Валутните пазари като английски джентълмени

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on октомври 18, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Прогнозите на най-големите финансови играчи  за развитието на валутните пазари в рамките на следващата година са повече от интересни.  Към настоящия момент нито един от тях не е дал коректна прогноза, отчитайки последните движения на основните валути. Размишлявайки за валутните пазари, си спомням за един стар виц: Двама английски джентълмени стоят пред входната врата и в стремежа си да покажат изтънчени обноски се обръщат непрекъснато един към друг: „Заповядайте, вие сте първи! – казва единият. Не, не… Вие сте първи! –  отговоря вторият“, и така до безкрайност, вследствие на което и двамата си остават пред вратата. Нещо такова се случва и с основните валути, само че  фразата, която се разменя между държавите, е следната: „Моята валута ще е по-слаба от вашата!“ А отговорът е: „Не не, не се притеснявайте, моята валута ще е по-слаба!“,  в резултат на което решението на валутните проблеми остава единствено и само в сферата на вербални изявления. През изтеклата седмица силата на обезценка на американския долар спрямо основните валути обезвери и най-ревностните му поддръжници. Както мнозина прогнозираха, валутните интервенции на Централната банка на Япония отбелязаха впечатляващ неуспех. Регистрирани бяха невиждано високи нива на жълтите пари спрямо американския долар, които достигнаха до 81 йени за долар. Въпреки сериозните структурни проблеми на стария континент единната валута също показа мощ и премина над психологическото ниво до 1,41 долара за евро. Финансовият министър на Русия Алексей Кудрин директно атакува Съединените щати, заявявайки, че „политиката по монетарни облекчения не може да бъде решение на дълбоките структурни проблеми на американската икономика“. Последният сигнал обаче за масовите разпродажби на зелените пари дойде от Сингапур. Съветът за определяне на паричната политика на Сингапур изненада пазарите, след като разшири фиксираните граници, в рамките на които се движеше сингапурският долар, което позволи на последния да повиши значително стойността си спрямо американския. Допълнително напрежение на валутните пазари наля и Централната банка на Индия, която чрез директна намеса на валутните пазари предприе действия за ограничаване на ръста на нарастване на стойността на рупията спрямо зелените пари. Канадският долар, както очакваха болшинството от валутните анализатори, за пореден път проби паритета, показвайки, че това е валутата с най-перспективно бъдеще. Спомням си, че на въпроса, отправен към един от шефовете на централната банка на САЩ, какъв тип анализатори предпочита да го съветват той с тънко чувство за хумор отговорил: „Едноръки“. Какво е имал предвид? Само допреди два месеца анализаторите се надпреварваха да ни убеждават, че до края на годината еврото ще реализира обезценка до паритет спрямо долара, но с цел да се застраховат срещу обратния сценарий, те твърде често, използвайки израза „but on the other hand“ (който буквално преведен е  „но от друга ръка“), прогнозираха възможен сценарий на обезценка на долара, което в общи линии доближаваше точността на тези прогнози до прогнозата, която може да направи всеки зарзаватчия от Женския пазар в София. Към настоящия момент движението една към друга на основните валути, вече официално анонсирано като „валутна война“, няма решение. За пореден път като основен арбитър при така създалото се напрежение ще бъде призван най-вероятно МВФ. Америка изглежда безсилна да се справи със заливащата я вълна на китайски стоки под каквато и да е форма.  Многократните призиви на американските официални власти към Китай земята на дракона да позволи поскъпване на националната си валута срещнаха единствено и само мълчание с мощта на китайската стена. Няма съмнение, че Америка ще остави доларът да се обезценява с цената на всякакви средства.  Както вече мнозина са забелязали, посоката на движение на долара се обърна на 180 градуса през последните седмици. Личното ми мнение е, че обезценката му бе твърде голяма за твърде кратко време и от тази гледна точка аз считам, че в краткосрочен план по-скоро ще бъдем свидетели на процес на консолидиране в диапазона 1,35 – 1,40 долара за евро, отколкото продължаване на вълната на стресиращо бърза обезценка.

Реклами

В търсене на загубеното доверие

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on октомври 11, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Името на макроикономиста Ричард Ко е малко познато сред неспециалистите. През последните седмици обаче все повече финансисти започнаха да се обръщат към неговата теория за „рецесия на счетоводните баланси“ в опита си да налучкат верния път за бъдещото развитие на глобалната икономика. Процесът, върху който той акцентира, не трябва да се отъждествява с икономическата рецесия. Някои от симптомите на този феномен са валидни и за родната действителност. Анализите на Ко са базирани най-вече на ставащото в Япония през последните 15 г. Многократно съм писал, че една от най-важните тенденции в посткризисния период е процесът на деливъридж на глобалното стопанство. Да припомня само, че ливъриджът представлява размера на активите към размера на собствения капитал. Казано с други думи, ако една компания има активи за 1000 лева, а собственият й капитал е 100 лева, то тя има ливъридж в размер на 10 пъти собствения си капитал. Логично е да се предположи, че разликата от 900 лева представлява активи, придобити чрез заемни средства. В трудни икономически условия ливъриджът пада в пъти, т.е. фирмите заемат все по-малко кредити от банките, което прави възстановяването трудно. Често пъти родните банкери са изтъквали, че въпреки добрата ликвидност в системата трудно се намират добри проекти за финансиране. Бих казал, че това е половината от истината. Другата половина е, че самите фирми не искат да заемат повече кредити, или както го написа Алън Гриинспан във „Файненшъл Таймс“ през изминалата седмица, „бизнес климатът все още е обладан от страха“. Какво представлява „рецесията на счетоводните баланси“? Ако предположим, че сме имали активи за 1000 лева през 2009 г., поради намаляване на цената на същите активи през 2010 г., в баланса те вече ще бъдат отчетени, да предположим с 20% по-ниско. Нека да направим и допускането, че в стопанската дейност на упоменатата компания няма промени, но в края на отчетния период тя ще реализира отрицателен счетоводен резултат. Институтът за международни финанси публикува изключително интересни данни за американската банкова система. За последните 2 г. нейните пасиви (дългове) са спаднали с $22 млрд. и в момента варират около $17 трилиона. Изводът може да бъде направен мигновено – банките не търсят пари, просто защото няма на кого да ги пласират. Разбира се, че трябва да бъде направено едно съществено уточнение. Банките увеличават съществено капиталовата си база единствено с цел да изпълнят новите регулаторни изисквания. Въпреки че сигналите за възстановяване на глобалното стопанство будят известен умерен оптимизъм, може да се каже обаче, че още сме твърде далече от времето, когато банките и компаниите ще започнат да заемат отново активно средства. Доверието между контрагентите има и изключително психологически оттенък. Ако се върнем на горепосочения пример с компанията, която е имала активи за 1000 лева през 2009 г. и чийто бизнес не се е променил, но поради обезценката на активите тя е реализирала 20% отрицателен финансов резултат на дневен ред стои въпросът: „Коя банка ще й отпусне кредит?“ Твърде срещано явление е в такъв случай банката да изиска допълнителни средства като гаранция, а точно тогава от съществена важност за оцеляването на фирмите е това да не се прави. Има една прекрасна поговорка, че ако на човек може да му се вярва, договор не е необходим, а ако не може, договорът става излишен. Искрено се надявам, че както Европа, така и САЩ ще избегнат развитие в посткризисния период по японски тертип, защото да се греши е човешки, но да се греши постоянно е магария.

В търсене на загубеното доверие

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on октомври 11, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Името на макроикономиста Ричард Ко е малко познато сред неспециалистите. През последните седмици обаче все повече финансисти започнаха да се обръщат към неговата теория за „рецесия на счетоводните баланси“ в опита си да налучкат верния път за бъдещото развитие на глобалната икономика. Процесът, върху който той акцентира, не трябва да се отъждествява с икономическата рецесия. Някои от симптомите на този феномен са валидни и за родната действителност. Анализите на Ко са базирани най-вече на ставащото в Япония през последните 15 г. Многократно съм писал, че една от най-важните тенденции в посткризисния период е процесът на деливъридж на глобалното стопанство. Да припомня само, че ливъриджът представлява размера на активите към размера на собствения капитал. Казано с други думи, ако една компания има активи за 1000 лева, а собственият й капитал е 100 лева, то тя има ливъридж в размер на 10 пъти собствения си капитал. Логично е да се предположи, че разликата от 900 лева представлява активи, придобити чрез заемни средства. В трудни икономически условия ливъриджът пада в пъти, т.е. фирмите заемат все по-малко кредити от банките, което прави възстановяването трудно. Често пъти родните банкери са изтъквали, че въпреки добрата ликвидност в системата трудно се намират добри проекти за финансиране. Бих казал, че това е половината от истината. Другата половина е, че самите фирми не искат да заемат повече кредити, или както го написа Алън Гриинспан във „Файненшъл Таймс“ през изминалата седмица, „бизнес климатът все още е обладан от страха“. Какво представлява „рецесията на счетоводните баланси“? Ако предположим, че сме имали активи за 1000 лева през 2009 г., поради намаляване на цената на същите активи през 2010 г., в баланса те вече ще бъдат отчетени, да предположим с 20% по-ниско. Нека да направим и допускането, че в стопанската дейност на упоменатата компания няма промени, но в края на отчетния период тя ще реализира отрицателен счетоводен резултат. Институтът за международни финанси публикува изключително интересни данни за американската банкова система. За последните 2 г. нейните пасиви (дългове) са спаднали с $22 млрд. и в момента варират около $17 трилиона. Изводът може да бъде направен мигновено – банките не търсят пари, просто защото няма на кого да ги пласират. Разбира се, че трябва да бъде направено едно съществено уточнение. Банките увеличават съществено капиталовата си база единствено с цел да изпълнят новите регулаторни изисквания. Въпреки че сигналите за възстановяване на глобалното стопанство будят известен умерен оптимизъм, може да се каже обаче, че още сме твърде далече от времето, когато банките и компаниите ще започнат да заемат отново активно средства. Доверието между контрагентите има и изключително психологически оттенък. Ако се върнем на горепосочения пример с компанията, която е имала активи за 1000 лева през 2009 г. и чийто бизнес не се е променил, но поради обезценката на активите тя е реализирала 20% отрицателен финансов резултат на дневен ред стои въпросът: „Коя банка ще й отпусне кредит?“ Твърде срещано явление е в такъв случай банката да изиска допълнителни средства като гаранция, а точно тогава от съществена важност за оцеляването на фирмите е това да не се прави. Има една прекрасна поговорка, че ако на човек може да му се вярва, договор не е необходим, а ако не може, договорът става излишен. Искрено се надявам, че както Европа, така и САЩ ще избегнат развитие в посткризисния период по японски тертип, защото да се греши е човешки, но да се греши постоянно е магария.

Юзди за дефицита = ръст на безработните

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on октомври 4, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Финансова стабилност в условия на криза – това е темата, която провокира в най-голяма степен сблъсъка между икономическата теория, пазарните тенденции и политическите решения. Безкрайни спорове се водят в посока каква финансова стабилност трябва да се поддържа, за да бъде реализиран устойчив икономически растеж. Скоростта на приемане на новата регулаторна рамка от европейските органи по отношение на финансовото законодателство е стряскаща. Нарастват опасенията, че за кратко време финансовите институции се поставят във фундаментално различна, изключително рестриктивна среда, което ще се окаже препъникамък за икономическия растеж. За неспециалистите остава впечатлението, че допреди кризата банките и фондовете са си разигравали коня по свое усмотрение, безконтролно. Истината обаче е диаметрално противоположна. Съществуващите регулации отпреди кризата бяха предостатъчни. Това, което действително куцаше, бе контролът по тяхното прилагане. По същия начин стояха нещата и с държавните бюджетни дефицити. Маастрихтският критерий за допускането до 3% на бюджетен дефицит спрямо брутния продукт не е от вчера. Ако се направи истински анализ на причините, довели до финансовото цунами, а не да се коментират само последствията, като най-често от контекста се изважда алчното поведение на банките, ще видим, че най-вече се провалиха системите за конторл и оценка на риска. До кризата икономическата теория считаше, че инвестициите в държавен дълг са „освободени от риск“. Във всички финансови модели за оценка на риска това е постулат. Чудно ми е в момента как процедират по темата гръцките ни колеги. Паниката, която е обзела „ковачите“ на европейското финансово законодателство, ще доведе до такова натоварване на финансовите институции, че в един момент тези свръхрегулации ще подложат на карта изобщо ефективността на тяхното функциониране. Във всеки публикуван от Брюксел документ има плашеща концентрация на думичките „нови данъци“ и „финансови санкции“. Не се провали капиталистическият модел, нито свободните принципи на функциониране на пазарите. „Издъниха“ се системите за самоконтрол и оценка, и по-точно органи, които се занимават с това.
За да бъда максимално ясен, ми хрумна следният пример. Ако сипем в автомобила вместо бензин керосин – какъв ще бъде крайният ефект? Разбира се, зашеметяваща скорост за кратък период от време и гръмнал двигател. Ха сега, да се опитаме да си отговорим на въпроса: кой е виновен – този, който кара колата, или онзи, който е сипал керосина?
Какво в момента налагат регулаторните органи? За да не се движи колата с висока скорост, те просто й прикачват отзад един тир с пожеланието „Приятен път!“. Забравих само да спомена, че тирът е пълен със социален товар, ама догоре. Всъщност да не си си купувал кола! По същия начин стоят нещата и с бюджетните дефицити в европейските държави. Този проблем съществува от 10-15 години, а не както се представя, най-вече медийно – от 1-2 години. Новите санкции, които Европейската комисия предвижда да наложи на държавите със свръхдефицити, ще доведат най-вече до едно – по-висока безработица. Не казвам, че това не е правилно. Единствено застъпвам тезата, че в момента са изключително неудачни крути мерки. В подкрепа на тази теза е и предупреждението, което отправи МВФ през изминалата седмица.
От фонда предупреждават за съществен риск от толкова рязко намаляване на държавните дефицити. Според Даниел Лий в краткосрочен план повишаването на таксите и намаляване на държавните разходи ще бламира икономическия растеж и ще увеличи безработицата. Става въпрос за поддържане на бюджетни дефицити само в краткосрочен план, което може да бъде форма на държавна интервенция в подкрепа на частния бизнес. Ако Европа желае под някаква форма да остане припозната като зона на социален толеранс, Брюксел ще трябва да смекчи тона по темата с цел оцеляване на най-слабите социални слоеве на населението. Фискална стабилност, която не е в услуга на икономическия ръст, е самоцелна, тъй като в края на краищата може да се окаже, че и най-икономически „стабилните“ не са сред оцелелите.

Курс към евтина валута

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on септември 20, 2010 by bissermanolov
Бисер Манолов

Най-коментираното събитие на финансовите пазари през последната седмица беше валутната интервенция на Японската централна банка с цел обезценка на йената спрямо долара. Тези действия бяха напълно очаквани от валутните търговците и затова крайният ефект от изсипването на йени е доста спорен. Лично на мен проведените под егидата на японския финансов министър Йошихидо Нода действия по-скоро ми приличат на публично анонсирано харакири, отколкото на добре премислени действия. Практиката показва, че винаги когато една държава предприема подобни действия в отсъствие на международна координация, крайният резултат е точно обратен. Да не забравяме, че само до преди три месеца напъните на Швейцарската централна банка да понижи стойността на франка спрямо еврото доведоха единствено до инкасиране на счетоводна загуба в размер на 7 млрд. евро, а резултатът беше повече от предизвестен – франкът продължи да поскъпва до нови исторически нива. В процеса на глобализация никоя държава не може да се справи сама със своите проблеми без външна интервенция. Според непотвърдена информация, само през изминалата седмица Японската централна банка e изкупила около $30 млрд. Третата по големина световна икономика е изцяло зависима от износа и силната национална валута е препъникамък. Повече от 10 г. в Страната на изгряващото слънце има нулеви лихви. Спомням си за периода, когато депозантите в банките даже не получаваха лихви, а плащаха отчисления на банките, за да държат парите си в тях. Но това не промени финансовия феномен – японците спестяват при всякакви обстоятелства.
Соловите акции на японското правителство бяха разкритикувани както от САЩ, така и от Европа. Шефът на ЕЦБ Жан Клод Трише отсече: „Не обичам несъгласувани действия!“ Американският републиканец Сандер Левин коментира, че става въпрос за катастрофални последствия. Министър Нода предупреди валутните пазари, че става въпрос за приемането на пакет от различни мерки с цел понижаване стойността на йената. Обзалагам се, че няма нищо друго предвид освен валутни интервенции. Разковничето на икономическия растеж за Япония се крие в увеличаване на вноса и вътрешното потребление, но с тази неразрешима дилема нито едно правителство от десетки години насам не може да се справи. Основният проблем е, че слабата национална валута се явява мощен стимулиращ фактор за всяка една икономика, попаднала в клещите на рецесията. Видяхме как слабото евро взриви германския експорт. Същото се случва и с Великобритания. Китай изглежда непробиваем по отношение на промяна на валутната си политика и това за пореден път изостри тона между Вашингтон и Пекин. Валутната политика на всяка една държава е суверенен въпрос. Американската администрация изпада в паника поради потвърждаване на тенденцията на износ на цели производствени линии от САЩ към Китай с цел намаляване на разходите.
В началото на века имаше доста почитатели на теорията за ролята на валутните интервенции като дестабилизиращ фактор за финансите на една държава, както и че валутните курсове са най-точният индикатор за случващото се в нея. В момента, когато слабата валута е мощен стимулиращ фактор за икономическото съживяване, никой вече не плаща дан на теориите. Това бе една от основните причини, поради която ЕЦБ не се намеси с директни интервенции, когато стойността на единната валута изчезваше с по 2% на ден в началото на годината. Несигурността на валутните пазари ще расте. Прогнозите за валутните курсове ще стават все по-неточни. Централните банки ще акцентират в поведението си не в посока подкрепа на силни местни валути, а точно в обратната – тяхното обезценяване, което се явява нов фундамент във финансовата система.

Откриха сезона за лов на капитали

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on септември 16, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Не съм убеден, че изминалият уикенд е бил изпълнен с положителни емоции за голяма част от шефовете на търговски банки. За повечето от тях споменаването на швейцарския град Базел е сигурна рецепта за замръзване и на най-откровената усмивка. На среща на финансовите регулатори от 27 държави във втория от двата почивни дни в този град бе дискутиран размерът на капитала, който търговските банки ще трябва да поддържат, за да се справят успешно с финансови кризи с амплитуда „7-ма степен по скалата на Рихтер“. Не знам дали поради задълбочени анализи, или поради мистиката на числото седем, но според „финансовите полицаи“ всяка една банка ще трябва да поддържа под формата на капиталови резерви срещу всеки 100 долара активи – 7 долара собствен капитал. Към настоящия момент американските банки поддържат срещу всеки 100 долара кредити 4 долара собствен капитал.
Дотук всичко изглежда нормално и справедливо. Защо тогава търговските банкери се обливат в студена пот при споменаването на т. нар. „Базел 3“ банкови регулации? Шефът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише изглежда твърде убедителен, изтъквайки факта, че никога повече регулаторните органи няма да позволят банките да се спасяват с парите на данъкоплатците. Да, но това е едната страна на монетата. Логичен е въпросът: На кого ли банките дават кредити? Сякаш данъкоплатците са някакви странични наблюдатели в целия процес и в един прекрасен момент алчните банкери до такава степен са се самозабравили в ламтежа си да правят пари, че финансовата система се оказва рухнала и единствените пари за спасяването й са тези на данъкоплатците. Да де, но политиците изглеждат по-депресирани от всякога в битката с безработицата и притесняващо крехкия растеж на глобалното стопанство. Не един и двама политически лидери си позволяват тон, твърде отдалечен от етикета на английския кралски двор, когато пледират банките да развържат кесиите за кредитиране. Получава се един прекрасен политико-регулаторен сандвич за банките, който очевидно има твърде горчив вкус. Ситуацията в момента много прилича на човек, които се движи по крехката повърхност на заледено езеро с горелка в ръка, която във всеки един момент може да бъде насочена към повърхността на езерото.
Понастоящем новите банкови регулации твърде много ми приличат на мерки за оскъпяване на кредитите. Нали не се съмнявате, че цената на крайния кредитен ресурс ще поскъпне чувствително? Затова пък повечето от финансовите полицаи ще си купят здрав сън поради добре свършената работа. Не трябва да ни изненадва фактът, че сезонът за ловуване на капитал от страна на банките е открит. Дойче Банк запретна здраво ръкави за набирането на 9 милиарда евро допълнителен капитал. Тази новина изненада финансовите пазари, защото през месец юли от централата на банката заявиха, че собственият й капитал представлява 7,5% от всички активи на банката, или с 0,5% над необходимия капитал на база новите банкови регулации. Борсовите играчи подобаващо се отблагодариха за това решение и натиснаха акциите й, само в рамките на последната седмица, с 5% до нивото от 47,50 евро за акция. Аналитиците прогнозират, че в рамките на следващата година ще станем свидетели на истинска лудост от страна на испанските, гръцките, португалските, ирландските и италианските банки в сезона на ловуване за капитал.
Убеден съм, че повечето от вас си спомнят, че точно правителствата на гореспоменатите държави са в бясно търсене на пари и за финансиране на огромните бюджетни дефицити, които натрупаха през последните години. Както изглежда, инвеститорите, които имат наличен кеш, ще имат твърде много алтернативи. Не е необходимо да си професионален анализатор, за да избереш инвестицията в държавен дълг. За дивиденти от инвестиция в банкови акции просто трябва да се забрави. От Ситигруп официално заявиха пред своите акционери, че новите банкови регулации ще доведат до неплащането на дивиденти до 2012 година.

Китай тропа на вратата

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on септември 16, 2010 by bissermanolov
Бисер Манолов

Мисли от хотел „Хисар“
Китай „захапа“ глобалните финанси. Направи го по „китайски“, без много шум, но с много, ама наистина с много пари. Запомнете една дума – ренмимби. Нищо чудно за по-прозорливите тази дума да бъде основната, когато се заговори за най-безрисковата валута. Всъщност, става дума за китайския юан. След множеството преговори с американското правителство за някаква форма на гаранции, че инвестициите в US ценни книжа няма да загубят стойността си в дългосрочен план, Китай, в качеството си на най-големия държател на американски държавен дълг, взе съдбата си в свои ръце. Няма съмнение, че най-силно развитите индустриални държави към момента са длъжници на набиращата скорост жълта икономика. Безспорно има тенденции в световната икономика, които се случват без значение дали ни харесват или не. Една от тях е, че Китай най-късно до 2020 година ще стане икономическата суперсила на света. Китай вече не е в групата на нововъзникващите пазари, към които спада и България.
За хората с по-мащабно и необременено мислене не е проблем да открият ясната тенденция, че по-скоро рано, отколкото късно, централната банка на САЩ ще трябва да диверсифицира част от своите активи в ренмимби. Както казват опитните бизнесмени „нищо лично, просто бизнес“. Американските призиви в посока на това, че Китай трябва незабавно да освободи валутния си режим имат много елементарен и исторически отговор – Китайската стена. Българският превод на казаното в предното изречение звучи по следния начин: „Който плаща, той поръчва музиката“. Традиционно поведението на банките значително изпреварва мисловния процес на политиците. Няколко от най-големите световни финансови гиганти започнаха да предлагат на своите корпоративни клиенти банкови операции, които се котират в ренмимби с цел елиминирането на какъвто и да било валутен риск. Между другото, това е единствената валута в света, за която всички финансисти са единодушни, че стойността й ще се покачва. Логичен е въпросът: „Спрямо кои валути?“. Логичен е и отговорът: „Спрямо всички!“. Най-голямата английска банка HSBC е най-напредналата в синхронизирането на дейността си с тези фундаментални процеси. Като за начало тя премести централата си от Лондон в Хонконг. На секундата реагираха и конкурентите от Standart Chartered Bank, намалявайки тарифите си за свои клиенти, търгуващи в китайска валута, до санитарния минимум. В новото представление незабавно се включиха и Citigroup, и JPMorgan. Най-официално китайската държава стимулира, с всякакви средства, експортните компании да започнат да приемат фактури от своите контрагенти в юани. Лиза Робинс от JPMorgan просто коментира, че „броят на клиентите й, които искат да оперират в ренмимби, се увеличава лавинообразно“. За първото полугодие на тази година сделките, сключени в китайска валута извън Китай, са в размер на 8.2 млрд. евро, или казано с други думи – скочили са 20 пъти спрямо предходната година.
В този ред на мисли считам, че всяка една европейска държава, която оцени фактите и осъзнае тенденциите, би направила „уникална“ стъпка в правилната посока. Китай има интерес към България, но нека не се заблуждаваме, не защото представляваме под каквато и да е форма атрактивна икономическа дестинация, а защото сме европейска държава. Е, трябва да мечтаем под някаква форма, а защо не в посока отварянето на китайска банка в България. Разбирам, че това е доста екзотична идея, но екзотиката под една или друга форма се харесва на всички. Защо да не бъдем първите!?