Английската лира стана Кейт Мос

Бисер Манолов
През изминалата седмица три събития бяха във фокуса на вниманието на инвеститорите. Първото от тях е финансовият пакет в размер на 550 милиарда долара за стимулиране на американската икономика на новоизбрания президент на Щатите Барак Обама. Допълнително ще бъдат спестени на данъкоплатците още 275 милиарда долара. Между другото, милиардерът Джордж Сорос не спести критиката си към намеренията на новата американска администрация. Според него основният проблем е до каква степен държавата може да влияе на процесите, протичащи в момента в банковата система. Според него национализирането на американските проблемни банки ще доведе до тотален крах на доверие. Миноритарно държавно присъствие плюс национализирането на токсичните активи на банките са относително по-доброто решение. Анализаторите считат, че за финансовата стабилност на банковия сектор в САЩ са необходими за рекапитализацията му 1 трилион долара. Абсолютно сигурно е, че тези пари не могат да бъдат осигурени от държавата под каквато и да е било форма. Точно в тази посока са предупрежденията на Сорос към администрацията на Обама да не бърза с необмислени изявления, което бе типично за администрацията на предшественика му, преди да бъде изчистена цялата концепция. Досега по програмата на предишния финансов министър Полсън бяха похарчени прибързано 350 милиарда долара без видим ефект. Банковият сектор в САЩ остава в отчайващо лошо състояние.
Второто събитие е с адрес Великобритания. Не знам как да квалифицирам изявлението на шефа на Централната банка Марвин Кинг. Той се „изцепи“ в прав текст: „Да защитим икономиката от банките!“. Нямам идея дали това бе призив или необмислено изказване, но изявлението не остана ненаказано от инвеститорите. Акциите на три от най-големите английски банки заличиха от стойността си само в рамките на една седмица както следва: Barclays – 51%, Royal Bank of Scotland – 78%, Lloyds Banking Group – 64%. Според официалната статистика за последните 5 години размерът на активите на банковата система във Великобритания е нараснал два пъти, но от друга страна, срещу 1 лира капитал средно на банка стоят 30 лири дългове. Казано с други думи, английските банки са поемали безумен риск. В тази посока възниква и резонният въпрос: Дали „големината на банките“ не ги прави „твърде големи“ за спасяването им с държавни пари“? В момента английските банки имат среден размер на балансовото число (балансовото число показва размера на активите и пасивите) надвишаващо с 440% брутния продукт на Великобритания. Ако си представим, че поради една по-дълга икономическа криза английското правителство бъде принудено да изкупи около 20-30% от капитала на банките, това може да доведе до загуби в размер на 90% от брутния продукт на Великобритания. Между другото, английската лира вече твърдо доближава стойности, близки до теглото на манекенката Кейт Мос. Спрямо златото лирата се обезцени до 660 лири за тройунция, което представлява исторически най-високата стойност на жълтия метал.
Последното по ред, но не и по значение, събитие от изминалата седмица е с автор кредитната агенция Standart and Poor`s. Последната намали кредитния рейтинг на Испания, Гърция и Португалия и постави под наблюдение Ирландия. Въпросът дали не започваме вълна от намаляване на рейтингите и на други европейски държави, закономерно стана актуален. От трите пострадали държави най-зле изглеждат нещата при гърците. Държавният дълг на нашите съседи към брутния продукт на страната е достигнал космическите 93%.