Планът „Полсен” – спасителния пояс!

Планът „Полсен” – спасителния пояс!

 

 

В края на изминалата седмица, топ- финансистът  на Америка , Ханк Полсен се изрази повече от патетично „ Господ да ни е на помощ, ако Конгресът не одобри спасителния план!”. Всички дилъри истерично започнаха да преповтарят един на друг това заклинание, в ритъма на пълна лудост. „Спасителният план”-  действително ли представлява решението на проблема, на финансовия ад  в момента! Става въпрос за 700 милиарда долара, които трябва да бъда използвани от американското правителство за изкупуването на „токсични” активи от финансовите институции.  А какво представляват този вид лоши активи. Това са онези сложни инструменти, търгувани от финансовите институции и най вече от инвестиционните банки, които в края на краищата  ги вкараха в капана на фалитите. Проблемът не произтича от това, че те нямат никаква стойност, по-скоро изчезналата  ликвидност на вторичните пазари на този вид инструменти се оказа препъни камъка за по-рисково ориентираните играчи.

В момента се коментира навсякъде и от всички за причините на довели до финансовото фиаско в Америка. Разбира се, че са комплексни, но в основната си остава – нереално ниското ниво на основната лихва в   САЩ в периода 2000-2002 година. Тогава се заговори, че сме навлезли в нов тип на развитие на световната икономика –  парадигма ( ниска инфлация с постоянен растеж на брутния продукт). За голяма съжаление Светът си повярва. Точно в този период 85% от всички ипотеки в САЩ бяха  на фиксирана лихва за кредито получателите. Наистина рай! През 2007 година, поради  създадените новите ипотечни продукти доведоха  до това, че само 50% от кредитите останаха на фиксирана лихва. Банките бяха обезумели на темата „глад за доходност”. Занижените стандарти по отношение оценката на риска, на кредито получателя провокира една безкрайна игра на надлъгване. В този период започна процесът на безумния финансов ливъридж за банките. Запомнете тази дума! (представлява натрупването на експозиция надхвърляща многократно стойността на актива ). И така, краят на  историята в розово свърши през лятото на 2007 година. Класическата макроикономическа теория взе нещата в свои ръце. Ниските лихви бяха натрупали толкова инфлационно напрежение в стойността на активите, че взривът бе неизбежен. Покачващите се лихви удариха 3 милиона американски домакинства.  Нали си представяте, че ако сте си купили къща за 150 000 долара през 2005 година, стойността и се е свлякла до 110 000 долара през 2008,  а сте взели кредит за 150 000 долара! Какво бихте направили като американец?

Просто си събирате багажа , оставяте ключа от външната страна на вратата с послание до банка „Съжалявам Господа, това е бизнес, нищо лично!” и спирате да си изплащате ипотеката.

Та започнахме със „Спасителния план” на Полсен и Бернаке. Да, важен е защото банките ще „изчистят” балансите си. Национализираните ипотечни гиганти в САЩ ще имат възможността да намалят лихвите по жилищните кредити, което ще завърти спрялото колело. Е, по всяка вероятност и цените ще се върнат на старите си нива, което ще доведе все по-малко хора „ да оставят ключа на къщите си от външната страна”.

 

P.S Когато бъде публикуван този материал ще знаем за решението на Конгреса. Да се надяваме, че „Планът” ще бъде одобрен.