Архив за септември, 2008

Лакомията на банките струва 700 млрд. на САЩ

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on септември 29, 2008 by bissermanolov

Планът „Полсен“ е спасителният пояс за финансовите пазари
Бисер Манолов, председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките
В края на миналата седмица топфинансистът на Америка Ханк Полсен се изрази повече от патетично: „Господ да ни е на помощ, ако Конгресът не одобри спасителния план!“ Всички дилъри истерично започнаха да преповтарят един на друг това заклинание в ритъма на пълна лудост. „Спасителният план“ – действително ли представлява решението на проблема, на финансовия ад в момента? Става въпрос за 700 милиарда долара, които трябва да бъдат използвани от американското правителство за изкупуването на „токсични“ активи от финансовите институции. А какво представляват този вид лоши активи? Това са онези сложни инструменти, търгувани от финансовите институции и най вече от инвестиционните банки, които в края на краищата ги вкараха в капана на фалитите. Проблемът не произтича от това, че те нямат никаква стойност, по-скоро изчезналата ликвидност на вторичните пазари на този вид инструменти се оказа препъникамък за по-рисково ориентираните играчи.
В момента се коментира навсякъде и от всички за причините, довели до финансовото фиаско в Америка. Разбира се, че са комплексни, но в основата си остава нереално ниското ниво на основната лихва в САЩ в периода 2000-2002 година. Тогава се заговори, че сме навлезли в нов тип на развитие на световната икономика – парадигма (ниска инфлация с постоянен растеж на брутния продукт). За голямо съжаление светът си повярва. Точно в този период 85% от всички ипотеки в САЩ бяха на фиксирана лихва за кредитополучателите. Наистина рай! През 2007 година създадените нови ипотечни продукти доведоха до това, че само 50% от кредитите останаха на фиксирана лихва. Банките бяха обезумели на темата „глад за доходност“. Занижените стандарти по отношение оценката на риска, на кредитополучателя, провокира една безкрайна игра на надлъгване. В този период започна процесът на безумния финансов ливъридж за банките. Запомнете тази дума! (Представлява натрупването на експозиция, надхвърляща многократно стойността на актива.) И така краят на историята в розово свърши през лятото на 2007 година. Класическата макроикономическа теория взе нещата в свои ръце. Ниските лихви бяха натрупали толкова инфлационно напрежение в стойността на активите, че взривът бе неизбежен. Покачващите се лихви удариха 3 милиона американски домакинства. Нали си представяте, че ако сте си купили къща за 150 000 долара през 2005 година, стойността й се е свлякла до 110 000 долара през 2008-а, а сте взели кредит за 150 000 долара! Какво бихте направили като американец?
Просто си събирате багажа, оставяте ключа от външната страна на вратата с послание до банката: „Съжалявам, господа, това е бизнес, нищо лично!“ и спирате да си изплащате ипотеката.
Та започнахме със „Спасителния план“ на Полсен и Бернаке. Да, важен е, защото банките ще „изчистят“ балансите си. Национализираните ипотечни гиганти в САЩ ще имат възможността да намалят лихвите по жилищните кредити, което ще завърти спрялото колело. Е, по всяка вероятност и цените ще се върнат на старите си нива, което ще доведе до това все по-малко хора „да оставят ключа на къщите си от външната страна“.

Advertisements

Кризата ще роди нови милионери

Posted in ФИНАНСОВАТА КРИЗА - ПОЗИТИВНО!, ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on септември 23, 2008 by bissermanolov

Е, няма как по време на финансова криза най-активните инвеститори в акции да не се редят на опашка пред аптеките за хапчета против стомашни болки. Е, няма как анализаторите с по-развинтено въображение да не предсказват края на света. Е, няма как търговците с по-слаби нерви да не натискат бутоните на клавиатурата с треперещи пръсти, инкасиращи поредната загуба. На всички ни се струва, че цар Хаос е владетел на света. В очите на финансистите се вижда само едно – безкрайно отчаяние. Заговори се, че Америка се връща в периода на голямата рецесия от 1929-30 година. През този период фалират 4000 банки, безработицата е 20%, промишленото производство спада с 47%, БВП се смачква с 30%. На 29 октомври 1929, черният вторник, Dow Jones спада с 30%. До юли 1939 той заличава близо 90% от стойността си от най-високата му точка преди кризата. На всички, за които монетата има само една страна, предлагам да я обърнем внимателно и да се концентрираме в това, което ще видим за състоянието на американската икономика. Бих желал да предоставя няколко позитивни факта, които всеки да интерпретира с оглед на цвета на очилата, които е сложил в момента.
Факт 1: Инфлацията пада! Най-големият обвиняем за глобалната инфлация – Китай, отбеляза спад на инфлацията от 8,7% на годишна база до 4,9% в периода февруари – август. Централната китайска банка намали лихвите за първи път от 6 години насам.
Факт 2: Петролът пада! И то с 40% – от 147,27 долара за барел до 90,83 долара. Глобалното потребление е около 86 милиона барела на ден. На годишна база крайните потребители ще спестят около 2 трилиона долара! Цената на домакинската газ в САЩ се понижи с 46% от началото на годината. Някои икономисти го нарекоха „намаляване на данък енергия“.
Факт 3: Продуктивността в САЩ се качва с 3,4% на база второ тримесечие за 2008.
Факт 4: Експортът на американските компании се повиши с 21% към края на юли на годишна база.
Факт 5: Към 1 септември 2008 спестяванията на американците в депозити и колективни схеми за управление достигнаха рекордните 7,3 трилиона долара!
Факт 6: Финансовият тайфун доведе до национализирането на двата ипотечни гиганта „Фреди Мак“ и „Фреди Меи“. Това за крайните ипотечни потребители означава само едно – по-ниски лихви по ипотеките! Т.е. в средносрочен план няма как пазарът да не се стабилизира.
Защо акцентирам на състоянието на американската икономика? Защото съм убеден, че „кашлянето“ на Америка, макар и мощно, ще свърши скоро. И тогава най-големите песимисти в момента традиционно стават най-големите оптимисти.
Лично за мен стъпките в посока на оправяне са следните:
1. Налятата ликвидност от страна на централните банки в размер на 180 милиарда долара ще подобри ситуацията на глобалните пазари. Това ще натисне лихвите по доларовите и евро депозити надолу. Трябва да се следят внимателно 6-месечните EURIBOR и LIBOR.
2. Това ще доведе до намаляване на рисковата премия за нововъзникващите пазари. Трябва да се наблюдава индексът на фондовите борси, отчитащ движението на акциите на BRIC държавите (Бразилия, Русия, Индия и Китай).
3. Нормализирането на тези пазари ще означава само едно – големите пари ще се върнат обратно към рисковите инвестиции.
4. SOFIX – хмммммммм… защо пък не – 1200 в края на 2009-a ми звучи абсолютно реално.
Изводи:
1. Инвестирането в акции е болезнено упражнение. Най-добре е да си закупите шепа сънотворни. Да заспите и може би ще се събудите милионери.
2. Ситуацията в момента е „възможност“ да се влезе в процеса на преразпределение на световното богатство.
3. След сълзите винаги идва усмивка. Нека с това да завърша.
P.S. Настоящият коментар не е препоръка за покупка или продажба на акции.