Архив за март 15, 2010

Дяволът на кризата не е в парите

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on март 15, 2010 by bissermanolov

Бисер Манолов

Знаете ли коя бе най-използваната от знакови политически лидери като Гордън Браун, Никола Саркози, Ангела Меркел и т.н. дума през последната седмица?  Сигурно ще прозвучи странно, но това не бе „криза“, нито „безработица“, а „финансови деривативи“. Под една или друга форма всички политици се впуснаха в активна кампания публично да обясняват необходимостта от регулация на пазара на деривативи. Първо, ще се опитам да обясня какво означават тези „зловещи“ финансови инструменти. Според един от финансовите капацитети „деривативите са финансови инструменти за масово унищожаване“. Други считат, че това са особен вид финансови инструменти, но твърде много приличат на скалпел, попаднал в ръцете на убиец, който вместо да спаси човешки живот (ако бе в ръцете на доктор), го отнема.  По много характеристики деривативите имат твърде общи черти с футболните залагания. При победа на по-силния отбор заложните къщи изплащат ниски коефициенти и обратното при победа на по-слабия. Интерпретациите по тази тема, по-скоро свободни съчинения по картинка, достигнаха такива висоти, че премиерът на Гърция обвини някакви митични спекуланти, които са атакували финансовата стабилност на страната, използвайки деривативни инструменти върху гръцки държавен дълг. Разбира се, че това в крайна сметка се оказа излишен шум, тъй като на база данните, публикувани от Банката за международен сетълмент в Базел, се оказа, че номиналният размер на този вид сделки  върху гръцки държавни облигации възлиза „само“ на 9 милиарда евро. Казвам „само“, защото номиналният размер на гръцкия държавен дълг надхвърля 350 милиарда евро и в този ред на мисли това е най-малкият проблем на южните ни съседи. Че трябва основен ремонт на този вид специфични финансови сделки, няма спор. Най-големият корпоративен фалит в световната история е този на AIG в размер на 65 милиарда долара. Допълнително американското правителство наля $185 млрд., за да не се получи тотален срив на глобалния  застрахователен бизнес. Точно този вид застраховки срещу корпоративен и държавен фалит докараха AIG  до пълен крах. Почти всички големи европейски банки имаха закупени застраховки, които впоследствие се превърнаха в токсични активи. Нали си представяте какво ще стане, ако заложната къща обяви фалит даже и с тези, познали верния резултат.  Един от най-важните елементи на идеите за регулиране на деривативния пазар е създаването на клирингова къща, където всички цени на тези инструменти ще бъдат публично достояние. Също така е важно, да се промени и начинът на осчетоводяването им. В момента деривативните сделки се водят задбалансово, или, казано с други думи, хем ги има, хем ги няма. Е да де, но говорим за номинален размер на сделки, надхвърлящи 60 трилиона долара! Тази цифра надхвърля световния брутен продукт. Как са проспали този факт регулаторните органи, за мен си остава загадка.
Между другото се опитах да намеря някаква статистика за активността на дилърите по отношение на кредитната застраховка на България, но такава статистика липсва. Всички цени, които се котират в Reuters и Bloomberg, са индикативни, а от номиналния размер на реално изтъргуваните обеми могат да бъдат направени много полезни изводи. Интересни коментари прочетох през последната седмица и за някакъв заговор на кредитните агенции срещу България.
Истински запознатите с тази материя специалисти знаят, че след като изядоха „големите шамари“ от началото на кризата, те промениха  фундаментално методологиите си за оценка на риска и техните резултати, меко казано, не трябва да се подценяват.
Аз съм твърд привърженик на силно регулирания капитализъм. Капиталовите пазари не могат да се саморегулират. Прословутата им ефективност е силно преувеличена, защото деривативите надхвърлят в десетки пъти базовия инструмент като номинален размер. За да бъда по-ясен, ще дам следния пример – малко известен факт е, че  американската инвестиционна банка Goldman Sachs контролира 230 136,19 км петролопроводи и също така притежава 150 терминала за товарене на петрол. Друга американска инвестиционна банка има складови площи с капацитет 20 милиона барела петрол. Това е обяснимо, ако всички служители карат огромни дракстери и в съответствие със социалната политика на двете банки получават безплатен бензин. В противен случай за какво ли друго са им нужни такива огромни наличности? Или ще станем свидетели на  поредната манипулация на фючърсните цени на петрола. Ще видим много скоро.

Реклами