Архив за юни 23, 2009

Рублата и юанът хвърлят ръкавица на долара

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on юни 23, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов

Доколко са реални амбициите на някои от най-големите световни икономики да намалят своята зависимост от стойността на американския долар? Този въпрос вълнува все повече финансисти, макар че в дълбочина се подценява от макроикономистите. Това, което прави впечатление, е, че анонсите от руска страна в тази посока видимо зачестиха. Руският президент Димитри Медведев счита, че създаването на втора резервна валута ще консолидира международната парична система. Тази идея бе обсъдена и по времето на срещата между страните, спадащи към групата на т. нар. БРИК държави (Бразилия, Русия, Индия и Китай). В пълен контраст на думите на руския президент бе коментарът на руския финансов министър Алексей Кудрин. Според него „доларът няма алтернатива в момента и Русия дава пълното си доверие на тази валута“. Коя в действителност е официалната позиция на Москва? Според Томас Столпер от Goldman Sachs разговорите на държавите от БРИК за създаването на втора резервна валута наливат изключително напрежение на финансовите пазари.

Към настоящия момент резервите на всички централни банки възлизат на 7 трилиона долара, като между 65-75% от тях са инвестирани в активи, деноминирани в долари. Чисто технически погледнато, нито една държава или търговски регион не е в състояние да предостави на инвеститорите алтернативна валута на американския долар. След Втората световна война, когато през 60-те години на миналия век основните валути бяха вързани към долара, а доларът – към златото, САЩ бяха най-големият световен кредитор. В момента ситуацията е фундаментално различна. Всички знаем за безпрецедентната задлъжнялост на американската икономика, но статусът на американския долар като резервна валута номер едно е непроменен.

Екзотичното предложение на казахстанския държавен глава Назърбаев за създаването на единна световна валута, наречена Acmetal (в превод на български – нещо като „най-добрият капитал“ – идва от компилацията на гръцката дума „акме“, която означава най-висока точка, и „капитал“), получава подкрепа само от най-слабо развитите икономически държави. Интересно становище по темата изказа Бил Уайт от Банката за международен сетълмент в Базел. Той бе един от макроикономистите, които успяха да предвидят финансовата криза със завидна точност. Според него тази нова идея е добра, но много прецизно трябва да бъдат претеглени всички варианти, за да бъде избегнат дисбалансът, до който неминуемо ще достигнем при отпадане на текущия статус на долара. Прокрадват се и доста аргументи против друга лансирана идея – ролята на втора резервна валута да изиграят СПТ (специалните права на тираж) на МВФ. Тази чисто синтетична валута има единствено и само ролята да отразява вноските на държавите, членуващи в МВФ.

Институционалните ограничения на МВФ правят твърде малка вероятността да бъде създаден и клирингов център под неговата шапка за обслужване на плащанията в СПТ. Твърде вероятен е и сценарият, при който може да бъде създадена някаква форма на валутно сътрудничество само между две или три държави. Без да бъде оповестено каквото и да е, аз имам чувството, че такъв договор, поне в най-първоначален вид, вече е налице между Китай и Русия. Нововъзникващите пазари произвеждат повече от една трета от световното производство. До този момент де факто техните валути не фигурират под каквато и да е форма в резервите на централните банки. Чисто статистически погледнато, имаме безпрецедентна ситуация – диверсификация на търговските операции, от една страна, и концентрация на паричните разплащания само в една валута, от друга.

Реформата на международната парична система е повече от необходима. Присъствието в банковите резерви на активи, деноминирани в китайски юан, руска рубла и индийска рупия, ще доведе и до повишаване на търсенето на тези валути. От друга страна, това ще намали и стойността на основните валути спрямо валутите на нововъзникващите икономики, което ще стимулира и техния експорт. Това до голяма степен ще доведе и до връщане на глобалното стопанство в условия на балансиран растеж.

Реклами