Архив за юни, 2009

Рублата и юанът хвърлят ръкавица на долара

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on юни 23, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов

Доколко са реални амбициите на някои от най-големите световни икономики да намалят своята зависимост от стойността на американския долар? Този въпрос вълнува все повече финансисти, макар че в дълбочина се подценява от макроикономистите. Това, което прави впечатление, е, че анонсите от руска страна в тази посока видимо зачестиха. Руският президент Димитри Медведев счита, че създаването на втора резервна валута ще консолидира международната парична система. Тази идея бе обсъдена и по времето на срещата между страните, спадащи към групата на т. нар. БРИК държави (Бразилия, Русия, Индия и Китай). В пълен контраст на думите на руския президент бе коментарът на руския финансов министър Алексей Кудрин. Според него „доларът няма алтернатива в момента и Русия дава пълното си доверие на тази валута“. Коя в действителност е официалната позиция на Москва? Според Томас Столпер от Goldman Sachs разговорите на държавите от БРИК за създаването на втора резервна валута наливат изключително напрежение на финансовите пазари.

Към настоящия момент резервите на всички централни банки възлизат на 7 трилиона долара, като между 65-75% от тях са инвестирани в активи, деноминирани в долари. Чисто технически погледнато, нито една държава или търговски регион не е в състояние да предостави на инвеститорите алтернативна валута на американския долар. След Втората световна война, когато през 60-те години на миналия век основните валути бяха вързани към долара, а доларът – към златото, САЩ бяха най-големият световен кредитор. В момента ситуацията е фундаментално различна. Всички знаем за безпрецедентната задлъжнялост на американската икономика, но статусът на американския долар като резервна валута номер едно е непроменен.

Екзотичното предложение на казахстанския държавен глава Назърбаев за създаването на единна световна валута, наречена Acmetal (в превод на български – нещо като „най-добрият капитал“ – идва от компилацията на гръцката дума „акме“, която означава най-висока точка, и „капитал“), получава подкрепа само от най-слабо развитите икономически държави. Интересно становище по темата изказа Бил Уайт от Банката за международен сетълмент в Базел. Той бе един от макроикономистите, които успяха да предвидят финансовата криза със завидна точност. Според него тази нова идея е добра, но много прецизно трябва да бъдат претеглени всички варианти, за да бъде избегнат дисбалансът, до който неминуемо ще достигнем при отпадане на текущия статус на долара. Прокрадват се и доста аргументи против друга лансирана идея – ролята на втора резервна валута да изиграят СПТ (специалните права на тираж) на МВФ. Тази чисто синтетична валута има единствено и само ролята да отразява вноските на държавите, членуващи в МВФ.

Институционалните ограничения на МВФ правят твърде малка вероятността да бъде създаден и клирингов център под неговата шапка за обслужване на плащанията в СПТ. Твърде вероятен е и сценарият, при който може да бъде създадена някаква форма на валутно сътрудничество само между две или три държави. Без да бъде оповестено каквото и да е, аз имам чувството, че такъв договор, поне в най-първоначален вид, вече е налице между Китай и Русия. Нововъзникващите пазари произвеждат повече от една трета от световното производство. До този момент де факто техните валути не фигурират под каквато и да е форма в резервите на централните банки. Чисто статистически погледнато, имаме безпрецедентна ситуация – диверсификация на търговските операции, от една страна, и концентрация на паричните разплащания само в една валута, от друга.

Реформата на международната парична система е повече от необходима. Присъствието в банковите резерви на активи, деноминирани в китайски юан, руска рубла и индийска рупия, ще доведе и до повишаване на търсенето на тези валути. От друга страна, това ще намали и стойността на основните валути спрямо валутите на нововъзникващите икономики, което ще стимулира и техния експорт. Това до голяма степен ще доведе и до връщане на глобалното стопанство в условия на балансиран растеж.

Advertisements

Борсовата зима свърши, идe есента

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on юни 15, 2009 by bissermanolov

Най-лошото в кризата мина, но прекаленият оптимизъм може да навреди

Бисер Манолов

Няма нищо по-хубаво от лошото време. Тази мисъл, взета назаем от Богомил Райнов, ми се струва изключително адекватна на случващото се в глобалната икономика. Когато времето е лошо, човек седи и размишлява. А при хубаво време всички се радваме на слънцето и съвсем естествено защитните ни реакции се притъпяват. От тази гледна точка ми се струва, че най-доброто време за бизнеса е есента. Слънцето не грее изпепеляващо и знаем, че всеки момент може да завали. И в световните финанси почти идва краят на зимата и във въздуха замирисва на есен. Да, точно есен. През пролетта всичко е свръхоптимистично, а точно в този момент, когато първите симптоми за това, че най-лошото е зад нас, са налице, трябва да се готвим за следващия пороен дъжд. Прогнозата ми е, че сме в края на месец февруари и ни чака дълъг октомври. Ето и доказателствата:

1. След 18-месечна рецесия в САЩ пазарът на трудовата заетост е овладян. Имаме спад в заявките за безработни на седмична база. Потреблението показва първите симптоми на съживяване. Четири от 19-те най-големи американски банки заявиха желанието си да активират процедура по връщане на финансовия държавен ресурс, предоставен им по програмата TARP. Това определено показва увереност, че могат да си набавят ресурс от капиталовите пазари, без каквато и да е държавна намеса. Както каза финансовият министър на САЩ Тим Гайтнер: „Първите сигнали на подобрение в икономиката са налице. Глобалната икономика обаче работи значително под капацитета си“. Ипотечните заеми в САЩ с фиксирана лихва за 30-годишен период се повишиха само в рамките на един месец от 4,82% до 5,60%. Това определено може да бъде изтълкувано като окуражаващ индикатор.

2. На срещата в Италия на финансовите министри на държавите, спадащи към Г-8, също бе отбелязано значителното подобрение на глобалната бизнес среда. Нещо повече – заговори се за набелязване на мерки, които ще предотвратят неконтролируемите държавни разходи в подкрепа на частния сектор. Канадският финансов министър беше изключително ясен: „Аз мисля, че ще бъде адекватно да погледнем малко в по-далечна перспектива и да върнем частния сектор обратно на пазара, като изтеглим държавното участие от него“. Болезнената тема за германците – „инфлацията“, бе концентрирана в думите на финансовия министър на Германия, който заговори за правилната „стратегия за излизане“ на държавата от намесата й в частния бизнес, но, разбира се, тя трябва да бъде без сътресения за реалния сектор. Всички „най-големи“ са категорични, че това няма да стане по-рано от необходимото. Грешката на Америка от 80-те се помни, когато при сходни условия необоснованият позитивизъм накара централната банка на САЩ прибързано да повиши основната лихва. Това върна най-голямата икономика обратно в лапите на рецесията.

3. Вече имаме световен регулатор в лицето на МВФ. Всички разбраха, че тази институция не работи единствено за оказване на финансова подкрепа на издънили се икономики. Експертният й капацитет за правилен анализ на глобалното стопанство е безкомпромисен, което до голяма степен води и до превантивни мерки, включително и за Г-8.

Винаги безкрайно консервативни в своята оценка за случващото се, думите им, лишени от каквито и да е било емоции, означават: и този път оцеляхме, но внимавайте с инфлацията.

4. Прогнозите за инфлацията са добри. Въпреки че петролът удари 72 долара за барел, близо до препоръчваното от страна на Саудитска Арабия ниво, според което 75 долара за барел са балансиращи между интереса на производители и потребители, слабият долар ще компенсира това покачване. Балонно надуване на цените на енергийните суровини през 2009 година са почти изключени.

Раните на играчите на този пазар през 2008 година са още болезнени, което означава, че спекулативният капитал ще стои надалеч от него. Америка отбеляза нарастване на потребителските цените за месец май само с 0,3%

5. В Латвия нещата изглеждат една идея по-добре от миналата седмица. Основната лихва на междубанковите краткосрочни депозити се върна на нивата от 40% при условие, че пазарът бе достигнал стойности от 150% в началото на изминалата седмица. В тази посока анонсираните становища от страна на МВФ, Европейската банка и правителството на Латвия, че остава ангажиментът от тяхна страна за задържане на фиксираните стойности на лата към еврото, изглеждат реални. Изкристализира мнението, че евентуалната девалвация на латвийската валута няма да бъде панацея за стимулиране на експорта. Нещо повече, това ще доведе до рязко покачване на дълговото бреме за латвийците, значителна политическа нестабилност и ефекта на заразата за съседните държави. Швеция ще трябва да провизира цялата се експозиция към банковия сектор в Латвия и това, разбира се, ще стане с пари на всички европейски данъкоплатци. Точно в този момент това е нежелателно за когото и да е. Прогнозата ми е, че фиксираният курс на лата ще оцелее. Парите от МВФ в размер на 7,5 милиарда евро ще бъдат отпуснати за безпрецедентно кратко време. Въпреки че структурните проблеми остават, финансовата стабилност в страната ще бъде гарантирана от най-високо ниво на световните финанси, което ще охлади спекулативната вълна по отношение девалвацията на лата.

Есента идва. За да се възползваме по най-добрия начин от нея, ни трябват и дрехи против дъжд. Есента идва еднакво за всички. За разлика от календарната тя зависи и от поведението на самите нас.

На борсата се връща апетитът към риска

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on юни 10, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов

За всеки един, без значение дали е инвеститор, политик, банкер или обикновен потребител, е от съществено значение да се определи на какъв етап от развитието на глобалната криза се намираме. След свободното падане на световната икономика през 2008 година и невижданите мерки от страна на правителствата на най-големите индустриални държави, нещата изглеждат една идея по-добре. Никой вече не очаква сътресения сред банките с глобална значимост. След като американската икономика е в лапите на рецесията вече 17 месеца, повечето от макроикономистите предвиждат положителен ръст на брутния продукт през второто полугодие на 2009 година. Пазарът на недвижими имоти в САЩ показва първите симптоми на жизненост. Това се отрази незабавно в цената на 30-годишните ипотечни кредити с фиксирана лихва, чиято цена се повиши от 4,8% за април, на 5,08% за май. Лихвите по потребителските кредити за един месец скочиха от 7,19% на 10,5%. Разбира се, изобщо не може да се говори за някакво зашеметяващо съживяване на най-голямото стопанство, но почти със сигурност може да се каже, че най-ниската точка на икономическия цикъл е вече зад нас. Сега започват безкрайните полемики на тема какъв вид рецесия ще имаме. Някои от читателите може би са запознати с четирите основни форми – W, U, L и V. Съвсем накратко искам да поясня, че ако искате на разберете идеята чисто визуално, трябва да проследите начина, по който всяка една буква се изписва – и това е съответното движение на икономиката. Надделява мнението, че възстановяване на глобалната икономика от преди периода на фалита на Lehman Brothers ще отнеме между 3 и 5 години. Доказателство за твърдението, че най-лошото е вече зад нас, е и движението на американските държавни облигации, които имат статута на най-безрисковите инвестиции. В случай на несигурност на финансовите пазари, инвеститорите или стоят на кешови позиции, или влагат в американски дълг. Точно по време на епицентъра на кризата, доходността на 10-годишните американски облигации бе достигнала само 2%, което показва, че цената е пробила небето. Когато цената им започне да пада, съответно доходността им се повишава, като този процес се основава на две главни причини. Първо, очакванията на инвеститорите са за по-висока инфлация и/или второ, възвръщане на апетита към по-рискови инвестиции. През изтеклата седмица станахме свидетели на рекордни разпродажби на дългосрочни американски държавни облигации, което повиши доходността на десетгодишните книжа до 3,73%. На финансовите пазари се говори, че инвестиционните фондове са склонни да инвестират между 2 и 4 трилиона долара, при съществено подобряване на глобалната макро рамка.

Най-голямата обозрима опасност обаче идва от огромната дупка в бюджета на САЩ, която все повече започва да изглежда като яма. Според един от най-утвърдените познавачи на американската икономика – доктор Ед Ярдени, за следващите десет години Америка ще емитира държавен дълг в размер на 10 трилиона долара. На борсата се връща апетитът към риска.

Само за тази година администрацията на Обама ще трябва да емитира около 3,25 трилиона долара, за да покрие разходите си по така наречената спасителна програма. Като пример за съпоставка бих дал 2008 година, когато нуждите на американското правителство са били покрити с емитирането на дълг малко под 1 трилион долара. Джеймс Купър от Business Week смята, че американското правителство няма да има проблеми с инфлацията през следващите години въпреки чудовищното количество налети пари, тъй като относително високата безработица и процентът на ненатоварените производствени мощности ще държат инфлацията на изключително ниски нива в исторически план. През месец април инфлацията се смачка до 1,3%. Очакванията са, че за цялата 2009 година тя ще се движи около тези стойности. Според методологията на Статистическото бюро на САЩ стимулираща инфлация за американското стопанство е в границите 2,5-3,2%. Няма съмнение, че основната лихва на най-големите централни банки ще остане около 0%. Според шефа на Федералния резерв на САЩ – Бен Бернанке, няма никаква вероятност да бъде повторена грешката от 90-те години на миналия век, когато американското стопанство, изпаднало в рецесия по това време, е било стимулирано с ниски лихви, както в момента. И при забелязване на първите симптоми на възстановяване Федералният резерв предприема стъпки за повишаване на лихвата поради инфлационни опасения, което връща моментално американската икономика отново в спиралата на рецесията. Горното е типичен пример за рецесия от типа W. Бих казал, че ако 2008 година остана в историята на финансите като годината на най-голямата глобална финансова криза, то 2009 година може би ще бъде записана, като годината на подценените активи.