Еврото просто боледува, но диагнозата е само грип!

Най-новата валута направи впечатляващо движение по отношение на долара, достигайки нивото от $1,27 за евро. В резултат на което най-големите скептици за бъдещето й изживяха разочароващи мигове. Интересно би ми било, а съм сигурен, че не само на мен, да чуя становището на един от най-известните спекуланти Джордж Сорос по отношение на случващото се през последната седмица. Той е един от най-яростните критици на единната валута и многократно анонсираше неизбежния й летален край. Прогнозите му, разбира се, бяха последвани и от акумулирането на спекулативни позиции срещу единната валута.
Според анализаторите на Scotia Capital, спекулантите са намалили откритите си позиции на фючърсната валутна борса в Чикаго, залагайки срещу еврото близо 6 милиарда долара за последната седмица. Тези данни не могат да бъдат категоричен индикатор, че обезценката на еврото е приключила, но определено можем да заключим, че темповете на обезценка ще бъдат много по-умерени. Във фокуса на валутните търговци ще бъде резултатът за състоянието на банковата система в Европа след прословутия стрес-тест на ЕЦБ. Ако резултатите се окажат позитивни, е твърде вероятно да видим възвръщане на доверието към еврото от страна на множество азиатски централни банки. За анализаторите завишеният интерес от тяхна страна ще се прояви при пробив на техническото ниво от 1,2750 евро за долар. Важно за инвеститорите във валути е и с какъв успех Гърция ще отбележи завръщането си на капиталовите пазари за нормалното финансиране на държавния си дълг. През изтеклата седмица най-ярко блестеше, разбира се, канадският долар. Както вече отбелязахме, той е една от най-удачните валути за дългосрочни инвестиции в момента. Публикуваните данни за безработицата в Канада през месец май показаха, че бизнесът е отворил нови близо 93 000 работни места при предварително прогнозни нива от 15 000. Според Дейвид Уот от RBC Capital Markets в Торонто, „канадската икономика генерира работни места като откачена и това неминуемо ще накара централната банка да повиши лихвените нива отново“. До голяма степен роля за покачване на еврото изигра и изказването на шефа на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, че сценарият за двойна рецесия е изключен. Германският експорт показа мощен ръст през последния месец. Индустриалната продукция също бележи растеж, като анализаторите считат, че в основата на тези резултати е и обезцененото евро.
Поведението на валутните пазари през последната седмица загатва, че предстои период на консолидация през следващите от три до шест месеца, през който период най-логичното е единната валута да се търгува в диапазона 1,20-1,30 долара за евро. От началото на годината най-ниската стойност, която бе достигната в разменното отношение евро/долар, е 1,1920 долара за евро. Даже и в този момент ЕЦБ показа здрави нерви и не предприе никакви действия за директна интервенция в подкрепа на европейската валута.
Както показва практиката, самоцелните интервенции почти винаги са обречени на провал. Красноречив е примерът с Централната  швейцарска банка.
Безкрайното й присъствие на валутните пазари чрез изкупуването на евра за франкове в края на краищата доведе само до едно – загуба в размер на около 7 милиарда евро и нови исторически най-високи нива на франка спрямо еврото. Няма централна банка, която може да обърне дългосрочно основните тенденции при липса на реални икономически и финансови реформи.
В този ред на мисли считам, че поведението на европейските регулаторни органи бе изключително правилно, отказвайки се от намеса на валутните пазари. Джордж Сорос между другото обожава играта срещу интервенциите на централните банки. Подозирам, че неговите изказвания невинаги са опит за констатация на даден проблем, а точно обратното – той търси задълбочаване на проблема. Прогнозата му, че еврото е обречено като валута, в момента ще остане тотално грешна. Европа ще се реорганизира. Еврото ще оцелее. ЕЦБ ще остане една от най-влиятелните централни банки и в това никой не трябва да се съмнява.

Реклама

Стресът за инвеститорите идва в повече

 Европейските регулаторни органи изпаднаха в пълен цайтнот относно оповестяването на критериите, по които ще бъде направен стрес тестът на 100-те най-големи европейски банки. Не съм убеден, доколко този тест ще потвърди коректността на информацията за текущото състояние на финансовата система, но инвеститорите определено изпаднаха в паника. Спомням си за онази култова реплика, която мнозина от вас, може би, са чували от устата на майка към детето й „Внимавай, ако паднеш, ще те пребия!“. Нещо такова се случва и с евробанките, които са със здраво ожулени колена и на всичкото отгоре няма как да се разминат с пердаха. Голям противник съм на публичното дебатиране на толкова специализирана информация, защото за средностатистическия човек единственото нещо, което се набива в главата му, е, че отново ще има някакъв стрес. Сякаш досега ни беше малко! Та за какво става дума? Еврокомисията съвместно с Европейската централна банка ще разработи набор от критерии, на базата на които 100-те най-големи европейски банки ще трябва да докажат, че имат достатъчно собствен капитал, с който да покрият нови евентуални загуби в случай, че кредитните им портфейли заедно с експозицията им в държавни дългове на рискови страни продължат да се влошават. Амбицията на „умните“ глави е информацията въз основа на тези критерии за 25-те най-големи европейски финансови институции да бъде разкрита до края на юли. Представяте ли си какъв емоционален комфорт ще настъпи, като и най-непросветеният узнае, че нещата все още не са започнали да се оцветяват в розово. През изминалата седмица инвеститорите изпитаха известно облекчение, след като търговските банки върнаха 442 млрд. евро на ЕЦБ без затруднения. Падежът беше заложен още преди една година, когато централните банкери взеха решение да налеят ликвидност на междубанковия паричен пазар поради достигната точка на замръзване на същия. От тази опция се възползваха 1100 търговски банки. Дотук добре. Обаче, както знаем, винаги има едно „обаче“, 78 търговски банки отново заеха средства на проведения аукцион от ЕЦБ по пласирането на 6-дневен ресурс. Намерението на ЕЦБ да се изтегли от операциите по пласирането на нови едногодишни средства при търговските банки определено не бе добра новина най-вече за испанските и гръцките банки. Между другото тези безкрайни въпроси около поведението на европейските регулаторни органи бяха в основата на изтеглянето на инвеститорите от капиталовите пазари, което натисна стойността на основните фондови индекси надолу не само в Европа. Само за последните две седмици индексът Dow Jones загуби 7,31% от стойността си. S&P 500 заличи 8,4% от стойността си за същия период. В подкрепа на това, че ситуацията остава изключително комплицирана за глобалната икономика, бяха и публикуваните „разочароващи“ данни за заетостта в САЩ за юни. Частният бизнес е успял да наеме допълнително само 83 хиляди работници. За затягане на условията по финансиране от ЕЦБ и оттегляне на държавната подкрепа във финансовия сектор в различните евродържави е твърде рано. Инфлацията явно и тази година ще бъде „в състояние на покой“. По-скоро ще станем свидетели на задълбочаване на дефлационните процеси. Повишаването на лихвите в Европа и САЩ ще бъде отложено най-рано за първото полугодие на 2011 г. От асоциацията на търговските банки на Германия се чуха доста остри думи по отношение на предстоящия стрес тест. Според тях поне докато не отшуми драмата с държавните дългове на страните, спадащи към периферна Европа, те не трябва да бъдат включени към групата на активите, които попадат за оценка. Аргументът е повече от убедителен – липсата на ясна визия от страна на ЕК за приемането на единна политика към държави членки на еврозоната с дългови проблеми. Германският канцлер Ангела Меркел каза в петък пред RTL, че де факто европейската помощ за Гърция е нищо повече от купуване на време, но не и решаване на проблема. Впрочем инвеститорите казаха същото в самото начало на операцията по спасяване на Гърция, а думите на Меркел към днешна дата водят само до едно – вече наистина стресът им идва в повече.