Порше в капана на алчността си

Бисер Манолов

Преди около един месец американският президент Барак Обама в свое публично изказване заяви, че не иска да управлява нито банки, нито застрахователни компании, нито автомобилни компании, а да управлява САЩ. Но обстоятелствата го принудиха да предприеме стъпки в посока на значително държавно присъствие в основни сектори на икономиката. Отсам океана в германската икономика проблемите се роят със скоростта на светлината. Имайки предвид горното, не мога да си представя какво е в главата на госпожа Меркел. Все повече се задълбочават различията между официалните германски власти и американската General Motors за съдбата на Opel. Докато течеше съдебното производство в Америка по обявяването на американския автомобилен гигант в банкрут, германското правителство взе решение да налее 1,5 милиарда долара в Opel, за да избегне ескалиране на социалното напрежение в случай, че немското поделение на GM последва съдбата на „майка си“. Само допреди няколко дни като почти сигурен краен купувач на Opel изглеждаше канадската Magna. Най-желаният потенциален купувач от страна на Ангела Меркел бе FIAT, но италианците предпочетоха да се концентрират в оправянето на кашата в новата си придобивка Crysler. До голяма степен немците не приемат безрезервно канадската компания поради факта, че финансирането по тази сделка ще дойде от най-голямата руска банка – Сбербанк. Между другото искам да напомня, че тя е държавна. Много от западните анализатори считат, че при всяка сделка, когато името на тази банка присъства, това трябва да бъде сигнална лампа за наличие на стратегически руски интереси. За германските власти дразнещо звучи и намерението на Magna да отвори и отделно предприятие в Русия, функциониращо под името Opel-Русия. Опасенията идват най-вече поради опасността от изтичане на интелектуална собственост в посока Русия. Планът е канадската компания да притежава 70% от компанията, а останалите 30% да бъдат притежание на Сбербанк.

Друг заплетен пъзел се оказа и случващото се между другите два автомобилни гиганта Porsche и Volkswagen. Бляскавата кариера на изпълнителния директор на Porsche, избран на поста през 1992 година – Венделин Видекинг, претърпя пълно фиаско. През 2005 година производителят на най-желаните спортни автомобили съобщи, че притежава 20% от VW. През 2007 година този дял бе увеличен на 30%. В периода 2002-2007 година Porsche бе най-печелившата автомобилна компания в света, след като там бе наложен „японският стил на управление“. Господин Видекинг пленяваше медиите с фриволното си и арогантно поведение, с истории от типа „как любимото му хоби било да отглежда картофи със стария си трактор порше и да раздава реколтата на работниците си“. Всичко това изглеждаше като историята на един невероятно успял човек до момента, в който той не повярва прекалено много в амбицията си да изкупи по-голямата в пъти, от гледна точка на стойност на активите, VW. И така историята се разби на пух и прах в средата на този месец, когато се разбра, че мегаломанските амбиции на Видекинг са натрупали дълг в размер на 10 милиарда евро. Разбира се, че на спешното заседание на надзорния съвет на компанията неговата глава и тази на финансовия директор паднаха. Необходимостта от увеличаването на капитала с 5 милиарда евро бе направена с помощта на вездесъщия Qatar Investment Fund. В този смисъл с това участие катарците директно стават основни акционери в Porsche и миноритарни във VW.

С тази сделка поредната немска компания се разделя с немските си акционери. Наистина, тежки време за госпожа Меркел, която е изправена пред дилемата дали да продължава да подкрепя навлизането на чуждестранен капитал с цената на всичко, или да увеличи държавните субсидии за сметка на социалната програма. Не по-розова изглежда и ситуацията в банковия сектор на Германия. Времето за реформирането на общинските Landesbanken изтича, а проблемите изглеждат нерешими.

Общинските Landesbanken са 7 на брой и имат държавно-общинска собственост. И седемте се нареждат в първите 15 банки на Германия по размер на активи. През последните месеци на кризата се оказа, че балансите на тези банки бъкат от наличието на токсични активи, които ще трябва да се изчистят. В противен случаи Landes-банките ще бъдат изправени пред спешната необходимост от набиране на капитал. Това означава единствено и само изразходването на тонове държавни пари. Горката госпожа Меркел. Една от най-добрите стратегии в момента е започването на обединение между тези банки, като постепенно броят им бъде намален до 3. Но затова трябват изключителна смелост и кураж. Впрочем госпожа Меркел има в повече и от двете.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: