2010: Годината на облигациите

Бисер Манолов

През последните години повечето от финансистите драстично коригираха становището си за прословутата ефективност на капиталовите пазари. Според повечето от експертите всяка деформация на цените на даден актив рано или късно попада под тежката присъда на пазарните механизми, което неминуемо я вкарва в руслото на „честната цена“. Впрочем аз вече не знам коя цена е „честна“. Няма да издам съкровена тайна, ако споделя, че търговците на акции са малко или много търговци на мечти. Казано по-академично, текущата цена на акцията отразява бъдещите перспективи на компанията за генериране на парични потоци и съответно за разпределяне на дивиденти. По същия начин стоят нещата и с корпоративните и държавни облигации. Търговците на облигации обаче определят цените им на база очакванията за бъдещото развитие на лихвените проценти. Защо започвам коментара си по този начин? Искам да наблегна изключително на факта, че в момента всички финансови пазари имат изключително ирационално поведение.

Всички запознати с технологията на финансовите пазари знаят, че понастоящем банките в най-развитите държави правят печалби единствено поради факта, че се финансират почти на нулеви лихви от съответните централни банки и инвестират най-вече в държавни облигации с фиксирана доходност. Казано с други думи, липсват чисто пазарни механизми по определяне на цената на ресурса. Няма човек, който да не знае, че рано или късно държавите ще трябва да се оттеглят от тези поддържащи операции. От друга страна, през 2010 година ще бъдем свидетели на рекордни суми по издаването на държавен дълг. За Америка това не е новина, но за Европа нещата изглеждат по твърде различен начин. Номиналният размер на бюджетния дефицит на всички европейски държави за 2010 година се очаква да бъде над 900 милиарда евро. Може да се каже, че поне в такъв размер европейските държави ще трябва да емитират държавен дълг. За САЩ отдавна се знае, че през 2010 година номиналната сума на емитирания държавен дълг ще бъде над 1 трилион долара. Само за сравнение искам да спомена, че през 2000 година нетният размер на глобалния държавен дълг, който бе емитиран, бе 250 милиарда долара. Картината е заплетена поради факта, че през последните месеци правителствата подкрепят точно тези пазари, от които много скоро ще търсят финансиране.

За мен 2010 година ще бъде годината на дълговите инструменти. В периода 2010-2014 година само падежите на емитираните облигации на търговските банки е над 2 трилиона долара. Това свръхпредлагане на емисии неминуемо ще доведе и до напомпване на доходността.

Между другото искам да цитирам и Кенет Рогоф, бившия главен икономист на МВФ. Изследвайки опита на 44 държави за повече от 200 години, той достига до извода, че има твърде малка връзка между покачването на публичния дълг и покачването на инфлацията. Той също така достига до извода, че ако публичният дълг е под 90% от брутния вътрешен продукт, това не оказва съществено влияние върху икономическия растеж. САЩ и Англия са държавите, които през 2009 година си позволиха лукса (по-точно бяха принудени от обстоятелствата) да печатат пари с цел изкупуването на собствените си облигации. Това позволи поддържането на лихвите по ипотечните кредити на ниски нива, от една страна, а от друга – банките, закупувайки тази облигации, поддържаха ниско ниво на риска на активите си. Срещата на топ централните банкери в Базел обаче излъчи смесени сигнали към целия банков сектор. Централните банкери искат от частните банкери да поемат повече риск, даже и когато търсенето на кредити е ниско. Те искат средствата от банките да бъдат насочени към реалната икономика въпреки затруднените условия. Е да де, но не трябва да забравяме, че това става в момент, когато всички банкови регулации се затягат точно в посока застраховане срещу поемане на повече риск.

В края на краищата всички знаят какво трябва да се получи като крайна цел на база взетите решения – балансирани цени на активите, балансирани лихвени проценти и балансиран бюджетен дефицит. Звучи кратко и ясно, но все още се търси магическата формула, а докато се намери – финансовите пазари ща продължават да бъдат силно зависими от държавната подкрепа и тяхната рационалност е заложена на карта.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: