавяне на китайската икономика на база предварителни прогнози. За мнозина остава открит въпросът: Дали останалите европейски държави ще последват набиращата мощ германска икономика? За голямо съжаление това е по-скоро малко вероятно. Френският експорт е все още 10% под отчетения през предкризисния период. Испания по всяка вероятност няма да отбележи никакъв икономически ръст през тази година. Италия почти изцяло се е посветила на битка с държавния си дълг. Положителните думи, които се чуха от страна на МВФ за мерките, които предприе Гърция, затягайки коланите на макс, избледняха след публикуване на данните за свиването на брутния продукт за последното тримесечие с 3.5%. Между другото, всички държавни облигации, емитирани от държавите, спадащи към периферна Европа, бяха подложени на масови разпродажби в петък, като най-осезаемо това стана с португалските и гръцките държавни книжа. За пореден път централните банкери получиха нагледен урок, че и най-малките намеци в посока затягане на монетарната политика е не само игра с огъня, а директно наливане на бензин в него. От Федералния резерв даже отново подновиха операциите по „количествените облекчения“ за стимулиране на икономиката. Само да припомня, че това са операции по обратно изкупуване на държавен дълг за поддържане на ниско ниво на лихвите по ипотечните кредити, тъй като при тяхното ценообразуване базата е доходността по американските 10-годишни държавни облигации. И така, повече от сигурно е, че икономическата жега няма да отмине с приключването на летните месеци, а по всяка вероятност ни очаква и гореща икономическа есен.

Advertisements

Фирмите в САЩ “изстискват лимона”

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on август 9, 2010 by bissermanolov

„Песимистът вижда трудностите при всяка възможност, оптимистът във всяка трудност вижда възможност“. Тази мисъл на великия Чърчил изключително добре описва случващото се в момента в САЩ. Американските компании генерират ръст в печалбите си, непознат досега от  времето на Великата депресия. В процентно изражение в момента представляват 11% от брутния вътрешен продукт. Само за сравнение, в  периода след икономическите кризи през 1980 г. и 1990 г. този процент бе респективно 6% и 7% от БВП. За средно ниво се приема, че корпоративните печалби съставляват 8% от създадените стоки и услуги на САЩ в рамките на календарна година. Объркването изглежда тотално, защото тези впечатляващи резултати не водят до увеличаване на новооткритите работни места. Напротив, в петък бе публикувана информация за несезонната заетост в САЩ през юли, която изглежда в пълно противоречие с гореспоменатите факти, със 131 000 бройки са намалели несезонно заетите. Как може да бъде обяснено това несъответствие между демонстрираната корпоративна ефективност и високото ниво на безработицата?
Първо, последните данни показват ръст на американския експорт от 17% на годишна база. Второ, корпоративните мениджъри концентрираха вниманието си единствено в оптимизиране на наличните производствени мощности, без да предприемат каквито и да е инвестиции за тяхното увеличаване. И трето, в периода 2008-2009 г. корпорациите панически трупаха кешови излишъци, което в комбинация с нивото на безпрецедентно ниски лихвени проценти в началото на 2010 г. доведе до спад в цената на финансиране, която варираше около 1 на сто.  Изглежда обаче, че така създалата се ситуация прави нещастни всички участници в процеса по създаване на национално богатство. Политиците, защото изглеждат твърде немощни в стремежа си да наложат политика по създаване на нови работни места. Инвеститорите, защото разбират, че това състояние не може да продължава прекалено дълго и текущите  корпоративни резултати могат да се окажат измамни. Самите компании също рано или късно ще попаднат в капана на „безкрайното изстискване на лимона“ от гледна точка на оперативния риск. Робър Райх, икономически съветник на Клинтън, изрази следното мнение през изтеклата седмица: „Високите корпоративни печалби вече не водят до увеличаване на заетостта. В момента ставаме свидетели на точно обратната тенденция, високи печалби и висока безработица.“ Между другото мнозина макроикономисти се усъмниха в коректността на подадените в петък данни за състоянието на пазара на труда в САЩ. За последните три месеца освободените от работа американци, според данните, цитирани от агенция Ройтерс, наброяват 1,2 милиона. При това положение процентът на безработица за месец юли би трябвало да прехвърли психологическото ниво от 10%, а не както бе оповестен – 9.5%. Тази мистерия доведе и до известно напрежение на фондовите пазари. Икономиките на държавите, спадащи към Г-7, се възстановяват, е, не с желания от политиците темп, но пазарът на труда е в критично състояние, а както всички знаем, това неминуемо ще доведе до непоправими последствия за социалната, здравна и пенсионна система. Държавните стимули доведоха до положителен ефект за финансовото здраве на корпорациите, но от друга страна, почти невъзможно ще бъде с административни мерки последните да бъдат принудени да наемат повече работна ръка. Ситуацията в момента е сложна и не трябва да бъдем прекомерни оптимисти, защото както знаем, оптимизмът трябва да се изразходва с мярка, за да стигне до края на годината.

Два горещи картофа парят Обама

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on август 2, 2010 by bissermanolov

Неистовите усилия, които полага администрацията на Обама за изправяне на крака на финансовата система в САЩ – това означава пълно оттегляне на държавата под каквато и да е форма във финансовите институции, едва ли ще доведат до резултат, ако в огъня все още остават най-горещите картофи. Става въпрос за двата ипотечни гиганта Freddie Mac и Fannie Mae. Въпросите около тях остават, а цената на спасяването им досега излиза на американския данъкоплатец „само“ 145 милиарда долара. Малко известен е фактът, че периодът на най-бурното им развитие бе по времето на президента Клинтън, когато в главата му се роди абсурдната идея „всеки американец със собствен дом“. Какво се получи на практика? В периода 1994-2007 г. де факто тези две институции, които бяха със 100% частен капитал, се възползваха от привилегията на пълни държавни гаранции, когато финансираха бизнеса си чрез емитирането на облигации. В горното няма нищо лошо, ако точно тези държавни гаранции не се превърнаха в „атомната бомба“ за ипотечния пазар в САЩ. А над 60% от него е секюритизиран. Това означава, че банките в един момент „пакетират ипотечни кредити“ и като такива те биват продадени на една от двете агенции. Инвеститорите считаха, че чрез държавните гаранции, които тези две институции имаха, де факто техният риск е идентичен с този на държавата. Но колосалните печалби, които агенциите инкасираха в гореспоменатия период, приспаха сетивата на всички по отношение на риска. Бих оприличил станалото през 2008 г. на ефекта на стоварения шамар върху спящия или играта „Ха познай кой кого ще набута!“. Парадоксът достигна такива размери, че накрая притежателите на имоти, разбирай данъкоплатците, неплащайки своите ипотеки към агенциите след септември 2008 г., принудиха държавата да използва точно техните пари за предотвратяването на тоталния колапс на целия пазар на недвижими имоти. И тук един по-скоро философски отколкото икономически въпрос: Може ли човек да дължи пари сам на себе си? В портфолиото си Freddie Fannie имат вече 164 000 имота. Според най-авторитетното списание за ипотечния пазар в САЩ „Inside Mortgage Finance“ Freddie Fannie и Ginnie Mae гарантират над 96% от всички новоотпуснати ипотечни кредити.
Правителството на Обама осъзнава факта, че възстановяването на американската икономика преминава през възстановяването на ипотечния пазар. Точно поради тази причина с цената на различни финансови инструменти те се опитват да поддържат нивото на 20-годишните ипотеки в диапазона 4,5%-5,5%. Често съм си мислил, как казусът на ипотечните гиганти може да бъде решен единствено с частен капитал, имайки предвид крехката стабилност на финансовите пазари в момента. Определено от гледна точка на балансовите стойност Freddie стои доста по-добре от Fannie. Нищо по-логично няма от това, едната агенция на абсорбира токсичните активи, а другата да остане „добрата“ и да продължи да кредитира ипотечния пазар. Проблемът е, че и двете агенции имат изключително мощно политическо лоби в Сената и от това произтичат единствено проблеми. Носят се легенди за шефа на банковата комисия към Сената Барни Франк, неговата нетрадиционна сексуална ориентация и връзките му с бившия председател на борда на Freddie Mac, надхвърлящи чисто мъжкото приятелство. И така най-тежките решения за новите правила на играта във финансовия сектор на САЩ предстоят и те са свързани с бъдещето на двата ипотечни гиганта. Дали предстоящите избори в края на годината ще възпрат хората на Обама да извадят най-горещите картофи от огъня, предстои да видим.

//