В клопката на дълговото бреме

Бисер Манолов

Измина поредната седмица, през която инвеститорите сънуваха на гръцки, но по всичко личи, че няма да е последната. Гърция не бе пропусната и в речта на Уорън Бъфет по време на общото събрание на акционерите на управлявания от него инвестиционен фонд Berkshire Hathaway: „Аз наистина не знам какъв ще бъде краят на този филм, но по принцип не участвам в такива филми“. Френският финансов министър Кристина Лагарде очаква размерът на финансовата помощ за Гърция от ЕС и МВФ да нарасне до 100-120 милиарда евро. Спомняте ли си, че само допреди седмица говорехме за 45 милиарда евро. Оттук насетне абсолютно всяка държава, която има държавен дълг, надвишаващ брутния й продукт, трябва да попадне в списъка на „заподозрените“. Най-странното в цялата история около сиртаки кризата е, че за мнозина тя дойде като гръм от ясно небе. В това отношение нова фундаментална теория не е необходимо да се пише. Както във висшата мода, така и в макроикономическата теория поредната нова тенденция е позабравеното старо. Още през 1970 г. американският икономист Хюман Мински (Hyman Мinsky) определя три фази на кредитния цикъл, когато държавният дълг надхвърля брутния продукт (това в пълна сила важи и при корпоративното управление, в т.ч. и при много български компании, когато с малък размер на собствения капитал тяхната кредитна задлъжнялост надхвърля многократно способността им да обслужват дълговете си). Твърде вероятно е редовете по-долу да прозвучат познати на мнозина от четящите ги.
1. При първата фаза според Мински кредитополучателите обслужват без затруднение както главницата, така и лихвите по кредитите си. Те са способни да погасят целия кредит изцяло, като това са периоди, типични за: след депресия или след значим икономически спад. За американската икономика такъв е периодът на 60-те години на миналия век.
2. През втората фаза на кредитния цикъл повечето от кредитополучателите имат финансовата възможност да обслужват единствено лихвите по своите заеми. Те правят грешното допускане, че капиталовите пазари ще бъдат винаги достатъчно ликвидни, което ще им позволи да рефинансират главниците по кредитите си на падежа. Точно това допускане ги вкарва в капана на илюзията, че на тях никога няма да им се наложи да погасяват главниците. Влошаването на ликвидността на капиталовите пазари автоматично води до верижни фалити, както стана през 2001-2002 г. През тази фаза в спиралата на моралния хазарт са въвлечени както кредитополучателите, така и кредиторите.
3. През третата фаза задлъжнелите не могат да обслужват нито лихвите, нито главниците. Цените на активите, в които са инвестирани средствата, са отбелязали такава обезценка, че това тотално блокира намерението да се рефинансират. Необходимостта от нарастване стойността на активите набира толкова критично значение за кредитополучателите, че в един момент, ако това не стане, последните съвсем логично обявяват фалит. Точно това се случи през 2007 г., когато започна финансовата криза на ипотечния пазар в САЩ, точно това става в момента и с Гърция.
Понастоящем капиталовите пазари отказват да заемат пари на Гърция за 10-годишен период под 10 на сто.
Ако и при държавното управление се спазваха строгите корпоративни принципи, това, което може да се случи на Гърция, е лесно предсказуемо. Трябва да се отбележи и какво означава намаляването на кредитния рейтинг на Гърция от страна на кредитната агенция Standart&Poor`s до степен на junk. Според тяхната методология, ако Гърция обяви фалит, инвеститорите могат да очакват, че едва между 35 и 50% от тяхната инвестиция може да бъде възстановена.
Никой вече не се съмнява, че Гърция ще получи необходимите й пари. Трябва да се отбележи обаче, че проблемите с държавните дългове на Стария континент не са циклични, а структурни, или казано с други думи – грешни решения от страна на водещите политически партии в съответните държави. За голямо съжаление политиците плащат единствено на четири години, а хората всеки божи ден.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: