На борсата се връща апетитът към риска

Бисер Манолов

За всеки един, без значение дали е инвеститор, политик, банкер или обикновен потребител, е от съществено значение да се определи на какъв етап от развитието на глобалната криза се намираме. След свободното падане на световната икономика през 2008 година и невижданите мерки от страна на правителствата на най-големите индустриални държави, нещата изглеждат една идея по-добре. Никой вече не очаква сътресения сред банките с глобална значимост. След като американската икономика е в лапите на рецесията вече 17 месеца, повечето от макроикономистите предвиждат положителен ръст на брутния продукт през второто полугодие на 2009 година. Пазарът на недвижими имоти в САЩ показва първите симптоми на жизненост. Това се отрази незабавно в цената на 30-годишните ипотечни кредити с фиксирана лихва, чиято цена се повиши от 4,8% за април, на 5,08% за май. Лихвите по потребителските кредити за един месец скочиха от 7,19% на 10,5%. Разбира се, изобщо не може да се говори за някакво зашеметяващо съживяване на най-голямото стопанство, но почти със сигурност може да се каже, че най-ниската точка на икономическия цикъл е вече зад нас. Сега започват безкрайните полемики на тема какъв вид рецесия ще имаме. Някои от читателите може би са запознати с четирите основни форми – W, U, L и V. Съвсем накратко искам да поясня, че ако искате на разберете идеята чисто визуално, трябва да проследите начина, по който всяка една буква се изписва – и това е съответното движение на икономиката. Надделява мнението, че възстановяване на глобалната икономика от преди периода на фалита на Lehman Brothers ще отнеме между 3 и 5 години. Доказателство за твърдението, че най-лошото е вече зад нас, е и движението на американските държавни облигации, които имат статута на най-безрисковите инвестиции. В случай на несигурност на финансовите пазари, инвеститорите или стоят на кешови позиции, или влагат в американски дълг. Точно по време на епицентъра на кризата, доходността на 10-годишните американски облигации бе достигнала само 2%, което показва, че цената е пробила небето. Когато цената им започне да пада, съответно доходността им се повишава, като този процес се основава на две главни причини. Първо, очакванията на инвеститорите са за по-висока инфлация и/или второ, възвръщане на апетита към по-рискови инвестиции. През изтеклата седмица станахме свидетели на рекордни разпродажби на дългосрочни американски държавни облигации, което повиши доходността на десетгодишните книжа до 3,73%. На финансовите пазари се говори, че инвестиционните фондове са склонни да инвестират между 2 и 4 трилиона долара, при съществено подобряване на глобалната макро рамка.

Най-голямата обозрима опасност обаче идва от огромната дупка в бюджета на САЩ, която все повече започва да изглежда като яма. Според един от най-утвърдените познавачи на американската икономика – доктор Ед Ярдени, за следващите десет години Америка ще емитира държавен дълг в размер на 10 трилиона долара. На борсата се връща апетитът към риска.

Само за тази година администрацията на Обама ще трябва да емитира около 3,25 трилиона долара, за да покрие разходите си по така наречената спасителна програма. Като пример за съпоставка бих дал 2008 година, когато нуждите на американското правителство са били покрити с емитирането на дълг малко под 1 трилион долара. Джеймс Купър от Business Week смята, че американското правителство няма да има проблеми с инфлацията през следващите години въпреки чудовищното количество налети пари, тъй като относително високата безработица и процентът на ненатоварените производствени мощности ще държат инфлацията на изключително ниски нива в исторически план. През месец април инфлацията се смачка до 1,3%. Очакванията са, че за цялата 2009 година тя ще се движи около тези стойности. Според методологията на Статистическото бюро на САЩ стимулираща инфлация за американското стопанство е в границите 2,5-3,2%. Няма съмнение, че основната лихва на най-големите централни банки ще остане около 0%. Според шефа на Федералния резерв на САЩ – Бен Бернанке, няма никаква вероятност да бъде повторена грешката от 90-те години на миналия век, когато американското стопанство, изпаднало в рецесия по това време, е било стимулирано с ниски лихви, както в момента. И при забелязване на първите симптоми на възстановяване Федералният резерв предприема стъпки за повишаване на лихвата поради инфлационни опасения, което връща моментално американската икономика отново в спиралата на рецесията. Горното е типичен пример за рецесия от типа W. Бих казал, че ако 2008 година остана в историята на финансите като годината на най-голямата глобална финансова криза, то 2009 година може би ще бъде записана, като годината на подценените активи.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: