Не виждам нито как ще се контролира, нито как ще се управлява този процес
Бисер Манолов
НИВАТА НА лихвените проценти са особено актуална тема през последните месеци. В това няма нищо необичайно – тя е с общоикономическа и потребителска значимост. Прави впечатление обаче, че полемиката е доминирана от емоциите. Изписаните стотици коментари за лихвите по кредитите, от една страна, в повечето случаи с обвинителен привкус, и непрекъснатите лустросани реклами, от друга, които приканват граждани и фирми да депозират, са признание само за едно – „кешът е цар”. Истината е, че под една или друга форма, бизнесът се пита „Къде изчезнаха парите?”. Разбира се, в такава ситуация в активна употреба се включва оправдателният сценарий на, „ако-тата”, почти станал български патент. Сигурен съм, че ако думичката, „ако” бе експортна стока, щяхме да имаме убийствено положително търговско салдо и дори Япония щеше да ни завижда. Мнозина макроикономисти направиха доста фриволни предположения по темата за лихвените проценти, Еврозоната и валутно-курсовия механизъм II (ERM ІІ). Според мен, ако вече бяхме член на Еврозоната или на ERM II, лихвените проценти по кредитите щяха да бъдат незначително по-ниски. В подкрепа на тезата си ще се позова на информация за лихвените проценти по ипотечните и потребителските кредити в Словения и Словакия, последната от които е най-новият член на Еврозоната от началото на тази година. И в двете страни лихвите по ипотечните кредити се движат в диапазона 6 – 8%, а по потребителските кредити – между 7 и 10%. Лихвените проценти по овърдрафт кредитите достигат 15%. Мнозина ще бъдат „учудени” от тези числа. Еврозоната не е панацея срещу кризи, нито каквато и да е форма на гаранция за ниски лихвени нива. Ирландия е член на Еврозоната, но през последната година беше поставена на точката за изпълнение на наказателен удар от страна на инвеститорите. Сега репутацията й на държава с инвестиционен кредитен рейтинг от групата на отличниците (държавите с кредитен рейтинг над „А” според Standard & Poor’s) е заложена на карта, а самите ирландци по-лесно биха взели ипотечен кредит от българска банка, отколкото от местна.
При нормални икономически условия лихвените проценти се формират от очакванията на инвеститорите за бъдещото ниво на инфлацията. Бих желал да подчертая, че става въпрос не за текущото, а за очакванията за бъдещото й равнище. В условията на икономическа криза лихвените проценти отчитат единствено и само степента на несигурност в системата. Част от този риск е и свободният достъп до капитали. Естествено, всеки член на Еврозоната е в по-благоприятна позиция за достъп до капиталовите пазари, но това не е единственото необходимо условие.
В момента се водят многобройни дискусии за критериите за изключване на настоящи членове на Еврозоната. Интересен е казусът кое би било по-благоприятно за стабилността на еврото – една икономически мощна Полша, но все още без членство в Еврозоната, или потъващата Испания, като член на Еврозоната. Полша отдавана е поканена да се включи в отбора на отличниците, приели еврото като разплащателно средство. Полските икономисти обаче пресмятат не само плюсовете, но и минусите от евентуалното членство. Ако някой допуска, че членството в Еврозоната механично води до по-ниски лихвени нива, той е по-скоро мечтател, отколкото реалист.
У нас ситуацията на междубанковия паричен пазар може да заблуди някои анализатори. Безспорен факт е, че през последните седмици лихвените проценти, на които банките разменят ресурс помежду си, трайно се установиха под 2 процента.
Механичният извод, че системата тъне в пари, е неправилен. През последните месеци търговските банки са фокусирани предимно в управление на краткосрочната си ликвидност. Това е и една от причините за т.нар. депозитна война. В ситуация на икономическа несигурност и липсата на кредитор от последна инстанция бих посочил, че това е единственото правилно поведение. Специалистите са запознати с факта, че банките практически не търгуват ресурс помежду си с матуритет над един месец. Тази ситуация не е уникална само за България. Допреди няколко месеца в подобен капан попаднаха почти всички големи икономики, включително и държави от Еврозоната. Въпреки огромните усилия на икономически най-развитите държави, главно в посока наливане на колосални средства, проявленията на финансово-икономическата криза се смекчиха едва през последните месеци. Това стана не благодарение на налетите пари, а най-вече заради намаляване на риска в глобален план и наличието на първите плахи признаци за възстановяване на световната икономика.
Най-добрата ликвидност на междубанковия паричен пазар в България беше постигната през второто полугодие на 2008 г. Тогава международните валутни резервите на централната банка надхвърлиха 28 млрд. лв. Поради естеството на функциониране на Паричния съвет най-бързоликвидният паричен агрегат М1, включващ парите в обращение и овърнайт-депозитите, достигна близо 21 млрд. лв. В момента М1 се движи малко под 18 млрд. лв.
Логично е, при тези обстоятелства, дългосрочният левов ресурс да поскъпне значително. Поведението на банките на вторичния пазар на държавен дълг е неоспоримо доказателство за това. Не е пресилена констатацията, че в момента такъв пазар на практика не функционира. Лихвените проценти ще поемат в желаната посока единствено и само при увеличаване на паричната маса в обращение, което ще задейства пазарните механизми и естествените регулатори на принципа на търсенето и предлагането. С други думи, необходими са ни пари отвън. Безспорно най-добре би било това да бъде под формата на преки чужди инвестиции, но всички знаем, че това става все по-трудно. Също така не считам, че пласирането на част от фискалния резерв при банките ще окаже съществено влияние. Системата се нуждае от дългосрочен привлечен ресурс при ниски лихвени проценти. Пазарните механизми ще свършат останалото.
В окото на кризата няколко европейски държави предприеха действия в посока на издаване на държавни гаранции при емитирането на облигационен заем от страна на търговските банки. Държавната гаранция винаги намалява цената на ресурса. Разбира се, това съвсем не беше „безплатен обяд” за банките, но изигра решаваща роля. Преди известно време коментирах с колеги идеята за издаване на вътрешен държавен дълг, деноминиран в евро. Аз не виждам минуси в такава идея. Няма съмнение, че ще бъдем свидетели и на значим международен интерес. Към настоящия момент условията на международните финансови пазари се подобряват. При правилно планиране със съответната проактивност по организиране на роуд шоуто (процеса по набиране на инвеститори преди пласиране на облигационна емисия) държавата може успешно да покрие своите нужди от капиталовите пазари. Това е логичен ход, защото от една страна ще бъде тествана оценката на инвеститорите по отношение на случващото се в България, а от друга страна, при успешно пласиране на нова облигационна евроемисия имиджът на страната ще нарасне неимоверно, което безспорно ще повлияе и върху паричната ликвидност, и съответно върху лихвените проценти.
Да не забравяме и добрите новини. Важна част от формирането на лихвените нива в България се пада на рисковата премия за страната, която значително се понижи напоследък. След краха на Lehman Brothers 5-годишната застраховка срещу българския държавен риск достигна пик от близо 8%. В момента рисковата премия за същия период се движи около 2,5%, което свидетелства, че международните инвеститори възвръщат апетита си към риск плюс доходност.
В заключение, искам да изкажа мнението си относно коментарите в публичното пространство за администриране под определена форма на лихвените проценти – аз лично съм скептично настроен за крайния ефект от подобно решение. Не виждам нито как ще се контролира, нито как ще се управлява този процес. Смятам, че активните действия за контрола на бюджетния дефицит, на съотношението на държавния дълг към БВП, на инфлацията и дългосрочните лихвени проценти са много по-важни от самия акт на присъединяване към Еврозоната. Някои икономисти биха могли да констатират, че това де факто е едно и също, но моето мнение е, че Маастрихтските критерии по горепосочените макроикономически параметри много скоро ще бъдат смекчени. В този смисъл, чуждестранните инвеститори охотно биха възнаградили усилията в тази посока.
Лихвените проценти са огледален образ на случващото се в реалната икономика. Те са функция на процесите, а не обратното. И тъй като сме силно зависими, в случая икономически, от външния свят, ако не харесваме това, което виждаме в огледалото, няма как да ни харесат и „чужденците”.
Bisser Manolov's Blog 