Архив за май 17, 2010

Еврото – 11 години по-късно.

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on май 17, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Ако някой все още не знае класическата рецепта за приготвянето на слаба валута, то тя е следната: На затегната фискална политика се добавя нулева монетарна политика, всичко това се поднася на инвеститорите с обилна доза политически коментари за привкус в съд за 110 милиарда евро. Преди да поставите съда във фурната, я нагорещявате до пръсване, за да не останат и най-малките съмнения, че валутата ще може да оцелее. В наименованието на ястието задължително трябва да добавите и думичката „евро“, което ще подскаже и на най-непросветения географски произход на тази вълшебна рецепта. Ястието се поднася или с горчива германска бира, или с горчиво френско вино. Узото не е подходящо, освен ако не се използва за поддържане на гърмяща смес във фурната.
С хумора дотук.
През изтеклата седмица единната валута регистрира най-ниската си стойност спрямо долара от 18 месеца насам, достигайки нивото от 1,2350 долара за евро. Разбира се, че финансовите анализатори вкупом се впуснаха да обясняват това движение с хиляди аргументи. На почитателите на техническия анализ им се подпалиха показалците да броят вълните на обезценка. Тези, които използват фундаменталния анализ, сменяха мокрите си ризи на всеки кръгъл час, блъскайки си главите над ребуса: Как така глобалната икономика се възстановява, а доларът се качва? По принцип корелацията е точно обратна. Генезисът на случващото се обаче е твърде далече от традиционните форми на валутен анализ. Младото евро е жертва на дълбоки структурни проблеми на стара Европа. Стартът на еврото през 1999 година бе при нива от 1,18 долара за евро, след което се срина под 0,90 долара за евро. В момента, според мнозина от пазарните участници, средната стойност на еврото за 2010 година ще бъде 1,18 долара за евро, което означава, че е твърде вероятно да бъде достигнат паритет. Внимателен прочит на коментарите от страна на официалните власти в Европа би направил впечатление на професионалистите с това, че нито един път не бе направен анонс по отношение стойностите на единната валута. През цялото време се говори за стабилност на еврозоната, несигурност на финансовите пазари и т.н. Нито един път не бе споменато, че еврото в момента е подценено като стойност по отношение на основните валути. Елементарният извод, който всеки занимаващ се с финанси би направил, е, че Европа има изключителен интерес от слаба европейска валута. Това е един от елегантните начини за експортно ориентираните икономики като германската, френската, италианската и испанската да компенсират частично ефекта от натрупаните бюджетни дефицити. Ефектът от внос на инфлация и ниски лихви, ако е контролиран в разумни граници, винаги е стимулиращ за икономиката. От друга страна, и на най-закоравелите оптимисти им е ясно, че кризата с държавните дългове на някои европейски държави е в начална фаза. Въпреки че всички политици говорят за абсурда по темата „фалит на Гърция“, шефът на Deutsche Bank не се притеснява да говори открито по нея. Оттук насетне може и лесно да се предскаже, че поради започналото видимо икономическо възстановяване на САЩ Федералният резерв пръв ще повиши лихвените проценти.
Европейската централна банка ще бъде с вързани ръце през цялото време, като активността й единствено ще бъде насочена в посока балансирано изкупуване на европейски държавни дългове с цел поддържане на нормална ликвидност за отритнатите от капиталовите пазари държави. Не считам, че в момента изобщо е коректно да се подлага на съмнение бъдещето на еврото. Да не забравяме, че то прави първите си стъпки в игривата възраст на пубертета, когато е трудно да бъде предсказано поведението му. Както вече всички видяхме, преждевременното му израстване не беше здравословно, но както всяко дете и то има нужда от необходимото внимание и изключително търпение.
Между другото, мнозина се питат какво да правят с парите си. „Да обръщам ли!?“, имайки предвид покупки на долари срещу евра и лева, при текущите нива е въпрос, който получава всеки, занимаващ се с финанси по няколко пъти на ден. Отговорът ми е „НЕ!“ И то не защото не вярвам, че доларът ще се покачва поне още няколко месеца. А защото винаги тези, които купуват последни, в средносрочен план губят най-много.

Реклами