Архив за февруари 2, 2009

Кризата пресушава паричните потоци

Posted in ФИНАНСОВАТА КРИЗА - ПОЗИТИВНО!, ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on февруари 2, 2009 by bissermanolov

Бисер Манолов
По време на икономическия форум в Давос шефът на Европейската централна банка – Жан Клод Трише, постави два основни акцента в речта си. Първият касаеше изискванията на инвеститорите към търговските банки за непрекъснато увеличаване на капитала им в съответствие с размера на финансовата криза. Вторият се отнасяше до проявите на финансов протекционизъм. На въпроса на изпълнителния директор на Deutsche Bank Джозеф Акерман дали пазарът е прав да пресира банките да поддържат по-висок капитал, отговорът бе категоричен: „Това, което пазарът препоръчва, не е адекватно“. Според повечето наблюдатели на дейността на надзорните органи ще бъдем свидетели на пълна ревизия на регулаторните изисквания в банковия сектор. Оказва се, че в период на икономически подем и добра ликвидност на финансовите пазари регулаторните органи са имали изключително ниски изисквания за капиталова база и точно когато банките имат най-голяма нужда от ликвидни пари, регулаторните органи повишиха изискванията си за капиталова адекватност, т.е. издърпаха ликвидност. Казано с други думи – нарушена е логическата рамка, т.е. при добри макроикономически условия трябва да се трупат „бели пари за черни дни“ и обратното: в случай на криза изискванията за капитал трябва да бъдат такива, че да подпомагат намаленото кредитиране. Налага се мнението, че адекватното регулиране на финансовите институции трябва да бъде антициклично, а не проциклично. Какво означава това на практика? В САЩ в период на финансова стабилност повечето от големите банки имаха капиталова адекватност (капиталовата адекватност представлява собствения капитал на банката, претеглен през риска на активите) около 6%. За Европа минималната стойност на този индикатор е 8%.
С втория акцент в речта си Трише индиректно разкритикува проявата на финансов протекционизъм. Посланието му бе отправено в момент, когато повечето от банките, най-вече поради политическа преса, са подложени на натиск да ограничат своята активност по кредитиране на международните пазари. В резултат на тези рестрикции международните капиталови потоци отбелязват драстичен спад. През тази година спадът на капитали към държавите, числящи се към групата на нововъзникващи пазари, в това число и България, се очаква да бъде в размер на 165 милиарда долара. Според Института за международни финанси банките нетно ще изтеглят капитали от тези пазари. Гръцкото правителство отпусна помощ на банковия си сектор в размер на 28 милиарда евро. Гуверньорът на централната банка призова гръцките банки да не използват тези средства за финансиране на своя бизнес извън страната. Нещо повече, той прикани гръцките банки да насочат активността си най-вече към вътрешния пазар.
Бяхме свидетели на изключително динамична седмица и на валутните пазари. Кредитната агенция Standard & Poor’s намали кредитния рейтинг на Ирландия с една степен, което доведе до масови разпродажби на евро до нивото от 1,2830 долара за евро. Смут сред инвеститорите вся и изказването на милиардера Джордж Сорос, че единната валута няма да оцелее, ако в рамките на Европейския съюз не бъдат договорени общи условия за действие при декапитализация на банки с международно значение. Или казано с други думи, товарът от даден банков фалит не трябва да бъде поет само от една единствена държава, а да бъде разпределен между всички членки.

Реклами