Архив за юни 15, 2009

Борсовата зима свърши, идe есента

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on юни 15, 2009 by bissermanolov

Най-лошото в кризата мина, но прекаленият оптимизъм може да навреди

Бисер Манолов

Няма нищо по-хубаво от лошото време. Тази мисъл, взета назаем от Богомил Райнов, ми се струва изключително адекватна на случващото се в глобалната икономика. Когато времето е лошо, човек седи и размишлява. А при хубаво време всички се радваме на слънцето и съвсем естествено защитните ни реакции се притъпяват. От тази гледна точка ми се струва, че най-доброто време за бизнеса е есента. Слънцето не грее изпепеляващо и знаем, че всеки момент може да завали. И в световните финанси почти идва краят на зимата и във въздуха замирисва на есен. Да, точно есен. През пролетта всичко е свръхоптимистично, а точно в този момент, когато първите симптоми за това, че най-лошото е зад нас, са налице, трябва да се готвим за следващия пороен дъжд. Прогнозата ми е, че сме в края на месец февруари и ни чака дълъг октомври. Ето и доказателствата:

1. След 18-месечна рецесия в САЩ пазарът на трудовата заетост е овладян. Имаме спад в заявките за безработни на седмична база. Потреблението показва първите симптоми на съживяване. Четири от 19-те най-големи американски банки заявиха желанието си да активират процедура по връщане на финансовия държавен ресурс, предоставен им по програмата TARP. Това определено показва увереност, че могат да си набавят ресурс от капиталовите пазари, без каквато и да е държавна намеса. Както каза финансовият министър на САЩ Тим Гайтнер: „Първите сигнали на подобрение в икономиката са налице. Глобалната икономика обаче работи значително под капацитета си“. Ипотечните заеми в САЩ с фиксирана лихва за 30-годишен период се повишиха само в рамките на един месец от 4,82% до 5,60%. Това определено може да бъде изтълкувано като окуражаващ индикатор.

2. На срещата в Италия на финансовите министри на държавите, спадащи към Г-8, също бе отбелязано значителното подобрение на глобалната бизнес среда. Нещо повече – заговори се за набелязване на мерки, които ще предотвратят неконтролируемите държавни разходи в подкрепа на частния сектор. Канадският финансов министър беше изключително ясен: „Аз мисля, че ще бъде адекватно да погледнем малко в по-далечна перспектива и да върнем частния сектор обратно на пазара, като изтеглим държавното участие от него“. Болезнената тема за германците – „инфлацията“, бе концентрирана в думите на финансовия министър на Германия, който заговори за правилната „стратегия за излизане“ на държавата от намесата й в частния бизнес, но, разбира се, тя трябва да бъде без сътресения за реалния сектор. Всички „най-големи“ са категорични, че това няма да стане по-рано от необходимото. Грешката на Америка от 80-те се помни, когато при сходни условия необоснованият позитивизъм накара централната банка на САЩ прибързано да повиши основната лихва. Това върна най-голямата икономика обратно в лапите на рецесията.

3. Вече имаме световен регулатор в лицето на МВФ. Всички разбраха, че тази институция не работи единствено за оказване на финансова подкрепа на издънили се икономики. Експертният й капацитет за правилен анализ на глобалното стопанство е безкомпромисен, което до голяма степен води и до превантивни мерки, включително и за Г-8.

Винаги безкрайно консервативни в своята оценка за случващото се, думите им, лишени от каквито и да е било емоции, означават: и този път оцеляхме, но внимавайте с инфлацията.

4. Прогнозите за инфлацията са добри. Въпреки че петролът удари 72 долара за барел, близо до препоръчваното от страна на Саудитска Арабия ниво, според което 75 долара за барел са балансиращи между интереса на производители и потребители, слабият долар ще компенсира това покачване. Балонно надуване на цените на енергийните суровини през 2009 година са почти изключени.

Раните на играчите на този пазар през 2008 година са още болезнени, което означава, че спекулативният капитал ще стои надалеч от него. Америка отбеляза нарастване на потребителските цените за месец май само с 0,3%

5. В Латвия нещата изглеждат една идея по-добре от миналата седмица. Основната лихва на междубанковите краткосрочни депозити се върна на нивата от 40% при условие, че пазарът бе достигнал стойности от 150% в началото на изминалата седмица. В тази посока анонсираните становища от страна на МВФ, Европейската банка и правителството на Латвия, че остава ангажиментът от тяхна страна за задържане на фиксираните стойности на лата към еврото, изглеждат реални. Изкристализира мнението, че евентуалната девалвация на латвийската валута няма да бъде панацея за стимулиране на експорта. Нещо повече, това ще доведе до рязко покачване на дълговото бреме за латвийците, значителна политическа нестабилност и ефекта на заразата за съседните държави. Швеция ще трябва да провизира цялата се експозиция към банковия сектор в Латвия и това, разбира се, ще стане с пари на всички европейски данъкоплатци. Точно в този момент това е нежелателно за когото и да е. Прогнозата ми е, че фиксираният курс на лата ще оцелее. Парите от МВФ в размер на 7,5 милиарда евро ще бъдат отпуснати за безпрецедентно кратко време. Въпреки че структурните проблеми остават, финансовата стабилност в страната ще бъде гарантирана от най-високо ниво на световните финанси, което ще охлади спекулативната вълна по отношение девалвацията на лата.

Есента идва. За да се възползваме по най-добрия начин от нея, ни трябват и дрехи против дъжд. Есента идва еднакво за всички. За разлика от календарната тя зависи и от поведението на самите нас.

Реклами