Рано е за розови очила с голям диоптър

Бисер Манолов

Към края на 2009 г. инвеститорите притъпяват сетивата си за риска. Много прибързано се заговори за „кризата“ в минало време. Американците, владеещи до съвършенство националната реторика за битки и победи, до голяма степен се самонавиха в активното повтаряне на заветната мантра „Кризата свърши… Кризата свърши!“, втренчили очи в огледалото и оставяйки истината за 15-те милиона безработни и 25-те милиона работещи на половин работен ден зад гърба си. Президентът Обама е фантастичен оратор, но след поредната двучасова сесия по красноречие за миг забравилият проблемите си американец отново се сблъсква с хаоса в здравеопазването, поредната затворена банка или информацията как автомобилните гиганти ще получат следващата доза финансова инжекция, за да продължат да живеят на командно дишане. Времената са трудни еднакво за всички. Но прекаленият оптимизъм в момента е не по-малко вреден от прекаления песимизъм. Според Бил Грос, управляващ директор на най-големия в света фонд за управление на облигации PIMCO, „нещата в една икономика започват да се объркват, когато за всички финансови медии много по-важно е фондовият пазар да покори поредния си връх, отколкото растежа на брутния продукт“. Определено Бил Грос има предвид, че не Dow Jones движи американската икономика, а обратното. Капиталовите пазари в момента не функционират нормално. Нито едно правителство не си помисля и за миг да се оттегли в качеството си на кредитор от последна инстанция. До скоро за повечето големи банки намирането на пари с привкус на нефт бе въпрос на малко по-дълбоки чупки в кръста. Точно „до скоро“, защото последните събития с Dubai World обърнаха нещата с главата надолу. Забавянето на изплащане на задължението по облигационния заем в размер на 60 млрд. щатски долара не е най-страшният проблем. Това, което притеснява най-вече инвеститорите, е какво ще стане на 4 декември, когато са дължими плащанията от страна на Nakheel, собственост на Dubai World, по издадените ислямски облигации, известни като сукук. Може би ще бъдем свидетели на третия фалит за годината на сукук облигации. Странното в случая е, че при ислямските финанси, които се управляват по законите на Шериата, фалитът е изключен поради вменените принципи на взаимопомощ и съпричастност. Казано с други думи, държавата е винаги насреща. Звучи познато, но това е тема на друг разговор. И точно в момента, когато почти всички големи финансови играчи отварят в офисите си специални отдели за търговия с ислямски финансови инструменти, поредният звучен шамар ни накара да спрем за малко. Борсите се сринаха с 4% заради случващото се с Dubai Wolrd. Доларът изхвърча с 1,5% спрямо основните валути. Рисковата премия за държавите, спадащи към нововъзникващите пазари, се повиши с плашеща скорост. Румънската лея и унгарският форинт отново бяха обект на разпродажби от страна на инвеститорите. И това само поради случващото се в Дубай! Между другото и българските глобални облигации понижиха цените си с една фигура, но определено може да се каже, че се държаха доста по-убедително в сравнение с дълга на съседни държави.

Ставащото в момента е класически пример за това колко крехко е глобалното икономическо възстановяване. Твърде рано е за фанфари и шампанско.

Според анализаторите на Citigroup през 2010 г. ще бъдем свидетели на спукване на балона в цените на държавен дълг на държавите, спадащи към групата на нововъзникващите пазари. Тази прогноза произтича от убийствените бюджетни дефицити, които голяма част от тези държави ще реализират през годината. Логично е те да бъдат покрити през 2010 г. чрез облигационни емисии на международните капиталови пазари. Само в началото на 2010 г. Русия планира да емитира дълг в размер на 20 милиарда долара. Казахстан ще я последва с близо $7 млрд. Румъния и Унгария вече направиха подобни анонси. В Гърция нещата изглеждат плашещи по отношение на бюджетния дефицит. Не съм песимист, но отпускането в момента в съчетание с голям диоптър розови очила по отношение прогнозите за 2010 г. са перфектният коктейл глобалното стопанство да не тръгне в желаната посока. Имаме си онази стара приказка за лозето и мотиката, която впрочем май някой трябва да я преведе на английски.