Китай хвърля спасителния пояс

Бисер Манолов

Първата седмица от 2011 година постави интересно начало за финансовите пазари. Вече никой няма съмнение, че глобалното стопанство успя да прескочи трапа на икономическия крах. Макар че за болшинството от хората предупрежденията на макроикономистите за скокообразно нарастване на инфлацията през 2011 все още да стоят в периферията, един статистически прочит на цените на някои стоки е повече от красноречив. От началото на 2010 година досега цените на каучука са се повишили с близо 79%, на въглищата с 42%, на царевицата с 34%, на соята с 32%, на кафето с 61%, на желязната руда с 43% и т.н. За златото и среброто не ми се говори, защото вече не е актуално да се коментират поредните покорени исторически нива. С огромно внимание инвеститорите очакваха данните за заетостта в САЩ за декември 2010 година. Очакваше се, че най-голямото световно стопанство ще генерира между 150 000 и 200 000 нови работни места за месец – сигурен знак, че сме на правилната писта. Данните обаче бяха разочароващи с новооткрити само 113 000 работни места. Една от най-опасните макроикономически диспропорции е висока безработица и растяща инфлация. В тази отровна симбиоза социалната цена за възвръщане към икономическия растеж е най-висока. Точно това бе и акцентът в речта на шефа на Американската централната банка Бен Бернанке.
През втората половина на 2010 година имах чувството, че доминираше ехидността в коментарите на американци и азиатци по отношение на държавните дългови проблеми в Европа. Колко бързо обаче тези настроения се промениха! Всички осъзнаха, че в света на тотална глобализация се глобализират и проблемите на отделните региони. Китай вече осъзнава риска да бъде най-богатата държава от гледна точка на валутни резерви. Китай започва да се държи и значително по-отговорно по отношение на международните икономически процеси. В момента, когато всички финансисти очакваха със свити сърца атаката на спекулантите срещу Испания и Португалия, от Китайската централна банка още в началото на годината анонсираха, че нямат намерение да намалят дела на инвестициите си в дълг, емитиран от гореспоменатите държави. Чудото се случи мигновено! Португалия успя успешно да емитира 6-месечни държавни книжа при заявен интерес от страна на инвеститорите, надвишаващ близо 3 пъти предложеното количество. Цената от 3,68% за момента изглежда висока, но в текущата сложна ситуация резултатите от аукциона са категоричен успех за португалското правителство. Не бих казал, че напрежението в Европа е намаляло съществено, но може да се обобщи, че вече сме в етапа на контролираните емоции. Част от пазарното изражение на това напрежение са и масовите разпродажби на единната валута, която се гмурна под психологическото ниво от 1,30 долара за евро. Между другото тези стойности не могат да будят и грам безпокойство поради факта, че сме далече над стойностите, при които еврото бе имплементирано като валута.
И така, 2011 година започна със съпричастност към проблемите на съседа. Не сте ли се замисляли, че към настоящия момент на никого не му е хрумнало да обяви собственост върху световния кислород? Звучи наивно, но в края на краищата точно той е свързващото звено между всеки един жив организъм. Няма човешко щастие, изградено върху чуждо нещастие. Няма икономически просперираща страна с бедни съседи.

Реклама