Архив за юли 13, 2009

Да погледнем към ислямските финансисти

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on юли 13, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов

Въпреки позитивните коментари от страна на МВФ по отношение на глобалното стопанство – за забелязващи се първи сигнали на възстановяване, ситуацията в света остава изключително сложна. През изтеклата седмица станахме свидетели на четиридневен пореден спад на американската фондова борса. Отличното полугодие за световните фондови борси (как иначе да наречем ръста от 20%) все още не е подкрепено с реално съживяване на икономиката. Вече всички са убедени, че ключът за излизане от кризата е в отпушването на банковото кредитиране. Но до този момент въпреки спасителните планове от страна на най-развитите индустриални държави за трилиони долари, чийто размер вече никой не пресмята, парите така и не достигат до крайните клиенти. Тоталното объркване произтича най-вече от пълната липса на доверие в методите за оценка на риска. Нещо повече, самите търговски банки правят пълна ревизия на своите модели за оценка на риска. Надзорните органи в цял свят говорят за нова архитектура в регулирането на финансовия ред. Няма съмнение, че абсолютно отговорни за състоянието на банковата система в САЩ са както самите търговски банки, така и надзорните органи. До този момент аз не съм чел каквито и да е анализи или коментари от страна на Централната американска банка или Федералната корпорация за депозитно застраховане за допуснатите от тях грешки в периода 2001-2006 година. Към настоящия момент всички говорят за все повече и повече регулации на финансовата система. Индиректно това е признание, че са липсвали адекватни регулации в периода 2001-2006 г. Но както всички знаем – виновни няма. Още по-драматично е положението във Великобритания, където повечето от най-големите банки са на изкуствено дишане с пари на данъкоплатеца. Виновни отново няма.

Повече регулации в никакъв случаи не означава по-добре функционираща финансова система. През последните години Америка бе тотално изпаднала в собственото си самодоволство на световна финансова суперсила, без каквато и да е алтернатива. Това, разбира се, че беше факт, но от друга страна, притъпи и естествените й реакции за самоконтрол. Всички основоположни принципи във финансите започваха и свършваха със САЩ.

Целта на тези мои думи не е да оспорвам ефективността на американския модел във финансите, а по-скоро да акцентирам върху това, че няма съвършен модел, и нежеланието да признаеш открито фундаменталните грешки води единствено до системни кризи като тази в момента. И както знаем, в природата няма състояние на дисбаланс. Каква беше алтернативата? От 10 години насам професионалните инвеститори наблюдават отблизо изключително бързото набиране на скорост на ислямските финанси. Като световен център на световните ислямски финанси се очертава Куала Лумпур, столицата на Малайзия. Между другото, ислямските финанси като част от световната финансова система останаха единствените незасегнати от кризата. Това постижение само по себе си е достойно да привлече погледа на специалистите и заслужава да бъде изучено. Искам изрично да подчертая, че коментарите ми ще бъдат базирани единствено и само на принципите на функциониране на ислямската система във финансите и нямат какъвто и да е религиозен или политически оттенък.

В тях има много интересен прагматизъм, от който може да бъде заимствано. Ислямската финансова система е разработена на принципите на Шериата. Основното е, че банките не могат да дават кредити срещу лихва. Финансовите институции се подтикват да споделят риска със своите клиенти, което означава, че печалбата и загубата се споделят между банката и клиента.

Според професор Умер Чапра от Ислямската банка за развитие в няколко направления конвенционалната банкова практика може да заимства от ислямската:

– в процеса кредитиране пропорцията на личното дялово участие трябва да се увеличи за сметка на дълга;

– кредитите трябва да се отпускат за дейности, които са насочени към реалния сектор, а не за спекулативни инвестиции;

– финансовият ливъридж трябва да бъде контролиран;

– при емитирането на кредитни деривативи банката е длъжна да информира крайните си клиенти не само за количествените параметри по сделката, а и за качествените характеристики, дотолкова доколкото купувачът ще е наясно с риска, който поема;

– участието на банката като инвеститор във всяка една сделка, а не като брокер на финансов ресурс, ще доведе до по-детайлно анализиране и управление на риска по всяка една сделка.

Действително има логика в доста от основоположните принципи на ислямските финанси. Точно в тази кризисна ситуация считам, че трябва да си отворим очите и ушите за различни идеи. Средногодишно ислямските финанси бележат номинален ръст от 15%. Към настоящия момент вече имаме над 300 ислямски банки, 250 взаимни фонда в повече от 51 държави. Активите, които те управляват, доближават 1 трилион долара. На мен ми звучи внушително, а на вас?

Реклами