Борсов ръст въпреки Египет

Бисер Манолов

Необичайно студената зима не скова процесите на икономическо съживяване в най-голямото световно стопанство. Данните за трудовата заетост в САЩ за първия месец на 2011 година дадоха поредните сигнали в потвърждение на този факт. Само през януари броят на несезонните работници се е увеличил с 36 000 човека. Анализаторите считат, че лошото време е възпрепятствало откриването на нови 100 000 работни места, потенциалът за чието разкриване остава и ще се отрази в данните през следващите месеци. Допълнително положителни оттенъци в картината се проявяват и от факта, че процентът на безработицата за януари е спаднал до 9% на годишна база. Секторният анализ на данните за заетостта показва, че най-ускорени темпове на разкриване на нови работни места отчита промишленият сектор, постигайки най-значим ръст от август 1998 насам. Въпреки еуфорията шефът на Федералния резерв леко охлади приповдигнатото настроение с думите, че „ще трябва на изминат няколко години на икономически растеж, преди безработицата да се върне на нормални равнища“. Реакцията на инвеститорите мигновено бе насочена към покупки на американска валута и американски акции. Доларът отбеляза ръст до нивото от $1,3590 за евро. Индексът Dow Jones твърдо се установи над нивото от 12,000 пункта. В същото време инфлацията от тази страна на океана отбеляза 28-месечен връх, запазвайки се под наблюдаваното от ЕЦБ ниво. След очакваното решение на ЕЦБ за промяна на основната лихва на Стария континент Жан-Клод Трише бе повече от балансиран.  Очакванията бяха, че той ще даде някаква индикация за това, кога ЕЦБ ще пристъпи към цикъл на покачване на лихвите, за който чисто фундаментално вече има ясни предпоставки. Ни в клин, ни в ръкав, заместник-председателят на ЕЦБ Витор Констанцио заяви, че е останал доволен от поведението на финансовите пазари след първите две заседания на управителния съвет за определяне на лихвената политика. Изказвания от такъв тип, които нямат никакъв вътрешен смисъл, не само че дразнят, но понякога могат да имат и изключително негативни последствия. Спомням си по времето на „голямата уста“, както финансовите участници наричаха Вим Дуизенберг – шефа на ЕЦБ от началото на века, наблюдавахме доста смехотворна ситуация. Неговите „вербални изповеди“ до такава степен се бяха девалвирали, че всички пазарни участници правеха точно обратното на неговите препоръки. Лихвите на междубанковия паричен пазар в Европа отбелязаха съществено покачване през януари, което само по себе си е положително събитие. Това означава, че постепенно доверието между кредитните институции се завръща, което възстановява нормалния ритъм на финансиране помежду им и намалява зависимостта за финансиране от ЕЦБ. От месец насам тяхната необходимост от финансиране от централната банка е намаляла от 106 милиарда на 7,5 милиарда евро. Само като факт бих искал да спомена, че през юни 2010 година този прозорец за ликвидност от страна на ЕЦБ към търговските банки достигна близо 350 милиарда евро. Лихвените проценти, на които търговски банки отдават ресурс помежду си, са се повишили от 0,4% на 1,3%. Нормалното функциониране на паричните пазари се възстановява. За голямо съжаление крайните клиенти на банките ще почувстват този процес на нормализиране с времево закъснение от порядъка на 6-9 месеца. През последните дни неизбежно всички финансови медии на всеки 30 минути излъчваха информация за случващото се в Египет, като основно опасенията са дали тези сътресения ще се прехвърлят към Катар и Саудитска Арабия. Цената на петрола от типа бренд с доставка март достигна до 103 долара за барел. Сами разбирате, че при нов взривен скок на енергоносителите в глобален план ще трябва да се направи пълна ревизия на всички прогнози за растежа на глобалното стопанство. Но да се надяваме, че това ще остане нереализиран сценарий.

Реклама

Идва ли краят на евтините храни?

Бисер Манолов

Идеята, че човечеството се намира пред ценови бум на основните храни, става все по-натрапчива. Горното няма нищо общо с фриволните коментари през последните дни за цената на хляба в страната. Бих задал следния въпрос на неспециалистите: Вярвате ли на достоверността на случващото се с цената на основните стоки  на база индекс, който е композиран от 26 борсови стоки и 2 свободно договаряни? Сред тях са метали, зърно, какао, кафе, памук, соя, месо, картофи и т.н. Имам предвид, че този индекс е неподвластен на спекулации и манипулации. Името му е Commodity Research Bureau Index и се котира от 1958 година. Инвеститорите го считат за един от най-коректните индикатори за нивото на инфлацията. В този ред на мисли през 2010 година повишаването му е с близо 60%, т.е. на въпроса: Кога ще имаме по-евтини харни?, отговорът за съжаление е: Имахме! От МВФ очакват  икономиките на развиващите се държави да отбележат ръст от 5%, на САЩ от 3% и на Европа от 2%.  Това означава, че от гледна точка на застраховка срещу инфлацията инвестицията в земеделска продукция ще се окаже една от най-добрите локации за капитала. Според  Крис Ман oт Traders Group Inc. в Чикаго даже и при добра реколта на житните култури хамбарите трудно ще бъдат напълнени поради повишеното търсене в глобален мащаб. Допълнително напрежение се генерира и от факта, че износът на зърнени култури на  САЩ през 2010 година е на най-ниските си нива от началото на това хилядолетие.  С изключително изострено внимание анализаторите следят ситуацията с цената на ориза в Азия.  В момента най-агресивните купувачи на ориз са Индонезия и Бангладеш. Населението на Индонезия наброява 230 милиона, а на Бангладеш – 150 милиона. Интересно е да се спомене, че индонезийското правителство предприе тази мярка в опита си да укроти най-високата инфлация през последните 20 месеца. В момента има „панически“ покупки на ориз от страна на крайните потребители, което изстреля цените на дребно в небесата. Виетнам и Тайланд са най-големите световни износители на ориз, докато Индонезия и Филипините – най-големите вносители. Когато се прави опит за прогнозиране на цените на основните хранителни стоки, освен вече споменатия CRB индекс, трябва да се вземе под внимание и ситуацията с ориза в Азия. Да не забравяме, че за разлика от „количествените облекчения“ в САЩ като форма за интервенция (разбирайте печатане на пари),  които сами по себе си са проинфлационни мерки, в Азия ситуацията е коренно различна. Инфлацията в тази част на света вече бушува със силата на цунами. Без значение какъв ще бъде темпът на икономическо възстановяване на Европа, ще трябва да приемем факта за значително по-високите ценови нива на основните хранителни продукти. Между другото нарастват опасенията, че политическите сътресения в Северна Африка могат да се разпространят и към други  тоталитарни мюсюлмански държави, включително и Саудитска Арабия. Цените на петрола с доставка в Лондон почти докоснаха нивото от 100 долара за барел.  В общи линии отвсякъде ни заливат с инфлационни новини. Бих казал, че ако за последните три години майсторството в управлението на активи бе да се стои на кешови наличности, от тук насетне разумът е парите да се насочват към проинфлационни активи, каквито са акциите, недвижимите имоти, златото, земеделската земя и т.н. Отново искам дебело да подчертая, че това ще стане без значение от това какви процеси ще протекат на родна земя. През второто полугодие на 2011 година, когато ще станем свидетели и на покачване на основните лихвени проценти от страна на големите централни банки, просто ще бъде прекалено късно.

Еврото обръща мача

Бисер Манолов

През изтеклата седмица шефът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише удари в десетката. В интервю пред германския Der Spiegel той заяви, че „когато се говори за европейския фонд за финансова стабилност, всички „табута“ за дискусии по въпроса трябва да отпаднат“. Точно такъв директен подход е най-важното нещо, което инвеститорите очакваха от официалните власти – ясното дефиниране на проблема и конкретни стъпки за неговото решаване. За какво става въпрос? В момента „де юре“ средствата в този фонд може да достигнат 440 милиарда евро за подпомагане на държави, спадащи към Еврозоната. В действителност обаче реалните средства за директна интервенция възлизат на „само“ 225 милиарда евро. На база последните коментари от германския финансов министър става ясно, че спасителният фонд ще емитира облигации за набиране на средства на различни лихвени проценти. Това се налага поради факта, че различните държави участнички в тази схема имат различен кредитен рейтинг. Към настоящия момент само шест от всички 17 държави имат кредитен рейтинг А или по-висок – Австрия, Финландия, Франция, Германия, Люксембург и Холандия. Само да припомня, че държавите с кредитен рейтинг от А до ААА се смятат за практически безрискови инвестиции от страна на пазарните участници и точно затова тези държави плащат най-ниски лихвени проценти при заемане на средства. Защо всички инвеститори считат, че тази новина сама по себе си е изключително позитивна? Може би това е първата крачка към евентуална промяна на законодателството във всяка една европейска държава в посока налагане на текстове, забраняващи на правителствата да формират бюджетни дефицити. Финансовите пазари реагираха подобаващо на новината. В петък еврото приключи на нива над 1,36 долара за евро. Да припомня, че само допреди 2 седмици единната валута се котираше на нива под 1,29 долара за евро. Колкото и странно да звучи, през изминалата седмица спекулантите обърнаха платната и започнаха да залагат на покачване стойността на еврото в средносрочен план. От комисията за фючърсна търговия със стоки в Чикаго публикуваха информация, според която през изминалата седмица нетният размер на откритите позиции на търговците, заложили срещу зелените пари, се е увеличил до 15 милиарда долара при ниво от 7 милиарда за предишната седмица. Това означава, че вероятността еврото да премине психологическото ниво от 1,40 долара за евро през следващите 10 дни става съвсем реална. Според Камила Сутон, старши валутен дилър от Scotia Capital в Торонто, ситуацията на финансовите пазари видимо се стабилизира. Това, което в момента ни показват стойностите на еврото спрямо основните валути, е, че инвеститорите почти приемат факта, че кризата с държавните дългове в Европа е разрешена. Официалните американски власти подкрепят директна финансова помощ за Португалия от Китай. Макар и по неофициален начин Гърция и Германия дадоха да се разбере, че гръцките дългове през тази година ще бъдат платени навреме и в пълен размер. Нивото на испанския държавен дълг показа стойности от ноември 2010 г., когато все още нямаше напрежение. Казано най-точно, позитивните новини през изминалата седмица ни свариха неподготвени. Това не е черно чувство за хумор, а по-скоро автосарказъм. Ако твърдата политика на европейските надзорни финансови институции продължи със същата решителност и през следващите седмици, мисля, че 2011 г. ще бъде повратната за началото на следващия 5-годишен цикъл на икономически ръст, но ръст, изграден на здрава фундаментална основа.

Европа изпусна парата

Бисер Манолов

Eдва ли през последните 10 години е имало друга седмица, през която европейските политици да са следили толкова изкъсо ситуацията на пазара на държавен дълг, както през изминалата. Както съм споменавал много пъти, най-безпристрастният и точен лакмус за коректността на едно решение, било то политическо или икономическо, е поведението на инвеститорите. Четири от най-сериозно „дългово“ заболелите европейски държави Португалия, Испания, Италия и Унгария успяха да наберат успешно планираните  средства чрез проведените аукциони  на държавни ценни книжа. От доста време всички усилия на европейските политици и регулаторни органи са насочени в посока максимално ограничаване огнищата на „дългова“ зараза, като най-големи опасения бяха изразени по отношение на Испания и Италия. Ако нещо се случи с една от двете гореспоменати държави, технически ще е абсолютно невъзможно да бъде набран необходимият финансов ресурс за тяхното спасяване,  даже и с подкрепата на МВФ и европейските държави. Всички чупеха ръце и се молеха на благоволението на инвеститорите.  И така Испания успя да пласира успешно петгодишни държавни ценни книжа  при средна годишна доходност от 4,53% на годишна база в размер на 3 милиарда евро. Италия пласира петгодишни и единадесетгодишни държавни облигации в размер на 6 милиарда евро, съответно при средна годишна доходност от 3,67% за 5-годишните и 5,06% за дългите книжа. Според коментарите на пазарните участници след проведените аукциони над 60% от крайните инвеститори са били чужденци.  Интересът на подадените поръчки за испански облигации надвишаваше 2 пъти предложените книжа, като този при италианския дълг съответно бе 1,6 пъти. Позволявам си да коментирам толкова детайлно ситуацията с държавен дълг в тези две държави единствено и само поради факта, че от поведението на инвеститорите можем да направим най-общи изводи за това, което ще се случва в Европа. Доверието постепенно се възвръща, но в никакъв случай не може да се говори за приключване на съществуващите проблеми. В тази ситуация на умерена еуфория Унгария успя да се промуши през инвеститорската цедка.
Тя пласира държавни облигации в размер на близо 260 милиона долара. Средната годишна доходност на 5-годишните облигации бе в размер на 7.62%. Това стана в момент на спадащо доверие на инвеститорите по отношение  безумните решения на унгарския премиер Виктор Орбан. Не знам дали германското правителство в момента не изпитва истинско облекчение поради факта, че цената на германския дълг… пада. Какво имам предвид? Колкото е по-голямо напрежението на инвеститорите по отношение на европейската дългова криза, толкова повече средства се насочват в немски държавни книжа в качеството им на спасителни активи.
Когато германските държавни книжа се обезценяват, това означава, че апетитът към риска се възвръща или, казано с други думи, „закъсалите“ държави  все още могат да се финансират от капиталовите пазари, т.е. Германия ще пести пари в качеството си на най-големия европейски донор. Доходността на 10-годишните германски облигации се повиши от 2,88% на годишна база до 3,04% (повишаваща се доходност на годишна база означава падаща цена). В този смисъл отговорът на въпроса: Продължава ли да пада цената на германския държавен дълг е индикатор за подобряваща се финансова ситуация в Европа. Въпреки че през 2011 година официално бе заявено, че инфлацията в Европа ще остане под 2%, последните изявления на шефа на Европейската централна банка Жан-Клод Трише показват, че и той самият не вярва в това. В резултат на успешните аукциони цената на  всички държавни дългове на страните, спадащи към групата PIIGS (Португалия, Испания, Италия, Гърция  и Ирландия), се повиши. Между другото със значителен интерес премина и вътрешният аукцион на български държавни книжа. Пролетта наближава.

• изпрати
• отпечатай
• запази като файл
• предишна статия
• следваща статия

Китай хвърля спасителния пояс

Бисер Манолов

Първата седмица от 2011 година постави интересно начало за финансовите пазари. Вече никой няма съмнение, че глобалното стопанство успя да прескочи трапа на икономическия крах. Макар че за болшинството от хората предупрежденията на макроикономистите за скокообразно нарастване на инфлацията през 2011 все още да стоят в периферията, един статистически прочит на цените на някои стоки е повече от красноречив. От началото на 2010 година досега цените на каучука са се повишили с близо 79%, на въглищата с 42%, на царевицата с 34%, на соята с 32%, на кафето с 61%, на желязната руда с 43% и т.н. За златото и среброто не ми се говори, защото вече не е актуално да се коментират поредните покорени исторически нива. С огромно внимание инвеститорите очакваха данните за заетостта в САЩ за декември 2010 година. Очакваше се, че най-голямото световно стопанство ще генерира между 150 000 и 200 000 нови работни места за месец – сигурен знак, че сме на правилната писта. Данните обаче бяха разочароващи с новооткрити само 113 000 работни места. Една от най-опасните макроикономически диспропорции е висока безработица и растяща инфлация. В тази отровна симбиоза социалната цена за възвръщане към икономическия растеж е най-висока. Точно това бе и акцентът в речта на шефа на Американската централната банка Бен Бернанке.
През втората половина на 2010 година имах чувството, че доминираше ехидността в коментарите на американци и азиатци по отношение на държавните дългови проблеми в Европа. Колко бързо обаче тези настроения се промениха! Всички осъзнаха, че в света на тотална глобализация се глобализират и проблемите на отделните региони. Китай вече осъзнава риска да бъде най-богатата държава от гледна точка на валутни резерви. Китай започва да се държи и значително по-отговорно по отношение на международните икономически процеси. В момента, когато всички финансисти очакваха със свити сърца атаката на спекулантите срещу Испания и Португалия, от Китайската централна банка още в началото на годината анонсираха, че нямат намерение да намалят дела на инвестициите си в дълг, емитиран от гореспоменатите държави. Чудото се случи мигновено! Португалия успя успешно да емитира 6-месечни държавни книжа при заявен интерес от страна на инвеститорите, надвишаващ близо 3 пъти предложеното количество. Цената от 3,68% за момента изглежда висока, но в текущата сложна ситуация резултатите от аукциона са категоричен успех за португалското правителство. Не бих казал, че напрежението в Европа е намаляло съществено, но може да се обобщи, че вече сме в етапа на контролираните емоции. Част от пазарното изражение на това напрежение са и масовите разпродажби на единната валута, която се гмурна под психологическото ниво от 1,30 долара за евро. Между другото тези стойности не могат да будят и грам безпокойство поради факта, че сме далече над стойностите, при които еврото бе имплементирано като валута.
И така, 2011 година започна със съпричастност към проблемите на съседа. Не сте ли се замисляли, че към настоящия момент на никого не му е хрумнало да обяви собственост върху световния кислород? Звучи наивно, но в края на краищата точно той е свързващото звено между всеки един жив организъм. Няма човешко щастие, изградено върху чуждо нещастие. Няма икономически просперираща страна с бедни съседи.