Английската лира стана Кейт Мос

Бисер Манолов
През изминалата седмица три събития бяха във фокуса на вниманието на инвеститорите. Първото от тях е финансовият пакет в размер на 550 милиарда долара за стимулиране на американската икономика на новоизбрания президент на Щатите Барак Обама. Допълнително ще бъдат спестени на данъкоплатците още 275 милиарда долара. Между другото, милиардерът Джордж Сорос не спести критиката си към намеренията на новата американска администрация. Според него основният проблем е до каква степен държавата може да влияе на процесите, протичащи в момента в банковата система. Според него национализирането на американските проблемни банки ще доведе до тотален крах на доверие. Миноритарно държавно присъствие плюс национализирането на токсичните активи на банките са относително по-доброто решение. Анализаторите считат, че за финансовата стабилност на банковия сектор в САЩ са необходими за рекапитализацията му 1 трилион долара. Абсолютно сигурно е, че тези пари не могат да бъдат осигурени от държавата под каквато и да е било форма. Точно в тази посока са предупрежденията на Сорос към администрацията на Обама да не бърза с необмислени изявления, което бе типично за администрацията на предшественика му, преди да бъде изчистена цялата концепция. Досега по програмата на предишния финансов министър Полсън бяха похарчени прибързано 350 милиарда долара без видим ефект. Банковият сектор в САЩ остава в отчайващо лошо състояние.
Второто събитие е с адрес Великобритания. Не знам как да квалифицирам изявлението на шефа на Централната банка Марвин Кинг. Той се „изцепи“ в прав текст: „Да защитим икономиката от банките!“. Нямам идея дали това бе призив или необмислено изказване, но изявлението не остана ненаказано от инвеститорите. Акциите на три от най-големите английски банки заличиха от стойността си само в рамките на една седмица както следва: Barclays – 51%, Royal Bank of Scotland – 78%, Lloyds Banking Group – 64%. Според официалната статистика за последните 5 години размерът на активите на банковата система във Великобритания е нараснал два пъти, но от друга страна, срещу 1 лира капитал средно на банка стоят 30 лири дългове. Казано с други думи, английските банки са поемали безумен риск. В тази посока възниква и резонният въпрос: Дали „големината на банките“ не ги прави „твърде големи“ за спасяването им с държавни пари“? В момента английските банки имат среден размер на балансовото число (балансовото число показва размера на активите и пасивите) надвишаващо с 440% брутния продукт на Великобритания. Ако си представим, че поради една по-дълга икономическа криза английското правителство бъде принудено да изкупи около 20-30% от капитала на банките, това може да доведе до загуби в размер на 90% от брутния продукт на Великобритания. Между другото, английската лира вече твърдо доближава стойности, близки до теглото на манекенката Кейт Мос. Спрямо златото лирата се обезцени до 660 лири за тройунция, което представлява исторически най-високата стойност на жълтия метал.
Последното по ред, но не и по значение, събитие от изминалата седмица е с автор кредитната агенция Standart and Poor`s. Последната намали кредитния рейтинг на Испания, Гърция и Португалия и постави под наблюдение Ирландия. Въпросът дали не започваме вълна от намаляване на рейтингите и на други европейски държави, закономерно стана актуален. От трите пострадали държави най-зле изглеждат нещата при гърците. Държавният дълг на нашите съседи към брутния продукт на страната е достигнал космическите 93%.

Реклама

Чистят по български токсични финанси

Бисер Манолов
През изминалата седмица Eвропейската централна банка намали основната лихва с 0,5%. Дотук нищо изненадващо. Това бе очаквано действие от страна на инвеститорите. На дневен ред много по-сериозно стои въпросът: Дали толкова конвенционални решения са адекватни за справяне с безпрецедентната финансова криза, на която сме свидетели? Исторически ниските нива на глобалните лихви в най-развитите индустриални държави до този момент не дават очаквания ефект. На глобалния междубанков паричен пазар остава недоверието между играчите. За ноември 2008 година индустриалното производство в Еврозоната отчита спад със 7,7%. За Франция и Италия спадът е с 10%, за Испания – с 15%. Въпреки надвисналите черни облаци над стопанската дейност на Стария континент според председателя на ЕЦБ Жан-Клод Трише „банкрут на европейска държава е изключен“. На последвалата след обявяването на новите лихви пресконференция на въпроса дали централната банка прави достатъчно и не е ли правилно да се последва поведението на Федералния резерв на САЩ да се премине към нулеви лихви, Трише отговори, че за момента лихвената политика ще следва тенденцията на инфлационните процеси, а няма да ги изпреварва. Този отговор „почти“ означава, че по-ниски лихви от 2% в Европа няма да видим.
Агресивно предложение за решаване на кризата дойде от италианския финансов министър г-н Тремонти. Според него глобализацията на световната икономика води до необходимостта от налагане на общи правни стандарти. Буквално той използва определението „нов световен ред“. Нещо повече, той пледира за налагането на обща глобална политика на държавно управление, стандарти за мултинационалните компании, общи правила при процедурите по несъстоятелност и ликвидация на предприятията.
В основата на кризата на истинския капитализъм той счита, че стремежът на индустриалния капитал е бил да „прегърне“ Азия „толкова бързо с толкова непремерен риск, че компаниите са задлъжнели с абсурдни темпове“. Най-рационалното според мен в неговата теза е създаването на „лоши държавни банки“. Звучи малко стряскащо, но става въпрос за създаването на такива финансови институции под крилото на държавата, които да изкупят, разбира се, с голям отбив от номиналната цена лошите кредити на проблемните банки. Това „изчистване“ на балансите на банките ще ги вкара бързо в добра финансова кондиция и в този смисъл ще възвърне загубеното доверие между кредитните институции. Това до голяма степен съвпада и с идеята на Барни Франк, председател на Финансовата комисия към Белия дом, според когото част от гласувания спасителен финансов пакет трябва да бъде насочен за изкупуване на токсични активи. Барни Франк счита, че тази сума за САЩ не трябва да бъде под 100 милиарда долара. Прогнозите на макроикономистите са, че бюджетният дефицит на САЩ за 2009 година ще надхвърли 2 трилиона долара!
Между другото голяма част от тези предложения се раждат в икономическа криза, идентична със ситуацията с натрупване на лоши кредити, която имахме в България в началото на 90-а година. Тогава беше приет Законът за уреждане на необслужваните кредити, въз основа на който държавата емитира ЗУНК облигациите.

Започна обратното броене за Обама

Бисер Манолов
Приключването на първата работна седмица за 2009 година даде индикация, че ни очакват отново вълнуващи времена. Винаги съм се удивлявал колко фриволно участниците на финансовите пазари могат да интерпретират различни индикатори за икономиките. Не използвам определения от типа „много малко“, „много лошо“ и т. н. Когато коментираме икономическите процеси обаче, точно такъв „език“ е подходящ.
Какво имам предвид? В петък бяха публикувани данните за нивото на безработицата в Щатите за последния месец на 2008 година. Бе констатирано, че тя е освободила „само“ 524 000 работници. Казвам „само“, защото макроикономистите очакваха загубилите препитание да бъдат 550 000. Тази информация се оказа положителна за американския долар, вследствие на което той успя да добави 2,5% към стойността си. От началото на годината спрямо европейската валута той бележи вече 4% покачване. Според Мат Естив от Tempus Consulting във Вашингтон „публикуваните данни са много по-добри от очакваните“. Наистина странно! Безработицата в САЩ е достигнала 7,2%, което представлява най-високото ниво от близо 16 години. За 2008 година общият брой на загубилите работата си е 2,6 милиона, което е най-голям спад от 63 години насам.
В сряда пред икономическия клуб на Вашингтон финансовият министър Хенри Полсен говори за необходимостта от продължаване на политиката на държавна подкрепа за двата ипотечни гиганта Fannie и Freddie. Досега само в увеличаването на капитала на двете агенции държавата е инжектирала близо 14 милиарда долара. В момента сме изправени пред изключително сериозния конфликт между държавния интерес и интереса на частните акционери на двете компания. Никой не знае колко дълго ще продължават да трупат загуби тези компании. Полсен действително показва тотална промяна на своите икономически възгледи, тъй като по време на въпросната реч той изрази мнение, че двете компании трябва да бъдат тотално национализирани.
Финансовата криза действително промени поведението на пазарните участници до неузнаваемост. Само допреди половин година Citigroup и Morgan Stanley бяха едни от най-свирепите конкуренти. В петък бе публикувана информация, че е твърде вероятно Citigroup да продаде 51% от своята брокерска компания Smith Barney на Morgan Stanley. Едни от най-свирепите конкуренти си подават ръка, за да оцелеят заедно! За пореден път се убеждавам, че в областта на бизнеса невъзможни неща няма! За тази продажба Citigroup ще получи 2,5 милиарда долара. След придобиването компанията ще има 19 000 брокери, което я прави най-голямата брокерска компания в САЩ, изпреварвайки Bank of America с нейните 16 000 брокерски места след придобиването на Merrill Lynch. Няма да се учудя, ако в един момент и тези три банки се обединят, имам предвид Bank of America, Citigroup и Morgan Stanley. Представяте ли си колко лесно тогава ще бъде на надзорните органи!
Месец януари е изключително важен за инвеститорите. Ще бъдат публикувани първите финансови резултати на публичните компании, а също така на 20 януари рулът на управлението на най-голямата икономика се поема от администрацията на Обама.
На българския паричен пазар бяхме свидетели на най-спокойната седмица от месеци насам. Лихвата по най-краткосрочните депозити на междубанковия паричен пазар спадна до 4,15%. Подобрената ликвидност отпуши и обемите на едноседмичните и едномесечните сделки. Най-хубавото е, че в системата има пари. Не бих бил прибързан оптимист, но искрено се надявам, че ако тази ситуация на повишена ликвидност на междубанковия паричен пазар продължи, това ще натисне и лихвите по корпоративните и ипотечните кредити надолу. Българските глобални облигации повишиха стойността си над номиналната си стойност, говоря за деноминираните в долари и евро глобални облигации с падеж 2013 и 2015 година. При условие че доларовите лихви са почти нулеви, не мога да си представя по-добра алтернатива за инвестиране от българските книжа.

Пазарът чака Обама

Бисер Манолов
Глобалните фондови пазари започнаха с позитивизъм през първия работен ден на 2009 година. В петък Dow Jones се изстреля с 253 точки нагоре, достигайки нивото от 9029 пункта. Наистина отлично начало! Повечето от инвеститорите считат, че сме достигнали нивото, при което всяка позитивна новина ще даде много повече импулс на пазара към покачване, отколкото негативните новини към спадане. Това настроение е провокирано от факта, че през 2008 година просто липсваха позитивни новини.
Лично за мен ситуацията в момента изглежда от типа „птичето на щастието каца един път на рамото“. Според направено анкетно допитване от списание Business Week „Къде бихте инвестирали в момента?“ – 24% от американците биха инвестирали в акции, 12% в недвижими имоти, 13% в държавни облигации. Спрямо 2003 година резултатите са твърде любопитни, защото тогава настроенията са били коренно различни – 8% в акции, 46% в недвижими имоти и 7% в държавни облигации. На въпроса „Ако имахте само 15 минути на разположение, към кого бихте се обърнали за съвет?“ – над 50% от анкетираните споменават Уорън Бъфет. Мнозина анализатори се опитват да направят аналог на ситуацията в момента и стъпването в длъжност на новия американски президент Барак Обама с тази от 1933 година, когато е избран Рузвелт и фондовият пазар в САЩ се възстановява с 66% само в рамките на тази година. Разбира се, че прекомерен оптимизъм в момента е странен, но на моменти е необходим. Защото 2008 не беше само лоша година за инвеститорите. Тя бе ужасна година. Обама твърдо обяви плана си да разкрие над 3 милиона нови работни места. Наистина, призракът на безработицата в момента придобива чудовищни размери, а прогнозите са, че през 2009 г. тя може да доближи 8-9% в САЩ. Въпреки всичко 2009 г. може би ще се окаже по-добра, отколкото мнозина от нас очакват. Имаме безпрецедентни в исторически план нива на ипотечните лихви. Прогнозите са, че до средата на годината ще бъде овладян спадът в цените на жилищата в САЩ.
Нека да честитим и 10-годишнината на еврото, а също така да се сбогуваме и със словашката коруна. Словакия стана 16-ият член, който въведе еврото като национална разплащателна единица. Шефът на централната словашка банка коментира събитието с думите: „Финансовата криза ясно показа важността от наличието на стабилизираща котва за малките и отворени икономики, които са изложени от време на време на сериозни турболенции на финансовите пазари“. Най-вече им завиждам на словаците за спада в лихвените проценти, което ще стане автоматично с въвеждането на еврото.
Доларът напомпа мускули през първия работен ден. Стойността му спрямо еврото достигна до 1,3900 долара за евро при стойности в края на 2008 година от 1,4200 долара за евро. Положителното настроение по отношение на американския фондов пазар се прехвърли и върху зелените пари, но според мен това състояние е с краткосрочен ефект. Да не забравяме, че в средата на този месец централната европейска банка по всяка вероятност ще намали лихвените проценти с 0.5%, но според всички анализатори това ще бъде последното намаляване на лихвите на стария континент.
Петролът зацикли в границите на 42-48 долара за барел. Искрено се надявам, че нещата ще се развият в тази плоскост по възможност най-продължително. Намаляване на дневните производствени квоти от страна на ОПЕК в момента не оказва абсолютно никакво влияние върху цените. Най-вероятният сценарий по отношение на черното злато е средна цена за 2009 година около 50-55 долара за барел. Между другото котировките на петролните фючърсни контракти с доставка септември и декември са с около 5-8 долара по-високи от мартенските.
Нека да си пожелаем за 2009 година ниски ипотечни лихви, високи цени на акциите, нисък петрол.
Но преди всичко ДА СМЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!