Archive for the БЪЛГАРИЯ – ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ Category

Нужна е по-лесна виза за еврото

Posted in БЪЛГАРИЯ - ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ, ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on март 9, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов

Изтеклата седмица бе поредната, наситена със събития за финансовия свят. Повечето от тях ще влязат в историята на световните финанси като „черни“ рекорди. Беше оповестена най-голямата корпоративна загуба, декларирана някога. Шампионът е AIG (American International Group). Най-големият застраховател в САЩ оповести, че е загубил за последното тримесечие 62 милиарда долара. Вторият рекорд в ранглистата е на Citigroup. За първи път цените на акциите паднаха под психологическото ниво от 1 долар за акция след поредната намеса от страна на американското правителство. Цената на акциите на американските банки бяха в основата на срутването на фондовия индекс Dow Jones под нивото от 7 000 пункта от 12 години насам.

На фона на тези събития някак встрани остана инициативата на Полша за необходимостта от съкращаване на сроковете за престой в „чакалнята“ на еврозоната. Декларацията на полското правителство бе направена след срещата на европейските лидери, по времето на която беше коментирано унгарското предложение за създаването на специален европейски фонд в подкрепа на банковия сектор в Централна и Източна Европа. Полша, която има намерение да приеме еврото през 2012 година, ще бъде най-облагодетелстваната държава измежду новите кандидати, ако тези срокове бъдат съкратени. Разбира се, че такава инициатива би повлияла изключително позитивно и на България, ако ни бъде разрешено да влезем в „чакалнята“. Според финансовият министър на Полша Яцек Ростовски „еднаквото третиране на всички държави от региона е неправилно. Различните държави имат различни проблеми“. Според повечето от анализаторите икономическото и финансовото състояние на Полша и Чехия в момента е далеч по-добро от това на Гърция и Италия.

Ревизия в Маастрихтските критерии, които трябва да бъдат изпълнени преди приемане на еврото, е повече от наложителна, според повечето от наблюдателите. Всеизвестно е, че в момента България има проблем само с инфлационните равнища.

Да припомним, че в момента държава, която иска да въведе еврото, трябва да поддържа инфлация, не по-висока от 1,5% спрямо трите европейски държави с най-ниски нива като средно претеглена величина. Относно това условие обаче има твърде много въпросителни.

Първо, трудно за разбиране е какво прави Великобритания в групата за отчитане на инфлацията при условие, че тя не е член на еврозоната.

Второ, трудно за разбиране е защо като критерий за оценка на инфлацията не се вземе среднопритеглената инфлация на всички европейски държави – далеч по-справедливо е. Трето, да бъде взето нивото на инфлацията само една година преди приемането на еврото е изключително кратък период.

Смекчаване на критериите е повече от наложително, особено за държавите от ЦИЕ. При настоящите условия на пазарни турболенции смекчените условия могат да бъдат допълнителен стимул за правителствата на Източна Европа да устоят на изкушенията от раздуване на бюджетния дефицит поради популистки социални действия. Това до голяма степен ще охлади и вихрещите се спекуланти, които атакуват тези валути.

Не трябва да забравяме, че валутните колебания на местните валути все повече отдалечават държави като Румъния и Унгария от ERM-2. На другия полюс са държавите, към които се причисляваме и ние. При определени по-гъвкави критерии може да се радваме на приемане в „чакалнята“ в обозримо бъдеще.

Още един солиден аргумент за смекчаване на критериите за инфлацията е, че в момента текат не инфлационни, е дефлационни процеси. Маастрихстките критерии са от 1990 г. Глобалната икономика оттогава насам е тотално различна. Всички финансисти се единодушни, че е необходима промяна на регулаторната рамка. Може би точно в този момент е важно да се покаже готовност за гъвкавост от водещите икономики. България може да се възползва максимално от създалата се ситуация, което ще гарантира финансовата стабилност в страната по още по-безприкословен начин.

Advertisements

Умните купуват сега

Posted in БЪЛГАРИЯ - ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ, ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on февруари 9, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов
През изминалата седмица вниманието на инвеститорите бе изцяло приковано от анонсираните детайли на спасителния план, предложен от администрацията на Обама. В петък демократите приеха компромисен вариант пакетът да бъде намален от 937 милиарда долара на 800 милиарда по време на дискусиите в американския Сенат. Според коментаторите това до голяма степен се приема като победа на президента Обама въпреки ожесточените критики от страна на консерваторите. В основата на пакета от стимулиращи мерки са заложени драстично намаляване на данъците – най-вече за средната класа, и оздравяване на банковия сектор. Трябва да отбележим, че дебатите по програмата и доводите за необходимостта от нейното неотложно приемане съвпаднаха с публикуването на данните за безработицата в САЩ през януари. Най-голямото световно стопанство е загубило близо 600 000 хиляди работни места от началото на годината. Това е най-големият спад на заетостта на месечна база от 34 години насам. Обама обеща в предизборната си програма, че ще направи всичко възможно американската икономика да отвори нови 2 милиона работни места още през първата година от мандата му. Към настоящия момент това е повече от амбициозно, тъй като негативната инерция в икономиката изглежда опустошаваща.
Въпреки мрачното настроение има един инвеститор, който все още не е загубил съвършеното си чувство за хумор и неистовата си страст към инвестирането точно в такива моменти – Уорън Бъфет. Швейцарската застрахователна компания Swiss Re се обърна за помощ към „най-големия“. Предоставената финансова помощ в размер на 3 милиарда швейцарски франка дава права на Бъфет на гарантиран годишен дивидент и на придобиване на значителен процент от акциите на компанията на изключително атрактивни цени. Чрез компанията си Berkshire Hathaway той вече притежава над 20% от швейцарския застраховател. Признавам си, че това звучи като музика за ушите на всички инвеститори, които в момента имат куража да инвестират в акции на финансови институции. Последните инвестиции на Бъфет са 5 милиарда долара в Goldman Sachs, 3 милиарда долара в General Electric и в момента в Swiss Re. Споменавам тази информация единствено като доказателство, че риба се лови в мътни води, още повече ако това касае инвестиране в акции.
През изтеклата седмица инвеститорите отдадоха заслужено внимание и на решенията на Европейската централна банка и Централната банка на Великобритания по отношение на лихвените проценти. Както всички очаквахме, Централната банка на Великобритания намали основната лихва на Острова с 0,5%, заковавайки я на 1%. Европейската централна банка, незнайно защо, остави лихвите непроменени на 2%. Според гуверньора на ЕЦБ Жан-Клод Трише, политиката на нулеви лихви в Европа е неадекватна. Въпреки разочарованието на пазарните участници Трише вдъхна и известна доза оптимизъм, цитирайки анализи, които говорят за някакво стабилизиране на икономиката в момента. Целта на ЕЦБ за нивото на инфлацията през 2009 година остава 2%.
Интересна дискусия бе проведена в някои от развитите индустриални държави: кое ще има по-ниска социална цена за стабилизиране на банковия сектор – да бъде създадена „лоша банка“ с държавно участие, която да позволи на повечето от банките да изчистят към нея голяма част от лошите си активи, или изпадналите в цунамито на токсичните кредити банки да бъдат национализирани.

Чистят по български токсични финанси

Posted in БЪЛГАРИЯ - ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ, ФИНАНСОВАТА КРИЗА - ПОЗИТИВНО!, ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on януари 19, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов
През изминалата седмица Eвропейската централна банка намали основната лихва с 0,5%. Дотук нищо изненадващо. Това бе очаквано действие от страна на инвеститорите. На дневен ред много по-сериозно стои въпросът: Дали толкова конвенционални решения са адекватни за справяне с безпрецедентната финансова криза, на която сме свидетели? Исторически ниските нива на глобалните лихви в най-развитите индустриални държави до този момент не дават очаквания ефект. На глобалния междубанков паричен пазар остава недоверието между играчите. За ноември 2008 година индустриалното производство в Еврозоната отчита спад със 7,7%. За Франция и Италия спадът е с 10%, за Испания – с 15%. Въпреки надвисналите черни облаци над стопанската дейност на Стария континент според председателя на ЕЦБ Жан-Клод Трише „банкрут на европейска държава е изключен“. На последвалата след обявяването на новите лихви пресконференция на въпроса дали централната банка прави достатъчно и не е ли правилно да се последва поведението на Федералния резерв на САЩ да се премине към нулеви лихви, Трише отговори, че за момента лихвената политика ще следва тенденцията на инфлационните процеси, а няма да ги изпреварва. Този отговор „почти“ означава, че по-ниски лихви от 2% в Европа няма да видим.
Агресивно предложение за решаване на кризата дойде от италианския финансов министър г-н Тремонти. Според него глобализацията на световната икономика води до необходимостта от налагане на общи правни стандарти. Буквално той използва определението „нов световен ред“. Нещо повече, той пледира за налагането на обща глобална политика на държавно управление, стандарти за мултинационалните компании, общи правила при процедурите по несъстоятелност и ликвидация на предприятията.
В основата на кризата на истинския капитализъм той счита, че стремежът на индустриалния капитал е бил да „прегърне“ Азия „толкова бързо с толкова непремерен риск, че компаниите са задлъжнели с абсурдни темпове“. Най-рационалното според мен в неговата теза е създаването на „лоши държавни банки“. Звучи малко стряскащо, но става въпрос за създаването на такива финансови институции под крилото на държавата, които да изкупят, разбира се, с голям отбив от номиналната цена лошите кредити на проблемните банки. Това „изчистване“ на балансите на банките ще ги вкара бързо в добра финансова кондиция и в този смисъл ще възвърне загубеното доверие между кредитните институции. Това до голяма степен съвпада и с идеята на Барни Франк, председател на Финансовата комисия към Белия дом, според когото част от гласувания спасителен финансов пакет трябва да бъде насочен за изкупуване на токсични активи. Барни Франк счита, че тази сума за САЩ не трябва да бъде под 100 милиарда долара. Прогнозите на макроикономистите са, че бюджетният дефицит на САЩ за 2009 година ще надхвърли 2 трилиона долара!
Между другото голяма част от тези предложения се раждат в икономическа криза, идентична със ситуацията с натрупване на лоши кредити, която имахме в България в началото на 90-а година. Тогава беше приет Законът за уреждане на необслужваните кредити, въз основа на който държавата емитира ЗУНК облигациите.

„Борд на лихвените проценти“!?!?!?

Posted in БЪЛГАРИЯ - ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ on декември 15, 2008 by bissermanolov

Бисер Манолов
Има ли някакво сходство между финансово-икономическата ситуация в САЩ и България в момента? Не бих бързал да се усмихна на този въпрос и не бих сложил общото клеймо – „тежка“, както може би много от четящите тези редове ще направят. Аналозите, които ще опиша по-долу, могат да прозвучат странно за мнозина, но според мен имат и своята логика. Бих започнал с пазара на недвижими имоти и строителството. Според официалната статистика близо две трети от банковите кредити в България са свързани със сегмента строителство, негови производни и съпътстващите го дейности. В този смисъл стабилността в отрасъла е витална за икономиката ни. Не правя гениални изводи, защото считам, че всички са убедени в това. В Америка ситуацията е сходна. Възстановяването на ипотечния пазар е в основата и на стабилизирането на американската икономика. Не напразно администрацията във Вашингтон утвърди програма за възстановяване на пазара на недвижими имоти като приоритет за справяне с кризата (Home Recovery Program). Един от най-популярните макроикономисти в САЩ – д-р Ед Ярдени, препоръчва пакет от мерки, които ще натиснат цените на ипотечните кредити до нивото от 4%. Това ще доведе до раздвижване на вторичния пазар на 4,5 милиона непродадени и строящи се жилища в момента. Как това ще стане на практика? Вземайки под внимание факта, че двете най-големи агенции за ипотечен дълг са държавни, те ще придобият възможността да се финансират чрез емитирането на 10-годишни държавни облигации. Според него доходността на 10-годишните американски държавни облигации трябва да се „върже“ на 2%. Или казано с други думи, нещо като „лихвен борд“. Имам някакво чувство, че този план е активиран в момента. За мнозина родни коментатори на финансовите пазари фактът, че видяхме отрицателни лихви на глобалния междубанков краткосрочен паричен пазар в долари, бе обявен като „абсурден“. Убеден съм, че такава програма може да изиграе решаваща роля и за стабилизиране на ситуацията в страната. Поддържането на икономически ръст задължително преминава през по-ниски ипотечни лихви. В момента сме свидетели от ползите на добре работещ валутен борд. Не казвам, че трябва да наложим и „лихвен борд“, но мерки в тази посока са наложителни.
Друг интересен аналог е и случващото се с американската автомобилна промишленост и родния металургичен гигант, работещ близо до София. Никога не съм бил специалист по темата „Кремиковци“ и нямам намерение да коментирам случващото се там. Знам само от медиите каква е социалната цена този комбинат да функционира и какви са задълженията му към държавната хазна. Та в този ред на мисли, това, което е „Кремиковци“ за родната икономика, са Ford, GM и Crysler за американската. Огромни, неефективни производства, трупащи колосални задължения, и в края на краищата разчитащи на държавни помощи. Ако се замислим дали един месец е дълъг период от време, …хммм, отговорът е относителен. На същия въпрос и трите компании ще отговорят: „Един месец е чудовищно дълъг период от време.“ General Motors вече заявиха, че имат нужда от 14 милиарда долара само за да продължат бизнеса си, разбирайте – да натрупат нови загуби. Само за следващия месец спешната им нужда е от 4 милиарда долара. Chrysler вдигнаха отчайващо високо червения флаг в опита си да получат жизненонеобходимите 1 милиард долара за следващия месец. Белият дом отказа да гласува спасителния пакет за детройтската тройка. Единственото нещо, което прозирам в това решение, е нежеланието на Буш да извади горещия картоф. Все пак през следващия месец Обама ще бъде принуден на такова съдбоносно решение за автомобилната промишленост в САЩ.

Инвеститорите се произнесоха по казуса – свалиха цените на облигациите на GM до 10 долара при номинал 100. Впрочем някой знае ли къде са цените на облигациите, емитирани от „Кремиковци“?

 

  

Добре, че е Валутният Борд!

Posted in БЪЛГАРИЯ - ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ on декември 7, 2008 by bissermanolov

През последната седмица стана изключително актуално да се коментира валутния борд, еврото,  валутните механизми и още множество теми в тази посока. Аз ще се въздържа от коментари по темата. Бих желал да споделя някои виждания по отношение на  случващото се в държави от  Централна и Източна Европа. Определено в тези държави има напрежение на финансовите пазари. Не използвам  думата „криза” съвсем умишлено. Полският икономически министър също не я използва, но предупреди в прав текст инвеститорите, че ще загубят милиарди евро, ако разчитат на покачване на стойността на злотата. До края на годината централната банка на Полша ще намали лихвата с още 1%. Дилърите очакват същите действия и от страна на чешката  и унгарска централни банки. Най-голяма обезценка до този момента бележи сръбския динар.  От месец август до сега той е загубил над 22% от стойността си. Лихвите по депозитите в динари се движат в рамките на 18-20%. Само преди една година истински завиждах на нашите румънски колеги за разнообразието от финансови инструменти на техния паричен пазар. В момента бих казал, че им съчувствам искрено. Чуждестранните инвеститори в момента липсват. На междубанковия паричен пазар трудно може да бъде намерен ресурс на цена под 20%, без значение на  срока . Преди един месец бяхме свидетели на истинската драма на румънския финансов пазар, когато лихвите по овърнайт депозитите удариха 55%.

Ситуацията в Украйна изглежда смразяваща. Със способи от съветско време, централната украйнска банка предприе ред от мерки, лишени от всякаква икономическа логика, за обуздаване на финансовия трус. Как ще ви прозвучи примерно, че нямате право да си теглите и разваляте паричен депозит, под какъвто и да е предлог, освен на падежа!? Инвеститорите дадоха своята присъда на такъв тип мерки – лихвите по едномесечните депозити на междубанковия паричен пазар достигнаха 50%….., ако изобщо има кой да ви заеме средства.

Според организацията за икономическо развитие и сътрудничество OSCE ще бъдем свидетели на значително забавяне на растежа на икономиките на Русия, Индия и Китай, а и Бразилия е на път. Споменавам тези държави защото настроението и отношението на инвеститорите спрямо тях, ще даде индикации и какво да очакваме спрямо нас.

Спомняте ли си, че си пожелахме цени на бензина около 1,8 лева за литър. Това е на път да стане. Аз лично не бих показал еуфорична радост, защото както при всяко нещо и при цените на петрола имаме „обратна страна на медала”. Настоящите нива показват, че енергийните  търговци дисконтират, че глобалната икономика е в рецесия. В петък цените на петрола от типа  „Брент” паднаха под 40 долара за барел. На секундата  анализаторите започнаха да прогнозират  цени около 20 долара за барел през 2009 година. Не вярвам, че това е възможен сценарий. Нива между 40-60 долара за барел изглеждат напълно балансирани както за производителите, така и за потребителите.

Европейската централна банка намали лихвите с 0,75%. За някои това е агресивно, но лично за мен е недостатъчно. Една комбинация между засилващо се евро и ниска инфлация би трябвало да даде комфорт на Европейската централна банка да понижи лихвите под 2% на годишна база. Спадащото промишлено производство  и линеещото потребление правят опасна симбиоза, която може да вкара европейската икономика в задънена улица, когато няма да ни интересуват никакви лихвени проценти. В условия на криза се оказа, че превантивно-агресивното поведение от страна на държавата е единствено възможното. Изчаквателното поведение с частични мерки са гаранция за най-висока социална цена.

Декември по–принцип е изключително непредсказуем месец по отношение движението на цените на финансовите активи. То май и цялата година беше една голяма лудница с фатални последствия за голям брой от участниците на финансовите пазари. Бих препоръчал да не се взимат каквито и да е инвестиционни решения. Очакванията ми за 2009 година, че ще започнем със задължителните „100 дни на доверие за новата американска администрация”. Е, дотогава по-агресивните инвеститори могат да вложат ресурс в акции на банки, просто защото не могат да си представя по-ниски цени от тези в момента.

ДЕПОЗИТНАТА ВОЙНА

Posted in БЪЛГАРИЯ - ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ, ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on ноември 16, 2008 by bissermanolov

Депозитната война

 

Истинска битка за привличането на депозити се развихри в САЩ през последните седмици. На фона на постоянно падащите лихви по федералните фондове (това са лихвите, при които търговските банки разменят средства помежду си за попълване на изискуемите минималните резерви при централната банка), това изглежда странен процес. Да припомним, че в момента тази лихва е 1%. Бизнес логиката, е че лихвите по краткосрочните депозити не трябва да надвишават 2%. Какво обаче става на практика?

Според  Майкъл Полус от финансово-консултантската компания Oliver Wyman “за първи път сме свидетели на толкова свирепа битка за привличане на нови депозити от страна на банките за последните 15 години”.

Citigroup разработи специален депозитен сертификат, който носи доходност на вложителите от 4% на годишна база за шестмесечен период.  Между другото, финансовият  гигант бе обвинен директно от конкурентите, че е в основата на това нажежаване на обстановката. Virginia Commerce атакува незабавно своите клиенти с депозитен сертификат с доходност от 4,5%. Според Гари Критеден, финансов мениджър на Citigroup, „това е глобална политика на групировката по целия свят, тъй като за момента се явява най-евтината форма за финансиране на дейността ни”. Аз бих коментирал, че в краткосрочен план може би това е така, но ако гледаме малко по-надалече от желанието си да разрешаваме фундаментални проблеми с прибързани решения, ще видим, че това води до допълнителен риск. Първо, защото стесняване на спредовете между привлечения и отдадения ресурс ще натиснат печалбите на банките болезнено надолу, ако изобщо има накъде повече, след очакванията за плачевни резултати за целия финансов сектор в края на  годината, и второ, това неминуемо ще оскъпи цената на кредитите, което е в пълен дисонанс с официалното намерение на правителството на САЩ за намаляване на лихвите по заемите.  Казано с други думи, процесът по рекапитализация на банките ще  бъде отложен. Както вече знаем, стабилизирането на финансовата система задължително минава през процеса на увеличаване на капитала на кредитните институции, който бе иницииран от финансовия министър Полсън. Набелязаната програма от администрацията във Вашингтон, която цели най- вече завръщането на кредитната системата към конвенционалното банкиране,  привличане на депозити на ниска лихва  и отдаването на кредити на по-висока (знам, че звучи много просто),  в момента определено не работи. Въпреки повсеместното намаляване на основните лихви от страна на големите централни банки, лихвите по депозитите се покачват с притеснителни темпове. Притесненията в тази посока са основателни с оглед директната намеса на правителството в дейността на всички банки, които получиха държавна подкрепа до този момента, по отношение на кредитиране на по-ниски лихви. Изглежда, че системата навлиза в омагьосан цикъл. Има ли решение в такава ситуация? Отговорът е „да”, но за голямо съжаление това отново трябва да бъде наложено административно, а не пазарно. Няма да бъде прецедент, ако Федералната депозитна корпорация  – FDIC, наложи максимални лихвени проценти, които една банка може да плаща по привлечените депозити. Да, това не е пазарен подход, но бих попитал….какво става изобщо с „пазара” в момента. Вече всички се убедиха, че в условия на системна криза просто няма „пазар” и всички разчитат на намесата на държавата. Един  „здравословен” спред за банките между депозити и кредите в момента е повече от наложителен. Стабилизирането на системата е от фатална зависимост от този процес. Банките не могат да поемат риска да загубят депозитна база в условията на нарушена ликвидност. Лихвите по депозитите, не са в пряка зависимост от лихвените нива определени от централните банки и мисля, че в това вече се убедихме всички. Да, безспорно от това печелят депозантите, но от друга страна това са ”малки победи” на фона на глобалната ситуация. Нарочно коментирах „депозитната война” в САЩ. Всички знаем, че ситуацията е твърде идентична и у нас. Убеден съм, че от високите лихви по депозитите, в дългосрочен план никой не печели.

 

P.S. Настоящата статия представлява лична позиция и не обвързва институцията, за която работи автора.

в-к Стандарт 15 ноември 2008

Спекуланти дебнат слабите валути

Posted in БЪЛГАРИЯ - ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ, ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on октомври 27, 2008 by bissermanolov

Бордът у нас е финансово обезпечен

Бисер Манолов
Финансовото здраве на Централна и Източна Европа бе една от най-коментираните теми през изтеклата седмица. До голяма степен това бе причината шефът на Световната банка Роберт Золик да призове за единни координирани действия от страна на ЕС в подкрепа на тези икономики. Той даде гласност на идеята за създаването на специален фонд, който ще акумулира 25 милиарда долара за изкупуване на най-рисковите активи от балансите на банките, функциониращи в тези държави. Реакцията на Брюксел бе диаметрално противоположна. Европейската столица подкрепя индивидуалния подход при решаването на всеки казус, а не общи действия. Националните валути на Полша, Унгария и Румъния бяха подложени на ожесточен спекулативен натиск от страна най-вече на външни играчи. В своя коментар за ситуацията Роберт Золик акцентира върху валутните кризи като основа на икономическите катастрофи. Той призова официалните власти да престанат с коментарите в посока подкрепа на националните валути, защото това още повече изостря апетита на спекулантите. Думите му бяха следствие на изявлението на премиера на Полша, че националната банка на страната ще предприеме стъпки в посока подкрепа на валутата, ако бъде достигнато нивото от 5 злоти за евро. Пазарите се „отблагодариха“ незабавно на това анонсиране и разпродажбите на злоти почти докоснаха цитираното от премиера ниво. Гуверньорът на централната банка на Румъния Мугур Исъреску не допусна тази грешка и на въпроса за валутния курс на леята по време на традиционната пресконференция заяви, че централната банка няма твърди ценови нива, които съблюдава. Официалните унгарски власти заявиха, че са в процес на предприемане на „нетрадиционни методи“ в подкрепа на форинта. До настоящия момент унгарското правителство има договорени предварителни линии за финансиране от различни международни институции в размер на 24 милиарда долара, само от МВФ сумата е около 7 милиарда долара.
Държавите, обобщени от инвеститорите като групата БЕЛЛ (България, Естония, Латвия и Литва), също не бяха подминати в коментарите. Трябва обаче да отбележим, че мястото ни в тази група не е напълно заслужено, защото единственото общо е, че всичките тези държави имат финансова система, регулирана от валутен съвет. Ако направим сравнителен анализ между четирите държави, основно от гледна точка на някои важни коефициенти, които инвеститорите наблюдават за определяне на стабилността на една финансова система, ще видим, че чисто технически България стои значително по-добре. Примерно, нивото на държавните резерви към ликвидната парична маса при България е 128%, Литва – 62,5%, Естония – 56,6%, и Латвия – 83%. Казано с други думи, паричният съвет у нас е най-добре валутно обезпечен в сравнение с тези държави от гледна точка на паричната маса в обращение. Според икономическия екип на Citigroup паричният съвет в България ще устои на настоящите финансови турболенции. Според тях най-важното е, че страната поддържа спасителен буфер (който представлява сумата на валутните резерви на централната банка и фискалния резерв) около 48% от брутния продукт на страната. Според тях можем да говорим за най-лошия вариант, ако това съотношение спадне до 30%. Citigroup счита, че една от най-важните котви за паричния съвет в България е, че има пълен консенсус от страна на всички политически партии за неговата необходимост, което дава положителни сигнали към инвеститорите.
Между другото трябва да отбележим, че за първи път от 2005 година насам има по-малко увеличение на дефицита по текущата сметка за месец декември 2008 година спрямо ноември 2008 година. В абсолютно изражение вносът се свива два пъти повече от износа. В този смисъл втвърдените икономически условия до голяма степен ще изиграят и положително влияние върху дефицита по текущата сметка. Не считам, че е черен хумор това да бъде упоменато, защото до настоящия момент негативното търговско салдо бе в основата на критиката на международните експерти.