Дълг или безработица?

Бисер Манолов

Първите симптоми на пробуждане на глобалното стопанство поставят акцента върху основни икономически пропорции, които не дават и миг спокойствие на управниците. Водят се безкрайни дебати кое е по важно в момента: да бъдат сведени до разумни граници държавните дългове, или основен приоритет трябва да бъде битката с безработицата. Към настоящия момент повсеместната битка с безработицата търпи пълен крах. За първи път по този показател Европа и Америка са на едно и също печално стъпало – и в двата региона тя се движи средно около 10% на годишна база. Продължителната безработица има изключително разрушително действие за едно стопанство в дългосрочен план. Отдавна се прескочи границата на т. нар. стимулираща безработица. Откъде тръгва контрадикцията между държавните дългове и високата безработица?
Ако държавите насочат своето внимание единствено и самоцелно върху намаляване размера на дълговете си, това автоматично ще рефлектира в намаляване на инвестициите в публичните проекти. За много макроикономисти точно в този момент социалната цена на този вид ограничения ще доведе до разрушителни последствия за качеството на работната ръка. Един от тези експерти е Джоузеф Стиглиц. Според него, ако високото ниво на безработица продължи дълго, самите работници ще загубят трудовите си навици. Икономиката на Америка ще попадне в трапа на неизползване на заложения й икономически потенциал. Оттук насетне приходите от такси и данъци в държавната хазна ще започнат да спадат, което ще доведе и до затруднение в обслужването на държавния дълг. Макар че звучи абсурдно, Стиглиц съветва при икономическа стагнация държавните дългове да се лекуват с емитирането на още дългове, но при условие, че в последствие набраните средства се инвестират в публични проекти с висока принадена стойност.
Естествено е, че не размерът на държавния дълг е проблем сам по себе си, а ефективното му управление. Опасенията ми са свързани с факта, че при коментирането на даден проблем чисто по човешки се лутаме между двете крайности. Ако само за момент си представим, че една държава не емитира дълг, а изразходва средства единствено и само до размера на акумулираните приходи в бюджета, автоматично ще се върнем в онзи строй, по времето на който се чакаше по 10 години да си купиш автомобил. Задължение на всяко правителство е да създава такива условия на труда, при които заетостта да бъде на максимум. В голяма степен проблемът с държавните дългове минава първо през разрешаването на проблема с безработицата. Гърция вече попадна в трапа на неразрешимите проблеми. Високата безработица ще повиши и нивото на лошите кредити за гръцките банки. Гръцкото правителство е заклещено в стремежа си да измисли всевъзможни данъци, само и само да увеличи приходната част на бюджета. Последното, за което чух, е за новоизмисления данък „остъклен балкон“. Не знам дали звучи смешно или тъжно, но със сигурност е абсурдно. В нито едно официално становище на гръцкото правителство не чух за „мерки за стимулиране на заетостта“.
Всяко евро, вкарано в такава посока, ще се възвърне между 4-6 пъти като краен ефект за икономиката. Високата социална цена при взимането на неправилно икономическо решение се проявява след година. Корекцията му отнема между 3 и 5 години. Според Стиглиц, колкото и странно да звучи, ако в текущата ситуация средната задлъжнялост на американските семейства се увеличи, в дългосрочен план това ще доведе до намаляване на публичния дълг. От устата на  носител на Нобелова награда по икономика  това звучи сериозно.

Реклама

Замириса на петрол

Бисер Манолов

През последните седмици все повече надделява мнението на експертите, че 2010 г. в края на краищата ще се окаже повратна за възстановяване на глобалното стопанство. Очакванията са, че като цяло световният брутен продукт ще отбележи среден ръст от 5%. Разбира се, че не трябва да се правят механични изводи поради факта, че трите големи групи играчи Америка, Европа и развиващите се икономики имат твърде съществени разлики в приноса за постигането на този впечатляващ резултат. Един безпристрастен прочит на случващото се обаче, трябва да бъде изваден на преден план. Положителните новини изненадаха всички макроикономисти. Китай успя да овладее прекомерния ръст на икономиката си. Америка не попадна в капана на рецесия от типа „двойно дъно“. Европа, изглежда, че ще овладее без фатални поражения кризата с дълговете на държавите откъм периферията на ЕС. В самото начало на 2010 г. експертите изглеждаха твърде песимистично. През следващата година прогнозите за американското стопанство са за ръст от 4%. Точно това кара все повече експерти да се опитват да акцентират върху рисковете в системата, които се очертават за 2011 г. Разбира се, че е твърде рано за отваряне на шампанското, но по всичко изглежда, че поне може да се сложи за изстудяване. В тази ситуация на дневен ред отново излезе темата за цената на петрола и опасенията, че тя ще нарасне болезнено още през първото тримесечие на следващата година. Рискът произтича най-вече от диаметрално противоречивите послания, които поднесоха на финансовите пазари различни държави, спадащи към групата на най-големите производители на петрол. Саудитска Арабия разбира съществената си роля на балансьор и анонсира, че цени в диапазона $ 70-80 за барел са в интерес на всички. Само като факт – през миналата седмица петролът достигна в Ню Йорк нива над 90 долара. Традиционно най-безотговорно поведение показват Венецуела и Иран, които пледират за цени над 100 долара за барел, което според тях трябва да компенсира високите производствени разходи. До юни 2011 г. не се очаква ОПЕК да коментира повишаване на производствените квоти. Позицията на Саудитска Арабия по-скоро изглежда геополитическо аргументиране, но е твърде малко вероятно да предприеме каквито и да е стъпки в посока конфронтиране с Венецуела и Иран. Да не забравяме, че и в двете държави постъпленията от петрол остават единствените приходи в тези държави за прилагане на популистки политики. Русия традиционно запазва мълчание, което означава единствено, че тя ще прави политики без консултиране с международните си партньори. Между другото едни от най-големите инвеститори през последните месеци, които започнаха масови операции по придобиване на дялове от публични компании, добиващи нефт, са инвестиционните банки и хедж фондовете. Както всички знаем, те инвестират доста преди останалите участници на финансовите пазари да осъзнаят новите реалности. Те вече атакуват своите клиенти с прогнозни цени над 110 долара за барел, а както знаем в търговията с енергоносители има и съществен психологически елемент, което действително може да взриви цените. Активите с най-голяма чувствителност по отношение на растящата инфлация показват симптоми за лъвски скок. Личното ми мнение е, че петролът много бързо ще се установи над нивото от 100 долара на барел. Според последните данни на Международната енергийна агенция студената зима е в основата на рязкото увеличаване на потреблението. Разбира се, че ценови ръст на петрола с амплитуда на движението на златото е малко вероятно. Ако цената на петрола се установи трайно над 110 долара за барел, това ще направи икономически ефективно и разработването на петролните залежи в Северно море, както бе подчертано на множество енергийни форуми.

Финансов покер

Бисер Манолов

Световната финансова история е изпълнена с примери за „немислими“ събития, превърнали се в „неизбежни“ поради дадени икономически обстоятелства. От началото на века всички ние плащаме убийствена цена в резултат от безсилието пред фактите поради съзнанието за дадено събитие, че „не може да стане, защото не може да стане“. Имам усещането, че всички ние играем някаква безкрайна игра на покер при очевадна липса на късмет. Докато в един момент стигаме до изключване от играта просто защото сме издухали парите. Дотук купчинката с пари пред нас е намаляла с близо 200 милиарда евро (размера на спасителните пакети за Гърция и Ирландия). През седмицата еврото бе подложено на масови разпродажби. Цените на държавните дългове на държавите, спадащи към периферна Европа, също. Анонсът, че Европейската централна банка ще купува неограничено държавни облигации на закъсалите държави, ни най-малко не охлади пазарните страсти. За първи път тя изкупуваше на лотове (номиналния размер на една сделка) от по 100 милиона евро ирландски и португалски дълг. Това донякъде охлади напрежението, но горчивият вкус остава. За пореден път единната валута се гмурна под психологическото ниво от 1,30 долара за евро, макар и за кратко. Към настоящия момент като единствен стабилен и вездесъщ участник от държавите, спадащи към еврозоната, се очертава Германия. Точно затова всяко изказване от страна на официалните германски власти по отношение на случващото се в Европа е подложено на дисекция от всички инвеститори. Икономическите и финансовите проблеми на Стария континент се очаква да се прехвърлят и на политическата сцена. В Германия се заговори за създаването на Д-марк партия, разбирай „партия на германската марка“, макар че лично на мен ми звучи като виц. На база направено социологическо проучване сред германското население през 2008 година 56% от анкетираните са подкрепили връщането на германската марка. Към настоящия момент обаче този процент спада, като подкрепящите връщането на германската марка са малко над 30. Представяте ли си само какъв политически карамбол може да се получи? Партия, която акцентира като основна цел възстановяването на дойче марката като разплащателна единица, има шанс да спечели 30% от гласовете на избирателите. Разбира се, че в тази идея няма и грам икономически реализъм, защото от такова начинание абсолютно всички ще загубят. Ако това се случи, Испания, Гърция, Португалия и Ирландия мигновено ще трябва да девалвират „новото“ евро. Ще започнат масово тегления на депозити от банките, което неминуемо ще срине банковата система на тези държави. Германската банкова система пък ще заеме вакуума, което ще бъде материализирано от бурен ръст на депозитите. Германската марка ще покаже истеричен ръст, което е възможно най-лошата новина за немските износители. Прогнозирането на капиталови потоци ще бъде невъзможно. С една дума, това ще бъде най-краткият път към финансовия ад. Не си го и помисляйте, уважаеми почитатели на германската марка. Не мога да разбера обаче защо европейските надзорни органи са винаги 2 години след времето за вземане на правилните решения. В САЩ безкрайната ликвидност, която Федералният резерв от две години помпа в пазарите, започна да дава резултати. За първи път от 10 месеца доходността по 10-годишните американски ценни книжа е над 3%. Това означава, че апетитът на инвеститорите за поемане на повече риск се завръща. Искам най-дебело да подчертая, че единственото нещо, което може да ни изкара от тази икономическа дупка, e възвръщането на апетита към риска на предприемачите. Поемането на риск не е онази мръсна дума, която ни докара дотук. Поемането на неконтролиран риск е пагубно, но както видяхме, най-рисковите играчи май се оказаха правителствата. Бизнесът вече си плати прескъпо цената на непремерения риск.

Да не говорим за Ирландия

Бисер Манолов

През последната седмица имиджът на Ангела Меркел, най-вече във финансовите среди, се сгромоляса безвъзвратно. „Емоционалните“ й идеи в посока „да накажем виновниците“ и „като са поемали риск, сега да плащат“, визирайки банките, може би са изключително атрактивни за електората по време на избори, но в не по-малка степен са опасни в сложната глобална финансово-икономическа среда. Смущението идва от факта, че германският канцлер визира най-вече банките притежатели на държавен дълг, емитиран от някои т. нар. рискови държави. Не знам дали „госпожата“ осъзнава до каква спирала на ужаса може да докара самите правителства реализирането на толкова „ценни идеи“. Личното ми мнение е, че революционни решения за промяна на надзорната рамка в условия на финансова криза не трябва да се прилагат. Да обвиняваш банките за инстинкта им да правят печалби е все едно на обвиняваш лъва, че убива, за да се нахрани. А може би тя е открила вълшебната рецепта за лъва вегетарианец? В теорията за управление на финансовия риск, инвестицията в държавен дълг по дефиниция е най-безрисковата. Безконтролните и изключително непрофесионални изказвания на политиците в посока промяната на модела за оценка на държавния дълг водят единствено и само до едно – рязко отдръпване на инвеститорите от този вид активи. Като пазарна реакция само ще упомена, че средната цена на държавния дълг на страните, спадащи към еврозората, през изминалата седмица достигна исторически най-високи нива. Вече не е новина, че държавните дългове на Гърция, Португалия и Ирландия се обезценяват със скоростта на влакче на ужасите. Дебело трябва да подчертая, че сред пазарните участници напрежението идва не от финансовото състояние на дадена държава, защото това не е новина от последните часове, а от безбройните коментари от различни политици при липсата на каквато и да е координация между тях. Ситуацията е изпълнена с абсурди. От една страна, позакъсалите държави обвиняват пазарните участници, че са склонни да финансират съответните правителства на неадекватно високи лихвени проценти, а от друга, точно тяхното поведение в медийното пространство е една от причините за тези лихвени нива. През 2011 г. само Испания ще търси финансиране от пазарите за близо 200 милиарда евро. Гърция е на изкуствено дишане с пари на Европа и МВФ. С Ирландия парадоксът произтича от това, че „наложената“ помощ провокира масови разпродажби въпреки предварителните твърдения, че точно такова решение ще поохлади пазарните страсти. През следващата година европейските банки ще бъдат подложени на нов стрес-тест. През 2010 г. това упражнение от страна на надзорните органи бе с цел да се диагностицира капиталовата адекватност за поемане на лошите кредити от страна на кредитните институции. Новият стрес-тест ще бъде в посока определяне на тяхната ликвидност. Шумното оповестяване на толкова специализирана информация е не само ненужно, но и вредно. Какво ще стане с дадена банка, ако се окаже, че тя не покрива критериите за ликвидност? Публичността на такъв вид информация обаче ще я направи още по-неликвидна, поради очевадни причини – всички ще си изтеглят средствата от нея. Точно това става в момента и с ирландските банки, които притежават над 50%  от ирландския държавен дълг. Те вече бяха поставени на колене в следствие на катастрофалното състояние на ипотечните им портфейли. Обезценката на ирландския държавен дълг ще стовари нов парен чук върху финансовите им отчети. Има една хубава българска поговорка, че огън, който гори, не се закача. Ако се замисли човек, само допреди месец Ирландия далеч не бе толкова популярен медиен субект, до момента, в който не влезе в устата на политиците. Имам някакво чувство, че ако следващата седмица бъде обявена за „седмица за неговорене по отношение на Ирландия“ финансовите пазари значително ще се успокоят. Е, разбира се, че тази мечта ще трябва да я класирам в графа „несбъднати“.

Блянове за инфлация

Бисер Манолов

Спекулациите по темата „валутни войни“ все повече изместват общественото внимание от изключително същественото. Колкото и странно да звучи, има „нещо“, което обединява интереса на политици, бизнесмени и централни банкери. Официално обаче, това общо желание никога няма да бъде изказано публично под каквато и да е форма. Питате се кое е това „нещо“? Става въпрос за инфлацията. Сама по себе си тя винаги е била свързвана с негативни чувства. Защо точно в този момент инфлацията е толкова желана, най-вече от страна на САЩ? Като за начало нека да споменем факта, че при наличието на инфлационен процес естествената реакция на средния американец е инвестиция в недвижими имоти. Това автоматически ще провокира процес на повишаване цените на имотите, който от своя страна ще пооправи до голяма степен качеството на ипотечните портфейли на финансовите институции. От друга страна, компаниите, които се занимават с производство, ще почувстват най-съществено съживяване в бизнеса си, защото всеизвестен принцип в икономиката е, че инфлацията е икономически рай за производителя. Разбира се, че американското правителство също така ще си възвърне доброто настроение, защото под някаква форма това ще обезцени „хималайските“ дългове, натрупани в периода на спасяването на финансовата система. Няма да издребняваме да говорим за номинален и реален ръст на брутния продукт, защото политиците трябва да бъдат също щастливи, нали така? Абсурдно ще бъде, ако официално бъде обявена американската политика за стимулиране на инфлацията. Пардон! Между другото изключително интересен е примерът с Хонконг. Местната валута е вързана към американския долар. Тази система успешно функционира вече 27 г. За тази година очакванията на МВФ са, че брутният продукт на страната ще отбележи ръст от 6.75%, което прави Хонконг една от най-бързо развиващите се икономики в света за 2010 г. Вносът на монетарна политика от САЩ поддържаше негативни лихвени проценти (това означава, че лихвите по депозитите на годишна база са по-ниски от инфлацията), което миксирано с невероятната експанзия от страна на китайски богаташи запази възходящата тенденция при цените на недвижимите имоти в островната държава. Като своеобразен връх на цените на недвижимата собственост се считаше 1997 г. Да, но в момента цените са с 10% по-високи от тогавашните нива. Много специалисти предричат пръсване на балона на недвижимите имоти в Хонконг, но местните надзорни органи са повече от спокойни. Глобалната инфлация тропа по вратата. Централната американска банка твърде вероятно ще предприеме политика по „затягане“ на лихвите през втората половина на 2011 г. Точно това ще охлади и ипотечния пазар в Хонконг, който има статут на независима икономическа територия със собствена валута. Тя има доста сложна процедура при закупуване на имоти от чужденци. Одобряването на апликанта е далеч от спазването на чисто пазарните принципи на търсене и предлагане. Управниците на острова взеха решение от 2014 г. на пазара да бъдат предложени малки и средни апартаменти от държавния фонд, което, разбира се, ще доведе до допълнително охлаждане на ипотечния пазар. Горните примери давам единствено, за да акцентирам върху факта, че решенията на управляващите трябва да бъдат не след, а преди движението на инфлацията, в която и да е посока. В момента даже американското правителство констатира, че липсата й е също толкова лоша за икономиката, както и нейният необуздан танц. Трилионите заспали по банковите сметки долари на големите корпорации, поради сложната икономическа ситуация, могат да бъдат събудени единствено чрез пазарни механизми. Имам усещането, че през 2011 г. ще станем свидетели точно на този процес – на завръщащата се инфлация. Нека да бъдем подготвени!