Архив за октомври 11, 2010

В търсене на загубеното доверие

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on октомври 11, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Името на макроикономиста Ричард Ко е малко познато сред неспециалистите. През последните седмици обаче все повече финансисти започнаха да се обръщат към неговата теория за „рецесия на счетоводните баланси“ в опита си да налучкат верния път за бъдещото развитие на глобалната икономика. Процесът, върху който той акцентира, не трябва да се отъждествява с икономическата рецесия. Някои от симптомите на този феномен са валидни и за родната действителност. Анализите на Ко са базирани най-вече на ставащото в Япония през последните 15 г. Многократно съм писал, че една от най-важните тенденции в посткризисния период е процесът на деливъридж на глобалното стопанство. Да припомня само, че ливъриджът представлява размера на активите към размера на собствения капитал. Казано с други думи, ако една компания има активи за 1000 лева, а собственият й капитал е 100 лева, то тя има ливъридж в размер на 10 пъти собствения си капитал. Логично е да се предположи, че разликата от 900 лева представлява активи, придобити чрез заемни средства. В трудни икономически условия ливъриджът пада в пъти, т.е. фирмите заемат все по-малко кредити от банките, което прави възстановяването трудно. Често пъти родните банкери са изтъквали, че въпреки добрата ликвидност в системата трудно се намират добри проекти за финансиране. Бих казал, че това е половината от истината. Другата половина е, че самите фирми не искат да заемат повече кредити, или както го написа Алън Гриинспан във „Файненшъл Таймс“ през изминалата седмица, „бизнес климатът все още е обладан от страха“. Какво представлява „рецесията на счетоводните баланси“? Ако предположим, че сме имали активи за 1000 лева през 2009 г., поради намаляване на цената на същите активи през 2010 г., в баланса те вече ще бъдат отчетени, да предположим с 20% по-ниско. Нека да направим и допускането, че в стопанската дейност на упоменатата компания няма промени, но в края на отчетния период тя ще реализира отрицателен счетоводен резултат. Институтът за международни финанси публикува изключително интересни данни за американската банкова система. За последните 2 г. нейните пасиви (дългове) са спаднали с $22 млрд. и в момента варират около $17 трилиона. Изводът може да бъде направен мигновено – банките не търсят пари, просто защото няма на кого да ги пласират. Разбира се, че трябва да бъде направено едно съществено уточнение. Банките увеличават съществено капиталовата си база единствено с цел да изпълнят новите регулаторни изисквания. Въпреки че сигналите за възстановяване на глобалното стопанство будят известен умерен оптимизъм, може да се каже обаче, че още сме твърде далече от времето, когато банките и компаниите ще започнат да заемат отново активно средства. Доверието между контрагентите има и изключително психологически оттенък. Ако се върнем на горепосочения пример с компанията, която е имала активи за 1000 лева през 2009 г. и чийто бизнес не се е променил, но поради обезценката на активите тя е реализирала 20% отрицателен финансов резултат на дневен ред стои въпросът: „Коя банка ще й отпусне кредит?“ Твърде срещано явление е в такъв случай банката да изиска допълнителни средства като гаранция, а точно тогава от съществена важност за оцеляването на фирмите е това да не се прави. Има една прекрасна поговорка, че ако на човек може да му се вярва, договор не е необходим, а ако не може, договорът става излишен. Искрено се надявам, че както Европа, така и САЩ ще избегнат развитие в посткризисния период по японски тертип, защото да се греши е човешки, но да се греши постоянно е магария.

Реклами

В търсене на загубеното доверие

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on октомври 11, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Името на макроикономиста Ричард Ко е малко познато сред неспециалистите. През последните седмици обаче все повече финансисти започнаха да се обръщат към неговата теория за „рецесия на счетоводните баланси“ в опита си да налучкат верния път за бъдещото развитие на глобалната икономика. Процесът, върху който той акцентира, не трябва да се отъждествява с икономическата рецесия. Някои от симптомите на този феномен са валидни и за родната действителност. Анализите на Ко са базирани най-вече на ставащото в Япония през последните 15 г. Многократно съм писал, че една от най-важните тенденции в посткризисния период е процесът на деливъридж на глобалното стопанство. Да припомня само, че ливъриджът представлява размера на активите към размера на собствения капитал. Казано с други думи, ако една компания има активи за 1000 лева, а собственият й капитал е 100 лева, то тя има ливъридж в размер на 10 пъти собствения си капитал. Логично е да се предположи, че разликата от 900 лева представлява активи, придобити чрез заемни средства. В трудни икономически условия ливъриджът пада в пъти, т.е. фирмите заемат все по-малко кредити от банките, което прави възстановяването трудно. Често пъти родните банкери са изтъквали, че въпреки добрата ликвидност в системата трудно се намират добри проекти за финансиране. Бих казал, че това е половината от истината. Другата половина е, че самите фирми не искат да заемат повече кредити, или както го написа Алън Гриинспан във „Файненшъл Таймс“ през изминалата седмица, „бизнес климатът все още е обладан от страха“. Какво представлява „рецесията на счетоводните баланси“? Ако предположим, че сме имали активи за 1000 лева през 2009 г., поради намаляване на цената на същите активи през 2010 г., в баланса те вече ще бъдат отчетени, да предположим с 20% по-ниско. Нека да направим и допускането, че в стопанската дейност на упоменатата компания няма промени, но в края на отчетния период тя ще реализира отрицателен счетоводен резултат. Институтът за международни финанси публикува изключително интересни данни за американската банкова система. За последните 2 г. нейните пасиви (дългове) са спаднали с $22 млрд. и в момента варират около $17 трилиона. Изводът може да бъде направен мигновено – банките не търсят пари, просто защото няма на кого да ги пласират. Разбира се, че трябва да бъде направено едно съществено уточнение. Банките увеличават съществено капиталовата си база единствено с цел да изпълнят новите регулаторни изисквания. Въпреки че сигналите за възстановяване на глобалното стопанство будят известен умерен оптимизъм, може да се каже обаче, че още сме твърде далече от времето, когато банките и компаниите ще започнат да заемат отново активно средства. Доверието между контрагентите има и изключително психологически оттенък. Ако се върнем на горепосочения пример с компанията, която е имала активи за 1000 лева през 2009 г. и чийто бизнес не се е променил, но поради обезценката на активите тя е реализирала 20% отрицателен финансов резултат на дневен ред стои въпросът: „Коя банка ще й отпусне кредит?“ Твърде срещано явление е в такъв случай банката да изиска допълнителни средства като гаранция, а точно тогава от съществена важност за оцеляването на фирмите е това да не се прави. Има една прекрасна поговорка, че ако на човек може да му се вярва, договор не е необходим, а ако не може, договорът става излишен. Искрено се надявам, че както Европа, така и САЩ ще избегнат развитие в посткризисния период по японски тертип, защото да се греши е човешки, но да се греши постоянно е магария.