Архив за ноември, 2008

Ще спре ли да пада цената на „черното злато”?

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on ноември 23, 2008 by bissermanolov

През последните дни цената на петрола бе подложена на мощен ценови натиск в „южна” посока. Парадоксът е, че това бе очаквано развитие на нещата от всички инвеститори, с изключение на производителите и търговците на петрол. Да, наистина в момента най-объркани изглеждат държавите с многобройни нефтени платформи. За първи път от 2005 година насам цените на нефта (с уточнението, че става въпрос за декемврийските фючърсни контракти от типа „Брент”) се „гмурнаха” под нивото от 50 долара за барел. Руснаците от няколко месеца коментират упорито (по-точно се опитват да манипулират), че видите ли  „справедливата” цена за производители и потребители била около 70 долара за барел. Как точно е определено това ниво, само те си знаят. Според  Financial Times,  при всеки спад на петрола под 70 долара за барел, Русия губи с всеки долар надолу по 5 милиарда долара на годишна база. Или казано с други думи, ако цената на петрола през 2009 година се установи около 60 долара за барел средно годишно, това ще доведе до 50 милиарда долара загуби за руската хазна.

Е, при това положение съвсем обяснимо е Москва да показва признаци  на слаби нерви.

В световната организация на страните производителките на петрол – ОПЕК, неразбирателството по отношение на единната официална политика остават. Традиционното разделение на  „бедни и богати” страни доведе до толкова „шум” в системата, че за момента ситуацията изглежда извън контрол. Нигерия категорично заяви, че няма никакво намерение на намалява количеството на дневното си производство на петрол. Нещо повече, те ще увеличат производството, за да компенсират спада в цените. Според енергийния министър на Нигерия – Одеин Ажумогобия, бюджетът на страната за 2009 година е разчетен при цени от 45 долара за барел. Един от лостовете на петролния картел, в стремежа да се обърне негативната ценова тенденция, е в повсеместното  намаляване на дневното производство  от страна на всички държави-членки. Ако се повтори обаче ситуацията от 1990 година, когато такъв ангажимент бе поет официално, но на пазара се появиха количества надхвърлящи договорените квоти, няма да бъда учуден цените да  се „срутят” до края на годината и до 40 долара за барел.  В настоящия момент дневното производство бе намалено с 1,8 милиона барела. Да припомня, че цената на петрола достигна до рекордното ниво от 147 долара за барел през тази година. Това бе прогнозирано от най-голямата инвестиционна банка в света – Goldman Sachs. Между другото, те са и най-активните инвеститори в  енергийни продукти (разбирайте „класически” спекуланти, в което няма нищо лошо)  в сравнение с всички големи играчи на Wall Street. Та, въпросната банка приключи със своите ежедневни прогнози за движението на цените на петрола, предназначени за клиенти на банката. Не мога да си обясня това нейно решение, но ми  намирисва , че то е продиктувано от  поредните …”грешни инвестиционни решения”.

Deutsche Bank прогнозира  цени под 40 долара за барел през първото тримесечие на 2009 година, с оглед влошаване на ситуацията в реалната икономика. Според Антони Халф, от брокерската компания Newedge в Ню Йорк, „спадът в потреблението на петролни продукти в момента е съизмерим единствено с петролната драма от 1970 година.” Моментното състояние на петролния пазар показва, че единствените държави, които могат да се справят с цени на петрола под 50 долара за барел, без да имат проблеми с платежния си баланс, са Алжир, Катар и Саудитска Арабия, според проучване на PFC Energy.

Отдавна съм престанал да следя начина на ценообразуване на петрола в България. Впрочем, никога не съм го знаел, а надали някой изобщо го знае (е надявам се, че все някой го знае!).  Процентното покачване на долара е  пъти по-малко от процентната обезценка на цената на петрола. А абсурдното сравняване на цените на горивата у нас с тези в Европа,  го оставям като извод на вас.

Бих добавил само, че цената на петрола ще продължава да пада. Производствените квоти не могат да бъдат намалявани безкрайно от страна на държавите производителки. Венецуела и Иран са първите, които ще увеличат производствата си, без да се съобразяват с каквито и да е било решение от страна на ОПЕК, по простата причина, че производството на петрол е почти единствения източник на приходи за тези държави.  Колко добре позната история  „Богати срещу бедни!”.

Advertisements

ДЕПОЗИТНАТА ВОЙНА

Posted in БЪЛГАРИЯ - ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ, ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on ноември 16, 2008 by bissermanolov

Депозитната война

 

Истинска битка за привличането на депозити се развихри в САЩ през последните седмици. На фона на постоянно падащите лихви по федералните фондове (това са лихвите, при които търговските банки разменят средства помежду си за попълване на изискуемите минималните резерви при централната банка), това изглежда странен процес. Да припомним, че в момента тази лихва е 1%. Бизнес логиката, е че лихвите по краткосрочните депозити не трябва да надвишават 2%. Какво обаче става на практика?

Според  Майкъл Полус от финансово-консултантската компания Oliver Wyman “за първи път сме свидетели на толкова свирепа битка за привличане на нови депозити от страна на банките за последните 15 години”.

Citigroup разработи специален депозитен сертификат, който носи доходност на вложителите от 4% на годишна база за шестмесечен период.  Между другото, финансовият  гигант бе обвинен директно от конкурентите, че е в основата на това нажежаване на обстановката. Virginia Commerce атакува незабавно своите клиенти с депозитен сертификат с доходност от 4,5%. Според Гари Критеден, финансов мениджър на Citigroup, „това е глобална политика на групировката по целия свят, тъй като за момента се явява най-евтината форма за финансиране на дейността ни”. Аз бих коментирал, че в краткосрочен план може би това е така, но ако гледаме малко по-надалече от желанието си да разрешаваме фундаментални проблеми с прибързани решения, ще видим, че това води до допълнителен риск. Първо, защото стесняване на спредовете между привлечения и отдадения ресурс ще натиснат печалбите на банките болезнено надолу, ако изобщо има накъде повече, след очакванията за плачевни резултати за целия финансов сектор в края на  годината, и второ, това неминуемо ще оскъпи цената на кредитите, което е в пълен дисонанс с официалното намерение на правителството на САЩ за намаляване на лихвите по заемите.  Казано с други думи, процесът по рекапитализация на банките ще  бъде отложен. Както вече знаем, стабилизирането на финансовата система задължително минава през процеса на увеличаване на капитала на кредитните институции, който бе иницииран от финансовия министър Полсън. Набелязаната програма от администрацията във Вашингтон, която цели най- вече завръщането на кредитната системата към конвенционалното банкиране,  привличане на депозити на ниска лихва  и отдаването на кредити на по-висока (знам, че звучи много просто),  в момента определено не работи. Въпреки повсеместното намаляване на основните лихви от страна на големите централни банки, лихвите по депозитите се покачват с притеснителни темпове. Притесненията в тази посока са основателни с оглед директната намеса на правителството в дейността на всички банки, които получиха държавна подкрепа до този момента, по отношение на кредитиране на по-ниски лихви. Изглежда, че системата навлиза в омагьосан цикъл. Има ли решение в такава ситуация? Отговорът е „да”, но за голямо съжаление това отново трябва да бъде наложено административно, а не пазарно. Няма да бъде прецедент, ако Федералната депозитна корпорация  – FDIC, наложи максимални лихвени проценти, които една банка може да плаща по привлечените депозити. Да, това не е пазарен подход, но бих попитал….какво става изобщо с „пазара” в момента. Вече всички се убедиха, че в условия на системна криза просто няма „пазар” и всички разчитат на намесата на държавата. Един  „здравословен” спред за банките между депозити и кредите в момента е повече от наложителен. Стабилизирането на системата е от фатална зависимост от този процес. Банките не могат да поемат риска да загубят депозитна база в условията на нарушена ликвидност. Лихвите по депозитите, не са в пряка зависимост от лихвените нива определени от централните банки и мисля, че в това вече се убедихме всички. Да, безспорно от това печелят депозантите, но от друга страна това са ”малки победи” на фона на глобалната ситуация. Нарочно коментирах „депозитната война” в САЩ. Всички знаем, че ситуацията е твърде идентична и у нас. Убеден съм, че от високите лихви по депозитите, в дългосрочен план никой не печели.

 

P.S. Настоящата статия представлява лична позиция и не обвързва институцията, за която работи автора.

в-к Стандарт 15 ноември 2008

Финансови пазари

Posted in ФИНАНСОВАТА КРИЗА - ПОЗИТИВНО!, ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on ноември 10, 2008 by bissermanolov

За финансовата криза ………позитивно!
Е, няма как по време на финансова криза най-активните инвеститори в акции да не се редят на опашка пред аптеките за хапчета против стомашни болки. Е, няма как анализаторите с по-развинтено въображение да  не предсказват  края на света. Е, няма как  търговците с по-слаби нерви да не натискат бутоните на клавиатурата с треперещи пръсти инкасиращи поредната загуба. На всички ни се струва, че цар Хаос е владетел на света смачкал победоносно всички и навсякъде. В очите на финансистите се вижда само едно – безкрайно отчаяние. Заговори се, че Америка се връща в периода на голямата рецесия от 1929-30 година. Забравихме да гледаме на цифрата с подобаващ респект, а само те са най-безпристрастния съдник на икономиката.  Та говорейки за Голямата рецесия бих припомнил, че в този период фалират 4 000 банки, безработицата е 20%, промишленото производство спада с 47%,  БВП се смачква с 30%. На 29 октомври 1929, черният вторник, Dow Jones спада с 30%. До юли 1939 той заличава близо 90% от стойността си от най-високата му точка преди кризата. На всички, за които монетата има само една страна, предлагам да я обърнем внимателно и да се концентрираме в това, което ще видим за състоянието на американската икономика. Не искам да използвам клишета, от порядъка на това, че “ когато Америка кихнела ….какво ставало с другите държави“, поради факта, че Америка се разкашля здраво. Бих желал да предоставя няколко позитивни факта, които всеки да  интерпретира с оглед на цвета на очилата, които е сложил в момента.
Факт 1 – Инфлацията пада! За родната публика, това звучи като проява на лош хумор, но……Най-големият обвиняем за глобалната инфлация Китай отбеляза спад на инфлацията от 8,7% на годишна база до 4,9% в периода февруари август. Централната китайска банка намали лихвите за първи път от 6 години насам.
Факт 2 – Петролът пада! Падна и то с 40 % от 147,27 долара за барел до 90,83 долара. Глобалното потребление е около 86 милиона барела на ден. На годишна база крайните потребители ща спестят около 2 трилиона долара!  Цената на  домакинската газ в САЩ се понижи с 46% от началото на годината. Някои икономисти го нарекоха “ намаляване на данък енергия“.
Факт 3 – Продуктивността в САЩ се качва с 3,4% на база второ тримесечие за 2008.
Факт 4 – Експортът на американските компании се повиши с 21% към края на юли, на годишна база.
Факт 5 – Към 1 септември 2008, спестяванията на американците в депозити и колективни схеми за управление достигнаха рекордните 7,3 трилиона долара! Да ме извиняват макроикономистите, за които Америка е само един голям консуматор и нищо повече. Макар, че глобалния растеж зависи точно от това потребление.
Факт 6 – Финансовият тайфун, доведе до национализирането на двата ипотечни гиганта Фреди Мак и Фреди Меи. Това в края на краищата за крайните ипотечни потребители означава само едно – по-ниски лихви по ипотеките! Т.е. в средносрочен план няма как пазарът да не се стабилизира.
 Защо акцентирам на състоянието на американската икономика?  Защото съм убеден, че „кашлянето“ и макар и мощно ще свърши скоро и тогава най-големите песимисти в момента, традиционно, стават най-големите оптимисти.  Времето, когато ще махаме дебелите шалове наближава, макар че идва зима!
В този ред на мисли, знам че всички ги интересува какво ще стане на родната ни „борсичка“. Икономиката върви, няма спор!  Инфлацията притеснява – няма спор!
Лихвите ще спрат да се качват – а…тук може да поспорим. Лично за мен стъпките в посока на оправяне са следните:
1. Налятата ликвидност от страна на централните банки в размер на 180 милиарда долара ще подобри ситуацията на глобалните пазари. Това ще натисне лихвите по доларовите и евро депозити надолу. Трябва да се следят внимателно 6- месечните EURIBOR и LIBOR.
2. Това ще доведе до намаляване на рисковата премия  за нововъзникващите пазари. Трябва да се наблюдава индексът на фондовите борси  отчитащ движението на акциите на  BRIC държавите ( Бразилия, Русия, Индия и Китай).
3. Нормализирането  на тези пазари ще означава само едно ……големите пари ще се върнат обратно към рисковите инвестиции.
4.  SOFIX – хмммммммм….. защо пък не – 1200 в края на 2009 ми звучи абсолютно реално.

 

Изводи:

1. Инвестирането в акции е болезнено упражнение. Най-добре е да си закупите шепа сънотворни лекарства. Да заспите и може би ще се събудите милионери.
2. Ситуацията в момента е „възможност“ да се влезе в процеса на преразпределение на  световното богатство.
3. След сълзите винаги идва усмивка………..нека с това да завърша.

P.S.
Настоящият коментар не е препоръка за покупка или продажба на акции.

Статията е написана за в-к „Стандарт“ м. септември.

Hello world!

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on ноември 10, 2008 by bissermanolov

Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!

Автогиганти на опашка за помощи

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on ноември 10, 2008 by bissermanolov

Бисер МаноловИзглежда, че повсеместната национализация в САЩ продължава с пълна сила. След наливането на „невиждани“ държавни средства във финансовия сектор на дневен ред е автомобилната индустрия. Говорителката на Конгреса Нанси Пелоси заяви, че ще подготви писмо до финансовия министър Хенри Полсън, с искане да бъдат допуснати за финансиране до държавната програма за „Облекчение срещу проблемни активи“ „трите големи“ автомобилни компании. В петък General Motors и Ford Motor публикуваха неочаквано лоши резултати за последното тримесечие на текущата година. Оказа се, че GM е заличило от балансите си нови $4,2 млрд. Ford e малко „по-добре“ със загуба от 2,9 млрд. И от двете компании заявиха, че нивото на разходите трябва да спадне с нови 10-15%, което в прав текст означава нови уволнения.
Акциите и на двете компании се сринаха с по 80% от началото на годината. През 2009 г. автомобилната индустрия на Америка е заложена на карта. И трите компании (вкл. Chrysler) са с понижен кредитен рейтинг до нивото junk, което е една степен преди фалит. Продажбите на нови автомобили спадат катастрофално и това до голяма степен прави правителствената намеса задължителна. Реструктурирането на целия автомобилен сектор може да мине и през обединяване на трите компании. Това е твърде възможен сценарий при условие, че се опре до държавни пари. До този момент администрацията на Буш с неохота коментира проблемите в сектора и с право. Кой знае, ако държавната финансова инжекция стане факт, кой сектор ще последва на опашката за държавната купанка. Единствената автомобилна компания, която до този момент впечатлява с резултатите си, е германската Porsche. За последните дванадесет месеца тя е отбелязала ръст в печалбата си над 40%. Не бързайте с изводите си! Не става въпрос за реализирани резултати от продажба на коли, защото точно в такава ситуация хората най-малко мислят за покупка на Porsche. Официалната информация е, че доходността е реализирана от използването на финансови инструменти върху акции на Volkswagen AG, между другото регулаторните органи разследват сделката.
Европейската централна банка намали лихвените проценти с 0,50%. Дали това е много или малко ще видим през следващите седмици. Според мен трябваше да бъдат поне толкова агресивни, колкото Bank of England с намаление от 1,50%. Считам, че има някаква психологическа граница, за да видим лихвите в Европа под 2%. Но това трябва да стане, защото трябва да стане (опит за перифразиран цитат от „Мечо Пух“). Испания бе първата европейска държава, която публикува отрицателен ръст на брутния си продукт за последното тримесечие.
Златото и среброто са под значим ценови натиск. Повечето дребни инвеститори считат, че това едва ли не е най-надеждната инвестиция в момента. Повярвайте ми, на жълтия метал му предстоят тежки моменти. Моят съвет е, че ако все пак не можете да устоите на неговия блясък, по-добре е да опитате с инвестиция в златни монети. Цената им е с около 10-15% по-висока от стандартното злато, но пък имат и нумизматична стойност. Доларът приключи седмицата на нива от 1,27 за евро. Спрямо родните пари нивата се закотвиха в границите на 1,52-1,53 лева за долар.
Позитивните ми настроения в посока покупка на зелени пари не са се променили. Все още мнозина от участниците на валутните пазари очакват рязко повишаване стойността на единната валута, като в повечето случаи говорят за техническа корекция. Не смятам, че това е разумна игра в настоящия момент. На притежателите на долари им предстоят спокойни моменти.
Петролът се е запътил към дъното, но вече наистина никой не знае къде изобщо е дъното. През следващата седмица най-вероятно е да бъдем свидетели на нови разпродажби. Технически нещата изглеждат твърде негативни за „черното злато“. Чисто фундаментално анонсираното намерение от страна на ОПЕК за намаляване на дневните производствени квоти вече не е новина и не впечатлява инвеститорите.

Вашингтон сложи маската на спасител

Posted in ФИНАНСОВАТА КРИЗА - ПОЗИТИВНО!, ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on ноември 3, 2008 by bissermanolov

Бисер Манолов, председател на Фонда
за гарантиране на банковите влогове
Убеден съм, че само преди няколко месеца на въпроса „Коя е световната финансова столица?“ всички без изключение, включително и пишещият тези редове, бихме отговорили: Ню Йорк. Е, това беше така. В момента очите на всички инвеститори са насочени към Вашингтон в очакване на поредната спасителна финансова инжекция към някоя гореща точка на света. Американското правителство одобри пакет в размер на 120 милиарда долара за Мексико, Бразилия, Южна Корея и Сингапур. Този ход бе предприет в отговор на избухналото търсене на доларов ресурс в тези държави. Федералният резерв на САЩ ще извърши тази операция с централните банки чрез суапови операции, взимайки като обезпечение съответното количество национална валута. Паралелно с тази новина от централата на Международния валутен фонд обявиха, че формират фонд в размер на 100 милиарда долара, между другото това са почти половината средства от резерва на МВФ, в подкрепа на държавите, засегнати от финансовата криза. До този момент държавите, които ще получат суми, са Унгария, в размер на 25 милиарда долара, Украйна – 16,5 милиарда долара, Беларус е в листата на чакащите с 2 милиарда долара. Големият въпрос е: „Кое наложи Вашингтон да пристъпи към толкова агресивно финансиране?“ Лично аз в тази ситуация намирам голяма доза арогантност. Няма смисъл да припомням откъде започна финансовата криза. Та ситуацията малко наподобява на давещ се човек, избутан от борда от негов приятел, който впоследствие му се извинява и му обещава, че ако слуша, може и да му хвърли спасителен пояс. В момента сме свидетели на уникална ситуация, при която виждаме и негативната страна на глобализацията. Разбира се, че вътрешната ситуация в тези държави е изключително комплицирана най-вече от гледна точка на дефицита по текущата сметка, слаба бюджетна дисциплина и крещяща необходимост от чуждестранни инвестиции. Но въпреки всичко остава убеждението за „вносна“ криза.
Според официалните американски власти „решението да бъдат избрани тези държави не било лесно“. Е, благодаря, но какво ще стане с останалите държави? Брутният продукт на Мексико, Сингапур, Южна Корея и Бразилия е около 1 трилион долара. Но ако говорим за „доларизирани икономики“ със системна значимост за глобалното развитие, Турция и Индия по никакъв начин не трябва да бъдат игнорирани. Остават основателните опасения на Белия дом, че ако една от тези държави изпадне в несъстоятелност, както стана в недалечното минало, това ще „зарази“ всички държави, спадащи към нововъзникващите пазари, и негативните последствия ще продължат няколко години. Премийната застраховка на държавите от Източна Европа „проби небето“. Вече надхвърли 5% над доходността на петгодишните германски държавни ценни книжа. Кредитната агенция Standart&Poors намали кредитния рейтинг на България. Считам, че ситуацията не трябва да се подценява. Има необходимост от конкретни стъпки в посока възвръщане на доверието на чуждестранните инвеститори, колкото и да е негативна външната среда. Родната фондова борса изглежда като тежко повалено животно, в този случай ранен бик. Паниката е извън всякакви рамки, като решенията за продажба на родни акции на тези нива изглеждат абсурдни. Има криза на фондовата борса и е нелепо да си затваряме очите пред очевадното. При пазарни условия, които са далеч от пазарните, държавата трябва да се намеси. Не бих си позволил да давам идеи как, но индустрията има няколко конструктивни предложения.