Архив за ноември 29, 2010

Да не говорим за Ирландия

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on ноември 29, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

През последната седмица имиджът на Ангела Меркел, най-вече във финансовите среди, се сгромоляса безвъзвратно. „Емоционалните“ й идеи в посока „да накажем виновниците“ и „като са поемали риск, сега да плащат“, визирайки банките, може би са изключително атрактивни за електората по време на избори, но в не по-малка степен са опасни в сложната глобална финансово-икономическа среда. Смущението идва от факта, че германският канцлер визира най-вече банките притежатели на държавен дълг, емитиран от някои т. нар. рискови държави. Не знам дали „госпожата“ осъзнава до каква спирала на ужаса може да докара самите правителства реализирането на толкова „ценни идеи“. Личното ми мнение е, че революционни решения за промяна на надзорната рамка в условия на финансова криза не трябва да се прилагат. Да обвиняваш банките за инстинкта им да правят печалби е все едно на обвиняваш лъва, че убива, за да се нахрани. А може би тя е открила вълшебната рецепта за лъва вегетарианец? В теорията за управление на финансовия риск, инвестицията в държавен дълг по дефиниция е най-безрисковата. Безконтролните и изключително непрофесионални изказвания на политиците в посока промяната на модела за оценка на държавния дълг водят единствено и само до едно – рязко отдръпване на инвеститорите от този вид активи. Като пазарна реакция само ще упомена, че средната цена на държавния дълг на страните, спадащи към еврозората, през изминалата седмица достигна исторически най-високи нива. Вече не е новина, че държавните дългове на Гърция, Португалия и Ирландия се обезценяват със скоростта на влакче на ужасите. Дебело трябва да подчертая, че сред пазарните участници напрежението идва не от финансовото състояние на дадена държава, защото това не е новина от последните часове, а от безбройните коментари от различни политици при липсата на каквато и да е координация между тях. Ситуацията е изпълнена с абсурди. От една страна, позакъсалите държави обвиняват пазарните участници, че са склонни да финансират съответните правителства на неадекватно високи лихвени проценти, а от друга, точно тяхното поведение в медийното пространство е една от причините за тези лихвени нива. През 2011 г. само Испания ще търси финансиране от пазарите за близо 200 милиарда евро. Гърция е на изкуствено дишане с пари на Европа и МВФ. С Ирландия парадоксът произтича от това, че „наложената“ помощ провокира масови разпродажби въпреки предварителните твърдения, че точно такова решение ще поохлади пазарните страсти. През следващата година европейските банки ще бъдат подложени на нов стрес-тест. През 2010 г. това упражнение от страна на надзорните органи бе с цел да се диагностицира капиталовата адекватност за поемане на лошите кредити от страна на кредитните институции. Новият стрес-тест ще бъде в посока определяне на тяхната ликвидност. Шумното оповестяване на толкова специализирана информация е не само ненужно, но и вредно. Какво ще стане с дадена банка, ако се окаже, че тя не покрива критериите за ликвидност? Публичността на такъв вид информация обаче ще я направи още по-неликвидна, поради очевадни причини – всички ще си изтеглят средствата от нея. Точно това става в момента и с ирландските банки, които притежават над 50%  от ирландския държавен дълг. Те вече бяха поставени на колене в следствие на катастрофалното състояние на ипотечните им портфейли. Обезценката на ирландския държавен дълг ще стовари нов парен чук върху финансовите им отчети. Има една хубава българска поговорка, че огън, който гори, не се закача. Ако се замисли човек, само допреди месец Ирландия далеч не бе толкова популярен медиен субект, до момента, в който не влезе в устата на политиците. Имам някакво чувство, че ако следващата седмица бъде обявена за „седмица за неговорене по отношение на Ирландия“ финансовите пазари значително ще се успокоят. Е, разбира се, че тази мечта ще трябва да я класирам в графа „несбъднати“.

Реклами