Архив за септември 29, 2008

Лакомията на банките струва 700 млрд. на САЩ

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on септември 29, 2008 by bissermanolov

Планът „Полсен“ е спасителният пояс за финансовите пазари
Бисер Манолов, председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките
В края на миналата седмица топфинансистът на Америка Ханк Полсен се изрази повече от патетично: „Господ да ни е на помощ, ако Конгресът не одобри спасителния план!“ Всички дилъри истерично започнаха да преповтарят един на друг това заклинание в ритъма на пълна лудост. „Спасителният план“ – действително ли представлява решението на проблема, на финансовия ад в момента? Става въпрос за 700 милиарда долара, които трябва да бъдат използвани от американското правителство за изкупуването на „токсични“ активи от финансовите институции. А какво представляват този вид лоши активи? Това са онези сложни инструменти, търгувани от финансовите институции и най вече от инвестиционните банки, които в края на краищата ги вкараха в капана на фалитите. Проблемът не произтича от това, че те нямат никаква стойност, по-скоро изчезналата ликвидност на вторичните пазари на този вид инструменти се оказа препъникамък за по-рисково ориентираните играчи.
В момента се коментира навсякъде и от всички за причините, довели до финансовото фиаско в Америка. Разбира се, че са комплексни, но в основата си остава нереално ниското ниво на основната лихва в САЩ в периода 2000-2002 година. Тогава се заговори, че сме навлезли в нов тип на развитие на световната икономика – парадигма (ниска инфлация с постоянен растеж на брутния продукт). За голямо съжаление светът си повярва. Точно в този период 85% от всички ипотеки в САЩ бяха на фиксирана лихва за кредитополучателите. Наистина рай! През 2007 година създадените нови ипотечни продукти доведоха до това, че само 50% от кредитите останаха на фиксирана лихва. Банките бяха обезумели на темата „глад за доходност“. Занижените стандарти по отношение оценката на риска, на кредитополучателя, провокира една безкрайна игра на надлъгване. В този период започна процесът на безумния финансов ливъридж за банките. Запомнете тази дума! (Представлява натрупването на експозиция, надхвърляща многократно стойността на актива.) И така краят на историята в розово свърши през лятото на 2007 година. Класическата макроикономическа теория взе нещата в свои ръце. Ниските лихви бяха натрупали толкова инфлационно напрежение в стойността на активите, че взривът бе неизбежен. Покачващите се лихви удариха 3 милиона американски домакинства. Нали си представяте, че ако сте си купили къща за 150 000 долара през 2005 година, стойността й се е свлякла до 110 000 долара през 2008-а, а сте взели кредит за 150 000 долара! Какво бихте направили като американец?
Просто си събирате багажа, оставяте ключа от външната страна на вратата с послание до банката: „Съжалявам, господа, това е бизнес, нищо лично!“ и спирате да си изплащате ипотеката.
Та започнахме със „Спасителния план“ на Полсен и Бернаке. Да, важен е, защото банките ще „изчистят“ балансите си. Национализираните ипотечни гиганти в САЩ ще имат възможността да намалят лихвите по жилищните кредити, което ще завърти спрялото колело. Е, по всяка вероятност и цените ще се върнат на старите си нива, което ще доведе до това все по-малко хора „да оставят ключа на къщите си от външната страна“.

Реклами