Замириса на петрол
Бисер Манолов
През последните седмици все повече надделява мнението на експертите, че 2010 г. в края на краищата ще се окаже повратна за възстановяване на глобалното стопанство. Очакванията са, че като цяло световният брутен продукт ще отбележи среден ръст от 5%. Разбира се, че не трябва да се правят механични изводи поради факта, че трите големи групи играчи Америка, Европа и развиващите се икономики имат твърде съществени разлики в приноса за постигането на този впечатляващ резултат. Един безпристрастен прочит на случващото се обаче, трябва да бъде изваден на преден план. Положителните новини изненадаха всички макроикономисти. Китай успя да овладее прекомерния ръст на икономиката си. Америка не попадна в капана на рецесия от типа „двойно дъно“. Европа, изглежда, че ще овладее без фатални поражения кризата с дълговете на държавите откъм периферията на ЕС. В самото начало на 2010 г. експертите изглеждаха твърде песимистично. През следващата година прогнозите за американското стопанство са за ръст от 4%. Точно това кара все повече експерти да се опитват да акцентират върху рисковете в системата, които се очертават за 2011 г. Разбира се, че е твърде рано за отваряне на шампанското, но по всичко изглежда, че поне може да се сложи за изстудяване. В тази ситуация на дневен ред отново излезе темата за цената на петрола и опасенията, че тя ще нарасне болезнено още през първото тримесечие на следващата година. Рискът произтича най-вече от диаметрално противоречивите послания, които поднесоха на финансовите пазари различни държави, спадащи към групата на най-големите производители на петрол. Саудитска Арабия разбира съществената си роля на балансьор и анонсира, че цени в диапазона $ 70-80 за барел са в интерес на всички. Само като факт – през миналата седмица петролът достигна в Ню Йорк нива над 90 долара. Традиционно най-безотговорно поведение показват Венецуела и Иран, които пледират за цени над 100 долара за барел, което според тях трябва да компенсира високите производствени разходи. До юни 2011 г. не се очаква ОПЕК да коментира повишаване на производствените квоти. Позицията на Саудитска Арабия по-скоро изглежда геополитическо аргументиране, но е твърде малко вероятно да предприеме каквито и да е стъпки в посока конфронтиране с Венецуела и Иран. Да не забравяме, че и в двете държави постъпленията от петрол остават единствените приходи в тези държави за прилагане на популистки политики. Русия традиционно запазва мълчание, което означава единствено, че тя ще прави политики без консултиране с международните си партньори. Между другото едни от най-големите инвеститори през последните месеци, които започнаха масови операции по придобиване на дялове от публични компании, добиващи нефт, са инвестиционните банки и хедж фондовете. Както всички знаем, те инвестират доста преди останалите участници на финансовите пазари да осъзнаят новите реалности. Те вече атакуват своите клиенти с прогнозни цени над 110 долара за барел, а както знаем в търговията с енергоносители има и съществен психологически елемент, което действително може да взриви цените. Активите с най-голяма чувствителност по отношение на растящата инфлация показват симптоми за лъвски скок. Личното ми мнение е, че петролът много бързо ще се установи над нивото от 100 долара на барел. Според последните данни на Международната енергийна агенция студената зима е в основата на рязкото увеличаване на потреблението. Разбира се, че ценови ръст на петрола с амплитуда на движението на златото е малко вероятно. Ако цената на петрола се установи трайно над 110 долара за барел, това ще направи икономически ефективно и разработването на петролните залежи в Северно море, както бе подчертано на множество енергийни форуми.
Вашият коментар