Архив за октомври 27, 2008

1 eвро = 1 долар

Posted in ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on октомври 27, 2008 by bissermanolov

През последните дни валутните търговци отдадоха повсеместно чест на зелените пари. Доларът „мачкаше“ всички валути по пътя си сякаш бе насъбрал някаква злоба през последните години спрямо тях, която искаше да избие в рамките на няколко дни. Всички търсят отговор на въпроса в момента: „Достигнахме ли дъната?“ По мое скромно мнение, точно оттук започва силата на долара. Прогнозата ми е, че през 2009 г. можем да бъдем свидетели на срив на единната валута до паритет спрямо долара. Знам, че такава прогноза звучи твърде агресивно, но бих споделил някои идеи в тази посока.
1. В момента всички имат нужда от силен долар! Европа влиза в рецесия много по-бързо, отколкото Америка. Бяхме свидетели на вербална интервенция от страна на някои представители от страна на европейската централна банка. Под една или друга форма бе намекнато, че лихвите на Стария континент ще падат много по-бързо, отколкото в Америка. В този смисъл слабото евро ще подкрепи експорта на Стария континент. Председателят на английската централна банка отиде още по-далеч в своите коментари. Той директно предупреди, че английската лира ще се обезцени значително поради влошаване на икономическата среда. От друга страна, самата Америка се възползва от поскъпването на долара. Пазарните сътресения повишиха цените на щатския държавен дълг до рекордни нива в качеството му на „спасителен остров за инвестиране“. Високи цени по дълга означават по-ниски лихви, на които се финансира американското правителство, а точно това е необходимо в момента за почти национализирания ипотечен пазара зад Океана – ниски лихви.
2. Вече всички знаят, че при силен долар цените на петрола падат. Впрочем не само на петрола, но това е друга тема. От ОПЕК вече заявиха, че ще намалят дневното производство с 1 милион барела. Готов съм да се обзаложа, че това няма да доведе до желания ефект. Готов съм да се обзаложа, че ще видим цени от 50 долара за барел до края на годината. Ниските цени на петрола ще натиснат инфлацията надолу, което е в подкрепа на централните банки да поддържат ниски лихви.
3. БРИК-държавите ( Бразилия, Русия, Индия и Китай) са, образно казано „доларови икономики“. В този смисъл нарушената ликвидност на паричните пазари в тези страни принуди местните централни банки да излеят тонове от долари за овладяване на положението. Това е също „долароподкрепяща“ новина. Бразилската централна банка предложи суапова операция в размер на 50 милиарда долара, за да сложи някаква спирачка на потъващия риал.
4. Тоталното сриване на така наречените carry trade сделки, или казано най-кратко, това са сделки, при които се взима заем в нисколихвени валути и се инвестират във високо лихвени валути, възвърнаха ореола на долара. Единственото желание на инвеститорите в момента е да не поемат какъвто и да е било риск, което просто накара доларът да изригне, най-вече в качеството му на световна резерва валута.
Бих желал да споделя моите очаквания за развитието на българския лев към долара. До края на годината нивото от 1,63 -1,65 лева за долар е твърде вероятно. Очаквам през второто полугодие на 2009 година да станем свидетели на нивото от 1,9 лева за долар. Това, разбира се не е препоръка за каквито и да е било спекулативни сделки. Златно правило е, че човек трябва да има активи и пасиви в една валута. Най-добре е за компаниите, които работят с долари, да използват валутните опции като средство за застраховка срещу валутен риск. Всяка една банка може да предложи такъв продукт. Но определено считам, че най-опасна в момента е политиката от типа „доларът толкова се качи, че няма повече накъде“.
P.S. Настоящият коментар е лично мнение на автора и не представлява препоръка за покупка или продажба на валута.

Реклами

Спекуланти дебнат слабите валути

Posted in БЪЛГАРИЯ - ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ, ФИНАНСОВИ КОМЕНТАРИ on октомври 27, 2008 by bissermanolov

Бордът у нас е финансово обезпечен

Бисер Манолов
Финансовото здраве на Централна и Източна Европа бе една от най-коментираните теми през изтеклата седмица. До голяма степен това бе причината шефът на Световната банка Роберт Золик да призове за единни координирани действия от страна на ЕС в подкрепа на тези икономики. Той даде гласност на идеята за създаването на специален фонд, който ще акумулира 25 милиарда долара за изкупуване на най-рисковите активи от балансите на банките, функциониращи в тези държави. Реакцията на Брюксел бе диаметрално противоположна. Европейската столица подкрепя индивидуалния подход при решаването на всеки казус, а не общи действия. Националните валути на Полша, Унгария и Румъния бяха подложени на ожесточен спекулативен натиск от страна най-вече на външни играчи. В своя коментар за ситуацията Роберт Золик акцентира върху валутните кризи като основа на икономическите катастрофи. Той призова официалните власти да престанат с коментарите в посока подкрепа на националните валути, защото това още повече изостря апетита на спекулантите. Думите му бяха следствие на изявлението на премиера на Полша, че националната банка на страната ще предприеме стъпки в посока подкрепа на валутата, ако бъде достигнато нивото от 5 злоти за евро. Пазарите се „отблагодариха“ незабавно на това анонсиране и разпродажбите на злоти почти докоснаха цитираното от премиера ниво. Гуверньорът на централната банка на Румъния Мугур Исъреску не допусна тази грешка и на въпроса за валутния курс на леята по време на традиционната пресконференция заяви, че централната банка няма твърди ценови нива, които съблюдава. Официалните унгарски власти заявиха, че са в процес на предприемане на „нетрадиционни методи“ в подкрепа на форинта. До настоящия момент унгарското правителство има договорени предварителни линии за финансиране от различни международни институции в размер на 24 милиарда долара, само от МВФ сумата е около 7 милиарда долара.
Държавите, обобщени от инвеститорите като групата БЕЛЛ (България, Естония, Латвия и Литва), също не бяха подминати в коментарите. Трябва обаче да отбележим, че мястото ни в тази група не е напълно заслужено, защото единственото общо е, че всичките тези държави имат финансова система, регулирана от валутен съвет. Ако направим сравнителен анализ между четирите държави, основно от гледна точка на някои важни коефициенти, които инвеститорите наблюдават за определяне на стабилността на една финансова система, ще видим, че чисто технически България стои значително по-добре. Примерно, нивото на държавните резерви към ликвидната парична маса при България е 128%, Литва – 62,5%, Естония – 56,6%, и Латвия – 83%. Казано с други думи, паричният съвет у нас е най-добре валутно обезпечен в сравнение с тези държави от гледна точка на паричната маса в обращение. Според икономическия екип на Citigroup паричният съвет в България ще устои на настоящите финансови турболенции. Според тях най-важното е, че страната поддържа спасителен буфер (който представлява сумата на валутните резерви на централната банка и фискалния резерв) около 48% от брутния продукт на страната. Според тях можем да говорим за най-лошия вариант, ако това съотношение спадне до 30%. Citigroup счита, че една от най-важните котви за паричния съвет в България е, че има пълен консенсус от страна на всички политически партии за неговата необходимост, което дава положителни сигнали към инвеститорите.
Между другото трябва да отбележим, че за първи път от 2005 година насам има по-малко увеличение на дефицита по текущата сметка за месец декември 2008 година спрямо ноември 2008 година. В абсолютно изражение вносът се свива два пъти повече от износа. В този смисъл втвърдените икономически условия до голяма степен ще изиграят и положително влияние върху дефицита по текущата сметка. Не считам, че е черен хумор това да бъде упоменато, защото до настоящия момент негативното търговско салдо бе в основата на критиката на международните експерти.