Спекуланти дебнат слабите валути

Бордът у нас е финансово обезпечен

Бисер Манолов
Финансовото здраве на Централна и Източна Европа бе една от най-коментираните теми през изтеклата седмица. До голяма степен това бе причината шефът на Световната банка Роберт Золик да призове за единни координирани действия от страна на ЕС в подкрепа на тези икономики. Той даде гласност на идеята за създаването на специален фонд, който ще акумулира 25 милиарда долара за изкупуване на най-рисковите активи от балансите на банките, функциониращи в тези държави. Реакцията на Брюксел бе диаметрално противоположна. Европейската столица подкрепя индивидуалния подход при решаването на всеки казус, а не общи действия. Националните валути на Полша, Унгария и Румъния бяха подложени на ожесточен спекулативен натиск от страна най-вече на външни играчи. В своя коментар за ситуацията Роберт Золик акцентира върху валутните кризи като основа на икономическите катастрофи. Той призова официалните власти да престанат с коментарите в посока подкрепа на националните валути, защото това още повече изостря апетита на спекулантите. Думите му бяха следствие на изявлението на премиера на Полша, че националната банка на страната ще предприеме стъпки в посока подкрепа на валутата, ако бъде достигнато нивото от 5 злоти за евро. Пазарите се „отблагодариха“ незабавно на това анонсиране и разпродажбите на злоти почти докоснаха цитираното от премиера ниво. Гуверньорът на централната банка на Румъния Мугур Исъреску не допусна тази грешка и на въпроса за валутния курс на леята по време на традиционната пресконференция заяви, че централната банка няма твърди ценови нива, които съблюдава. Официалните унгарски власти заявиха, че са в процес на предприемане на „нетрадиционни методи“ в подкрепа на форинта. До настоящия момент унгарското правителство има договорени предварителни линии за финансиране от различни международни институции в размер на 24 милиарда долара, само от МВФ сумата е около 7 милиарда долара.
Държавите, обобщени от инвеститорите като групата БЕЛЛ (България, Естония, Латвия и Литва), също не бяха подминати в коментарите. Трябва обаче да отбележим, че мястото ни в тази група не е напълно заслужено, защото единственото общо е, че всичките тези държави имат финансова система, регулирана от валутен съвет. Ако направим сравнителен анализ между четирите държави, основно от гледна точка на някои важни коефициенти, които инвеститорите наблюдават за определяне на стабилността на една финансова система, ще видим, че чисто технически България стои значително по-добре. Примерно, нивото на държавните резерви към ликвидната парична маса при България е 128%, Литва – 62,5%, Естония – 56,6%, и Латвия – 83%. Казано с други думи, паричният съвет у нас е най-добре валутно обезпечен в сравнение с тези държави от гледна точка на паричната маса в обращение. Според икономическия екип на Citigroup паричният съвет в България ще устои на настоящите финансови турболенции. Според тях най-важното е, че страната поддържа спасителен буфер (който представлява сумата на валутните резерви на централната банка и фискалния резерв) около 48% от брутния продукт на страната. Според тях можем да говорим за най-лошия вариант, ако това съотношение спадне до 30%. Citigroup счита, че една от най-важните котви за паричния съвет в България е, че има пълен консенсус от страна на всички политически партии за неговата необходимост, което дава положителни сигнали към инвеститорите.
Между другото трябва да отбележим, че за първи път от 2005 година насам има по-малко увеличение на дефицита по текущата сметка за месец декември 2008 година спрямо ноември 2008 година. В абсолютно изражение вносът се свива два пъти повече от износа. В този смисъл втвърдените икономически условия до голяма степен ще изиграят и положително влияние върху дефицита по текущата сметка. Не считам, че е черен хумор това да бъде упоменато, защото до настоящия момент негативното търговско салдо бе в основата на критиката на международните експерти.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: