Дълг или безработица?

Бисер Манолов

Първите симптоми на пробуждане на глобалното стопанство поставят акцента върху основни икономически пропорции, които не дават и миг спокойствие на управниците. Водят се безкрайни дебати кое е по важно в момента: да бъдат сведени до разумни граници държавните дългове, или основен приоритет трябва да бъде битката с безработицата. Към настоящия момент повсеместната битка с безработицата търпи пълен крах. За първи път по този показател Европа и Америка са на едно и също печално стъпало – и в двата региона тя се движи средно около 10% на годишна база. Продължителната безработица има изключително разрушително действие за едно стопанство в дългосрочен план. Отдавна се прескочи границата на т. нар. стимулираща безработица. Откъде тръгва контрадикцията между държавните дългове и високата безработица?
Ако държавите насочат своето внимание единствено и самоцелно върху намаляване размера на дълговете си, това автоматично ще рефлектира в намаляване на инвестициите в публичните проекти. За много макроикономисти точно в този момент социалната цена на този вид ограничения ще доведе до разрушителни последствия за качеството на работната ръка. Един от тези експерти е Джоузеф Стиглиц. Според него, ако високото ниво на безработица продължи дълго, самите работници ще загубят трудовите си навици. Икономиката на Америка ще попадне в трапа на неизползване на заложения й икономически потенциал. Оттук насетне приходите от такси и данъци в държавната хазна ще започнат да спадат, което ще доведе и до затруднение в обслужването на държавния дълг. Макар че звучи абсурдно, Стиглиц съветва при икономическа стагнация държавните дългове да се лекуват с емитирането на още дългове, но при условие, че в последствие набраните средства се инвестират в публични проекти с висока принадена стойност.
Естествено е, че не размерът на държавния дълг е проблем сам по себе си, а ефективното му управление. Опасенията ми са свързани с факта, че при коментирането на даден проблем чисто по човешки се лутаме между двете крайности. Ако само за момент си представим, че една държава не емитира дълг, а изразходва средства единствено и само до размера на акумулираните приходи в бюджета, автоматично ще се върнем в онзи строй, по времето на който се чакаше по 10 години да си купиш автомобил. Задължение на всяко правителство е да създава такива условия на труда, при които заетостта да бъде на максимум. В голяма степен проблемът с държавните дългове минава първо през разрешаването на проблема с безработицата. Гърция вече попадна в трапа на неразрешимите проблеми. Високата безработица ще повиши и нивото на лошите кредити за гръцките банки. Гръцкото правителство е заклещено в стремежа си да измисли всевъзможни данъци, само и само да увеличи приходната част на бюджета. Последното, за което чух, е за новоизмисления данък „остъклен балкон“. Не знам дали звучи смешно или тъжно, но със сигурност е абсурдно. В нито едно официално становище на гръцкото правителство не чух за „мерки за стимулиране на заетостта“.
Всяко евро, вкарано в такава посока, ще се възвърне между 4-6 пъти като краен ефект за икономиката. Високата социална цена при взимането на неправилно икономическо решение се проявява след година. Корекцията му отнема между 3 и 5 години. Според Стиглиц, колкото и странно да звучи, ако в текущата ситуация средната задлъжнялост на американските семейства се увеличи, в дългосрочен план това ще доведе до намаляване на публичния дълг. От устата на  носител на Нобелова награда по икономика  това звучи сериозно.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: