Архив за август, 2009

Изборът е: капитал или кредити

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on август 4, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов

Напоследък не мога да разбера поведението на американските надзорни органи. От една страна, оказват постоянна преса върху банките за възстановяване на основната им дейност по кредитиране. От друга, остават непреклонни относно завишените изисквания за качеството на капитала. За да бъда по-ясен за какво противоречие става въпрос, ще използвам следния пример. Представете си, че ни накарат да изминем пътя София-Бургас на задна скорост с цел да не караме над пределно допустимата скорост. Със сигурност няма да превишим скоростта, но и със сигурност ще ни се схване вратът. Няма как банките и да кредитират, и да увеличават капитала си в условията на финансово-икономическа криза. Това просто са двете страни на медала. Повечето от големите банки са и публични компании. Рязката обезценка на стойността на акциите им през 2008 г. бе следствие и от невъзможността на основните им акционери да набавят допълнителен капитал в качеството му на буфер срещу бъдещи загуби. Като крайна стъпка САЩ, Германия, Англия, Ирландия, Белгия, Холандия, Дания, Швеция и много други страни предприеха действия по встъпването на държавата като акционер в закъсалите банки с цел избягване на финансовия колапс. Към настоящия момент липсва официална статистика, но чисто емпирично ми се струва, че държавите от Г-7 имат поне 15-20% държавно участие в банковия бизнес чрез тези транзакции.

Продължавам да твърдя, че към настоящия момент най-адекватно поведение за излизане от ситуацията има Ирландия. Впрочем тя е първата държава, която оповести юридически подробности за функционирането на новосъздадената Национална агенция за управление на активите (National Asset Management Agency). Заслужава внимание и технологията на функциониране на тази агенция. В момента двете най-големи ирландски банки – Bank of Ireland и Allied Irish Banks (която присъства на българския банков пазар като собственик на БАКБ), практически са блокирали своята дейност по кредитирането поради наличието на огромно количество „заразени“ активи в своите баланси. Това са чиста проба необслужвани кредити, най-вече с произход или недвижими имоти, или строително предприемачество. Идеята на ирландското правителство е в тази агенция да бъдат прехвърлени такива токсични активи в размер на 90 млрд. евро. Това я прави автоматически една от най-големите агенции в света за недвижими имоти. Ирландия ще трябва да издаде държавен дълг за тази цел. Предвижда се да бъде направена суапова операция (или, казано с други думи, размяна на два актива за определен срок при определена лихва) с двете банки на емитираните държавни книжа срещу заразените кредити. При това положение банките ще имат в балансите си нов, безрисков актив, каквито са държавните книжа и няма да им бъде необходимо увеличаване на капитала. От друга страна, тази операция би трябвало като допълнителен ефект да отпуши и кредитирането. Доколко тази операция е най-доброто решение, е спорно, но инвеститорите не пропуснаха да дадат своята оценка за транзакцията.

В края на работната седмица акциите и на двете банки повишиха стойността си с по 7-8%. Както всички знаем, безплатен обяд няма, а закачката е при какъв дисконтов процент банките ще прехвърлят заразените си активи към агенцията. Говори се, че той ще бъде в границите на 15-20%, което е повече от приемливо. Голям дебат се развихри за това дали цялата схема за създаването на „лоша банка“ в Ирландия не трябва да бъде по т. нар. шведски модел. (В началото на 90-те години на миналия век Швеция национализира целия си банков сектор поради неспособността банките да се справят с огромния брой лоши кредити, което на практика ги декапитализира. Цялата операция по национализирането не бе само за сметка на данъкоплатците, но и за сметка на хилядите частни акционери в шведските банки.) Към настоящия момент ирландското правителство е инвестирало по 3,5 млрд. евро в капитала и на двете банки. Това прави по 15% държавно участие в акционерната структура. До края на годината и двете банки могат да бъдат принудени да се разделят с още 10% от капитала си в полза на държавата, ако не бъдат набрани пари от частните инвеститори.

Защо се спрях точно на Ирландия? Спомняте ли си колко много ни се искаше да приличаме на „келтския тигър“? Спомняте ли си и за внасянето на ценния ирландски опит, което стоеше като идея преди години? Много трябва да се внимава, когато се плагиатства. Между другото, аз силно симпатизирам на Ирландия в начина, по който се справя с финансовата криза, и съм сигурен, че ще бъдем свидетели на успешен край.

Advertisements